Соня Момчилова: Свободата и тоалетната хартия или когато стане кафяво
Извънредно състояние, съвсем военно. На ръба. Моите мемоари от окопо са на път да прераснат в моноготомник в сага за самичък – нов род в антиутопичната белетристика, по този начин си въобръзявам, до момента в който чувам, по какъв начин с нетипичен, майчински звук и без каскет, Гешев ни увещава да приемем неизбежността на военното състояние, което ще ни подсигурява сигурността а назад, до през вчерашния ден мекият военачалник, доктор Мутафчийски, втърдява риториката и ни рецитира в изключителни включвания застрашителни данни и тревожни констатации от клиничната действителност и възходящия брой покосени от коронованият, незабележим зложелател.
Радвам се на привилегията да си платя сметките за тока с десетдневно забавяне и на великодушието да умра, като един от очакващите решението на ТЕЛК без пенсия от месеци, само че да имам принос към целостта на стопанската система. С дребното оживял здрав разсъдък се пробвам да си напомня това, което знам за политечската операция и идеологическата агитация, въпреки всичко ми е специалност или най-малко беше. Та сещам се за основаната по времето на първата международна война по времето на Уилсън държавна комисия Крийл, която единствено за шест месеца съумява да трансформира миролюбивото население в истерично прозоваваща към война навалица.
Прогресивните интелектуалци от кръга на Джон Дюи проповядват смайващо сходни с болшевишките тези: необходим е авангард, който да сочи посоката на „ стадото “, държвата подкрепена от образованите знае метода, контролът над несъгласните е наложителен и се потушава всеки инакомислищ апел, жигосан като индивидуалистки, нездравословен фалш, развалящ хармонията на единството. Болшевиките също ще формулират идеологически скрижали, ориентирани към прецизно спазване от неинтелигентния пролетариат, който следва авангарда от определени и провиждащи в светлите съдбини. Шовинистичните послания и обобщенията от вида: ние сме дружно и сме нация, всички сме застрашени в случай че се разединим и вашият глас може да бъде чут единствено в случай че приказваме в един глас консолидират тълпата, преди този момент крепко изплашената от врага, който не си поплюва.
След това ще се появи медийният доайен Уолтър Липман, теоритикът на демократичната народна власт, който ще сътвори „ Прогресивна доктрина за либералнодемократичната мисъл “. Обществените ползи, съгласно него изцяло убягват от вниманието на обществото и следва „ специфичната класа “ да се заеме с ръководството на настройките. „ Обръканото стадо “, както са наречени производителите на богатства, ще бъде успокоявано с илюзията, че избира на свободни, демократични избори, още веднъж измежду представители посочени и подкрепени от бизнеса.
Методите за приспиване на стадото са елементарни и безотказни. То би трябвало да използва от ден на ден, появяването на медии разнообразни от вестниците позволянва образно да се възпитава нужда от консумация, потребяване, обладаване на материални придобивки. „ Както тригодишното дете не знае какво да прави със свободата, по този начин и обърканото стадо, би трябвало да бъде направлявано в курса на нещата, тъй като рационалността е рядко умеене “, постулира теологът на естаблишмънта Рейналд Нийбър гуру на кръга към Кенеди.
В тоталитарната страна няма проблем тоягата да играе непосредствено, както се случва на противоположната страна на шахматната дъска и по силата на лениновата максима „ политиката е съсредоточен израз на стопанската система “се следват ползите на рационалната и интелектуална каста към Вожда и учителя. В милитаристичната, както дефинира Чомски Съединени американски щати, би трябвало да играе моркова, а точно да се сътвори илюзията за солидарно присъединяване в процесите и живота на обществото, раздаването с цялостни шепи от богатствата на уверените в постижимостта на американската фантазия и бълващата блестящи формулировки за „ American lifestyle “ от огромната пъблик рилейшънс промишленост.
Единственото държавно-капиталистическо общество в което няма естествен обществен контракт. То е ръководено напълно от бизнеса. Медиите са под контрола на корпорациите, опазването на здравето не е общодостъпно а двете ръководещи партии са двете фракции на ръководещата икономическа върхушка. На популацията е обезпечен най-малък приход с който да използва, зрелището Супер купата, ГМО пуканки и опцията да се волеизявява, като крещи нереални лозунги от вида: „ Да подкрепим нашите войски “. Планът работи безотказно. Надграждане се постанова, когато се появява Виетнамския синдром и популацията става жертва на личният си „ Болезнени задръжки “ към използването на военна мощ. Скептицизма в обществото нараства, появява се десидентската просвета.
Налага се „ мъчителната задръжка “ да се преодолее. Арсенала на пропагандата се обогатява със закани и безпощадни „ истини “ за огромността на опасността, която дебне и би трябвало да бъде изпреварена, с цел да не посегне на безметежното благоденствие на американеца. Няма да напомням за свъхпродуцирания смут от появяването в огромен проект на огромния зложелател Русия в Съединени американски щати и застрашителната роля на „ упадъчната прозападна просвета “ за Съюз на съветските социалистически републики. Огледалото си работи. Така и до ден сегашен. Холивуд другояче ще ни насърчи увереността, че имаме свободна воля да избираме сред аленото и синьото хапче, ще ни покаже че можем да бъдем Нео и да счупим матрицата изискването е да се отучим да ядем и да желаеме. А това е сложна задача, даже за назадничаво общество като нашето, в което едвам от две-три десетилетия ни внушават от екрана, че по-хубаво и значимо от готвенето и яденето няма, може би единствено да си здрав, само че от гламави здравеняци... да не се отбивам. За гламавите здравеняци различен път.
Защо върша това неуместно малко изложение по задълбочените проучвания на Ноам Чомски върху пътеводната светлина в лидерското развиване на нашите ръководители? За да се опитам да обясня, че ограниченията, които се взимат от държавното управление няма да лимитират само разпространяването на посятата от „ неидентифицирана гадина “ зараза. Със сигурност обаче ще се реализира резултата на привикване с униформата и търсене на разтуха в появяването на „ способени “ представители, все по-конкретни, все по „ предопределени “ от опасността, за която, съгласете се, че не знаем съвсем нищо.
Твърде евентуално е, бих споделила съвсем обезпечено, че както пристигна, по този начин и ще си замине въпросния вирус, не слуайно към момента отекват рационалните гасове, които го настояват. Счупването в увереността на обществото, че може да се оправя единствено, без регулировчици и наставници, обаче е сигурна.
Нещо повече, по силата на стадното влюбване в облика, който виждаме най-често от екрана и даже се пристрастяваме да чакаме, тъй като ни носи обективните новини, ще свикнем и с кафявото – цвета на униформения диктат, нали по този начин беше? Какво стилово многообразие в униформата на началника на НОЩ! В същото време, президентът изчезна от фокуса на общественото внимание, като че по съвет на по-висша по чин мощ... Сигурно е едно, че за ръководещите нямат вреда от целия този цирк. Хиперактивни са. Както и да го погледнеш – работят! В чий интерес, това е въпросът. Най-важният! Дали не са се тормозили в действителност за популацията? Нека предположим, разтуха е. Иначе белия звук предаван от медиите, който ни приспива с отличен резултат продължава.
Като унасящ бароков канон се подема статистиката от всички типове „ верни “ медии. Колко тестувани, калко инфектирани, какъв брой оживели...и в този заупокой тихичко долавяме, какъв брой е глобата в случай че не стоиш затворен, в случай че разпостраняваш ужас, в случай че не спазваш новия режим, натрапен от тези, които желаят да запазят живота. В същото време не чух, аз персонално за небрежно признатото решение да се стартират договаряния за приемането на Албания и Северна Македония в Европейски Съюз. Не чух и за приемането на Македония в НАТО. За пояснение на аргументите не си и бленувам, то в този момент дерта е да оцелеем, зер. Кафенее ми единствено пред очите и ми се чува дрънчене на оръжие, само че то към този момент е хибридно ще ми възразите и аз мигновено ще се съглася. Къде потъват милиарди за дни, в случай че сте разбрали нещо, споделете, не че е наша работа, но си звучи леко тревожно, само че и тава е дребнотемие на фона на само основателната, съгласно държавното управление суматоха. Я да не запитвам нелепости, като влизат ли все по този начин, като вирус през зажаднели за чист въздух ноздри тоновете неидентифициран отпадък през другояче строго вардените ни граници?
Гори ли се, като за последно в ТЕЦовете гнилочта на целия Европейски Съюз и впрочем непосредствен и отдалечен свят? А, и водата, водата, която не знам за какво съм се запънала да схвана с какво се пречиства за какво утаява все онази оранжево-розовеникава слуз с незнаен генезис? Прокурорът ще завърши скоро с следствието на незаконната приватизация и ще се заеме с концесиите, сигурна съм. Ще открие и нападателите на Слави, които ни демонстрираха, виталността на мафията в изискванията на свръх ограниченията за сигурност. За слепотата по нехайство чували ли сте? Направили един опит прочут, като „ невидимата горила “ Даниъл Саймън и Кристофър Шарби. Накарали хората да наблюдават и да отброяват пасовете, които си подават два тима. От 50 до 75 % от хората не забелязали преоблеченият, като горила човек, който се появил на терена, улисани в следенето на топката. Учените назовават това събитие когнитивна слепота.
Чудя се, до момента в който дебнем вируса, процентите и кварталния, който идва с цел да ни ревизира дали съблюдаваме карантината, дали не станахме като есхиловите слепци с очи.
Дали на тепиха на изключителните ограничения не се появи някакво друго страшилище, с много по-внушителни размери от вируса с корона. Но май станах прекомерно мнителна. Ей от такива лабилни жители като мен им е писвало на филантропите и на призваните държавници и са прибягвали до ограничения като ограничение на тревожните сигнали, не ли? Извинявайте че ви подсещам, че който избира сигурността пред свободата, най-често губи и двете. Франклин не е закачил от меда на опитната агитация по тази причина по този начин си е мислел.
А мен да ви призная, за първи път стартира да ме е боязън, не от вируса, от тези дето ме пазят. Твърде сигурна се усещам и пекомерно предпазена, може би по тази причина взе да не ми стига въздух, а може и Короната да ми се е стоварила, да му мисля в този момент кое зло беше за предпочитане. Дано не всяхме ужас и не понесем глобите, планувани от обгрижващото ни държавно управление и парламент за сходна, непристойна гражданска позиция. Мисля обективни ще са, аз тъй като се пробвам да обмислям по напълно незначителни тематики а вие, тъй като сте медия, която има неблагоразумието да дава естрада на неправилни гледни точки.
Пиар специалистът Соня Момчилова
Радвам се на привилегията да си платя сметките за тока с десетдневно забавяне и на великодушието да умра, като един от очакващите решението на ТЕЛК без пенсия от месеци, само че да имам принос към целостта на стопанската система. С дребното оживял здрав разсъдък се пробвам да си напомня това, което знам за политечската операция и идеологическата агитация, въпреки всичко ми е специалност или най-малко беше. Та сещам се за основаната по времето на първата международна война по времето на Уилсън държавна комисия Крийл, която единствено за шест месеца съумява да трансформира миролюбивото население в истерично прозоваваща към война навалица.
Прогресивните интелектуалци от кръга на Джон Дюи проповядват смайващо сходни с болшевишките тези: необходим е авангард, който да сочи посоката на „ стадото “, държвата подкрепена от образованите знае метода, контролът над несъгласните е наложителен и се потушава всеки инакомислищ апел, жигосан като индивидуалистки, нездравословен фалш, развалящ хармонията на единството. Болшевиките също ще формулират идеологически скрижали, ориентирани към прецизно спазване от неинтелигентния пролетариат, който следва авангарда от определени и провиждащи в светлите съдбини. Шовинистичните послания и обобщенията от вида: ние сме дружно и сме нация, всички сме застрашени в случай че се разединим и вашият глас може да бъде чут единствено в случай че приказваме в един глас консолидират тълпата, преди този момент крепко изплашената от врага, който не си поплюва.
След това ще се появи медийният доайен Уолтър Липман, теоритикът на демократичната народна власт, който ще сътвори „ Прогресивна доктрина за либералнодемократичната мисъл “. Обществените ползи, съгласно него изцяло убягват от вниманието на обществото и следва „ специфичната класа “ да се заеме с ръководството на настройките. „ Обръканото стадо “, както са наречени производителите на богатства, ще бъде успокоявано с илюзията, че избира на свободни, демократични избори, още веднъж измежду представители посочени и подкрепени от бизнеса.
Методите за приспиване на стадото са елементарни и безотказни. То би трябвало да използва от ден на ден, появяването на медии разнообразни от вестниците позволянва образно да се възпитава нужда от консумация, потребяване, обладаване на материални придобивки. „ Както тригодишното дете не знае какво да прави със свободата, по този начин и обърканото стадо, би трябвало да бъде направлявано в курса на нещата, тъй като рационалността е рядко умеене “, постулира теологът на естаблишмънта Рейналд Нийбър гуру на кръга към Кенеди.
В тоталитарната страна няма проблем тоягата да играе непосредствено, както се случва на противоположната страна на шахматната дъска и по силата на лениновата максима „ политиката е съсредоточен израз на стопанската система “се следват ползите на рационалната и интелектуална каста към Вожда и учителя. В милитаристичната, както дефинира Чомски Съединени американски щати, би трябвало да играе моркова, а точно да се сътвори илюзията за солидарно присъединяване в процесите и живота на обществото, раздаването с цялостни шепи от богатствата на уверените в постижимостта на американската фантазия и бълващата блестящи формулировки за „ American lifestyle “ от огромната пъблик рилейшънс промишленост.
Единственото държавно-капиталистическо общество в което няма естествен обществен контракт. То е ръководено напълно от бизнеса. Медиите са под контрола на корпорациите, опазването на здравето не е общодостъпно а двете ръководещи партии са двете фракции на ръководещата икономическа върхушка. На популацията е обезпечен най-малък приход с който да използва, зрелището Супер купата, ГМО пуканки и опцията да се волеизявява, като крещи нереални лозунги от вида: „ Да подкрепим нашите войски “. Планът работи безотказно. Надграждане се постанова, когато се появява Виетнамския синдром и популацията става жертва на личният си „ Болезнени задръжки “ към използването на военна мощ. Скептицизма в обществото нараства, появява се десидентската просвета.
Налага се „ мъчителната задръжка “ да се преодолее. Арсенала на пропагандата се обогатява със закани и безпощадни „ истини “ за огромността на опасността, която дебне и би трябвало да бъде изпреварена, с цел да не посегне на безметежното благоденствие на американеца. Няма да напомням за свъхпродуцирания смут от появяването в огромен проект на огромния зложелател Русия в Съединени американски щати и застрашителната роля на „ упадъчната прозападна просвета “ за Съюз на съветските социалистически републики. Огледалото си работи. Така и до ден сегашен. Холивуд другояче ще ни насърчи увереността, че имаме свободна воля да избираме сред аленото и синьото хапче, ще ни покаже че можем да бъдем Нео и да счупим матрицата изискването е да се отучим да ядем и да желаеме. А това е сложна задача, даже за назадничаво общество като нашето, в което едвам от две-три десетилетия ни внушават от екрана, че по-хубаво и значимо от готвенето и яденето няма, може би единствено да си здрав, само че от гламави здравеняци... да не се отбивам. За гламавите здравеняци различен път.
Защо върша това неуместно малко изложение по задълбочените проучвания на Ноам Чомски върху пътеводната светлина в лидерското развиване на нашите ръководители? За да се опитам да обясня, че ограниченията, които се взимат от държавното управление няма да лимитират само разпространяването на посятата от „ неидентифицирана гадина “ зараза. Със сигурност обаче ще се реализира резултата на привикване с униформата и търсене на разтуха в появяването на „ способени “ представители, все по-конкретни, все по „ предопределени “ от опасността, за която, съгласете се, че не знаем съвсем нищо.
Твърде евентуално е, бих споделила съвсем обезпечено, че както пристигна, по този начин и ще си замине въпросния вирус, не слуайно към момента отекват рационалните гасове, които го настояват. Счупването в увереността на обществото, че може да се оправя единствено, без регулировчици и наставници, обаче е сигурна.
Нещо повече, по силата на стадното влюбване в облика, който виждаме най-често от екрана и даже се пристрастяваме да чакаме, тъй като ни носи обективните новини, ще свикнем и с кафявото – цвета на униформения диктат, нали по този начин беше? Какво стилово многообразие в униформата на началника на НОЩ! В същото време, президентът изчезна от фокуса на общественото внимание, като че по съвет на по-висша по чин мощ... Сигурно е едно, че за ръководещите нямат вреда от целия този цирк. Хиперактивни са. Както и да го погледнеш – работят! В чий интерес, това е въпросът. Най-важният! Дали не са се тормозили в действителност за популацията? Нека предположим, разтуха е. Иначе белия звук предаван от медиите, който ни приспива с отличен резултат продължава.
Като унасящ бароков канон се подема статистиката от всички типове „ верни “ медии. Колко тестувани, калко инфектирани, какъв брой оживели...и в този заупокой тихичко долавяме, какъв брой е глобата в случай че не стоиш затворен, в случай че разпостраняваш ужас, в случай че не спазваш новия режим, натрапен от тези, които желаят да запазят живота. В същото време не чух, аз персонално за небрежно признатото решение да се стартират договаряния за приемането на Албания и Северна Македония в Европейски Съюз. Не чух и за приемането на Македония в НАТО. За пояснение на аргументите не си и бленувам, то в този момент дерта е да оцелеем, зер. Кафенее ми единствено пред очите и ми се чува дрънчене на оръжие, само че то към този момент е хибридно ще ми възразите и аз мигновено ще се съглася. Къде потъват милиарди за дни, в случай че сте разбрали нещо, споделете, не че е наша работа, но си звучи леко тревожно, само че и тава е дребнотемие на фона на само основателната, съгласно държавното управление суматоха. Я да не запитвам нелепости, като влизат ли все по този начин, като вирус през зажаднели за чист въздух ноздри тоновете неидентифициран отпадък през другояче строго вардените ни граници?
Гори ли се, като за последно в ТЕЦовете гнилочта на целия Европейски Съюз и впрочем непосредствен и отдалечен свят? А, и водата, водата, която не знам за какво съм се запънала да схвана с какво се пречиства за какво утаява все онази оранжево-розовеникава слуз с незнаен генезис? Прокурорът ще завърши скоро с следствието на незаконната приватизация и ще се заеме с концесиите, сигурна съм. Ще открие и нападателите на Слави, които ни демонстрираха, виталността на мафията в изискванията на свръх ограниченията за сигурност. За слепотата по нехайство чували ли сте? Направили един опит прочут, като „ невидимата горила “ Даниъл Саймън и Кристофър Шарби. Накарали хората да наблюдават и да отброяват пасовете, които си подават два тима. От 50 до 75 % от хората не забелязали преоблеченият, като горила човек, който се появил на терена, улисани в следенето на топката. Учените назовават това събитие когнитивна слепота.
Чудя се, до момента в който дебнем вируса, процентите и кварталния, който идва с цел да ни ревизира дали съблюдаваме карантината, дали не станахме като есхиловите слепци с очи.
Дали на тепиха на изключителните ограничения не се появи някакво друго страшилище, с много по-внушителни размери от вируса с корона. Но май станах прекомерно мнителна. Ей от такива лабилни жители като мен им е писвало на филантропите и на призваните държавници и са прибягвали до ограничения като ограничение на тревожните сигнали, не ли? Извинявайте че ви подсещам, че който избира сигурността пред свободата, най-често губи и двете. Франклин не е закачил от меда на опитната агитация по тази причина по този начин си е мислел.
А мен да ви призная, за първи път стартира да ме е боязън, не от вируса, от тези дето ме пазят. Твърде сигурна се усещам и пекомерно предпазена, може би по тази причина взе да не ми стига въздух, а може и Короната да ми се е стоварила, да му мисля в този момент кое зло беше за предпочитане. Дано не всяхме ужас и не понесем глобите, планувани от обгрижващото ни държавно управление и парламент за сходна, непристойна гражданска позиция. Мисля обективни ще са, аз тъй като се пробвам да обмислям по напълно незначителни тематики а вие, тъй като сте медия, която има неблагоразумието да дава естрада на неправилни гледни точки.
Пиар специалистът Соня Момчилова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ