Проф. Галин Цоков: Изводът от резултатите от PISA е, че ни трябва промяна
Изводът от слабите резултати на българските възпитаници на теста PISA е, че ни би трябвало смяна в образованието у нас . Това разяснява в изявление за „ 24 часа “ отрасловият министър проф. Галин Цоков . Той акцентира, че сега няма надграждане на резултатите . Напротив. Стои се на едно и също място.
Цоков посочи, че в последното проучване на PISA освен България, само че и другите страни всеобщо намаляват своите резултати . И то в тази ситуация става въпрос за страни, които са с обичайно положителни достижения като Норвегия и Нидерландия . На този декор нашата страна към момента стои стабилно, само че с неудовлетворителен резултат и той ни слага на едно от последните места в Евросъюза.
Затова и образованието у нас има потребност от смяна. Но тя би трябвало да надгражда това, което имаме сега. Защото в българската просветителна система има и доста положителни образци и доста учители, които дават всичко от себе си . Ето за какво проф. Цоков приказва за фини настройки, с цел да бъде усъвършенствана практическата подготовка и децата да бъдат готови за живота .
Изследването на PISA демонстрира също по този начин, че обществената среда оказва доста мощно въздействие върху представянето на самите възпитаници. Така да вземем за пример, деца, в чиито домове има повече от 16 книги, са се справили по-добре с теста по всички предмет и.
Тревожна е също по този начин и наклонността за повреждане на дисциплината , тъй като към 46% от учениците се разсейват в час с мобилни устройства . Средно за страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване /ОИСР/ този брой е към 30 на 100 . Затова и сега министерството разработвало правила по какъв начин вярно да се употребяват въпросните електронни устройства.
Проф. Галин Цоков разгласи също по този начин, че още преди излизането на резултатите от PISA неговият екип е почнал да приготвя серия от ограничения , които са точно в посока по-практическо образование на учениците и понижаване на обременеността, която идва от фактологията . И като страна, съгласно министъра, ние доста сме забавили тази промяна. Така България към момента се пробва да догони сегашното.
Затова и от ведомството към този момент били подготвени с пакет от ограничения, които ще бъдат разгърнати в идващите месеци. С тях ще бъде сложено началото на същинската промяна в образованието у нас.
Промените са в три съществени направления. Първата е образователните стратегии да бъдат по-рамкови и насочени към компетенциите на учениците. На второ място ще настъпят промени при оценяването на учениците . То ще бъде ориентирано към уменията им, а не към възпроизвеждане на познания. И не на последно място, това е подготовката и квалификацията на самите преподаватели , като се наблюдават и техните лидерски компетентности.
