Италиански вестник публикува скандална статия за Пловдив
Известният италианският вестник Il Fatto Quotidiano излезе в понеделник със скандална публикация за Пловдив. Текстът е озаглавен „ Пловдив, сложният за изговаряне български град е Европейска столица на културата за 2019 дружно с Матера “.
В първите няколко фрази авторката Соня Алгизи изписва името на Града под тепетата неверно. „ Плодвид […] да не се наскърбяват жителите му, само че България, от европейските страни, е минимум посещаваната от италианци. А може би дори и от европейците. Най-много София, само че Плодвид… Име невероятно за изговаряне с тези залепени „ д “ и „ в “.
По-нататък журналистката загатва по какъв начин се заражда концепцията да има Европейска столица на културата и написа, че първата такава била Атина, а втората Флоренция.
„ През 2019 италианският Матера и Пловдив разделят купата. За първи път тя се печели от български град. И му го изискуем. Дали тъй като България беше последната страна, включила се към Европейски съюз или тъй като e най-пренебрегваната страна от европейците. Градът се е подготвял за събитието с двугодишни подготовки “.
Според Алгизи Пловдив е „ най-старият европейски град, за който Европа надали знае къде се намира “. В идващите редове тя загатва, че вторият по-големина град у нас се намира в най-бедната членка на Европейския съюз. Пловдив, по думите й, е „ потопен в една страна, която се счита за груба, сурова, мрачна в общото груповото въображение “.
Журналистката е изцяло съгласна с горното изложение и твърди, че в столицата на културата мъчно може да се усмихне сервитьор и да се срещне радостен продавач из магазините. Според нея характерът на българите се отличава с ниско развито възприятие за комизъм.
И въпреки всичко с изключение на негативизъм, в публикацията по-надолу е разказана и в резюме историята на Града под тепетата и по какъв начин той сменя няколко пъти името си. Споменати са Античният спектакъл, Етнографският музей и църквата „ Константин и Елена “. В материала си Алгизи вмъква също по този начин Капана, Цар Симеоновата градина и някои от тепетата.
И добавя: „ Красота. Но не целият град е по този начин. Остатъчните следи от социализма и огромните жилищни здания в жанр Съюз на съветските социалистически републики са на всички места из града, който въпреки всичко е минал през съвременна индустриална агресия “.
По-нататък Алгизи продължава с усещанията си от пловдивското летище, което съгласно нея е малко, а полетите от него са лимитирани, по тази причина поучава читателите при вероятно посещаване на България да изберат софийското летище.
В първите няколко фрази авторката Соня Алгизи изписва името на Града под тепетата неверно. „ Плодвид […] да не се наскърбяват жителите му, само че България, от европейските страни, е минимум посещаваната от италианци. А може би дори и от европейците. Най-много София, само че Плодвид… Име невероятно за изговаряне с тези залепени „ д “ и „ в “.
По-нататък журналистката загатва по какъв начин се заражда концепцията да има Европейска столица на културата и написа, че първата такава била Атина, а втората Флоренция.
„ През 2019 италианският Матера и Пловдив разделят купата. За първи път тя се печели от български град. И му го изискуем. Дали тъй като България беше последната страна, включила се към Европейски съюз или тъй като e най-пренебрегваната страна от европейците. Градът се е подготвял за събитието с двугодишни подготовки “.
Според Алгизи Пловдив е „ най-старият европейски град, за който Европа надали знае къде се намира “. В идващите редове тя загатва, че вторият по-големина град у нас се намира в най-бедната членка на Европейския съюз. Пловдив, по думите й, е „ потопен в една страна, която се счита за груба, сурова, мрачна в общото груповото въображение “.
Журналистката е изцяло съгласна с горното изложение и твърди, че в столицата на културата мъчно може да се усмихне сервитьор и да се срещне радостен продавач из магазините. Според нея характерът на българите се отличава с ниско развито възприятие за комизъм.
И въпреки всичко с изключение на негативизъм, в публикацията по-надолу е разказана и в резюме историята на Града под тепетата и по какъв начин той сменя няколко пъти името си. Споменати са Античният спектакъл, Етнографският музей и църквата „ Константин и Елена “. В материала си Алгизи вмъква също по този начин Капана, Цар Симеоновата градина и някои от тепетата.
И добавя: „ Красота. Но не целият град е по този начин. Остатъчните следи от социализма и огромните жилищни здания в жанр Съюз на съветските социалистически републики са на всички места из града, който въпреки всичко е минал през съвременна индустриална агресия “.
По-нататък Алгизи продължава с усещанията си от пловдивското летище, което съгласно нея е малко, а полетите от него са лимитирани, по тази причина поучава читателите при вероятно посещаване на България да изберат софийското летище.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ