Стефан Попов: Главният прокурор се държи като министър. Извънредното положение може да се превърне в стандарт за властта />Реклама / Ads
Извънредното състояние е рисков казус. Има заплаха то да се трансформира в традиция и стандарт за властта. Появяват се играчи във властта, институции и органи, които нямат конституционно изпълнителни пълномощия – да вземем за пример основният прокурор, които също стартират да се държат като изпълнителна власт, сега той се държи като министър.
Това сподели пред БНР Стефан Попов, лекар по философия и обществени науки в Нов български университет.
„ Сега ние сега сме тревожни, не знаем какво ще се случи, нямаме ясна вероятност за излизане от тази обстановка. С прибягване до такива политически метафори като изключително състояние се основава един недобър казус във всякакво бъдеще, по всевъзможен мотив, който се стори на властта по-особен, да бъдат обявявани такива изключителни положения “, разяснява Попов.
По думите му Законът за ограниченията при изключително състояние съдържа задоволително принадлежности за ръководство на рецесията с ковид и не е належащо да се афишира изключително състояние.
Той напомни, че има годни и настоящи закон за бедствията и народен проект за деяние при грипна пандемия, които обаче са в ролята на забравени документи.
В Конституцията изключителното състояние е упоменато 4 пъти и постоянно в комбинацията „ военно или друго изключително състояние “, по този метод изключителното състояние се мисли по прилика с военното състояние, означи Попов. Той счита, че метафората „ изключително състояние “ има доста по-широк обсег от ограниченията, което отваря опция за разнообразни институции да се базират на изключителното състояние за осъществяване на дейности, без те безусловно да следват пандемичните ограничения, написани в законодателството. „ Ето този диференциал, тази разлика е рискова в бъдеще “, съобщи Попов.
В бъдеще при бедствия би трябвало да се работи единствено със характерни закони, които да са рамкови и авансово готови, а в съответната обстановка единствено да бъдат детайлизирани, съобщи Стефан Попов и посочи: „ Защото в противоположен случай, в случай че на следващия ден ни атакуван орди от комари, отново може да обявим изключително състояние. Ако ни атакуван скакалци – отново изключително състояние. Ако ни нападне шап по кравите – отново изключително състояние. Тоест, един път въведено, и това е за мен притеснително, се поражда казус и оттова нататък опция за традиция, да бъде открито като стандарт на държание на властта. Това е извънредно нездравословно. Всяка една власт би желала да оперира в режим на изключително състояние, защото това изключително състояние й развързва ръцете. “
„ България малко – и през Националния щаб, и през дейностите на изпълнителната власт се държи като реагираща на връхлетяло ни злополучие, което е по този начин и в останалата част от света, само че не толкоз като ръководство на опасности. В България има закон за отбрана от бедствията отпреди 15 години, има народен проект за деяние при грипна пандемия, този народен проект е годен. Тези два документа стоят някъде като бюрократични трудове и никой не се е сещал за тях. Те бяха задоволителни, в случай че бяха развивани през този интервал, и нямаше да се окажем някак си сюрпризирани, шокирани и бързо, паникьосано да разгласяваме изключително състояние, пък по-късно да се чудим по какъв начин да го осмисляме през закон за ограниченията “, изясни позицията си Попов.
Законът за ограниченията е задоволително обстоен и дава опция обстановката да се ръководи всекидневно със заповеди на здравния министър, безапелационен е Стефан Попов. „ И защото няма прелиминарен проект по какъв начин да се работи в сходни обстановки, той може сутринта да издаде една заповед, следобяд да я анулира – това към този момент видяхме, че става. “
Предстои от юни Европейската комисия да прави непрекъсната оценка на изключителните ограничения, въведени по време на пандемията от Covid-19 в Европейски Съюз. Ще има и рекомендации кои ограничения могат да отпаднат. В някои от страните се следи прекомерно накърняване на човешките права, регистрират от Брюксел. През септември Европейска комисия възнамерява да показа първите годишни отчети за върховенството на правото на страните членки.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ
Това сподели пред БНР Стефан Попов, лекар по философия и обществени науки в Нов български университет.
„ Сега ние сега сме тревожни, не знаем какво ще се случи, нямаме ясна вероятност за излизане от тази обстановка. С прибягване до такива политически метафори като изключително състояние се основава един недобър казус във всякакво бъдеще, по всевъзможен мотив, който се стори на властта по-особен, да бъдат обявявани такива изключителни положения “, разяснява Попов.
По думите му Законът за ограниченията при изключително състояние съдържа задоволително принадлежности за ръководство на рецесията с ковид и не е належащо да се афишира изключително състояние.
Той напомни, че има годни и настоящи закон за бедствията и народен проект за деяние при грипна пандемия, които обаче са в ролята на забравени документи.
В Конституцията изключителното състояние е упоменато 4 пъти и постоянно в комбинацията „ военно или друго изключително състояние “, по този метод изключителното състояние се мисли по прилика с военното състояние, означи Попов. Той счита, че метафората „ изключително състояние “ има доста по-широк обсег от ограниченията, което отваря опция за разнообразни институции да се базират на изключителното състояние за осъществяване на дейности, без те безусловно да следват пандемичните ограничения, написани в законодателството. „ Ето този диференциал, тази разлика е рискова в бъдеще “, съобщи Попов.
В бъдеще при бедствия би трябвало да се работи единствено със характерни закони, които да са рамкови и авансово готови, а в съответната обстановка единствено да бъдат детайлизирани, съобщи Стефан Попов и посочи: „ Защото в противоположен случай, в случай че на следващия ден ни атакуван орди от комари, отново може да обявим изключително състояние. Ако ни атакуван скакалци – отново изключително състояние. Ако ни нападне шап по кравите – отново изключително състояние. Тоест, един път въведено, и това е за мен притеснително, се поражда казус и оттова нататък опция за традиция, да бъде открито като стандарт на държание на властта. Това е извънредно нездравословно. Всяка една власт би желала да оперира в режим на изключително състояние, защото това изключително състояние й развързва ръцете. “
„ България малко – и през Националния щаб, и през дейностите на изпълнителната власт се държи като реагираща на връхлетяло ни злополучие, което е по този начин и в останалата част от света, само че не толкоз като ръководство на опасности. В България има закон за отбрана от бедствията отпреди 15 години, има народен проект за деяние при грипна пандемия, този народен проект е годен. Тези два документа стоят някъде като бюрократични трудове и никой не се е сещал за тях. Те бяха задоволителни, в случай че бяха развивани през този интервал, и нямаше да се окажем някак си сюрпризирани, шокирани и бързо, паникьосано да разгласяваме изключително състояние, пък по-късно да се чудим по какъв начин да го осмисляме през закон за ограниченията “, изясни позицията си Попов.
Законът за ограниченията е задоволително обстоен и дава опция обстановката да се ръководи всекидневно със заповеди на здравния министър, безапелационен е Стефан Попов. „ И защото няма прелиминарен проект по какъв начин да се работи в сходни обстановки, той може сутринта да издаде една заповед, следобяд да я анулира – това към този момент видяхме, че става. “
Предстои от юни Европейската комисия да прави непрекъсната оценка на изключителните ограничения, въведени по време на пандемията от Covid-19 в Европейски Съюз. Ще има и рекомендации кои ограничения могат да отпаднат. В някои от страните се следи прекомерно накърняване на човешките права, регистрират от Брюксел. През септември Европейска комисия възнамерява да показа първите годишни отчети за върховенството на правото на страните членки.