Известно е, че приемът на инсулин през устата е неефективен

Известно е, че приемът на инсулин през устата е неефикасен прийом що се касае преодоляване равнищата на кръвната захар при болните от диабет. Но съгласно ново проучване такава перорална форма на инсулина би могла, при някои пациенти, да отсрочи във времето проявата на захарен дибает вид 1, с което се отдалечава във времето и инжекционното му приложение.

От резултатите на изследването излиза наяве, че даването на инсулиново хапче отсрочва с до две години и половина цялостното разрастване на диабет вид 1 при пациентите, с максимален риск от развиването му .

Изследването обхванало 560 участника – деца и младежи – със междинна възраст – 8 години. У тях имало съществуване на известни на медицината автоантитела, свързани с нараснал риск от развиване на диабет вид 1.

Участниците били разпределени

на 4 групи съгласно равнището на техния риск, след което били разграничени по инцидентен принцип на две групи – едната плацебо, а другата – с ежедневна доза от 7,5 мг инсулинови хапчета. Половината били проследени за интервал от 2,7 години, а останалите – за по-кратък интервал.

Свързани публикации.. 5 вида храни, които борят диабета 0 Какви инсулини се употребяват? 0 Липсата на интензивност заплашва от предиабет 0

При множеството от хората даването на инсулинови хапчета не се отразило по никакъв метод нито на вероятността за развиване на диабет вид 1, нито за скоростта на проявата му.

За дребна група от участниците обаче, учените открили, че инсулиновите хапчета имали отражение. Това била тази част от хората с най-голям риск от развиване на диабет вид 1 и които били най-близо до инсулинова взаимозависимост.

У участниците, които към този момент имали занимателен исулинов отговор след нахранване, приемът на хапчетата забавил проявата на диабета приблизително с 31 месеца , съпоставено с сходни пациенти в плацебо групата.

Инсулинът в хапчетата се разгражда на нефункционални пептиди в стомашно-чревния тракт. Изследователите допускат, че при срещата на предразположената имунна система с тези пептиди, тя ги разпозава като релативно „ безобидни “ и това способства за забавената автоимунна офанзива при тези пациенти.

Техните бъдещи очаквания са да тестват резултата от значимо по-високи дози на инсулин, както и опцията за съчетание на инсулиновите хапчета с препарати, модулиращи имунния отговор.