Известният журналист Георги Милков разказа за интересна случка във фейсбук

Известният публицист Георги Милков описа за забавна преживелица във фейсбук сред него, Бойко Борисов и Румен Николов - Пашата. Случката е от 90-те. Борисов е в охранителния бизнес, а Румен Николов - Пашата одеве, дружно с негови сътрудници, e основал СИК.

Ето цялата обява на журналиста:

Гледам, че доста хора пускат фотоси на Маджо, на Бойко Борисов с Пашата, Маргините и всякакви други герои от 90-те години на предишния век. Което ме връща към мемоари за първата ми среща с Борисов. " Мутри вън " в този момент се счита за съвременен девиз, само че да напомня, че през 1996 година имаше национална акция, наречена " Не на страха ".

Патрон беше тогавашният президент на България доктор Желю Желев. А лицето на акцията беше артистът Дони - мегазвезда по това време. Обажда ми се той в един прелестен зимен ден и споделя: Жоре, страшна драма с едно семейство от София, мутрите ще ги убият, а полицията нищо не прави, хората са обезверени, писали за помощ на американското посолство, дай да създадем нещо и да ги спасим. Ама несъмнено, крещя му на Дони, нали сме " Не на страха ", майната им на тия мутри, давай писмото, ще го обявявам незабавно. Статията излезе на първа страница в съботния пълен брой на вестника.

Само отново да напомня, че е 1996 година, няма интернет, няма фейсбук, каквото напише " 24 часа " - това е! А на първа страница аз съм написал името на Румен Николов - Пашата, който това семейство сочи в писмото си до американския дипломат като основен душманин и " един от шефовете на СИК ". Сложил съм си и името над публикацията, да видят нашите, че съм станал сериозен публицист, а и нали сме " Не на страха ", няма да се крием като мишки.

Чак в понеделник (тогава нямаше доста мобилни телефони) разбирам какво съм направил. Голяма неточност! Нарушено е златно журналистическо предписание - липсва гледната точка на ответната страна. Вярно, възторг, майната им на мутрите, не на страха, само че въпреки всичко е трябвало да се обадя на въпросния Паша и да го запитвам за коментар. Става огромен качамак, дандании, истории, няма да ви занимавам с детайлности. В последна сметка разбирам, че Пашата ще се възползва от правото си на отговор. Казват ми обаче, че би трябвало персонално да ида да взема писменото несъгласие.

По категорично гледище на засегнатата страна. Хм... Не на страха ли?! Викам си, веднага ме претрепаха, а в най-хубавия случай Дони, президентът и американският дипломат може да ми пратят портокали в травматологията. Но, какво да се прави, специалност. Отивам сам-самичък на посочения адрес. Пашата не беше там. Човекът, с който се срещнах беше Бойко Борисов. Държа се строго, само че културно. Поиска ми паспорта (бяхме още с ония зелени тескерета), сне ми данните и ме накара да подпиша декларация, че съм получил отговора на господин Николов и се скланям да го обявявам без никакви корекции. Прочете ми лекция на тематика какъв брой е почтен Пашата и се разделихме по живо по крепко.

Публикувах едно към едно отговора на Румен Николов, което и до през днешния ден си остава най-големият негов авторски текст в медиите. Междувременно колегата Emil Spahiyski отиде на среща с Поли Пантев (който след това бе екзекутиран на остров Аруба), където му бе казано, че този, дето аз го пазя, и дето желае да избяга в Съединени американски щати, бил огромен лъжец. Всичко това има изключително занимателна предистория с поучителна за мен развръзка, само че ще стане прекомерно дълго, а никой не обича протяжни текстове. Само ще отбележа, че Борисов е извънредно забавен персонаж, от чиято биография, погледната със “студени очи ", без ненужно удивление или омерзение, би се получил след време един същински шедьовър.