Министър Крум Зарков предлага противоконституционни идеи за разследване на главния прокурор
Известните към този момент и необятно коментирани като противоконституционни хрумвания за основаването на изключителна фигура за следствие на основния прокурор бяха показани през днешния ден от служебния министър на правораздаването Крум Зарков и неговия заместител Емил Дечев.
Двамата оферират при данни за закононарушение основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от висш арбитър, избиран на инцидентен принцип.
Проектът планува и събаряне на болшинството за избор, краткотрайно премахване и освобождение на основния прокурор. Сега това може да стане с гласовете на най-малко 17 членове на Висшия правосъден съвет (ВСС). Ако законопроектът на Зарков бъде признат, ще са задоволителни и 13.
По Конституция обаче - основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд се избират с 17 от 25 гласа на членожве на Висш съдебен съвет.
Крум Зарков и екипът му обаче са измислили Обвинител №1 да се освобождава с 13 гласа, което е нон-сенс!
Предложението за въвеждане на механизъм за следствие на гланния прокурор е редактиран вид на квалифицирания от екипа на някогашния министър Надежда Йорданова механизъм за следствие на основния прокурор. Корекции са направени поради рекомендации в мнението на Венецианската комисия, сподели Зарков на пресконферецния.
А кой се проверява проверяващия основния прокурор?
Става дума за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за правосъдната власт за основаването механизъм за следствие на Обвинител № 1 от ad hoc арбитър, избиран на инцидентен принцип, които бяха дискутирани преди две години освен в експертните правни среди у нас, само че и на европейско равнище.
Това не е ново. Наказателен арбитър да може да проверява основния прокурор - този проверяващ арбитър ще получава краткотрайни пълномощия и ще се назначава с решение на Висшия правосъден съвет (ВСС), който избира и шефа на държавното обвиняване. Магистратите ще се избират на инцидентен принцип от лист, направен от наказателната гилдия на Върховния касационен съд и ще се назначават от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, уточни през юли т.г. Надежда Йорданова.
Още през 2020 година беше неведнъж очебийно, че тези хрумвания са противоконституционни.
Публично бе обяснено, че съгласно главния закон в България съдиите не могат да организират следствия, даже да са висши магистрати. Тази активност по Конституция е само в пълномощията на структурата на държавното обвиняване.
Днес Крум Зарков изясни, че съдията, който ще проверява основния прокурор, би трябвало да бъде с най-малко 12 години стаж и да е работил през последните седем години като углавен арбитър. Също по този начин би трябвало да е арбитър във Върховен касационен съд или в областен, апелативен съд, само че с сан на арбитър във Върховен касационен съд.
Съдиите в листата, от който да се избере кой ще проверява основния прокурор, би трябвало да дадат единодушието си да вземат участие в процедурата. Прокурорската гилдия би трябвало да назначи този арбитър като прокурор, само че процедурата е такава, че не би трябвало да откаже да го направи, както когато някой прокурор или арбитър става заместник-министър, изясни Зарков
Преди две години се сложи въпросът, който важи и през днешния ден - а кой ще управлява или проверява съдията, който ще проверява основния прокурор. Според показаните през днешния ден оферти от Крум Зарков и екипа му - това ще е втори пъкъл хок прокурор, който да реализира вътрешноинституционален надзор. Този втори прокурор ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор и ще се занимава само с контрола по следствието на основния прокурор. А кой ще управлява него - няма отговор.
Така се влиза в някаква безумна серпантина на безсмислени и явно несъстоятелни хрумвания за промени в структурата на държавното обвиняване, които неведнъж са били отхвърляни от разнообразни български институции.
Конституционния съд безапелационен - не може да се вкарва изключителна контролна фигура
Припомняме, че в своето решение № 7 от май 2021 година Конституционният съд се произнесе изрично, че не може да се вкарва сходна изключителна контролна фигура, която да проверява само основния прокурор и заместниците му, единствено през законови промени.
Затова е нужна смяна в Конституцията, освен това най-вероятно за нея ще се изисква и свикването на Велико национално заседание.
Делото пред Конституционния съд беше повдигнато след сходни законови промени по концепция на ГЕРБ, които въвеждаха сходна фигура на „ проверяващ основния прокурор “, която някои нарекоха „ свръхглавен прокурор “. Въпреки произнасянето на конституционните съдии, в този момент от Министерството на правораздаването внасят смислово безусловно същото предложение. С тази разлика, че се желае ad hoc арбитър да проверява основния прокурор, а не прокурор. И в двата случая обаче концепциите са противоконституционни.
Нещо повече – напълно неотдавна съдиите от Конституционен съд обясниха и на сегашния длъжностен министър Крум Зарков, че е време да се спре със саморазправата с основния прокурор, като отхвърлиха настояването да бъдат тълкувани част от пълномощията на обвинител №1.
Конституционният съд не е единственият, който споделя, че офанзивата против прокуратурата и основния прокурор не е правосъдна промяна. Венецианската комисия, на която някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова, едно от знамената на борците анти-Гешев, изпрати въпросния план за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, също сподели, че по българската Конституция е неприемливо ad hoc арбитър да проверява прокурори. Упорито и не толкоз мъдро обаче в този момент от Министерството на правораздаването още веднъж упорстват депутатите да одобряват законови промени в несъгласие с главния закон.
Най-късно през юни следващата година би трябвало да се одобряват предложенията за законодателни промени, с цел да се изпълнят изискванията по Плана за възобновяване. Предстои измененията да бъдат качени за публично разискване и импортирани в Министерския съвет.
Двамата оферират при данни за закононарушение основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от висш арбитър, избиран на инцидентен принцип.
Проектът планува и събаряне на болшинството за избор, краткотрайно премахване и освобождение на основния прокурор. Сега това може да стане с гласовете на най-малко 17 членове на Висшия правосъден съвет (ВСС). Ако законопроектът на Зарков бъде признат, ще са задоволителни и 13.
По Конституция обаче - основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд се избират с 17 от 25 гласа на членожве на Висш съдебен съвет.
Крум Зарков и екипът му обаче са измислили Обвинител №1 да се освобождава с 13 гласа, което е нон-сенс!
Предложението за въвеждане на механизъм за следствие на гланния прокурор е редактиран вид на квалифицирания от екипа на някогашния министър Надежда Йорданова механизъм за следствие на основния прокурор. Корекции са направени поради рекомендации в мнението на Венецианската комисия, сподели Зарков на пресконферецния.
А кой се проверява проверяващия основния прокурор?
Става дума за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за правосъдната власт за основаването механизъм за следствие на Обвинител № 1 от ad hoc арбитър, избиран на инцидентен принцип, които бяха дискутирани преди две години освен в експертните правни среди у нас, само че и на европейско равнище.
Това не е ново. Наказателен арбитър да може да проверява основния прокурор - този проверяващ арбитър ще получава краткотрайни пълномощия и ще се назначава с решение на Висшия правосъден съвет (ВСС), който избира и шефа на държавното обвиняване. Магистратите ще се избират на инцидентен принцип от лист, направен от наказателната гилдия на Върховния касационен съд и ще се назначават от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, уточни през юли т.г. Надежда Йорданова.
Още през 2020 година беше неведнъж очебийно, че тези хрумвания са противоконституционни.
Публично бе обяснено, че съгласно главния закон в България съдиите не могат да организират следствия, даже да са висши магистрати. Тази активност по Конституция е само в пълномощията на структурата на държавното обвиняване.
Днес Крум Зарков изясни, че съдията, който ще проверява основния прокурор, би трябвало да бъде с най-малко 12 години стаж и да е работил през последните седем години като углавен арбитър. Също по този начин би трябвало да е арбитър във Върховен касационен съд или в областен, апелативен съд, само че с сан на арбитър във Върховен касационен съд.
Съдиите в листата, от който да се избере кой ще проверява основния прокурор, би трябвало да дадат единодушието си да вземат участие в процедурата. Прокурорската гилдия би трябвало да назначи този арбитър като прокурор, само че процедурата е такава, че не би трябвало да откаже да го направи, както когато някой прокурор или арбитър става заместник-министър, изясни Зарков
Преди две години се сложи въпросът, който важи и през днешния ден - а кой ще управлява или проверява съдията, който ще проверява основния прокурор. Според показаните през днешния ден оферти от Крум Зарков и екипа му - това ще е втори пъкъл хок прокурор, който да реализира вътрешноинституционален надзор. Този втори прокурор ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор и ще се занимава само с контрола по следствието на основния прокурор. А кой ще управлява него - няма отговор.
Така се влиза в някаква безумна серпантина на безсмислени и явно несъстоятелни хрумвания за промени в структурата на държавното обвиняване, които неведнъж са били отхвърляни от разнообразни български институции.
Конституционния съд безапелационен - не може да се вкарва изключителна контролна фигура
Припомняме, че в своето решение № 7 от май 2021 година Конституционният съд се произнесе изрично, че не може да се вкарва сходна изключителна контролна фигура, която да проверява само основния прокурор и заместниците му, единствено през законови промени.
Затова е нужна смяна в Конституцията, освен това най-вероятно за нея ще се изисква и свикването на Велико национално заседание.
Делото пред Конституционния съд беше повдигнато след сходни законови промени по концепция на ГЕРБ, които въвеждаха сходна фигура на „ проверяващ основния прокурор “, която някои нарекоха „ свръхглавен прокурор “. Въпреки произнасянето на конституционните съдии, в този момент от Министерството на правораздаването внасят смислово безусловно същото предложение. С тази разлика, че се желае ad hoc арбитър да проверява основния прокурор, а не прокурор. И в двата случая обаче концепциите са противоконституционни.
Нещо повече – напълно неотдавна съдиите от Конституционен съд обясниха и на сегашния длъжностен министър Крум Зарков, че е време да се спре със саморазправата с основния прокурор, като отхвърлиха настояването да бъдат тълкувани част от пълномощията на обвинител №1.
Конституционният съд не е единственият, който споделя, че офанзивата против прокуратурата и основния прокурор не е правосъдна промяна. Венецианската комисия, на която някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова, едно от знамената на борците анти-Гешев, изпрати въпросния план за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, също сподели, че по българската Конституция е неприемливо ad hoc арбитър да проверява прокурори. Упорито и не толкоз мъдро обаче в този момент от Министерството на правораздаването още веднъж упорстват депутатите да одобряват законови промени в несъгласие с главния закон.
Най-късно през юни следващата година би трябвало да се одобряват предложенията за законодателни промени, с цел да се изпълнят изискванията по Плана за възобновяване. Предстои измененията да бъдат качени за публично разискване и импортирани в Министерския съвет.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ