Пиши к*р и да бегаме!
Извикахме златната рибка, с цел да я изядем.
Какво ще рече това ли? Представете си цялата хубост, събрана на тази „ земя като една човешка длан “ – да кажем, че това е чудото от приказката за златната рибка и ни е обещано ей по този начин – наготово, можем (стига да желаяме!) да го умножим и да го използваме епохи наред.
Но ние не желаеме да си го пазим и да му се радваме, не! Искаме да го експлоатираме в този момент и незабавно! Бързо и до дъно! За облаги или дребни наслаждения.
Да приказваме ли за презастрояването на зимните и летни курорти? Да приказваме ли за противозаконното строителство? Да приказваме ли за замърсяването с противозаконни отходни канали? И изобщо замърсяването. И какво като имаме самодейност да почистим страната за един ден! Голям праз, щом никой не желае самодейността „ да не цапа през останалите 364 дни от годината! “
Правилно се досещате, че тематиката отива към странната преживелица в едно от Седемте Рилски езера.
За да си разбираем това, а и всичко, което го е предхождало; и всичко, което го последва, би трябвало да сведем нещата до два обикновени образеца:
1. В България няма същински всеобщи, водещи до нещо митинги. Когато някои се опитат да ги създадат, другите им се подиграват и ги гледат в профил. Керванът си върви;
2. Преди 3 години, при едно от качванията ми до Седемте Рилски, чух следния въпрос, изстрелян от мъж, българин, на към 40 и няколко години, заложен в хижата: „ А, горе има ли човек къде да седне да хапне и да пийне нещо? “
„ Къде горе? “, беше контравъпросът на недоумяващата жена, която работеше в хижата.
„ Горе, на езерата “, посочи мъжът.
Колко багри, какъв брой „ палитри “ от народопсихология има тук, а? Езерата са си езера, сила, хубост, едно, друго, а, у, но си би трябвало да си седнеш – да си хапнеш, да си пийнеш.
И по този начин – образец 2 дава пояснение за образец 1. Няма същински митинги, тъй като терзанието на огромната част от българите е, че няма да имат какво да хапнат и пийнат. Ако имат, си траят, с цел да не си изгубят тази привилегия. Как ще си защитим природата, откакто „ за “ отбраната са малцинство, а болшинството желае да му е елементарно, да хапне, да пийне? Да се качи с кола до предпазената околност, тъй като го мързи, и да изжули 4-5 бири на сянка, може дори да си ги изстуди в някое предпазено езеро.
Сега към картинката ще прибавим и още една багра: патриотизмът като рекламно средство и като средство за реализиране на персонални цели.
Каквото е съвременно, се употребява от бизнеса и политиката. Замислете се по какъв начин през годините се използваше всичко съвременно от тези „ акули “. И не, не приказвам единствено за България – приказвам за целия свят. Когато уличната просвета и скейтбордът бяха известни, стотици корпорации ги използваха в рекламите и рекламните си послания.
Същото важеше и за политиците, които се правеха на съвременни и се снимаха с децата по скейт-парковете или баскетболните стадиони и така нататък
Сега е съвременен патриотизмът, тъй като светът се промени след 11 септември и визията за „ непознатия “, който е опасност, набра страшна мощ. Набиха спирачките на глобализацията и извадиха патриотизма от нафталина, като естествена съпротива на протичащото се. Днес – 2018 година, това важи десетократно. Тенденцията е да се ускорява тази позьорщина. Не ме разбирайте неправилно – не споделям, че патриотизмът е неприятно нещо, а споделям, че да го използваш (без да вярваш в него) за персонални цели и облага, е неприятно. Загледайте се в рекламите – от бирата, през бисквитите, че чак до рекламата на цели вериги хипермаркети (които даже не са български…). Всички яхнаха вълната на патриотизма. Рано или късно ще го изчерпат, само че към този момент още работи.
Патриотарщината е „ новото черно “. Ако не харесваш някой, обвинявай го, че не е родолюбец. Ако искаш да спечелиш нещо, обявявай се за родолюбец – печели благосклонност. Масата хора реагира обикновено и подсъзнателно – като кучето на Павлов.
Да кажем обаче, че сте същински родолюбец. Тогава идващите няколко реда важат СПЕЦИАЛНО за вас. Следващия път, когато някой ви навира национализъм в очите, помислете за следното: психопатите и социопатите (лидерите на секти например) изначало ви споделят единствено това, което желаете да чуете, с цел да ви завоюват, по-късно стартират да ви обработват, с цел да извлекат изгода от вас. Те не изпитват емпатия, само че умеят да я имитират, те нямат съвест, само че могат да си играят с вашата – всичко това в името на някаква последна цел, която ги облагодетелства. Тях и единствено тях. Дали ще е Неправителствени организации, което желае да усвои едни пари, а вие сте им масовката за събитието; или ще ви зарибят да им купувате продукта, все едно.
Аз персонално избирам патриотизма на тихите, които пазят родината, за която милеят, а не на шумните – с байраците, шума и показността. Малко ми фалшивее последното, за това.
От уредниците обясниха, че хорото в езерото не било планувано. Да ги разберем „ децата “ – от страст го създали. Извинението беше придружено с прекомерно доста оправдания на действието, в това число и на Фейсбук страницата на фондацията.
Искали да си създадат фотография за спомен… Чудно! А след нас – потоп. Все тая. Ние ще се снимаме другаде. Модерен туризъм – като във вица с изморения към този момент земляк: „ Пиши к*р и да бегаме! “ Нали за това дойдохме – да се направиме на забавни.
А уредниците къде са спали, в случай че приемем, че „ децата “ не са знаели, че по този начин се предизвиква щета на екосистемата? Добре е, че си имат фотография, тъй като езерата скоро ще са единствено спомен. Още преди 3 години към този момент съществено бяха почнали да се заблатяват, поради човешката интервенция в региона (от удобства достъп с лифта и джиповете на „ предприемачите “, които карат пишман туристите до хижата). Всеки „ цапач “ си споделя: „ всички по този начин вършат, един повече или по-малко… “
Езерата нямат потенциал да се самопречистват, набийте си го в главата и стига сте питали: „ Е, к‘во па толкоз! “
А за какво са играли хоро посред езеро (нито е Йордановден, нито регионът допуска такава традиция…) чакаме да ни кажат – те са патриоти, допускаме, че познават традициите, нали? Хорото в ледените води на Богоявление се назовава „ мъжко “. Май ще би трябвало се отплеснем и в четвърта посока – по какъв начин е съвременно да се правиш на мъжкар… няма смисъл. Мъжкарство и национализъм в едно – благо ми е, иде ми да запея химна.
То е ясно, че няма да се спре притокът на хора при езерата, както поучават специалистите, с цел да се резервира екосистемата. Ние сме патриоти и с възприятие на изпълнен родолюбив дълг ще си унищожим красивата страна.
Но най-малко да забавим този развой, а? Предложение: да влияем малко на съвестта на посетителите. Някои няма да се разчувстван, само че други – ще. А има и хора, които не знаят какво предизвикват. Затова – да ги осведомяваме. Всеки, ВСЕКИ път да им се споделя (от работещите на лифта и хижата например), че е неразрешено да се къпят в езерата и да цапат. Да има табели нагъсто – да ги гледат непрекъснато. Особено когато става дума за проведени групи – водачите по няколко пъти да подсещат какви са разпоредбите.
И за край:
Знаете ли какво е едно от утежняващите виновността условия, които карат съдиите да издават оптимални санкции? Когато причинителят не изпитва виновност за действието и не съжалява. Във Фейсбук някой от админите на фондацията е отговарял на потребителите, че съжаляват за случилото се, само че не стопира да оправдава „ децата “ и да измества вниманието към едни други, които са цапали повече: „ От какво се срамувате? От няколкото момчета в национални носии, които са влезнали в едно от езерата, във своята страст? Вижте фасовете, бирите, голите хора, които влизат...за да има в действителност от какво да се срамувате! “
(Дали наблягането на националните носии тук не е с цел да се намекне, че недоволният може би не е родолюбец и скача против благото и родното? Кой знае…? А да сочиш някой „ по-виновен “ звучи по този начин: „ Що ме спирате мене? Аз карах с 200 км/ч. Я го вижте оня – караше с 220!)
И напълно разумният отговор, който админът получава: „ Чудни хора сте, брей! Кажете: извинявайте, грешката е наша, трябваше да проведем инструктаж, няма да се повтори. От приказките ви си върша извода, че въобще не разбирате какво сте създали “.
Facebook/@ourhomebulgaria
Какво ще рече това ли? Представете си цялата хубост, събрана на тази „ земя като една човешка длан “ – да кажем, че това е чудото от приказката за златната рибка и ни е обещано ей по този начин – наготово, можем (стига да желаяме!) да го умножим и да го използваме епохи наред.
Но ние не желаеме да си го пазим и да му се радваме, не! Искаме да го експлоатираме в този момент и незабавно! Бързо и до дъно! За облаги или дребни наслаждения.
Да приказваме ли за презастрояването на зимните и летни курорти? Да приказваме ли за противозаконното строителство? Да приказваме ли за замърсяването с противозаконни отходни канали? И изобщо замърсяването. И какво като имаме самодейност да почистим страната за един ден! Голям праз, щом никой не желае самодейността „ да не цапа през останалите 364 дни от годината! “
Правилно се досещате, че тематиката отива към странната преживелица в едно от Седемте Рилски езера.
За да си разбираем това, а и всичко, което го е предхождало; и всичко, което го последва, би трябвало да сведем нещата до два обикновени образеца:
1. В България няма същински всеобщи, водещи до нещо митинги. Когато някои се опитат да ги създадат, другите им се подиграват и ги гледат в профил. Керванът си върви;
2. Преди 3 години, при едно от качванията ми до Седемте Рилски, чух следния въпрос, изстрелян от мъж, българин, на към 40 и няколко години, заложен в хижата: „ А, горе има ли човек къде да седне да хапне и да пийне нещо? “
„ Къде горе? “, беше контравъпросът на недоумяващата жена, която работеше в хижата.
„ Горе, на езерата “, посочи мъжът.
Колко багри, какъв брой „ палитри “ от народопсихология има тук, а? Езерата са си езера, сила, хубост, едно, друго, а, у, но си би трябвало да си седнеш – да си хапнеш, да си пийнеш.
И по този начин – образец 2 дава пояснение за образец 1. Няма същински митинги, тъй като терзанието на огромната част от българите е, че няма да имат какво да хапнат и пийнат. Ако имат, си траят, с цел да не си изгубят тази привилегия. Как ще си защитим природата, откакто „ за “ отбраната са малцинство, а болшинството желае да му е елементарно, да хапне, да пийне? Да се качи с кола до предпазената околност, тъй като го мързи, и да изжули 4-5 бири на сянка, може дори да си ги изстуди в някое предпазено езеро.
Сега към картинката ще прибавим и още една багра: патриотизмът като рекламно средство и като средство за реализиране на персонални цели.
Каквото е съвременно, се употребява от бизнеса и политиката. Замислете се по какъв начин през годините се използваше всичко съвременно от тези „ акули “. И не, не приказвам единствено за България – приказвам за целия свят. Когато уличната просвета и скейтбордът бяха известни, стотици корпорации ги използваха в рекламите и рекламните си послания.
Същото важеше и за политиците, които се правеха на съвременни и се снимаха с децата по скейт-парковете или баскетболните стадиони и така нататък
Сега е съвременен патриотизмът, тъй като светът се промени след 11 септември и визията за „ непознатия “, който е опасност, набра страшна мощ. Набиха спирачките на глобализацията и извадиха патриотизма от нафталина, като естествена съпротива на протичащото се. Днес – 2018 година, това важи десетократно. Тенденцията е да се ускорява тази позьорщина. Не ме разбирайте неправилно – не споделям, че патриотизмът е неприятно нещо, а споделям, че да го използваш (без да вярваш в него) за персонални цели и облага, е неприятно. Загледайте се в рекламите – от бирата, през бисквитите, че чак до рекламата на цели вериги хипермаркети (които даже не са български…). Всички яхнаха вълната на патриотизма. Рано или късно ще го изчерпат, само че към този момент още работи.
Патриотарщината е „ новото черно “. Ако не харесваш някой, обвинявай го, че не е родолюбец. Ако искаш да спечелиш нещо, обявявай се за родолюбец – печели благосклонност. Масата хора реагира обикновено и подсъзнателно – като кучето на Павлов.
Да кажем обаче, че сте същински родолюбец. Тогава идващите няколко реда важат СПЕЦИАЛНО за вас. Следващия път, когато някой ви навира национализъм в очите, помислете за следното: психопатите и социопатите (лидерите на секти например) изначало ви споделят единствено това, което желаете да чуете, с цел да ви завоюват, по-късно стартират да ви обработват, с цел да извлекат изгода от вас. Те не изпитват емпатия, само че умеят да я имитират, те нямат съвест, само че могат да си играят с вашата – всичко това в името на някаква последна цел, която ги облагодетелства. Тях и единствено тях. Дали ще е Неправителствени организации, което желае да усвои едни пари, а вие сте им масовката за събитието; или ще ви зарибят да им купувате продукта, все едно.
Аз персонално избирам патриотизма на тихите, които пазят родината, за която милеят, а не на шумните – с байраците, шума и показността. Малко ми фалшивее последното, за това.
От уредниците обясниха, че хорото в езерото не било планувано. Да ги разберем „ децата “ – от страст го създали. Извинението беше придружено с прекомерно доста оправдания на действието, в това число и на Фейсбук страницата на фондацията.
Искали да си създадат фотография за спомен… Чудно! А след нас – потоп. Все тая. Ние ще се снимаме другаде. Модерен туризъм – като във вица с изморения към този момент земляк: „ Пиши к*р и да бегаме! “ Нали за това дойдохме – да се направиме на забавни.
А уредниците къде са спали, в случай че приемем, че „ децата “ не са знаели, че по този начин се предизвиква щета на екосистемата? Добре е, че си имат фотография, тъй като езерата скоро ще са единствено спомен. Още преди 3 години към този момент съществено бяха почнали да се заблатяват, поради човешката интервенция в региона (от удобства достъп с лифта и джиповете на „ предприемачите “, които карат пишман туристите до хижата). Всеки „ цапач “ си споделя: „ всички по този начин вършат, един повече или по-малко… “
Езерата нямат потенциал да се самопречистват, набийте си го в главата и стига сте питали: „ Е, к‘во па толкоз! “
А за какво са играли хоро посред езеро (нито е Йордановден, нито регионът допуска такава традиция…) чакаме да ни кажат – те са патриоти, допускаме, че познават традициите, нали? Хорото в ледените води на Богоявление се назовава „ мъжко “. Май ще би трябвало се отплеснем и в четвърта посока – по какъв начин е съвременно да се правиш на мъжкар… няма смисъл. Мъжкарство и национализъм в едно – благо ми е, иде ми да запея химна.
То е ясно, че няма да се спре притокът на хора при езерата, както поучават специалистите, с цел да се резервира екосистемата. Ние сме патриоти и с възприятие на изпълнен родолюбив дълг ще си унищожим красивата страна.
Но най-малко да забавим този развой, а? Предложение: да влияем малко на съвестта на посетителите. Някои няма да се разчувстван, само че други – ще. А има и хора, които не знаят какво предизвикват. Затова – да ги осведомяваме. Всеки, ВСЕКИ път да им се споделя (от работещите на лифта и хижата например), че е неразрешено да се къпят в езерата и да цапат. Да има табели нагъсто – да ги гледат непрекъснато. Особено когато става дума за проведени групи – водачите по няколко пъти да подсещат какви са разпоредбите.
И за край:
Знаете ли какво е едно от утежняващите виновността условия, които карат съдиите да издават оптимални санкции? Когато причинителят не изпитва виновност за действието и не съжалява. Във Фейсбук някой от админите на фондацията е отговарял на потребителите, че съжаляват за случилото се, само че не стопира да оправдава „ децата “ и да измества вниманието към едни други, които са цапали повече: „ От какво се срамувате? От няколкото момчета в национални носии, които са влезнали в едно от езерата, във своята страст? Вижте фасовете, бирите, голите хора, които влизат...за да има в действителност от какво да се срамувате! “
(Дали наблягането на националните носии тук не е с цел да се намекне, че недоволният може би не е родолюбец и скача против благото и родното? Кой знае…? А да сочиш някой „ по-виновен “ звучи по този начин: „ Що ме спирате мене? Аз карах с 200 км/ч. Я го вижте оня – караше с 220!)
И напълно разумният отговор, който админът получава: „ Чудни хора сте, брей! Кажете: извинявайте, грешката е наша, трябваше да проведем инструктаж, няма да се повтори. От приказките ви си върша извода, че въобще не разбирате какво сте създали “.
Facebook/@ourhomebulgaria
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ