Цялата власт в ръцете на Борисов – спасение или заплаха?
Извънредното състояние бе предизвестено. Караянчева предприе ограничения за понижаване контакта с медиите и ги изолира в някаква стая. Да гледат, само че да не питат. Това бе тест. Цвета изясни, че това е грижа за репортерите. Но не сподели нищо за заплахите при срещите с електората. Но пък срещите с гласоподавателите от дълго време се случват, когато има камери и микрофони наоколо.
Но за изключителното състояние. То ще бъде показано като концепция на централния щаб за противопоставяне на ковид. Те, несъмнено, са наясно със обстановката. Но не са наясно с политиката. А концепцията, колкото и рационална да е, съдържа политика.
По създание въвеждането на такова състояние е прекратяване на Конституцията и даването на властта в ръцете на един човек. В случая това е министър председателят Борисов. То и в този момент взема решенията, разпорежда и вкарва. Но към този момент ще го прави, акредитиран от първата власт – законодателната. Ще бъде узаконена формата на парламентарна република, ръководена еднолично от министър-председателя. Не ме разбирайте неправилно: строгите ограничения против ковид са наложителни. Но запазването на демократичните устои на страната са още по-важни. В България има институционална рецесия. Доверието в държавното управление и премиера понижава и е под 50% от дълго време. Как тогава ще се извършват разпорежданията единствено на един човек? Не ми казвайте, че решенията ще бъдат групови. И в този момент казарменото единоначалие се съблюдава като в казармата. Главно заради слугинския нрав на хората в ръководството на всички равнища. В общността, обвързвана с властта – политически, стопански и други зависимости – от дълго време е натрапен фетиш към личността. Не подценявайте заплахите от разширение на явлението.
Здравеопазването е в сериозна точка. Не заади ковид, а поради неприятното ръководство и обслужването на няколко мафиотски кръга. Лекари и сестри работят самоотвержено, дават всичко от себе си, само че са сложени в неприятни условия. Това не се трансформира, а се прикрива. Извънредното състояние, зад фасадата на грижите за нацията, ще забрани да се приказва за проблемите. За да не се всява суматоха. Но тях ги има и би трябвало да се вземат решение. От кого? От един човек? Който ще се вслушва в препоръките на умните специалисти? Ако беше по този начин, той щеше да се огради точно с такива хора. Но не го прави.
Българите са недисциплинирани. Голяма част от нямат здравна просвета. Недоверчиви са. Самонадеяни постоянно. Понякога арогантни. Но ослепителен представител на тези черти е точно министър председателят. Дисциплинирането, като мотив за изключително състояние има своята логичност. Но в несъответствуващи ръце разширените пълномощия могат да се изродят. Да имаш подръка войска, полиция, служби, жандармерия и всичко останало – е доста изкушаващо. Не споделям, че Борисов ще се изкуши на часа, само че има такава възможност. Изкушението е човешка уязвимост и той не е ваксиниран. Красивите думи, обещания и угриженост са едно, а действителните дейности – напълно друго нещо. Държави като Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Германия не са застрашени, тъй като демокрацията там е без условности. Но тук не е по този начин. Разберете.
Мислете. Никой няма да ви пита – това е ясно. Но можем да съжаляваме напълно скоро.
Борис Петков
Но за изключителното състояние. То ще бъде показано като концепция на централния щаб за противопоставяне на ковид. Те, несъмнено, са наясно със обстановката. Но не са наясно с политиката. А концепцията, колкото и рационална да е, съдържа политика.
По създание въвеждането на такова състояние е прекратяване на Конституцията и даването на властта в ръцете на един човек. В случая това е министър председателят Борисов. То и в този момент взема решенията, разпорежда и вкарва. Но към този момент ще го прави, акредитиран от първата власт – законодателната. Ще бъде узаконена формата на парламентарна република, ръководена еднолично от министър-председателя. Не ме разбирайте неправилно: строгите ограничения против ковид са наложителни. Но запазването на демократичните устои на страната са още по-важни. В България има институционална рецесия. Доверието в държавното управление и премиера понижава и е под 50% от дълго време. Как тогава ще се извършват разпорежданията единствено на един човек? Не ми казвайте, че решенията ще бъдат групови. И в този момент казарменото единоначалие се съблюдава като в казармата. Главно заради слугинския нрав на хората в ръководството на всички равнища. В общността, обвързвана с властта – политически, стопански и други зависимости – от дълго време е натрапен фетиш към личността. Не подценявайте заплахите от разширение на явлението.
Здравеопазването е в сериозна точка. Не заади ковид, а поради неприятното ръководство и обслужването на няколко мафиотски кръга. Лекари и сестри работят самоотвержено, дават всичко от себе си, само че са сложени в неприятни условия. Това не се трансформира, а се прикрива. Извънредното състояние, зад фасадата на грижите за нацията, ще забрани да се приказва за проблемите. За да не се всява суматоха. Но тях ги има и би трябвало да се вземат решение. От кого? От един човек? Който ще се вслушва в препоръките на умните специалисти? Ако беше по този начин, той щеше да се огради точно с такива хора. Но не го прави.
Българите са недисциплинирани. Голяма част от нямат здравна просвета. Недоверчиви са. Самонадеяни постоянно. Понякога арогантни. Но ослепителен представител на тези черти е точно министър председателят. Дисциплинирането, като мотив за изключително състояние има своята логичност. Но в несъответствуващи ръце разширените пълномощия могат да се изродят. Да имаш подръка войска, полиция, служби, жандармерия и всичко останало – е доста изкушаващо. Не споделям, че Борисов ще се изкуши на часа, само че има такава възможност. Изкушението е човешка уязвимост и той не е ваксиниран. Красивите думи, обещания и угриженост са едно, а действителните дейности – напълно друго нещо. Държави като Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Германия не са застрашени, тъй като демокрацията там е без условности. Но тук не е по този начин. Разберете.
Мислете. Никой няма да ви пита – това е ясно. Но можем да съжаляваме напълно скоро.
Борис Петков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ