Петя Буюклиева: Простих на момичето, което уби майка ми
Известната певица Петя Буюклиева – с пламък в очите и с розови коси – споделя за срещите си с Тончо Русев, Милчо Левиев и Радой Ралин, за джаз и рок началото в своята кариера, за огромната горделивост на живота й – нейния наследник, за умеенето да прощаваме и да се възраждаме след погромите. Петя Буюклиева, „ съдбовната жена “.
– Поздравления за визията, макар че сме привикнали с вашите метаморфози – да ни изненадвате с прически, коя от коя по-екстравагантни. Защо имате потребност от тези промени?
– Както постоянно съм казвала, това е моето занимание, методът да изкажа свободата си. Мотото ми постоянно е било: „ Бъди екстравагантен и друг, изключително на сцената! “. Бог ме е дарил с друг глас, държа да бъда разпознаваема в другите си визии. През годините съм предходна през хиляди метаморфози – и в музикалните стилове, и в прическите съм друга. Имам доста почитатели и е занимателно, когато на някои от моите концерти се събират моите последователки с прически от началото на 90-те години, със златни и червени кичури от времето на „ Златният Орфей ”. Последният ми стайлинг е с цветовете на пролетта. Щастлива съм, че работя с един от най-хубавите коафьори в България, от студиото на Кръстьо Капанов, Филип Попов, с доста интернационалните награди, просто добър художник.
– Наскоро се простихме с великия Тончо Русев. Вие също изпълнявате негови песни. Защо ние, българите, оценяваме стойностните хора, когато си отидат?
– Не знам за какво се случва това. Тончо е един осъществен музикант и създател. Последните години боледуваше. Погледът на хората се отмести от него, само че той постоянно е участвал с музиката си на огромната сцена. Има взривове на информация, има и затишия. Той навърши 85 години. Пишеше се най-вече за заболяванията му. А той до последния миг не престана да твори музика. Един от последните ни диалози беше, че се уговаряхме да пием кафе и да ми предложи нова ария, която е написал за мен. Почина, не успяхме да се забележим. Да не забравяме въпреки всичко: Тончо Русев е един осъществен композитор, получил и популярност, и почести, и самопризнание приживе. Наистина ужасно доста е дал.
– Знам, че се грижите ежедневно за феноменалния си глас от четири октави. Разкажете по какъв начин тъкмо, потребно е за тези млади гении, които имат вяра, че триумфът ще ги навести ей по този начин, без старания.
– То триумфът може да пристигна по някаква причина и с нечия помощ – дали финансова или студийна. По-трудно е по-късно, с годините, да се задържиш на гребена на вълната и постоянно да има нещо, което да те прави настоящ. Аз съм доста щастлива, боже, боязън ме е да го кажа, че към този момент 40 години по някакъв метод съумявам да бъда известна, да се задържа на борда, на сцената. Имам почитатели от всякаква възраст. Въпросът беше какво върша. Първо, пребивавам природосъобразен живот. Не спекулирам със съня си. Човек би трябвало да внимава с алкохол, цигари. Младото потомство си разрешава и различен тип стимуланти, които не ги докарват до положителни обстановки. Тренирам всеки ден. Може да бъда забелязана в Южния парк, където върша обиколка от по 5-6 километра на ден. Мъжът ми доста внимава с какво се храня, за мен е значимо разделното хранене. От време на време върша диети. Всеки ден, към 17 часа, влизам във фитнеса и върша извършения за другите мускулни групи, с цел да държа тялото си във форма и плътно. Все отново с възрастта всичко става по-трудно, само че се пробвам да съм във формата, в която съм. Що се отнася до гласа – всеки ден разпяване. Както музикантите се разсвирват преди да излязат на концерт, цигуларите движат пръсти, по същия метод би трябвало артистът да се разпява, с цел да поддържи гласовите си връзки в кондиция.
– Синът ви Тони приключи ли към този момент, по какъв начин се развива в науката и в музиката? Какви са майчините заръки през днешния ден?
– Тони е моята огромна наслада. И който ме вижда тия дни, ме вижда сияйна. Защото той приключи с триумф 5.50, взе магистратура в Цюрих, Швейцария, в университет, който е топ три на университетите в Европа и в света по неговата компетентност. Освен това кандидатства в една от огромните компании за стаж и получи единственото място измежду хиляди, които аплайваха. Аз просто пелтеча от благополучие единствено като си го помисля. Явно образованието му е на доста високо равнище. Освен това ще преподава до последния миг, до юни, дясната ръка е на професора си. Той няма да има потребност да се връща в България, да чака да бъде признат, да се оглежда. Много съм щастлива. Ние ще отидем да му помогнем да си потърси независимо жилище. И в това време новият му албум е подготвен. Тони е уан мен шоу – написа музиката, аранжимента, текста на песните си, изсвирва ги и ги извършва! Като си пристигна в България, ние незабавно влизаме в студиото. Баща му оказва помощ единствено за някои типове китари за бас, всичко друго той го изсвирва и изпява самичък, а аз съм доста щастлива да му бъда вокал. Той и за мен е написал страхотни песни. В дует изпяхме последната – „ Изгубен парадайс “, която неповторимо впечатли журито на Международния фестивал в София 2017, през септември, и завоюва трета премия още с първо появяване. Преди да издаде този втори албум, Тони има няколко награди. Едната е за ария, коята написа особено за мен. Развива се редом доста добре – и в химията, и в музиката, и в любовта, всичко му върви. Много съм щастлива! На този стадий виждаме светлина в тунела, откакто сме дали толкоз доста средства през годините, с цел да го изучим в елитни колежи и институти. Дошъл е моментът да поемем глътка въздух. Виждам, че не е било на вятъра. Вече сълзите са от радост…
– Знам, че сте имали доста тежки моменти, които сте преодолели – изгубили сте майка си при нелепа злополука, сестра си, пари по време на рецесията, мъчно сте събирали финанси за образованието на сина си. Как човек като вас съумява като феникс да се въздигне още веднъж?
– Бог непрестанно дава провокации и ги дава на тези, които желае да ги изпита като мощ и религия. Никога не съм се отчайвала, и в най-трудните моменти, когато сърцето ми е било раздрано на части, когато съм преглъщала сълзите си, когато не съм серпантина да си задавам въпроса „ Защо? “. Винаги съм казвала: „ Да, Господи, имам вяра в тебе. След като Ти си решил, че това е по този начин, по този начин и ще бъде “. Примирявам се и се помирявам. Трябва всички ние да го вършим. Трябва да бъдем положителни. Да прощаваме. Колкото и да ми беше мъчно, когато ми споделиха „ Прости на това момиче “, което блъсна майка и тя умря, аз й простих. Да, простих. Въпреки че сърцето ми се разкъсваше на части, макар че и до ден сегашен, след 15 години, имам една огромна празнота. Нито времето лекува, нито загубата може да бъде запълнена, тъй като майката е една. Животът е доста сложен. Изпълнен е с хубави и с неприятни моменти, и с компликации, само че те са за мощните. Изглежда Бог е решил, че имам сили да се оправя, макар че аз си знам с цената на какво. Справям се, държа се. Но дай Боже хубавите моменти да са повече в бъдеще. Защо се оправям ли? Опитвам се да обмислям. Защото като сложим на везната – постоянно когато се е случвало нещо извънредно, е следвало хубавото, изключително с моя наследник, което ме е крепяло и зареждало с добра сила. И това е вярата. Винаги съм държала към себе си другари с позитивно мислене. Положителната сила би трябвало да бъде край нас.
Здравка Атанасова:
Без същинска обич човек се разболява
Когато изричаме отрицателни думи, те трансформират структурата на водата в нашето тяло и се самопрограмираме според изреченото от нас, предизвестява наследничката на гръцката Ванга
Една от най-успешните жени-детективи в Гърция – Здравка Атанасова, е единствената българка, наследничка на гръцката Ванга – Катина. Тя владее тайнството на най-старите карти – Deste, които съдържат 65 признака. Историята им стартира в древността, а през далечната 1889 година те попадат в ръцете на родената в Измир фамозна врачка Катина. За нея в Гърция се носят митове. В книгата „ Измирските магьосници “ е разказан животът й – била е грозна, само че интелигентна жена, израснала в бедна махала в Измир. Катина става годеница на магьосниците. Имайки в ръцете си техниките на магията и гадаенето на ориста посредством Deste, тя съумява да сбъдне всичко, което в миналото е желала – да се омъжи за богати мъже, да скъса с тежкото си съществуване, да й се възхищава целият Измир.
Право да гледат на тези карти имат единствено определени – „ Магк Джан “ (мъдрите, избраните). В България към този момент имаме представителка на тази неповторима гръцка школа, а на Здравка се доверяват съумели българи от сферата на политиката, бизнеса и обичани звезди на публиката.
Здравка, смятате ли, че българите се занимават с вълшебства повече от гърците да вземем за пример?
Едва ли. От древността хората са търсили помощ от своя боязън или неустановеност и са ходили при мъдреците или маговете, шаманите или други „ просветени “. Не единствено владетелите са имали свои жреци, „ звездобройци “ и медиатори в диалозите си с висшите сили. Във всяко село е имало знахарка, билкарка, баячка… Много от тях са се „ изкушавали “ да призоват сили на положителното или злото на помощ, с цел да убедят нуждаещия се, че казусът му е пренесен в непознати ръце и ще се реши. Всъщност с ритуалите или магиите всеки е „ лекувал “ своя боязън, своята потребност или своето предпочитание. Така един талисман е давал на човек вярата, че е предпазен – подсъзнанието мощно се въздейства от картини, миризми, от влияние на сетивата. Веднъж взел в ръка защитния талисман, той към този момент става несломим, тъй като има вяра в своята неуязвимост.
Защо се вършат ритуали, които целят да навредят на различен?
От боязън. И до през днешния ден, когато човек се опасява от някого или нещо, само че няма силите да се изправи против него, прави сходен обред, ориентиран против този някой или това нещо, с цел да резервира себе си. Чрез вярата в уязвимостта на другия той пази себе си. В реалност човек нападна личния си боязън или другояче казано – себе си. Коренът на истината или повода хората да вършат ритуали и вълшебства е, с цел да побеждават страховете си. Желанията ни постоянно не се сбъдват само заради страха, че няма да получим мечтаното. Ритуалът е този, който ни освобождава от страха. А страхът няма националност, т.е. ритуали или вълшебства се вършат по целия свят.
Вие прилагате разнообразни техники, които да укрепват опциите на хората да се оправят с проблеми в работата, любовта, здравето. Кое най-често ги води при вас?
Любов. Любовта е в основата на всичко. Когато човек няма същинска обич в живота си, той се разболява, не е благополучен, даже да има работа и пари, не е задоволен. Наистина, при мен идват хора, които се оплакват от здравето си или от липса на работа, на пари. Но в последна сметка коренът на проблемите им постоянно е обвързван с любовта. Със боязън от обич, боязън от отменяне, боязън от неуспех, боязън от обвързване, боязън от самота… Тук е мястото да отбележа, че предлагам на хората всеки самичък да направи своя обред за обич. Аз не върша ритуали за други хора, аз ги изучавам всеки самичък да лекува себе си. Лекарят не пие вашето обезболяващо, той го ви предписва. Аз върша същото. Всеки може и в случай че желае, има силата самичък да влияе на своето подсъзнание. Не моето подсъзнание се е уплашило за вас. Не е редно да се слагат хората според от един или различен маг или врач (а постоянно се случва това да са шарлатани и „ търговци на боязън “). Всеки може да „ ръководи “ страховете си.
Ритуалите с вода са прилагани още в древността. Как помагате с тях на тези, които ви търсят за помощ?
Знаем за структурата на водата и нейната мощ. Тази тематика е необятно дискутирана. Японецът Масаро Емото към този момент потвърди, че водата има памет. Знаем и че 90% от организма ни е вода. От една страна, когато изричаме отрицателни думи, те трансформират структурата на водата в нашето тяло и се самопрограмираме според изреченото от нас. От друга страна, водата е тази, която може да ни излекува, в случай че в нея сме заложили позитивни мисли, страсти и стратегии като цяло. С помощта на метода на Ваяна Стайбъл „ Тетахилинг “ спомагам на хората да трансформират отрицателните убеждения и да залагат на тяхно място положителни. Освен това, назовавам вода за всеки човек съгласно съответния му кратковременен дефицит.
Кой е най-големият проблем на обществото в 21-ви век?
Хората на 21-ви век поставят маски. Правят всичко допустимо да играят функции и губят своята достоверност. Те не живеят в сегашното, не се любуват на днешния ден, на „ тук и в този момент “, а насочват мислите и силата си в предишното или в бъдещето. Бързат да „ изкарат “ пари за „ на следващия ден “, като че ли някой им е заречен утрешния ден. Съжаляват за „ през вчерашния ден “, губят време, което е най-ценният ни запас. Ценностите през днешния ден са комплицирани. Хората не се обичат. Често се нараняват, самокритикуват, подценяват. Бих посъветвала всеки да потърси истината в себе си, да се вслуша в душата си, да се запита каква е същинската му потребност и да се обича за това, което е. Защото всяко създание е божествено.
И още…
Змия изскочи от пощенската кутия на Виктория Петрова
Проститутка лишила девствеността на Дилов-син
Тодор Батков-младши отхвърли връзка с Мари
Моника Валериева с разтрогнат годеж
Миската Ана Иванова се крие от богат любовник
Плевнелиев и Банова подвигат женитба в Гърциs
Блейк Лайвли още веднъж е впечатляващо елегантна
Джони Деп ненавижда да се гледа на екран
Маргарита Дупаринова се дами на сцената
– Поздравления за визията, макар че сме привикнали с вашите метаморфози – да ни изненадвате с прически, коя от коя по-екстравагантни. Защо имате потребност от тези промени?
– Както постоянно съм казвала, това е моето занимание, методът да изкажа свободата си. Мотото ми постоянно е било: „ Бъди екстравагантен и друг, изключително на сцената! “. Бог ме е дарил с друг глас, държа да бъда разпознаваема в другите си визии. През годините съм предходна през хиляди метаморфози – и в музикалните стилове, и в прическите съм друга. Имам доста почитатели и е занимателно, когато на някои от моите концерти се събират моите последователки с прически от началото на 90-те години, със златни и червени кичури от времето на „ Златният Орфей ”. Последният ми стайлинг е с цветовете на пролетта. Щастлива съм, че работя с един от най-хубавите коафьори в България, от студиото на Кръстьо Капанов, Филип Попов, с доста интернационалните награди, просто добър художник.
– Наскоро се простихме с великия Тончо Русев. Вие също изпълнявате негови песни. Защо ние, българите, оценяваме стойностните хора, когато си отидат?
– Не знам за какво се случва това. Тончо е един осъществен музикант и създател. Последните години боледуваше. Погледът на хората се отмести от него, само че той постоянно е участвал с музиката си на огромната сцена. Има взривове на информация, има и затишия. Той навърши 85 години. Пишеше се най-вече за заболяванията му. А той до последния миг не престана да твори музика. Един от последните ни диалози беше, че се уговаряхме да пием кафе и да ми предложи нова ария, която е написал за мен. Почина, не успяхме да се забележим. Да не забравяме въпреки всичко: Тончо Русев е един осъществен композитор, получил и популярност, и почести, и самопризнание приживе. Наистина ужасно доста е дал.
– Знам, че се грижите ежедневно за феноменалния си глас от четири октави. Разкажете по какъв начин тъкмо, потребно е за тези млади гении, които имат вяра, че триумфът ще ги навести ей по този начин, без старания.
– То триумфът може да пристигна по някаква причина и с нечия помощ – дали финансова или студийна. По-трудно е по-късно, с годините, да се задържиш на гребена на вълната и постоянно да има нещо, което да те прави настоящ. Аз съм доста щастлива, боже, боязън ме е да го кажа, че към този момент 40 години по някакъв метод съумявам да бъда известна, да се задържа на борда, на сцената. Имам почитатели от всякаква възраст. Въпросът беше какво върша. Първо, пребивавам природосъобразен живот. Не спекулирам със съня си. Човек би трябвало да внимава с алкохол, цигари. Младото потомство си разрешава и различен тип стимуланти, които не ги докарват до положителни обстановки. Тренирам всеки ден. Може да бъда забелязана в Южния парк, където върша обиколка от по 5-6 километра на ден. Мъжът ми доста внимава с какво се храня, за мен е значимо разделното хранене. От време на време върша диети. Всеки ден, към 17 часа, влизам във фитнеса и върша извършения за другите мускулни групи, с цел да държа тялото си във форма и плътно. Все отново с възрастта всичко става по-трудно, само че се пробвам да съм във формата, в която съм. Що се отнася до гласа – всеки ден разпяване. Както музикантите се разсвирват преди да излязат на концерт, цигуларите движат пръсти, по същия метод би трябвало артистът да се разпява, с цел да поддържи гласовите си връзки в кондиция.
– Синът ви Тони приключи ли към този момент, по какъв начин се развива в науката и в музиката? Какви са майчините заръки през днешния ден?
– Тони е моята огромна наслада. И който ме вижда тия дни, ме вижда сияйна. Защото той приключи с триумф 5.50, взе магистратура в Цюрих, Швейцария, в университет, който е топ три на университетите в Европа и в света по неговата компетентност. Освен това кандидатства в една от огромните компании за стаж и получи единственото място измежду хиляди, които аплайваха. Аз просто пелтеча от благополучие единствено като си го помисля. Явно образованието му е на доста високо равнище. Освен това ще преподава до последния миг, до юни, дясната ръка е на професора си. Той няма да има потребност да се връща в България, да чака да бъде признат, да се оглежда. Много съм щастлива. Ние ще отидем да му помогнем да си потърси независимо жилище. И в това време новият му албум е подготвен. Тони е уан мен шоу – написа музиката, аранжимента, текста на песните си, изсвирва ги и ги извършва! Като си пристигна в България, ние незабавно влизаме в студиото. Баща му оказва помощ единствено за някои типове китари за бас, всичко друго той го изсвирва и изпява самичък, а аз съм доста щастлива да му бъда вокал. Той и за мен е написал страхотни песни. В дует изпяхме последната – „ Изгубен парадайс “, която неповторимо впечатли журито на Международния фестивал в София 2017, през септември, и завоюва трета премия още с първо появяване. Преди да издаде този втори албум, Тони има няколко награди. Едната е за ария, коята написа особено за мен. Развива се редом доста добре – и в химията, и в музиката, и в любовта, всичко му върви. Много съм щастлива! На този стадий виждаме светлина в тунела, откакто сме дали толкоз доста средства през годините, с цел да го изучим в елитни колежи и институти. Дошъл е моментът да поемем глътка въздух. Виждам, че не е било на вятъра. Вече сълзите са от радост…
– Знам, че сте имали доста тежки моменти, които сте преодолели – изгубили сте майка си при нелепа злополука, сестра си, пари по време на рецесията, мъчно сте събирали финанси за образованието на сина си. Как човек като вас съумява като феникс да се въздигне още веднъж?
– Бог непрестанно дава провокации и ги дава на тези, които желае да ги изпита като мощ и религия. Никога не съм се отчайвала, и в най-трудните моменти, когато сърцето ми е било раздрано на части, когато съм преглъщала сълзите си, когато не съм серпантина да си задавам въпроса „ Защо? “. Винаги съм казвала: „ Да, Господи, имам вяра в тебе. След като Ти си решил, че това е по този начин, по този начин и ще бъде “. Примирявам се и се помирявам. Трябва всички ние да го вършим. Трябва да бъдем положителни. Да прощаваме. Колкото и да ми беше мъчно, когато ми споделиха „ Прости на това момиче “, което блъсна майка и тя умря, аз й простих. Да, простих. Въпреки че сърцето ми се разкъсваше на части, макар че и до ден сегашен, след 15 години, имам една огромна празнота. Нито времето лекува, нито загубата може да бъде запълнена, тъй като майката е една. Животът е доста сложен. Изпълнен е с хубави и с неприятни моменти, и с компликации, само че те са за мощните. Изглежда Бог е решил, че имам сили да се оправя, макар че аз си знам с цената на какво. Справям се, държа се. Но дай Боже хубавите моменти да са повече в бъдеще. Защо се оправям ли? Опитвам се да обмислям. Защото като сложим на везната – постоянно когато се е случвало нещо извънредно, е следвало хубавото, изключително с моя наследник, което ме е крепяло и зареждало с добра сила. И това е вярата. Винаги съм държала към себе си другари с позитивно мислене. Положителната сила би трябвало да бъде край нас.
Здравка Атанасова:
Без същинска обич човек се разболява
Когато изричаме отрицателни думи, те трансформират структурата на водата в нашето тяло и се самопрограмираме според изреченото от нас, предизвестява наследничката на гръцката Ванга
Една от най-успешните жени-детективи в Гърция – Здравка Атанасова, е единствената българка, наследничка на гръцката Ванга – Катина. Тя владее тайнството на най-старите карти – Deste, които съдържат 65 признака. Историята им стартира в древността, а през далечната 1889 година те попадат в ръцете на родената в Измир фамозна врачка Катина. За нея в Гърция се носят митове. В книгата „ Измирските магьосници “ е разказан животът й – била е грозна, само че интелигентна жена, израснала в бедна махала в Измир. Катина става годеница на магьосниците. Имайки в ръцете си техниките на магията и гадаенето на ориста посредством Deste, тя съумява да сбъдне всичко, което в миналото е желала – да се омъжи за богати мъже, да скъса с тежкото си съществуване, да й се възхищава целият Измир.
Право да гледат на тези карти имат единствено определени – „ Магк Джан “ (мъдрите, избраните). В България към този момент имаме представителка на тази неповторима гръцка школа, а на Здравка се доверяват съумели българи от сферата на политиката, бизнеса и обичани звезди на публиката.
Здравка, смятате ли, че българите се занимават с вълшебства повече от гърците да вземем за пример?
Едва ли. От древността хората са търсили помощ от своя боязън или неустановеност и са ходили при мъдреците или маговете, шаманите или други „ просветени “. Не единствено владетелите са имали свои жреци, „ звездобройци “ и медиатори в диалозите си с висшите сили. Във всяко село е имало знахарка, билкарка, баячка… Много от тях са се „ изкушавали “ да призоват сили на положителното или злото на помощ, с цел да убедят нуждаещия се, че казусът му е пренесен в непознати ръце и ще се реши. Всъщност с ритуалите или магиите всеки е „ лекувал “ своя боязън, своята потребност или своето предпочитание. Така един талисман е давал на човек вярата, че е предпазен – подсъзнанието мощно се въздейства от картини, миризми, от влияние на сетивата. Веднъж взел в ръка защитния талисман, той към този момент става несломим, тъй като има вяра в своята неуязвимост.
Защо се вършат ритуали, които целят да навредят на различен?
От боязън. И до през днешния ден, когато човек се опасява от някого или нещо, само че няма силите да се изправи против него, прави сходен обред, ориентиран против този някой или това нещо, с цел да резервира себе си. Чрез вярата в уязвимостта на другия той пази себе си. В реалност човек нападна личния си боязън или другояче казано – себе си. Коренът на истината или повода хората да вършат ритуали и вълшебства е, с цел да побеждават страховете си. Желанията ни постоянно не се сбъдват само заради страха, че няма да получим мечтаното. Ритуалът е този, който ни освобождава от страха. А страхът няма националност, т.е. ритуали или вълшебства се вършат по целия свят.
Вие прилагате разнообразни техники, които да укрепват опциите на хората да се оправят с проблеми в работата, любовта, здравето. Кое най-често ги води при вас?
Любов. Любовта е в основата на всичко. Когато човек няма същинска обич в живота си, той се разболява, не е благополучен, даже да има работа и пари, не е задоволен. Наистина, при мен идват хора, които се оплакват от здравето си или от липса на работа, на пари. Но в последна сметка коренът на проблемите им постоянно е обвързван с любовта. Със боязън от обич, боязън от отменяне, боязън от неуспех, боязън от обвързване, боязън от самота… Тук е мястото да отбележа, че предлагам на хората всеки самичък да направи своя обред за обич. Аз не върша ритуали за други хора, аз ги изучавам всеки самичък да лекува себе си. Лекарят не пие вашето обезболяващо, той го ви предписва. Аз върша същото. Всеки може и в случай че желае, има силата самичък да влияе на своето подсъзнание. Не моето подсъзнание се е уплашило за вас. Не е редно да се слагат хората според от един или различен маг или врач (а постоянно се случва това да са шарлатани и „ търговци на боязън “). Всеки може да „ ръководи “ страховете си.
Ритуалите с вода са прилагани още в древността. Как помагате с тях на тези, които ви търсят за помощ?
Знаем за структурата на водата и нейната мощ. Тази тематика е необятно дискутирана. Японецът Масаро Емото към този момент потвърди, че водата има памет. Знаем и че 90% от организма ни е вода. От една страна, когато изричаме отрицателни думи, те трансформират структурата на водата в нашето тяло и се самопрограмираме според изреченото от нас. От друга страна, водата е тази, която може да ни излекува, в случай че в нея сме заложили позитивни мисли, страсти и стратегии като цяло. С помощта на метода на Ваяна Стайбъл „ Тетахилинг “ спомагам на хората да трансформират отрицателните убеждения и да залагат на тяхно място положителни. Освен това, назовавам вода за всеки човек съгласно съответния му кратковременен дефицит.
Кой е най-големият проблем на обществото в 21-ви век?
Хората на 21-ви век поставят маски. Правят всичко допустимо да играят функции и губят своята достоверност. Те не живеят в сегашното, не се любуват на днешния ден, на „ тук и в този момент “, а насочват мислите и силата си в предишното или в бъдещето. Бързат да „ изкарат “ пари за „ на следващия ден “, като че ли някой им е заречен утрешния ден. Съжаляват за „ през вчерашния ден “, губят време, което е най-ценният ни запас. Ценностите през днешния ден са комплицирани. Хората не се обичат. Често се нараняват, самокритикуват, подценяват. Бих посъветвала всеки да потърси истината в себе си, да се вслуша в душата си, да се запита каква е същинската му потребност и да се обича за това, което е. Защото всяко създание е божествено.
И още…
Змия изскочи от пощенската кутия на Виктория Петрова
Проститутка лишила девствеността на Дилов-син
Тодор Батков-младши отхвърли връзка с Мари
Моника Валериева с разтрогнат годеж
Миската Ана Иванова се крие от богат любовник
Плевнелиев и Банова подвигат женитба в Гърциs
Блейк Лайвли още веднъж е впечатляващо елегантна
Джони Деп ненавижда да се гледа на екран
Маргарита Дупаринова се дами на сцената
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ