, известен български психиатър и писател, дисидент, емигрант в САЩ.

, прочут български психиатър и публицист, отстъпник, бежанец в Съединени американски щати. Автор e на книгите „ Човекът кукувица “, „ Парейдолии “, „ Ходисей “, „ Между двете хемисфери “, „ Вселената съгласно Гуидо “ и „ Стрела от тръстика “. Негови произведения са превеждани на британски, немски и чешки. Д-р Канов е съучредител, дружно с някогашния здравен министър Петър Москов Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 година в София. Петър Москов приключва и други, на партия КОД Консервативно обединяване на десницата - КОД - е дясна политическа партия. Неин водач е някогашният.



В Македония, покрай границата с България, има село Делчево. То е било в миналото и част от България, сходно на Струмица, само че това село през днешния ден е единствено част от предишното. Етимологията на името му подсказва разлъка: разделяне, Делчево.

Гоце Делчев, като се изключи че е име на един приветлив град през днешния ден, също е повече знак и мотив за разделяне и разделяне. България беше разграничена от Югославия с граница, където убиваха с автомати Калашников тези несретници, които желаеха да я пресекат в западна посока. Македония и Делчево бяха за мнозина светликът на Свободата, пътят към Запада, към свободния свят. Е, трябваше незаконно да се пресече и границата с Италия или Австрия, с цел да се реализира фантазията, само че там най-малко нямаше да те гръмнат граничарите като куче. Македонците, югославяните, бяха по нашите критерии свободни хора, имаха паспорти, работеха като гастарбайтери в Германия, сръбската телевизия предаваше бокс сред Кашиъс Клей и Джо Фрейзър, а по радио Скопие звучаха песните на Литъл Ричард или Рики Нелсън в предаването за “рекламе” в 3 без пет. По покривите на безутешните софийски кооперации се издигаха странни самоделни антени, годни да разграничават в снежинките на неприятния банкет мъгливите черно-бели облици на пугилистите или на лика на Юл Бринер в някой филм. Бъндараците и Папи - Иван - от Подуене имаха такива уреди на покрива, а ние, туземците от комунистическият резерват наименуван България, седяхме на пода на техните жилища в 4 сутринта, с цел да гледаме мача. Никой не съумя да види кацането на Луната на американските астронавти през 1969 година. Комунистът не даде да го забележим. Класовата злоба към буржуазният Запад надви в интерес на Великата руска просвета и нейното предимство.



Македония тънеше в разкоша на “Необвързаните страни” и на Югославския Титов социалистически полукапитализъм. Имаше “Пиф”, найлонови шушляци, винилови плочи, словенски хладилници и хърватски спортни обувки. Отсам границата ни с Македония имаше бодлива тел, вишки и спокоен гнет над всеки, който се опитваше да приказва гласно. Да бъдеш македонец обаче звучеше влиятелно, съвсем свръхестествено; Човек от “другия свят”, дето може да пътува по света със своя паспорт и даже да се върне назад.

Петър се беше опитал да избяга в Свободния свят през Македония.

Със своя другар пресякоха през нощта, недалече от заставата, границата с Македония. Един локален родственик им беше споделил къде да минат по урвите, без да ги засекат и гръмнат. Бяха стигнали сполучливо на сутринта до Делчево, до площада. Чакаха първия автобус да ги закара до Скопие, след това до Белград, а оттова с трен да се доберат до италианската граница край Триест. Неизвестният локален клеветник ги беше забелязал и се беше обадил на полицията. Не бяха съумели да проговорят на чисто локалният акцент, когато ги попитали накъде са тръгнали. Ако проговориш на трънски в ямболско, елементарно ще те разпознаят, че не си оттова. Арестували ги и по съглашението с Т. Живков сред двете страни, ги екстрадирали до границата. След побоя в заставата ги екскортирали до Държавна сигурност на улица Развигор. Там срещнах в килията си Петър. Беше 23 годишен. Осъдиха го на 12 години затвор за шпионаж в интерес на Федеративна Република Югославия.

Делчево.
Гоце Делчев…
Синоними на разделяне в някакъв потаен, съвсем философски смисъл.

Да, титовският и сталинският политически гнет, колкото и да са сходни, не бяха изцяло идентични.
Сегашните северномакедонци са потомци на тогавашната титовска страна, в която те са имали самочуствие пред света и паспорти, които ние не сме имали. Това е близката и непосредствена история, която популацията помни. Тези хора са живели във времена, когато българската комунистическа страна и еднаквост са били опозорени и изцяло непрестижни. Разликата сред титовският и сталинския гнет от двете страни на българо-македонският кльон, колкото и да са били сходни, е бил въпреки всичко в интерес на Югославия.



Когато към тази мрачна българска вероятност е била добавена и опцията да се изтръгнеш от общото си минало с нея и да се свържеш митично с прародители и популярност, които нямат нищо общо с България, само че произлизат от великата антична просвета на Филип и Александър Македонски, има ли място за съмнение? Ако в очите на самите македонци да се причислиш към една страна, която се е провалила в отстояването на своята еднаквост след Втората Световна Война, поробена е от Сталин и 3 пъти поредно е поискала да стане част от Съветска Русия, до момента в който Тито им е дал правото да бъдат “Република Македония”, наедно с Хърватия и Словения, за какво някой си мисли, че те ще се зарадват да сме си близки? Тук дори няма смисъл да загатваме половинвековната агитация за “фашистичната” същина на предвоенна България, което е чисто титовски политически артикул, насаждан в учебните заведения от ранна детска възраст.
Не знам дали в миналото ще си разделим Гоце Делчев, Дельо Хайдутин или село Делчево.
Вероятно ще се разделяме, до момента в който гибелта ни раздели.
Чак тогава ще сме изцяло сполучливи.
Може би…