Известният руски опозиционер и блогър Иля Варламов публикува обширен репортаж

...
Известният руски опозиционер и блогър Иля Варламов публикува обширен репортаж
Коментари Харесай

София - бедна и грозна: Няма Юбер, на летището таксита с 90% цигани шофьори

Известният съветски опозиционер и блогър Иля Варламов разгласява просторен репортаж от свое пътешестване до София, в който унищожава от рецензии визията и градоустройството на българската столица. Ето какво му е направило усещане у нас. Преводът е публикацията " Курица не птица, Болгария – не заграница " (Кокошката не е плица, България не е чужбина) е на OFFNews, със съкращения.

Вчера за първи път се оказах в българската столица. Идвал съм наоколо, само че в никакъв случай в София. Сега се коригирам.

В руско време страната беше много известна измежду съветските туристи. По принцип изборът " накъде да пътуваме " беше прекомерно стеснен. България бе надали не единствената опция за наличен курорт в чужбина. Имаше дори и служове, че страната можела да стане 16-ата република в Съюз на съветските социалистически републики. 

Сега туристите заобикалят България в профил. Има къде-къде по конкурентни посоки. За история отиват в Италия и Гърция. За да прегледат хубав град - в Прага или Будапеща. За море се избират Хърватия и Черна гора. Съседите на България просто се оказаха по-конкурентоспособни.



София е задоволително забавен град. Но за един ден престой. Да се види всичко, което си коства, е елементарно, защото забележителностите са съсредоточени в центъра на българската столица. Правите една обиколка и край - няма към този момент къде да ходите и какво да гледате. Градът е безпаричен и неприветлив. Краските се допълват от панелните комплекси в покрайнините, които са толкоз добре познати на руските хора.

В продължение на десетилетия Източна Европа живееше като в парник под опеката на огромния комшия на изток. След краха на Съвет за икономическа взаимопомощ тези страни бяха прибрани от Европейския съюз. Но съгласно мен никой не знаеше какво да прави с тях. Да развива туризъм? Е, това е съмнителна история. За същите пари може да се пътува в Западна Европа след отварянето на границите. Да се развива произвеждане? Да, в България има нелошо вино, но, да сте си го купували? Виждали ли сте го някъде? Аз на българско вино не съм попадал нито в Европа, а още по-малко в Русия. Екзотика и самородност? Не мисля, че вършиме разлика сред Словения и Словакия, с цел да различите София от Букурещ. Изобщо в Източна Европа като цяло е много унило и скучно. Мое мнение.

Сигурен съм, че по света има доста хора, които считат София за най-прекрасното място и на драго сърце идват тук.



Както знаете, след Втората международна България бе ръководена от комунистите и до последно членуваше във Варшавския контракт и бе характерен представител на социалистическия блок.

През 1989-1990 година в България имаше кадифена гражданска война (или по-скоро държавен преврат). Година преди анулацията на Варшавския контракт страната се отдръпна от контрола на Съветския съюз и се насочи на запад, въпреки че до 1997 година там управляваха някогашните комунистически водачи. През 2004 година България се причисли към НАТО, а през 2007 година и към Европейски Съюз.

Брутният вътрешен продукт на глава от популацията на България по паритет на покупателната дарба е 21 578 $ (по данни на МВФ) или 20 329 $ (по данни на Световната банка). Което и да гледаме, това е най-бедната страна в Европейския съюз (Румъния, Хърватия, Латвия и Гърция са по-богати). По този индикатор ситуацията в България е по-добро, в сравнение с в Беларус и Туркменистан, само че е по-лошо, в сравнение с в Русия или Казахстан.

През 80-те години на ХХ век популацията на България съвсем доближи 9 милиона души, само че по-късно непреклонно стартира да понижава. Само за последните 6 години страната е изгубила над 300 000 от жителите си. Към края на 2017-а популацията на България се прави оценка на едвам 7,05 милиона души.



Повечето българи живеят в столицата и огромните градове. София е наранена в по-малка степен от демографската рецесия – очевидно е, че повода по тази причина е, че тук идват да работят доста хора от провинцията.Сега популацията на столицата е 1,350 милиона - повече в сравнение с в Нижни Новгород и по-малко от Екатерининбург.

Разходих се до покрайнините, видях по какъв начин живеят ромите. Трябваше ми някаква екзотика. А ромите тука са доста. Българите никак не ги харесват. " Те отиват в Европа, с цел да просят и на всички места се показват за българи! Позорят ни ", жалва ми се водача на таксито.

Но в действителност първата среща с българските роми е доста евентуално да е при идването на летището. Тука те не просят, както може да се допусна, а работят. 90 % от таксиджиите на софийската аерогара са роми. Работата е едва платена и тежка, тъй че за българите не е атрактивна. Жалко е, че в София няма Юбер.  Таксито до центъра на града коства 10 $.

България е една от дребното страни по света, в които ромите са забележителна част от популацията, да вземем за пример 5 %. Тоест това малцинство тук е колкото в Русия са татарите и украинците взети дружно. За 280 000 души циганският език се явява роден. Отгоре на всичко ромите не са вторият по бройка етнос в страната, а турците. В България на процедура няма румънско малцинство.

В София по публични данни ромите са по-малко от 20 000, само че локалните считат, че са най-малко два пъти повече.

Ромите живеят в обособени махали. Властите се пробват от време на време да ги интегрират в българското общество, само че към този момент по никакъв начин не им се получава. А циганските квартали елементарно се разпознават по струпания отпадък.

И по бельото. Ако през цялата улица са опънати простори с долни дрехи, значи там живеят роми. Семействата им са огромни, а девойките стартират да раждат незабавно откакто съзреят полово. Така до 20-годишната си възраст една млада циганка може да роди 3-4 деца. Естествено, те не вървят на детска градина. После пренебрегват и учебното заведение. Все отново даже и да го пратят да учи, циганчето рядко добутва след 4-и клас.



Най-големият цигански квартал е " Факултета ". Неговото население още преди 10 години се е оценявало на 45 000 души. Очевидно, съвсем всички от тях са роми, тъй че формалните данни за 20 хиляди роми в цяла София евентуално са нереални. Поисках от водача да отидем там. Таксиджията насилствено се съгласи. Още не бяхме стигнали и той затвори всички порти и подвигна прозорците. Бях засегнат. Как по този начин?! Как да фотографирам? На което водачът, възрастен голям човек на 40 години, ми изясни, че няма по какъв начин да фотографирам. Че ромите били доста нападателни и че въобще не можело да стопираме там.

Освободих водача и отидох в региона пешком. Като цяло постоянно срещам изцяло непростим боязън от бедните квартали и техните жители. Бил съм на доста рискови места, от най-опасните квартали на Буенос Айрес до африканските гета. И в никакъв случай не е имало проблеми. Важно е с каква настройка отивате. Ако отидете и възприемате хората като диви животни, тогава това се усеща и, най-вероятно, ще срещнете експанзия. Трябва да отидете с усмивка, като остарели другари. Ако сте другарски настроени, хората ще бъдат другарски настроени към вас. В продължение на 30 минути скитах с камерата в региона и никой не ме задаваше въпроси и не показваше експанзия. Дори не ме изгледа изкривено.

По отношение на архитектурата " Факултета " не може да се съпостави с циганския разкош, който срещнах в Румъния или Молдова.

Цигани просяци в София не срещнах. Всички работят. Някои крадат, други събират метал от кофите за отпадък.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР