Красотата - лицето на душата ~ Томас МУР
Известният американски психотерапевт ни повежда из дълбоките глъбини на душата, с цел да ни помогне да се погрижим за нея, да се вслушаме в скритите и явните й послания, които постоянно подценяваме, да я заобичаме. За хубостта като лице на душата, споделено от Томас Мур в книгата му " Грижа за душата ".
В един свят, където душата е подценявана, хубостта е на последно място в листата на целите. В интелектуално насочените стратегии на нашите учебни заведения да вземем за пример естествените науки и математиката се считат за значими дисциплини, тъй като те благоприятстват по-нататъшното развиване на техниката. Ако има редуциране на бюджета, първи отпадат изкуствата даже преди спорта. Очевидното подстрекателство е, че изкуствата не са жизненоважни: можем да живеем без хубост, само че не и без техника.
Приемането на хубостта за второстепенна демонстрира, че не разбираме какъв брой е значимо да задоволяваме потребностите на душата. Душата се храни от хубостта. Завладяващите, комплицирани и приятни облици значат за душата същото, което значи храната за тялото. Ако нашата логика на психиката се корени в здравното схващане на човешкото държание и прочувствен живот, тогава здравето ще е най-висшата полезност. Но в случай че визията ни за логика на психиката се базира на душата, задачата на лечебните ни старания ще бъде хубостта. Бих споделил даже, че в случай че хубостта липсва в живота ни, ние евентуално ще преживеем някои познати душевни разстройства - меланхолия, параноя, повърхностност и пристрастяване. Душата копнее за хубост и при отсъствието й страда от това, което Джеймс Хилман назовава " невроза по хубостта ".
Красотата оказва помощ на душата посредством характерните си способи на битие. Красотата да вземем за пример е завладяваща. За душата е значимо да бъде измъкната от забързания удобен живот, с цел да съзерцава безконечните действителности. Традицията е нарекла тази нужда на душата масайо - освобождение от елементарната активност в името на миг за размисъл и удивление. Можете да се носите по автомагистралата и ненадейно някоя панорама да спре дъха ви. Вие спирате колата, излизате за няколко минути и усещате величието на природата. Това е завладяващата мощ на хубостта и когато се отдаваме на този неочакван блян на душата, ние в действителност й даваме това, от което се нуждае. Разговорите за хубостта от време на време могат да звучат отвлечено и метафизичен, само че от позиция на душата хубостта е нужна част от елементарния живот. Всеки ден има моменти, в които душата съзира хубостта, даже единствено на витрината на магазина в някой прелестен пръстен или в поразяваща шарка на дреха.
Някои учени споделят, че Трите грации, танцуващи в кръг в известната картина на Ботичели, въплъщават Красота, Въздържание и Удоволствие. Според ренесансовите съчинения това са трите грации на живота. Какъв би бил техният актуален еквивалент - технология, информация и връзка? Ренесансовите грации са директно свързани с душата. Картината на Ботичели изобразява и Ерос, или Желание, който насочва пламтящата си стрела към Въздържание. Стрелата на желанието и привързаността ни отклонява от пътя ни - завладени сме от хубостта и усещаме удоволствието от нея. Външно, несъмнено, не реализираме нищо. Може би няма да купим пръстена, сграбчил окото ни, или да фотографираме изгледа. Смисълът на моментното завземане се крие в това, да нахраним душата с нейната желана храна - панорама, приканваща към съзерцаване.
За да се грижим за душата, знаейки, че тя се подхранва от хубостта, би трябвало да разберем хубостта по-дълбоко и да и отредим по-важно място в живота. Религията постоянно е разбирала цената на хубостта. Това се вижда в църквите и храмовете, които в никакъв случай не са били строени за чисто на практика цели, а постоянно поради въображението. Високата камбанария или прозорецът-розетка не; целят да обезпечат в допълнение вътрешно пространство или по-добра светлина за четене. Те са адресиращи към душевната нужда от хубост, от обич към самата постройка, а освен към нейното предопределение, от специфична опция за свято въображение. Не можем ли да се научим от църквите, храмовете и джамиите да обръщаме внимание на същата нужда в своите домове, търговски здания, учебни заведения и автомагистрали?
Оценяването на хубостта значи отваряне към силата на предметите да вълнуват душата. Ако можем да бъдем повлияни от хубостта, значи душата е жива и е в нас, тъй като нейната най-велика заложба е да бъде повлиявана. Думата пристрастеност значи " да бъдеш повлиян ", а пристрастеността е първичната сила на душата. Поетът Рилке разказва тази пасивна мощ посредством образността на структурата на цветята, когато я назовава " мускул на безкрайното приемане. " Обикновено не считаме способността си да се влияем от нещо за мощ или за дело на някой здрав мускул, и все пак за душата, както и за цветето, това е най-тежката работа, която има огромно значение в нашия живот.
От " Грижа за душата " Томас Мур, изд. Аратрон, 1998
Картина: La Primavera, Sandro Botticelli
Снимка: thomasmooresoul.com
