Иван Лечев пред “Труд”: Смених алкохола с домашна ракия
Известният музикант и китарист Иван Лечев е част от единствената българска група със статуетка “Грами ” – ФСБ, която получават за работата си с известния латино реализатор Хосе Фелисиано. Харизматичният китарист става част от група ФСБ през 1978 година, а през 2017-та година музикантите означиха 40 години на сцена с огромен концерт в зала “Арена Армеец ”. Освен с групата, останала в музикалната ни история с доста безконечни шлагери, Иван е работил и с някои от най-големите имена у нас, като Кирил Маричков, Георги Минчев, Лили Иванова и доста други, а от 2013 година е член на “Фондацията ”. Голямо ентусиазъм за треньора в “Гласът на България ” е неговата половинка – актрисата Евгения Александрова, с която имат и един наследник – Константин.
– Г-н Лечев, какво лято ви следва, след края на “Гласът на България ”?
– Лятото ще бъде доста интензивно, само че за мен сега най-важно е какво ще става с Ния (победителката в шоуто). Иначе, със Стефан Вълдобрев започваме лятно турне. Той желае да направи римейк на най-известния си албум “Към ” и по тази причина турнето ще се споделя “20 години “Към ”. Стартира с гръм и тропот на 12-ти юли в “Маймунарника ”. След това ще гостуваме и на други известни места, основно по Черноморието. С “Фондацията ” също имам няколко уговорката, а редом с това би трябвало да влезем в студио и да забележим какво тъкмо ще се прави с моето благо отборче от “Гласът на България ”. Мисля, че демонстрирах и потвърдих, че живо ме интересува ориста на хората, които са в моя тим. Вече говорихме и с Никола Здравков за някакви бъдещи креативен проекти, както се споделя.
– Вече втора година участници от вашия тим печелят формата. Усещате ли да назрява протест измежду другите треньори към този монопол?
– Както са споделили Илф и Петров – спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Това ми е доста обичан израз. Така че, всеки би трябвало да си изиграе добре картите, тъй като ние боравим с извънредно надарени, доста перспективни младежи и би трябвало да внимаваме какво вършим с тях – по какъв начин ги съветваме, по какъв начин ги насочваме. Мисля, че на мен ми се получава, а и в конкуренция се раждат доста положителни артикули.
– Ния има неоспорим гений и доста присъщ глас, само че дали ще успее да се наложи на родния пазар, на който се котират най-вече шлагери за “дупари ” и “антилопи ”, а единици са тези, които залагат на качествената музика?
– На родния пазар върви това, което се предлага и в случай че това беше правилно, до момента с ФСБ да бяхме умрели от апетит, а ние не сме. Напротив – мисля, че със Стефан Вълдобрев пожънахме страховит триумф в последните две години, без да приказваме за дупари и антилопи. За всеки трен си има пасажери, а на мен ми харесва да съм от единиците. Доколкото я познавам, Ния също няма желание да се занимава с дупари и антилопи, тя е извънредно зряла за възрастта си и виждам, че е доста готин човек и смислено момиче. Мисля, че всеки прави нелепости, само че в случай че тя не направи доста огромни нелепости я чака съществено бъдеще.
– Миналогодишният победител Радко съумява ли да резервира оптимизма и ентусиазма си по отношение на музикалната си кариера у нас, една година след спечелването на шоуто?
– Радко е извънреден елмаз, той е ужасяващо надарен човек, само ми се желае да е по-упорит в преследването на фантазиите си. Казвал съм на Радко, както споделих в този момент и на Ния, че би трябвало да се употребява доста добре този миг, когато си на гребена на вълната, както сърфистите – качваш се на вълната и я яхваш, до момента в който можеш. Мисля, че шоуто дава един доста добър първичен подтик и всеки може да мечтае да бъде изстрелян в орбита – доста хора да го видят и чуят. Има една сентенция, че сигурно няма да се отвори единствено тази врата, на която не почукаш. Голям кураж си би трябвало за сцена. Кураж, който би трябвало за всяко нещо в живота.
– Ако вие самият бяхте реализатор и участвате в “Гласът на България ”- кой треньор бихте си избрал и кои са най-силните качества на Поли, Камелия и Графа?
– Всеки от тях си има качества, макар че са много разнообразни. Камелия умее доста добре да намира път към участниците и да ги подготвя. Графа – той е цялостен работохолик, хвърля се във всяко нещо с голям възторг и реализира съществени резултати. Поли познавам безусловно от дете – свирил съм в първите й песни. И двамата с Графа ги знам от дребни и си ги обичам по своему. Иначе логиката опира до това да си избера спечелилия за треньор, което значи, че бих избрал себе си. Може би, въпреки всичко бих си избрал Графа, с него сме и една зодия и при нас нещата отиват към едно дълго и съществено сприятеляване. При Графа всичко е на доста съществено равнище и по този начин би трябвало да бъде.
– Имахте ли някакви предубеждения по отношение на Камелия като към фолкпевица и тя съумя ли да ви изненада с нещо?
– Не съм имал предубеждения към нея. Камелия ме изненада извънредно прелестно още от първата ни среща. Тя е един извънредно земен и доста прелестен човек за другарство. Всъщност и двамата с нейния другар Цветин са доста готини. Много е прелестно да се поддържа връзка с тях, въобще – супер са. Те живеят метод на живот, на който доста хора биха могли да завидят, да вземем за пример хранят се доста природосъобразно, изобщо има какво да се научи от тях.
– Вие спазвате ли някакъв здравословен режим?
– Вече не пуша, не пия никакъв алкохол, единствено от кафето не мога да се откажа. Явно кафето е по-силно от мен или най-малко толкоз мощно, колкото мен. Обичам доста и домашната лимонада, тя ме избавя, откогато не пия алкохол.
– Случвало ли се е окуражени родители или участници да идват да се разправят с вас треньорите, тъй като си мислят, че не са оценени уместно?
– Имаше една сходна преживелица предходната година с неудовлетворен родител, само че ние по тази причина сме там и се опитваме да бъдем оптимално безпристрастни. Мисля, че този сезон треньорите се справихме по-добре и от предишния. Винаги се стараем да слушаме доста деликатно. В предходния сезон, аз персонално скърбя за двама реализатори, на които не се обърнахме, от което разбрах, че в действителност би трябвало доста да внимавам. Едното момиче се споделя Надина Калоянова, тя е от Варна и има прелестна кариера, запомних името й. Човек когато си го може, той си го може.
– За вас персонално – в житейски проект, кой е бил най-големият ви наставник?
– О, аз имах шанс да имам не един, а трима ментори – Румен Бояджиев, Константин Цеков и Сашо Бахаров. Иначе най-сериозната школа в целия ми живот е ФСБ и Петър Славов. Тези четирима души ме направиха в доста огромна степен това, което съм. Но на първо място – мои ментори бяха личните ми родители, които също са музиканти. Те започнаха да вършат от мен това, което станах, а по-късно ФСБ го довърши.
– Коя е тематиката, която ви вълнува най-силно сега?
– Мен много неща ме вълнуват. Онзи ден разгласих във фейсбук фотография на читалище “Светлина ” в град Шипка, което явно е било извънредно красива постройка, а в този момент е оставена на произвола. А ние сме потомци на тези родолюбиви хора. Българи са строили тези здания и се запитвам, по какъв начин е допустимо една нация толкоз да се изроди!?
– По същия метод махат и огромните ни поети от учебниците…
– Там към този момент въобще не знам какво да кажа. Но въпреки това, по този метод се ускорява ролята на родителя. Аз съм на мнение, че в случай че не се преподава в учебно заведение е мое обвързване да науча детето си у дома. Не считам, че отговорността за възпитанието на децата би трябвало напълно да бъде трансферирана на учебното заведение. Мисля, че родителите са най-важното нещо, с цел да могат децата ни да станат хора. Много ме вълнува и това – какво ще стане с моето малко момченце Косьо, който през август ще стане на 6 години. Той явно има музикален гений, а на мен не ми се желае да става музикант. За мен тази специалност има толкоз доста незнайни. Засега върви на уроци по ударни принадлежности и солфеж, пък да забележим. По едно време искаше да става служител на реда, в този момент му се свири на барабани.
– Покрай майка му – актрисата Евгения Александрова, той може да реши да стане и артист.
– О, това е още по-зле. Знаеш ли, какъв брой артисти излизат от НАТФИЗ всяка година? Ако съществено помислим, ще се сетим за 20 души, които са проспериращи артисти, а другите? Ако стартираме да броим банкерите, ще се окажат много повече. Големият ми наследник приключи финанси и се оправя сносно в живота, пък един родител би трябвало въпреки всичко да мисли за бъдещето на детето си. Естествено, че Косьо няма да го направя финансист, в случай че видя че не става, само че ми се ще да се опитам да му основа по-предвидим живот, в случай че може по този начин да се каже.
– Жени и Константин ли са основната причина да младеете и да сте толкоз положителен и и деятелен?
– Много благодаря. Не знаех, че наподобява по този начин. Аз се усещам доста добре в личната си кожа и най-важното е, че се усещам потребен. В смисъл, че и трите групи, в които изсвирвам по своему ми дават неща, които ме зареждат. От друга страна Жени и Косьо в действителност са непресъхващ извор на позитивни страсти за мен, тъй като са неповторимо сладки същества. Аз им споделям децата, тъй като те са си такива. Не може да се каже, че живеем някакво безметежно, безпроблемно съществувание, само че се опитваме да сме оптимисти и да гледаме напред. Скандали нямаме, може и да се скараме от време на време за маловажни неща, само че тази дума при нас е неприложима.
– С Жени сте дружно към този момент 10 години. Ще ги отбележите ли по някакъв специфичен метод и обичате ли да си вършиме изненади?
-О, да. Със сигурност ще го отбележим по някакъв метод, нормално при такива мотиви отиваме на сантиментална вечеря. С Жени непрестанно се изненадваме с някакви подаръчета. Ето, в този момент бяхме на концерта на Стинг, като по този начин си направихме взаимна изненада.
– Вярвате ли, че срещата и любовта ви са съдбовни?
– О, аз просто имам вяра, че ние сме основани един за различен. Дори доста постоянно споделяме по едно и също време някакви изречения – очевидно си мислим за едно и също и в един миг го изговаряме на глас.
– Кои качества вършат обичаната ви жена, толкоз специфична за вас, които не сте срещал в други?
– Не мога да се сетя нейни качества, които да не я вършат специфична. Жени е извънредно положително създание, което несъмнено й пречи от време на време, само че по тази причина си има мен. Аз също съм доста положително момче, просто животът ме научи на доста работи.
– Много родители споделят, че децата им постоянно ги изненадват с някои техни реплики, при вас по този начин ли е?
– Да, в този момент да вземем за пример, като бях на турне в Америка и Косьо беше споделил на майка си – без баща аз не мога да живея, като обикновено човешко създание. Тя го попитала – какво, какво? А той й дал отговор – без татко ми съм като див. Това ме учуди, тъй като аз по принцип съм строгият родител у дома, само че той очевидно прави оценка това вярно. Жени тогава ми се обади и ми сподели – в този момент ще ти кажа нещо, което ще те накара напряко да се качиш на самолета и да си дойдеш. Като ми описа историята, в действителност бучка ми застана в гърлото. Страшно е възприятието едно създание да те обича по този начин безусловно. Децата нямат задни мисли – или те обичат, или не – няма приблизително състояние.
– А на вас минават ли ви мисли за още едно дете?
-Не сме изключили тази опция, само че просто не мога да не си направя сметката, че това дете, когато е на 20 години, аз ще съм на 81…
– Да, само че има и образци, като Ицко Финци, който стана татко на почти същата възраст…
–Да, само че в света несъмнено има единствено три-четири сходни образеца. Аз не мога да поема подобен ангажимент, без да знам – а няма от къде да знам и не съм сигурен дали ще бъда пълностоен родител на 80 години… Дай Боже, да бъда, само че не е доста несъмнено.
– Имате ли занимателни случки с напористи последователки?
-Цял живот, само че нещата се канализираха с времето. Напоследък постоянно ми се случва, когато сме дружно с Жени, да идват дами и да вършат похвали на нея, което по принцип е рядко срещано – една красива жена да каже хубава дума за друга такава. Явно Жени прави положително усещане на всички, което е супер ок за мен.
– Вярата оказва помощ ли ви в живота?
– При мен вярата не е в дословен смисъл, Жени е по-вярваща от мен. Тя върви на черква, носи светена вода. Аз имам бездънен почит към тези неща, ето – нося йерусалимски кръст на врата, който персонално си сложих на Божи гроб. Това е най-святото място на света и човек в действителност би трябвало да има огромен почит и очакване в тези неща, само че не съм от хората, които вървят всяка неделя на черква.
-Любимата ви мисъл, или откъс?
-Помогни си самичък и Бог ще ти помогне. Аз съм един безвъзвратен оптимист.
– Г-н Лечев, какво лято ви следва, след края на “Гласът на България ”?
– Лятото ще бъде доста интензивно, само че за мен сега най-важно е какво ще става с Ния (победителката в шоуто). Иначе, със Стефан Вълдобрев започваме лятно турне. Той желае да направи римейк на най-известния си албум “Към ” и по тази причина турнето ще се споделя “20 години “Към ”. Стартира с гръм и тропот на 12-ти юли в “Маймунарника ”. След това ще гостуваме и на други известни места, основно по Черноморието. С “Фондацията ” също имам няколко уговорката, а редом с това би трябвало да влезем в студио и да забележим какво тъкмо ще се прави с моето благо отборче от “Гласът на България ”. Мисля, че демонстрирах и потвърдих, че живо ме интересува ориста на хората, които са в моя тим. Вече говорихме и с Никола Здравков за някакви бъдещи креативен проекти, както се споделя.
– Вече втора година участници от вашия тим печелят формата. Усещате ли да назрява протест измежду другите треньори към този монопол?
– Както са споделили Илф и Петров – спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Това ми е доста обичан израз. Така че, всеки би трябвало да си изиграе добре картите, тъй като ние боравим с извънредно надарени, доста перспективни младежи и би трябвало да внимаваме какво вършим с тях – по какъв начин ги съветваме, по какъв начин ги насочваме. Мисля, че на мен ми се получава, а и в конкуренция се раждат доста положителни артикули.
– Ния има неоспорим гений и доста присъщ глас, само че дали ще успее да се наложи на родния пазар, на който се котират най-вече шлагери за “дупари ” и “антилопи ”, а единици са тези, които залагат на качествената музика? – На родния пазар върви това, което се предлага и в случай че това беше правилно, до момента с ФСБ да бяхме умрели от апетит, а ние не сме. Напротив – мисля, че със Стефан Вълдобрев пожънахме страховит триумф в последните две години, без да приказваме за дупари и антилопи. За всеки трен си има пасажери, а на мен ми харесва да съм от единиците. Доколкото я познавам, Ния също няма желание да се занимава с дупари и антилопи, тя е извънредно зряла за възрастта си и виждам, че е доста готин човек и смислено момиче. Мисля, че всеки прави нелепости, само че в случай че тя не направи доста огромни нелепости я чака съществено бъдеще.
– Миналогодишният победител Радко съумява ли да резервира оптимизма и ентусиазма си по отношение на музикалната си кариера у нас, една година след спечелването на шоуто?
– Радко е извънреден елмаз, той е ужасяващо надарен човек, само ми се желае да е по-упорит в преследването на фантазиите си. Казвал съм на Радко, както споделих в този момент и на Ния, че би трябвало да се употребява доста добре този миг, когато си на гребена на вълната, както сърфистите – качваш се на вълната и я яхваш, до момента в който можеш. Мисля, че шоуто дава един доста добър първичен подтик и всеки може да мечтае да бъде изстрелян в орбита – доста хора да го видят и чуят. Има една сентенция, че сигурно няма да се отвори единствено тази врата, на която не почукаш. Голям кураж си би трябвало за сцена. Кураж, който би трябвало за всяко нещо в живота.
– Ако вие самият бяхте реализатор и участвате в “Гласът на България ”- кой треньор бихте си избрал и кои са най-силните качества на Поли, Камелия и Графа? – Всеки от тях си има качества, макар че са много разнообразни. Камелия умее доста добре да намира път към участниците и да ги подготвя. Графа – той е цялостен работохолик, хвърля се във всяко нещо с голям възторг и реализира съществени резултати. Поли познавам безусловно от дете – свирил съм в първите й песни. И двамата с Графа ги знам от дребни и си ги обичам по своему. Иначе логиката опира до това да си избера спечелилия за треньор, което значи, че бих избрал себе си. Може би, въпреки всичко бих си избрал Графа, с него сме и една зодия и при нас нещата отиват към едно дълго и съществено сприятеляване. При Графа всичко е на доста съществено равнище и по този начин би трябвало да бъде.
– Имахте ли някакви предубеждения по отношение на Камелия като към фолкпевица и тя съумя ли да ви изненада с нещо?
– Не съм имал предубеждения към нея. Камелия ме изненада извънредно прелестно още от първата ни среща. Тя е един извънредно земен и доста прелестен човек за другарство. Всъщност и двамата с нейния другар Цветин са доста готини. Много е прелестно да се поддържа връзка с тях, въобще – супер са. Те живеят метод на живот, на който доста хора биха могли да завидят, да вземем за пример хранят се доста природосъобразно, изобщо има какво да се научи от тях.
– Вие спазвате ли някакъв здравословен режим?
– Вече не пуша, не пия никакъв алкохол, единствено от кафето не мога да се откажа. Явно кафето е по-силно от мен или най-малко толкоз мощно, колкото мен. Обичам доста и домашната лимонада, тя ме избавя, откогато не пия алкохол.
– Случвало ли се е окуражени родители или участници да идват да се разправят с вас треньорите, тъй като си мислят, че не са оценени уместно?
– Имаше една сходна преживелица предходната година с неудовлетворен родител, само че ние по тази причина сме там и се опитваме да бъдем оптимално безпристрастни. Мисля, че този сезон треньорите се справихме по-добре и от предишния. Винаги се стараем да слушаме доста деликатно. В предходния сезон, аз персонално скърбя за двама реализатори, на които не се обърнахме, от което разбрах, че в действителност би трябвало доста да внимавам. Едното момиче се споделя Надина Калоянова, тя е от Варна и има прелестна кариера, запомних името й. Човек когато си го може, той си го може.
– За вас персонално – в житейски проект, кой е бил най-големият ви наставник?
– О, аз имах шанс да имам не един, а трима ментори – Румен Бояджиев, Константин Цеков и Сашо Бахаров. Иначе най-сериозната школа в целия ми живот е ФСБ и Петър Славов. Тези четирима души ме направиха в доста огромна степен това, което съм. Но на първо място – мои ментори бяха личните ми родители, които също са музиканти. Те започнаха да вършат от мен това, което станах, а по-късно ФСБ го довърши.
– Коя е тематиката, която ви вълнува най-силно сега?
– Мен много неща ме вълнуват. Онзи ден разгласих във фейсбук фотография на читалище “Светлина ” в град Шипка, което явно е било извънредно красива постройка, а в този момент е оставена на произвола. А ние сме потомци на тези родолюбиви хора. Българи са строили тези здания и се запитвам, по какъв начин е допустимо една нация толкоз да се изроди!?
– По същия метод махат и огромните ни поети от учебниците…
– Там към този момент въобще не знам какво да кажа. Но въпреки това, по този метод се ускорява ролята на родителя. Аз съм на мнение, че в случай че не се преподава в учебно заведение е мое обвързване да науча детето си у дома. Не считам, че отговорността за възпитанието на децата би трябвало напълно да бъде трансферирана на учебното заведение. Мисля, че родителите са най-важното нещо, с цел да могат децата ни да станат хора. Много ме вълнува и това – какво ще стане с моето малко момченце Косьо, който през август ще стане на 6 години. Той явно има музикален гений, а на мен не ми се желае да става музикант. За мен тази специалност има толкоз доста незнайни. Засега върви на уроци по ударни принадлежности и солфеж, пък да забележим. По едно време искаше да става служител на реда, в този момент му се свири на барабани.
– Покрай майка му – актрисата Евгения Александрова, той може да реши да стане и артист.
– О, това е още по-зле. Знаеш ли, какъв брой артисти излизат от НАТФИЗ всяка година? Ако съществено помислим, ще се сетим за 20 души, които са проспериращи артисти, а другите? Ако стартираме да броим банкерите, ще се окажат много повече. Големият ми наследник приключи финанси и се оправя сносно в живота, пък един родител би трябвало въпреки всичко да мисли за бъдещето на детето си. Естествено, че Косьо няма да го направя финансист, в случай че видя че не става, само че ми се ще да се опитам да му основа по-предвидим живот, в случай че може по този начин да се каже.
– Жени и Константин ли са основната причина да младеете и да сте толкоз положителен и и деятелен? – Много благодаря. Не знаех, че наподобява по този начин. Аз се усещам доста добре в личната си кожа и най-важното е, че се усещам потребен. В смисъл, че и трите групи, в които изсвирвам по своему ми дават неща, които ме зареждат. От друга страна Жени и Косьо в действителност са непресъхващ извор на позитивни страсти за мен, тъй като са неповторимо сладки същества. Аз им споделям децата, тъй като те са си такива. Не може да се каже, че живеем някакво безметежно, безпроблемно съществувание, само че се опитваме да сме оптимисти и да гледаме напред. Скандали нямаме, може и да се скараме от време на време за маловажни неща, само че тази дума при нас е неприложима.
– С Жени сте дружно към този момент 10 години. Ще ги отбележите ли по някакъв специфичен метод и обичате ли да си вършиме изненади?
-О, да. Със сигурност ще го отбележим по някакъв метод, нормално при такива мотиви отиваме на сантиментална вечеря. С Жени непрестанно се изненадваме с някакви подаръчета. Ето, в този момент бяхме на концерта на Стинг, като по този начин си направихме взаимна изненада.
– Вярвате ли, че срещата и любовта ви са съдбовни?
– О, аз просто имам вяра, че ние сме основани един за различен. Дори доста постоянно споделяме по едно и също време някакви изречения – очевидно си мислим за едно и също и в един миг го изговаряме на глас.
– Кои качества вършат обичаната ви жена, толкоз специфична за вас, които не сте срещал в други?
– Не мога да се сетя нейни качества, които да не я вършат специфична. Жени е извънредно положително създание, което несъмнено й пречи от време на време, само че по тази причина си има мен. Аз също съм доста положително момче, просто животът ме научи на доста работи.
– Много родители споделят, че децата им постоянно ги изненадват с някои техни реплики, при вас по този начин ли е?
– Да, в този момент да вземем за пример, като бях на турне в Америка и Косьо беше споделил на майка си – без баща аз не мога да живея, като обикновено човешко създание. Тя го попитала – какво, какво? А той й дал отговор – без татко ми съм като див. Това ме учуди, тъй като аз по принцип съм строгият родител у дома, само че той очевидно прави оценка това вярно. Жени тогава ми се обади и ми сподели – в този момент ще ти кажа нещо, което ще те накара напряко да се качиш на самолета и да си дойдеш. Като ми описа историята, в действителност бучка ми застана в гърлото. Страшно е възприятието едно създание да те обича по този начин безусловно. Децата нямат задни мисли – или те обичат, или не – няма приблизително състояние.
– А на вас минават ли ви мисли за още едно дете?
-Не сме изключили тази опция, само че просто не мога да не си направя сметката, че това дете, когато е на 20 години, аз ще съм на 81…
– Да, само че има и образци, като Ицко Финци, който стана татко на почти същата възраст…
–Да, само че в света несъмнено има единствено три-четири сходни образеца. Аз не мога да поема подобен ангажимент, без да знам – а няма от къде да знам и не съм сигурен дали ще бъда пълностоен родител на 80 години… Дай Боже, да бъда, само че не е доста несъмнено.
– Имате ли занимателни случки с напористи последователки?
-Цял живот, само че нещата се канализираха с времето. Напоследък постоянно ми се случва, когато сме дружно с Жени, да идват дами и да вършат похвали на нея, което по принцип е рядко срещано – една красива жена да каже хубава дума за друга такава. Явно Жени прави положително усещане на всички, което е супер ок за мен.
– Вярата оказва помощ ли ви в живота?
– При мен вярата не е в дословен смисъл, Жени е по-вярваща от мен. Тя върви на черква, носи светена вода. Аз имам бездънен почит към тези неща, ето – нося йерусалимски кръст на врата, който персонално си сложих на Божи гроб. Това е най-святото място на света и човек в действителност би трябвало да има огромен почит и очакване в тези неща, само че не съм от хората, които вървят всяка неделя на черква.
-Любимата ви мисъл, или откъс?
-Помогни си самичък и Бог ще ти помогне. Аз съм един безвъзвратен оптимист.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ