Българинът пропада в дълговата спирала
Изводите от огромно изследване на "Фронтекс Интернешънъл " - водеща компания за ръководство и събиране на дължими вземания, за задължнялостта на българите и за профилите на типичните нередовни длъжници у нас, изненадва, а и даже шокира мнозина. Вярно е и друго: съществена цел на изследването е било изясняване на потребителските настройки и на аргументите за изпадане на обособени лица - а те не са малко, в такава форма на задлъжнялост, при която те неизбежно стават клиенти на колекторските компании. А неизяснената до дъно нормативна база по събирането на дължимите вземания от страна на кредиторите още повече затруднява длъжниците, които от време на време са подложени и на непреодоления произвол на така наречен арбитражи. Но е прекомерно мъчно да се намерят разликите сред дейностите на кварталните лихвари по събиране на дължими вземания и аналогичните дейности на сякаш по-респектабелни компании на бързи заеми - множеството от които са частни предприятия на финансови мениджъри.
Вестник "БАНКЕРЪ " към този момент писа за лихварите, които употребяват най-често анонимната улична реклама, с цел да набират клиенти - било то наивници, лековерни оптимисти, или закъсали до краен лимит човеци. На тези хорица лихварите оферират мръсните си пари против безусловно безчовечен условия. Но надали по-добре с длъжниците се държат и редица от колекторските компании, които са изкупили на нива от 10-20% от номинала непознатите задължения. Защото порядъчните кредитори ги продават най-много с цел да се отърват балансово от тях и да изпълнят надзорните условия за качество на активите, както и с цел да спестят в бъдеще разноските по събирането им.
И въпреки всичко - какъв е българинът, който е характерен клиент в просрочие, съгласно изследването на Фронтекс Интернешънъл? На тази територия най-общо съществуват три вида борчлии и те се разграничават значително един от различен. В първата група са тези, които желаят да платят, само че не могат; следват хората, които могат, само че не желаят да се издължат, и трети са тези цялостни нещастници, които хем не желаят, хем и не могат да върнат задълженията си. Възниква затворен цикъл - мнозина българи употребяват "бързи " заеми не случайно - при пораждане на изключителна обстановка, а като общоприет метод за финансиране на непринудено зародили недомислени стремежи. И най-често резултатът от това лековерие е жалък за тях.
Има обаче и разлики в размера на риска, който носят другите кредитори. Става ясно, че потребителите всеобщо вършат постоянни погашения само по дължимата от тях ипотека и едвам по-късно мислят по какъв начин да се разплатят за всичко останало. Което навежда на баналната мисъл, че българинът към момента слага дома си преди всичко. А това изпраща на една доста по-рискова позиция кредиторите, отпуснали потребителски заеми, заеми "до заплата " или финансирали покупката на мобилни телофони, коли, мотоциклети или скъпи почивки.
Кредитните карти са различен тип типично обвързване, които се събира мъчно - най-много поради ниската финансова просвета на множеството българи и слабото познаване на този вид банкови принадлежности от популацията. Много консуматори не схващат вярно изискванията за използването на тази пластика - да вземем за пример, че лихвата е на месечна, а не на годишна база, както и какъв е срокът на оповестения гратисен интервал. Немалко са и потребителите, които са получили кредитна карта като бонус към различен банков артикул. След разплащането по него те, вместо да закрият картата, я резервират, без да си дават сметка, че не престават да натрупат такси поддръжка. Това неведение е честа причина за бъдещо задлъжняване, което неприятно изненадва потребителите.
Мнозина българи въобще не вършат разлика и сред дебитна и кредитна карта и употребяват кредитната пластика за приемане на кеш пари на банкомат да вземем за пример. Сиреч употребяват най-скъпата алтернатива по кредитните карти, което ги лишава както от гратисен интервал, по този начин и им докарва висока рента, която в всеобщите случаи се движи сред 17-23% годишно.
На този тъмен декор оставя неразбираемо за какво българинът от ранна възраст си остава всеобщо необразован по "а-то " и "бе-то " на персоналните финанси и неведнъж се сблъсква заради неведение, немърливост или безхаберие с ударите под кръста, нанасяни му от живота. С една дума, и просветителната система е дебитор за финансовото богатство на хората. Нещо, по което в този момент се мълчи.
Вестник "БАНКЕРЪ " към този момент писа за лихварите, които употребяват най-често анонимната улична реклама, с цел да набират клиенти - било то наивници, лековерни оптимисти, или закъсали до краен лимит човеци. На тези хорица лихварите оферират мръсните си пари против безусловно безчовечен условия. Но надали по-добре с длъжниците се държат и редица от колекторските компании, които са изкупили на нива от 10-20% от номинала непознатите задължения. Защото порядъчните кредитори ги продават най-много с цел да се отърват балансово от тях и да изпълнят надзорните условия за качество на активите, както и с цел да спестят в бъдеще разноските по събирането им.
И въпреки всичко - какъв е българинът, който е характерен клиент в просрочие, съгласно изследването на Фронтекс Интернешънъл? На тази територия най-общо съществуват три вида борчлии и те се разграничават значително един от различен. В първата група са тези, които желаят да платят, само че не могат; следват хората, които могат, само че не желаят да се издължат, и трети са тези цялостни нещастници, които хем не желаят, хем и не могат да върнат задълженията си. Възниква затворен цикъл - мнозина българи употребяват "бързи " заеми не случайно - при пораждане на изключителна обстановка, а като общоприет метод за финансиране на непринудено зародили недомислени стремежи. И най-често резултатът от това лековерие е жалък за тях.
Има обаче и разлики в размера на риска, който носят другите кредитори. Става ясно, че потребителите всеобщо вършат постоянни погашения само по дължимата от тях ипотека и едвам по-късно мислят по какъв начин да се разплатят за всичко останало. Което навежда на баналната мисъл, че българинът към момента слага дома си преди всичко. А това изпраща на една доста по-рискова позиция кредиторите, отпуснали потребителски заеми, заеми "до заплата " или финансирали покупката на мобилни телофони, коли, мотоциклети или скъпи почивки.
Кредитните карти са различен тип типично обвързване, които се събира мъчно - най-много поради ниската финансова просвета на множеството българи и слабото познаване на този вид банкови принадлежности от популацията. Много консуматори не схващат вярно изискванията за използването на тази пластика - да вземем за пример, че лихвата е на месечна, а не на годишна база, както и какъв е срокът на оповестения гратисен интервал. Немалко са и потребителите, които са получили кредитна карта като бонус към различен банков артикул. След разплащането по него те, вместо да закрият картата, я резервират, без да си дават сметка, че не престават да натрупат такси поддръжка. Това неведение е честа причина за бъдещо задлъжняване, което неприятно изненадва потребителите.
Мнозина българи въобще не вършат разлика и сред дебитна и кредитна карта и употребяват кредитната пластика за приемане на кеш пари на банкомат да вземем за пример. Сиреч употребяват най-скъпата алтернатива по кредитните карти, което ги лишава както от гратисен интервал, по този начин и им докарва висока рента, която в всеобщите случаи се движи сред 17-23% годишно.
На този тъмен декор оставя неразбираемо за какво българинът от ранна възраст си остава всеобщо необразован по "а-то " и "бе-то " на персоналните финанси и неведнъж се сблъсква заради неведение, немърливост или безхаберие с ударите под кръста, нанасяни му от живота. С една дума, и просветителната система е дебитор за финансовото богатство на хората. Нещо, по което в този момент се мълчи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ