Известен германски вирусолог смята, че ще се стигне до тестване

Известен германски вирусолог смята, че ще се стигне до тестване ...

Извънредните мерки забавят епидемията и може да траят година.


Известен германски вирусолог смята, че ще се стигне до тестване на всички работещи, за да може икономиката да действа

Професор д-р Кристиян Дростен е вирусолог от световна величина и съветва германското правителство за мерките, които трябва да се предприемат по време на епидемията. Едно от най-забележителните му постижения е изследването му на вируса на SARS през 2002-03 г., за който казва, че не е бил толкова агресивен като COVID 19. Дростен поддържа подкаст за пандемията за тв NDR

Резултатите на Германия в борбата с вируса се обсъждат усилено, тъй като в страната има вече 27 513 случая и само 98 починали. В пространно интервю пред "Ди Цайт" проф. Дростен обяснява мерките, които предприема страната, и прави прогнози. Ключовото му предвиждане е, че извънредното положение в някакви вариации може би ще продължи година. И затова от една страна трябва да се намери начин икономиката да не спира и децата да ходят на училище.

"Вероятно няма да продължим да спазваме всички мерки точно както бяха въведени сега. Ще ги коригираме, някои неща ще бъдат премахнати постепенно. Но в началната фаза, която е в периода от сега до седмицата след Великден - в Германия е на 12 април, ние наистина трябва да предприемем строги действия и да следим внимателно развитието на броя на случаите. Могат да се вземат определени мерки специално за рисковите групи, например да се тестват възрастните хора и хората в риск, и те да са с предимство, когато става въпрос за прием в болница. Хората в по-висок риск ще трябва да продължат да работят от вкъщи за продължителен период. Би могло да се търсят начини за изолиране на възрастните хора у дома. Могат да се въведат куриерски услуги, така че да им се доставят хранителни стоки. Доброволци биха могли да помогнат на военните. В ежедневния живот, децата ще трябва да се държат далеч от хората в риск възможно най-стриктно", казва Дростен.

За да тръгнат децата пак на училище, той смята, че могат да се ползват определени коридори в сградите, за да не се срещат учениците. Да няма голямо и малки междучасия. Големите общи социални пространства да не се използват.

"В медицинските среди вече се обсъжда идеята хората да се тестват, за да могат да ходят на работа. Ако има антигенни тестове на разположение, тази практика ще може да се приложи и към други професионални групи. Освен това, ако приемем, че по време на настоящата вълна в Германия се заразят между 10 и 15 милиона души, това означава, че до есента ще имаме голям брой хора с антитела", казва професорът. Той смята, че в края на май Германия ще е произвела вече сигурни и бързи антигенни тестове. Принципът им на действие е подобен на тестовете за бременност.

Професорът специално подчертава, че решенията, които се вземат за ограничаване на епидемията, са политически, коментирайки по-строгите ограничения, които въведе Германия снощи. "Лекарите само съветват правителството. Аз мога да кажа как стоят нещата като вирусолог. Има неща, които не са в моята област на компетентност. Там аз вече не съм учен, а частен гражданин. Нямам мандат от избирателите. Целта е да се попречи на колкото се може повече хора да са в контакт един с друг."

За разлика от другите европейски страни Германия започна още в края на февруари масово тестване, но Дростен казва, че "ние просто не можем да увеличаваме капацитета си за тестване със скоростта, с която расте броят на случаите. Тъй като няма да сме способни да тестваме всички, статистиката ни ще бъде непълна. Равнището на смъртност също ще нарасне. Ще изглежда, че вирусът е станал по-опасен, но това ще бъде статистическо изкривяване. То просто ще отразява факта, че ние пропускаме все повече и повече случаи. Ще настъпи момент, в който случаите на заболяването ще се докладват само на базата на симптомите и тогава стастистиката ще започне да ги отразява. В същото време, наличните тестове /има предвид надеждните лабораторни тестове/ ще трябва да се запазят за хората в най-голям риск. Ако една иначе здрава ученичка лежи на дивана вкъщи и гледа Netflix, аз като личен лекар не искам да знам дали е позитивна за вируса или не. Тя нека си седи на дивана и да оздравява. Но когато 70-годишният ми пациент се разболее и е изолиран вкъщи, аз ще го тествам, за да мога след това да му се обаждам на всеки два дни и да го питам как е дишането му. По този начин, той може да бъде приет в болница достатъчно рано, без да е необходимо незабавно да бъде приет в интензивно отделение."

Дростен отново обяснява тактиката на германските власти да се забави кривата на заразените, на която се противопоставяха Великобритания и Швеция например, които предпочетоха метода на т.нар. стаден имунитет, но вече се отказват. "Ние трябва да намалим броя на случаите сега. Иначе няма да можем да се справим и само след няколко седмици ще имаме точно същите проблеми като Италия. Ние имаме повече легла и може би сме малко по-добре обучени. Ако изхождаме от сегашните данни, ще трябва да удвоим капацитета на интензивните си отделения, за да можем поне да доближим броя на хората, които ще имат нужда от интензивна грижа. За да се подготвим ни е нужно време, което се надяваме да си осигурим със сегашните мерки", обяснява вирусологът.

Дростен казва, че сред рисковите групи са и хората с наднормено тегло: "Ние знаем, например, че висок индекс на телесната маса е основен рисков фактор за COVID-19, както и коронарната болест на сърцето. Пневмонията поставя сърдечно-съдовата система под огромно напрежение. Ако тази система вече е увредена, може да не издържи на това напрежение. А има много хора на възраст между 35 и 50 години, които живеят с такива рискови фактори."

Сред лекарствата, които се обсъждат в момента, той приема само медикамента срещу ебола. "Виждам антивирусното лекарство Ремдезивир като най-добрия вариант. Първоначално то е разработено за лечение на ебола. В момента се правят проучвания. Засега производителят разрешава използването му само за хора, които вече са сериозно болни, по специален протокол и само за кратък период. В идеалния случай би било възможно да се дава на пациентите по-скоро, но за да стане това, ще трябва да се предлагат много по-големи количества. Трябва да изчакаме и да видим какви са първите резултати Не виждам реални алтернативи - нито лекарството срещу малария -Хлорохин, нито ХИВ лекарствата Ритонавир / Лопинавир. И двете са обект на клинични проучвания, но резултатите не са убедителни."

Източник: cross.bg