Известната оперна певица Дарина Такова в челен сблъсък с директорка! Вижгте на какво унижение я подложиха!
Известната оперна певица Дарина Такова, която е пяла на най-престижните подиуми в света, би трябвало да се яви пред комисия и да изпее 5 творби под съпровода на пиано, с цел да стане преподавател в Националното музикално учебно заведение "Любомир Пипков. За това заяви самата певица във Facebook. Такова било условието на директорката на учебното заведение.
Дарина Такова приключва своето обучение в Национална музикална академия Панчо Владигеров, в класа на проф. Мати Пинкас и проф. Мила Дюлгерова. Тя е била член на Националната опера в продължението на шест сезона от 1989 година През този интервал тя е изпълнявала представления във всички национални оперни къщи и концертни зали в България. Тя печели разнообразни награди от влиятелни състезания-в Лисабон, София, Барселона, Тревизо и други.
През 1992 година стартира интернационална дейна кариера на най-големите оперни подиуми в света:Teatro alla Scala – Милано, Teatro dell’opera di Roma, Флоренция, Болоня, Торино, Верона, Палермо, Триесте, Неапол, Венеция, Парма, Бергамо, Амстердам, Карнеги Хол, Мюнхен, Берлин, Женева, Мадрид, Барселона, Лондон, Париж, Токио, Метрополитън опера в Ню Йорк и други.
През 1995 година извършва основната роля в „ Луиза Милър “ на Верди в Германия и Швейцария. След като пее в продукцията на The Golden Cockerel в Рим, тя взе участие в Римския летен фестивал като „ Гилда “. В Женевския оперен спектакъл пее в Арабела и Риголето. През 1998 година Такова прави дебюта си в Theatro alla Scala като кралица на нощта с диригентство на Рикардо Мути. Следват представления в Ла Скала на Lucrezia Borgia на Donizetti. Допълнителни изяви в Италия през 1998 година включват Lucia di Lammermoor във Флоренция и Violetta в Рим. В Лозана тя се появява в „ Ariadne auf Naxos “. В Ковънт Гардън, Лондон извършва Виолета от Ла Травиата.
Дебютът ѝ в Съединени американски щати е през 1997 година, когато пее в Калифорния и Детройт. След това прави дебюта си в Метрополитън опера в Ню Йорк като Маргарита във „ Фауст “. Най-известните ѝ функции са Виолета от „ Травиата “, „ Семирамида “, „ Лучия ди Ламермур “, Маргарита във „ Фауст “ и доста други. Тя е работила с някои от най-хубавите диригенти за времето си – Рикардо Мути, Алберто Зеда, Виктор Пабло Перес и други. Такова е пяла с такива интернационални оперни артисти като Ренато Брузон, Мариела Девиа, Хуан Диего Флорес, Марко Берти, Микеле Петуси, Марсело Алварес, Руджеро Раймонди, Джузепе Сабатини, Бойко Цветанов и други.
От 2007 година Такова стартира интензивно да преподава, като предлага майсторски класове и консултиране на млади оперни артисти от България и чужбина. От 2013 година Такова е ментор на Опероса.
Ето какво написа Дарина Такова:
География на унижението, част трета.
Излагам сухи обстоятелства.
Аз, Дарина Такова, оперен актьор с интернационална кариера, изразяваща се в основни функции в театри като Миланската канара, Кралската опера в Лондон, Метрополитън опера, Лисеу, Ла Фениче, оперите в Париж, Мюнхен, Берлин, Неапол, Рим и още безчет театри и фестивали по целия свят, вокален възпитател от 12 години, с възпитаници признати в Кралската академия за старинна музика в Хага, Джулиърд скуул, консерваториите в Бари, Неапол, Люцерн, оперните студия на Санта Чечилия, Миланската канара, фестивала в Пезаро и други, взех решение да скъся пътя на децата от блуждаене сред педагози и институции, след които неизбежно стигат и до моя кабинет, и да аплайвам за мястото на преподавател по класическо пеене в Националното музикално учебно заведение "Любомир Пипков " в София.
Училището, което съм приключила, което е било дом на три от интернационалните ми майсторски класове (мой самостоятелен, както и в екип с Ричард Баркър и Лучана Д'Интино), и където години наред бях в безупречна връзка и съдействие с историческия шеф Милка Митева- музикант, желязна лейди, космополит и непостижим посланик, извел от учебното заведение на музикалната сцена десетки великански гении.
На мен ми бе обяснено от новата директорка (обявила помпозно в изявление, че ВРЪЩА ПРЕСТИЖА НА МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ (?!?!?!?!?!?!?!)), че:
1. Моята педагогическа активност не може да бъде зачетена като преподавателски опит, защото не се е случила под шапката на образователно заведение, т.е. аз аплайвам като новак преподавател, на равни начала с (например) деца, преди малко "завършили бакалавър и/или магистратура в консерваторията с общ триумф не по-нисък от 4.50 ".
2. Моята кариера по международните оперни подиуми не може да бъде зачетена, по тази причина аз би трябвало да се изправя пред комисия и да извърша ПЕТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ под акомпанимент на пиано, с цел да се види, годна ли съм да преподавам пеене на деца на възраст сред 13 и 18 години.
Отделете от 3 до 5 минути да поразсъждавате върху това. На мен ми лиши малко повече, с цел да не избухна.
Целият професионален (и не само) свят знае, че аз не пея. Знае и за какво не пея. Знае и, че в случай че към момента пеех, нямаше да го върша пред комисия в музикалното учебно заведение, а по международните подиуми, както съм го правила допреди случая, който прекатурна живота ми. Всеки мой възпитаник знае, че в кабинета ни, макар контузията, аз пея и демонстрирам механически образци, нужни, за осмислянето на разликата сред вярното и неправилното пеене- разлика, която учениците на малко педагози в България знаят да вършат. Но аз не пея.
Ако някой желае да изнеса стратегия от 5 творби пред която и да е комисия, би трябвало да поеме отговорността да се свърже с мой сътрудник, да ми заплати хонорар или да поеме финансовата и правна отговорност пред правосъдната власт на Белгия, където повеждам 13-годишно дело против лекаря, осакатил моя инструмент (нека го назовем по този начин, може би в случай че на китарист, пианист или тромбонист разбираем, че ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС Е МУЗИКАЛЕН ИНСТРУМЕНТ, на който обаче струните, клапите и клавишите не могат да бъдат сменени с по-нови или по-здрави, ще проумеят, че артистите не са "втора класа музиканти ", както обичат да се майтапят още на консерваторско равнище и очевидно този нрав си им остава завинаги).
Аз не пея. От 12 години. Това е най-тежкият факт, който ми се е налагало да приема през целия си умишлен живот. По-тежък от гибелта на най-близки хора. По-тежък от загубата на каквото и да било материално или нематериално владеене. Не пея. Не тъй като не желая, не и тъй като не мога, а тъй като не мога да го върша по този начин, както съм го правила на сцената на Миланската канара, Ковънт гардън и Метрополитън. Ако не пея по този начин, няма да пея по никакъв начин. Моята най-голяма мощ е моят безконечен морал към това изкуство. Затова и заставам като самостоятелна фигура на Истината, изправена против една АДОВА СИСТЕМА на измама и незначителност.
По целия цивилизован свят актьори като мен биват канени да предават скъпия си опит без да бъдат подлагани на унизителни състезания наедно със инцидентни претенденти. За тези международни музикални институции наличието на актьор с кариера е въпрос на авторитет и чест.
Пожелавам триумф на хората, които ще се изправят пред комисия, с цел да пеят 5 творби под акомпанимент на пиано.
Дано някой ден стигнат и до огромна аудитория в огромен спектакъл.
Дарина Такова приключва своето обучение в Национална музикална академия Панчо Владигеров, в класа на проф. Мати Пинкас и проф. Мила Дюлгерова. Тя е била член на Националната опера в продължението на шест сезона от 1989 година През този интервал тя е изпълнявала представления във всички национални оперни къщи и концертни зали в България. Тя печели разнообразни награди от влиятелни състезания-в Лисабон, София, Барселона, Тревизо и други.
През 1992 година стартира интернационална дейна кариера на най-големите оперни подиуми в света:Teatro alla Scala – Милано, Teatro dell’opera di Roma, Флоренция, Болоня, Торино, Верона, Палермо, Триесте, Неапол, Венеция, Парма, Бергамо, Амстердам, Карнеги Хол, Мюнхен, Берлин, Женева, Мадрид, Барселона, Лондон, Париж, Токио, Метрополитън опера в Ню Йорк и други.
През 1995 година извършва основната роля в „ Луиза Милър “ на Верди в Германия и Швейцария. След като пее в продукцията на The Golden Cockerel в Рим, тя взе участие в Римския летен фестивал като „ Гилда “. В Женевския оперен спектакъл пее в Арабела и Риголето. През 1998 година Такова прави дебюта си в Theatro alla Scala като кралица на нощта с диригентство на Рикардо Мути. Следват представления в Ла Скала на Lucrezia Borgia на Donizetti. Допълнителни изяви в Италия през 1998 година включват Lucia di Lammermoor във Флоренция и Violetta в Рим. В Лозана тя се появява в „ Ariadne auf Naxos “. В Ковънт Гардън, Лондон извършва Виолета от Ла Травиата.
Дебютът ѝ в Съединени американски щати е през 1997 година, когато пее в Калифорния и Детройт. След това прави дебюта си в Метрополитън опера в Ню Йорк като Маргарита във „ Фауст “. Най-известните ѝ функции са Виолета от „ Травиата “, „ Семирамида “, „ Лучия ди Ламермур “, Маргарита във „ Фауст “ и доста други. Тя е работила с някои от най-хубавите диригенти за времето си – Рикардо Мути, Алберто Зеда, Виктор Пабло Перес и други. Такова е пяла с такива интернационални оперни артисти като Ренато Брузон, Мариела Девиа, Хуан Диего Флорес, Марко Берти, Микеле Петуси, Марсело Алварес, Руджеро Раймонди, Джузепе Сабатини, Бойко Цветанов и други.
От 2007 година Такова стартира интензивно да преподава, като предлага майсторски класове и консултиране на млади оперни артисти от България и чужбина. От 2013 година Такова е ментор на Опероса.
Ето какво написа Дарина Такова:
География на унижението, част трета.
Излагам сухи обстоятелства.
Аз, Дарина Такова, оперен актьор с интернационална кариера, изразяваща се в основни функции в театри като Миланската канара, Кралската опера в Лондон, Метрополитън опера, Лисеу, Ла Фениче, оперите в Париж, Мюнхен, Берлин, Неапол, Рим и още безчет театри и фестивали по целия свят, вокален възпитател от 12 години, с възпитаници признати в Кралската академия за старинна музика в Хага, Джулиърд скуул, консерваториите в Бари, Неапол, Люцерн, оперните студия на Санта Чечилия, Миланската канара, фестивала в Пезаро и други, взех решение да скъся пътя на децата от блуждаене сред педагози и институции, след които неизбежно стигат и до моя кабинет, и да аплайвам за мястото на преподавател по класическо пеене в Националното музикално учебно заведение "Любомир Пипков " в София.
Училището, което съм приключила, което е било дом на три от интернационалните ми майсторски класове (мой самостоятелен, както и в екип с Ричард Баркър и Лучана Д'Интино), и където години наред бях в безупречна връзка и съдействие с историческия шеф Милка Митева- музикант, желязна лейди, космополит и непостижим посланик, извел от учебното заведение на музикалната сцена десетки великански гении.
На мен ми бе обяснено от новата директорка (обявила помпозно в изявление, че ВРЪЩА ПРЕСТИЖА НА МУЗИКАЛНОТО УЧИЛИЩЕ (?!?!?!?!?!?!?!)), че:
1. Моята педагогическа активност не може да бъде зачетена като преподавателски опит, защото не се е случила под шапката на образователно заведение, т.е. аз аплайвам като новак преподавател, на равни начала с (например) деца, преди малко "завършили бакалавър и/или магистратура в консерваторията с общ триумф не по-нисък от 4.50 ".
2. Моята кариера по международните оперни подиуми не може да бъде зачетена, по тази причина аз би трябвало да се изправя пред комисия и да извърша ПЕТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ под акомпанимент на пиано, с цел да се види, годна ли съм да преподавам пеене на деца на възраст сред 13 и 18 години.
Отделете от 3 до 5 минути да поразсъждавате върху това. На мен ми лиши малко повече, с цел да не избухна.
Целият професионален (и не само) свят знае, че аз не пея. Знае и за какво не пея. Знае и, че в случай че към момента пеех, нямаше да го върша пред комисия в музикалното учебно заведение, а по международните подиуми, както съм го правила допреди случая, който прекатурна живота ми. Всеки мой възпитаник знае, че в кабинета ни, макар контузията, аз пея и демонстрирам механически образци, нужни, за осмислянето на разликата сред вярното и неправилното пеене- разлика, която учениците на малко педагози в България знаят да вършат. Но аз не пея.
Ако някой желае да изнеса стратегия от 5 творби пред която и да е комисия, би трябвало да поеме отговорността да се свърже с мой сътрудник, да ми заплати хонорар или да поеме финансовата и правна отговорност пред правосъдната власт на Белгия, където повеждам 13-годишно дело против лекаря, осакатил моя инструмент (нека го назовем по този начин, може би в случай че на китарист, пианист или тромбонист разбираем, че ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС Е МУЗИКАЛЕН ИНСТРУМЕНТ, на който обаче струните, клапите и клавишите не могат да бъдат сменени с по-нови или по-здрави, ще проумеят, че артистите не са "втора класа музиканти ", както обичат да се майтапят още на консерваторско равнище и очевидно този нрав си им остава завинаги).
Аз не пея. От 12 години. Това е най-тежкият факт, който ми се е налагало да приема през целия си умишлен живот. По-тежък от гибелта на най-близки хора. По-тежък от загубата на каквото и да било материално или нематериално владеене. Не пея. Не тъй като не желая, не и тъй като не мога, а тъй като не мога да го върша по този начин, както съм го правила на сцената на Миланската канара, Ковънт гардън и Метрополитън. Ако не пея по този начин, няма да пея по никакъв начин. Моята най-голяма мощ е моят безконечен морал към това изкуство. Затова и заставам като самостоятелна фигура на Истината, изправена против една АДОВА СИСТЕМА на измама и незначителност.
По целия цивилизован свят актьори като мен биват канени да предават скъпия си опит без да бъдат подлагани на унизителни състезания наедно със инцидентни претенденти. За тези международни музикални институции наличието на актьор с кариера е въпрос на авторитет и чест.
Пожелавам триумф на хората, които ще се изправят пред комисия, с цел да пеят 5 творби под акомпанимент на пиано.
Дано някой ден стигнат и до огромна аудитория в огромен спектакъл.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ