Сексуалните наклонности се наказвали със смърт
Известно е, че съгласно Църквата изневярата и извънбрачните връзки са считани дълги епохи за грях, който може да бъде изкупен само със гибел.
Но малко хора са наясно, че години наред Църквата не е забранявала проституцията, като я считала за неизбежно зло. Католическата черква строго е забранявала проявлението на половото предпочитание, само че съгласно средновековните показа за по този начин наречената куртоазна обич любовта може да се намира някъде сред желанието на тялото и влечението на душата.
През Средновековието ревностните християни са се отнасяли към секса не като към наслаждение, а като към досадно обвързване. Сексът се разрешавал единствено за продължение на рода. Сексът преди брака бил еднакъв на самоубийство.
Тайната на изповедта не се спазвала изключително и всеки, който признавал, че е съгрешил преди брака, бивал унижаван обществено, отлъчван от Църквата или екзекутиран.
Католическата Църква освен че определяла времето за секс, само че и определяла и позите, най-благоприятни за забременяване. Всички с изключение на мисионерската се считали за противоестествени. Позата, в която дамата е от горната страна или мъжът е зад нея, се осъждали. Аналният и оралният секс били оповестени за грях. За него грешницити били отлъчвани от Църквата.
В творението на католическия теолог Петер Дамиан „ Книга за Гомор ” самозадоволяването и сексът в седнала поза били оповестени за смъртен грях и противоестествени действия. Тома Аквински бил първият, който оповестил за подобен грях и лесбийската обич.
Мъже, хванати или даже единствено упрекнати в хомосексуален контакт, през тринадесети век се наказвали с дълги и ужасяващи мъчения, ампутиране на половите органи и изгаряне на клада. Ако обвиненият бил духовник, го закачали в клетка, с цел да виждат всички по какъв начин той постепенно умира от апетит.
Ако през Средновековието някоя жена изгубвала девствеността си преди брака и даже забременявала, Църквата й давала опция да изкупи прегрешението си. Това ставало, като младите дами се изпращали в манастир, където оставали до края на живота си.
С цел опазване на брака и попречване на изневери и дълги връзки Църквата не била срещу проституцията. Напротив, тя била обсъждана като добър метод за опазване на брака. Според известния теолог Тома Аквински възбраната на проституцията ще докара до настъпването на ерата на цялостния разврат.
Скъпите проститутки трябвало да носят жълта лента върху облеклата си, с цел да демонстрират с какво изкарват прехраната си. Уличните проститутки постоянно умирали още на първата или втората вечер, откакто са почнали работа, тъй като постоянно ставали жертва на фанатици.
