Ралица Ковачева-Бежан: Имали сме изпълнители, с които можем да се гордеем!
Известната актриса, певица и възпитател Ралица Ковачева-Бежан е подготвила за феновете на хубавата и позабравена българска музика винтидж театър с песни от 30-те до 80-те години на ХХ в. - " Незабравимите ". Забавното и нетрадиционно събитие със специфичен посетител - артиста Иван Юруков, е през днешния ден, 18 юни, от 19.30 ч. в Сити Марк арт център (бившето емблематично софийско кино " Левски ", бул. " Янко Сакъзов " 30).
- Госпожо Бежан, за какво се заехте да " съживявате " старите песни? Днешното потомство може ли да разбере винтидж културата и да се забавлява?
- Не съм мислила, че върша нещо с задача. Баща ми Георги Ковачев преди няколко години ми подмятна концепцията. Първоначално реагирах с усмивка, само че малко по малко концепцията се разви. От няколко песни започнахме да вършим концерти и танцови забави и по този начин се роди музикалният театър " Незабравимите - Старите песни на нов глас ". Винтидж културата става все по-популярна по света. Има суинг общества от младежи, които танцуват на винтидж западна музика. Напълно разумно е да се обърнем и към нашите песни от предишното. Спектакълът има триумф измежду младите, те научават текстовете, забавляват се и танцуват.
- Кои песни са включени в плана? Как подбрахте тъкмо тях и каква е свързващата нишка?
- Изпълнителите! Първо подбирах песните по изпълнителите и персоналната ми благосклонност към самата ария. Нищо не е инцидентно. Песни, изпълнявани от Леа Иванова, която е работила с баща, били са в една компания, нашите са ми разказвали доста за нея и за мощния й дух; Ирина Чмихова, Мими Николова - прими на българската сцена, също работили с него; Тодор Колев - мой преподавател, Стефан Воронов, Емил Димитров, Аспарух Лешников, Лиана Антонова, дуо " Нове " и още изключителни музиканти. Те са Незабравими, както и тяхното творчество! Когато построихме спектакъла, нишката сама се подреди, а тематиката е толкоз позната... Влюбване, брак, деца, командировки, кавги, невярност, разлъка, амнистия. Толкова монотонен сюжет и в това време сюжет, основа на международната драматургия, единствено дето не всеки път се свършва с амнистия... Тук най-важното е прошката и аргументите за изневярата.
- Кабарето е сантиментален род, само че като че ли малко отдалечен на актуалната реалност. Какво е скъпото в него като изразни средства, като звучене, като усет?
- Покрай работата на баща, който с изключение на извънреден музикант беше и доста добър и прочут импресарио, като дребна израснах в българските вариетета, които доста наподобяваха американското кабаре. Бях очарована от красивите балерини, пайетите и перата, буйните взаимоотношения. След като гледах и кино лентата " Кабаре " - бях запленена. Помня, че в трети клас попълвахме въпросник: какъв искаш да станеш, като пораснеш. Аз написах: Като Лайза Минели, актриса и певица. После забравих тази си фантазия и тя се появи сама в живота ми - откакто от дребна се занимавам с музика и съвсем инцидентно влязох в НАТФИЗ, и то в класа на проф. Крикор Азарян, Тодор Колев, Николай Поляков. Сега комбинирам актьорското майсторство и музиката в едно. Ценното на кабарето е... бих дала отговор с целия текст на песента " Кабаре ": "...Животът е кабаре, остарели приятелю, ела в кабарето ".
- Наред с музикантите в спектакъла, основан от вас, вземат участие и артисти - тяхната роля каква е?
- Да, с изключение на едни от най-талантливите млади музиканти - Калин Жечев - пиано, Димитър Сираков - контрабас, Денис Гоев - тромпет, Ивелин Иванов - акордеон, Стоил Иванов-Стю - барабани, на сцената с мен са и артистът Георги Грозев, Гери Цакова и Теди Рашед. Те са безусловно синтетични артисти - пеят, танцуват, играят. Георги като че ли безусловно е излязъл от " Кабаре " на Боб Фос. Той освен образно наподобява на водещия от кино лентата, а и участва с характер и размах. Интересното е, че и с него, и с Иван Юруков се запознахме в театъра във Враца, репетирайки разнообразни пиеси. Гери и Теди са куклени актриси, приключили академията предходната година. Когато взех решение да основа театър от концерта, направих кастинг измежду млади танцуващи, пеещи и играещи актриси и ето моите два бисера. Грозев води целия театър, свързва фабулата. Предлага ни разходка в машината на времето, като тематиката е безконечната - любовта. И стартира история, която се развива в предишния век. Теди и Гери се превъплъщават в деца, водят кукла, пеят, танцуват. Толкова се веселя на нашата среща, постоянно са усмихнати и вярващи в триумфа.
- Иван Юруков - обичан и известен артист, е специфичен посетител на екипа ви. Той по какъв начин се вписва в сюжета?
- Да, Иван е буря. Не единствено играе в театъра и в киното, Иван пее доста добре, рисува, а скоро снима и първия си пълнометражен филм - " До последния каприз ". Не ми се желае да издавам доста за неговото присъединяване, само че добре!: След като се демонстрира женската позиция за изневярата, героят му споделя своя горчив опит по тематиката и..., като дойдете ще видите!
- Днес в театъра, както и в другите изкуства по-скоро се основават истински мултижанрови творби, ролята на артистите става все по-сложна и геният им би трябвало да е все по-универсален. Вие имате популярни учители, а в този момент сама обучавате бъдещи сътрудници - има ли разлика в метода и подготовката на артистите точно заради тези изменени условия?
- Да, само че има и чисти жанрови представители! Различията по-скоро не са свързани с жанра, а с реализацията след завършването. Сега се постанова по-сериозна мотивация и в действителност студентите, и след това актьорите, би трябвало да могат повече неща. Сега усещанията им са презадоволени, въображението е по-закърняло, тъй като визията го замества. И това, което е значимо за младежите, е да четат и да поддържат връзка повече в персонален контакт. А преподавателят би трябвало да разсъни любознанието им към света и към тях самите. Актьорът не може да е дебелокож, само че във време на пазарна стопанска система би трябвало да се оправя с жестока конкурентна среда и в това време да е чист и да открива, и да се радва на живота като дете.
- Госпожо Бежан, за какво се заехте да " съживявате " старите песни? Днешното потомство може ли да разбере винтидж културата и да се забавлява?
- Не съм мислила, че върша нещо с задача. Баща ми Георги Ковачев преди няколко години ми подмятна концепцията. Първоначално реагирах с усмивка, само че малко по малко концепцията се разви. От няколко песни започнахме да вършим концерти и танцови забави и по този начин се роди музикалният театър " Незабравимите - Старите песни на нов глас ". Винтидж културата става все по-популярна по света. Има суинг общества от младежи, които танцуват на винтидж западна музика. Напълно разумно е да се обърнем и към нашите песни от предишното. Спектакълът има триумф измежду младите, те научават текстовете, забавляват се и танцуват.
- Кои песни са включени в плана? Как подбрахте тъкмо тях и каква е свързващата нишка?
- Изпълнителите! Първо подбирах песните по изпълнителите и персоналната ми благосклонност към самата ария. Нищо не е инцидентно. Песни, изпълнявани от Леа Иванова, която е работила с баща, били са в една компания, нашите са ми разказвали доста за нея и за мощния й дух; Ирина Чмихова, Мими Николова - прими на българската сцена, също работили с него; Тодор Колев - мой преподавател, Стефан Воронов, Емил Димитров, Аспарух Лешников, Лиана Антонова, дуо " Нове " и още изключителни музиканти. Те са Незабравими, както и тяхното творчество! Когато построихме спектакъла, нишката сама се подреди, а тематиката е толкоз позната... Влюбване, брак, деца, командировки, кавги, невярност, разлъка, амнистия. Толкова монотонен сюжет и в това време сюжет, основа на международната драматургия, единствено дето не всеки път се свършва с амнистия... Тук най-важното е прошката и аргументите за изневярата.
- Кабарето е сантиментален род, само че като че ли малко отдалечен на актуалната реалност. Какво е скъпото в него като изразни средства, като звучене, като усет?
- Покрай работата на баща, който с изключение на извънреден музикант беше и доста добър и прочут импресарио, като дребна израснах в българските вариетета, които доста наподобяваха американското кабаре. Бях очарована от красивите балерини, пайетите и перата, буйните взаимоотношения. След като гледах и кино лентата " Кабаре " - бях запленена. Помня, че в трети клас попълвахме въпросник: какъв искаш да станеш, като пораснеш. Аз написах: Като Лайза Минели, актриса и певица. После забравих тази си фантазия и тя се появи сама в живота ми - откакто от дребна се занимавам с музика и съвсем инцидентно влязох в НАТФИЗ, и то в класа на проф. Крикор Азарян, Тодор Колев, Николай Поляков. Сега комбинирам актьорското майсторство и музиката в едно. Ценното на кабарето е... бих дала отговор с целия текст на песента " Кабаре ": "...Животът е кабаре, остарели приятелю, ела в кабарето ".
- Наред с музикантите в спектакъла, основан от вас, вземат участие и артисти - тяхната роля каква е?
- Да, с изключение на едни от най-талантливите млади музиканти - Калин Жечев - пиано, Димитър Сираков - контрабас, Денис Гоев - тромпет, Ивелин Иванов - акордеон, Стоил Иванов-Стю - барабани, на сцената с мен са и артистът Георги Грозев, Гери Цакова и Теди Рашед. Те са безусловно синтетични артисти - пеят, танцуват, играят. Георги като че ли безусловно е излязъл от " Кабаре " на Боб Фос. Той освен образно наподобява на водещия от кино лентата, а и участва с характер и размах. Интересното е, че и с него, и с Иван Юруков се запознахме в театъра във Враца, репетирайки разнообразни пиеси. Гери и Теди са куклени актриси, приключили академията предходната година. Когато взех решение да основа театър от концерта, направих кастинг измежду млади танцуващи, пеещи и играещи актриси и ето моите два бисера. Грозев води целия театър, свързва фабулата. Предлага ни разходка в машината на времето, като тематиката е безконечната - любовта. И стартира история, която се развива в предишния век. Теди и Гери се превъплъщават в деца, водят кукла, пеят, танцуват. Толкова се веселя на нашата среща, постоянно са усмихнати и вярващи в триумфа.
- Иван Юруков - обичан и известен артист, е специфичен посетител на екипа ви. Той по какъв начин се вписва в сюжета?
- Да, Иван е буря. Не единствено играе в театъра и в киното, Иван пее доста добре, рисува, а скоро снима и първия си пълнометражен филм - " До последния каприз ". Не ми се желае да издавам доста за неговото присъединяване, само че добре!: След като се демонстрира женската позиция за изневярата, героят му споделя своя горчив опит по тематиката и..., като дойдете ще видите!
- Днес в театъра, както и в другите изкуства по-скоро се основават истински мултижанрови творби, ролята на артистите става все по-сложна и геният им би трябвало да е все по-универсален. Вие имате популярни учители, а в този момент сама обучавате бъдещи сътрудници - има ли разлика в метода и подготовката на артистите точно заради тези изменени условия?
- Да, само че има и чисти жанрови представители! Различията по-скоро не са свързани с жанра, а с реализацията след завършването. Сега се постанова по-сериозна мотивация и в действителност студентите, и след това актьорите, би трябвало да могат повече неща. Сега усещанията им са презадоволени, въображението е по-закърняло, тъй като визията го замества. И това, което е значимо за младежите, е да четат и да поддържат връзка повече в персонален контакт. А преподавателят би трябвало да разсъни любознанието им към света и към тях самите. Актьорът не може да е дебелокож, само че във време на пазарна стопанска система би трябвало да се оправя с жестока конкурентна среда и в това време да е чист и да открива, и да се радва на живота като дете.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ