Проф. Анна-Мария Борисова: Затлъстяването придобива епидемичен характер
Източник: PR Care
Проф. доктор Анна-Мария Борисова е ръководител на Българското сдружение по ендокринология и един от най-големите експерти в тази област в България. Бивш министър на опазването на здравето в интервала 7 април – 29 септември 2010 година, сега проф. Борисова е шеф на Клиниката по ендокринология към УМБАЛ „ Софиямед “. Тя беше измежду участниците в конференцията „ Вдъхновяваща просвета и нововъведения “, която се организира при започване на месец май в София.
- Проф. Борисова, какво демонстрира картината на заболеваемост от ендемична гуша все още?
Към момента 24% от популацията на България над 20-годишна възраст има възлеста гуша. Става въпрос за възли от 1 и над 1 сантиметър. В съпоставяне с предишното, това е несъмнено добър резултат. През 1956 година акад. Иван Пенчев с екип учи гушавостта в България. Проучени са към 1 млн. души. Ендемична гушавост се открива при 50% от тях, а други 3%, което прави 6 000 индивида, били с кретенизъм. Следва основаването на Национална стратегия за профилактика, въведена е йодираната сол в България. В резултат към днешна дата е оповестено публично, че йоддефицитът в страната ни е преодолян.
- И въпреки всичко, с възлеста гуша са 24% от популацията. На какво се дължи това?
Има фактори, върху които не можем да повлияем, да вземем за пример наследствеността. Затова ние, лекарите, в никакъв случай не пропущаме да попитаме пациента с тиреоидно заболяване, дали в фамилията има родственици с такава диагноза, най-много майката, лелята, сестрата, братовчедките. Важно е да се знае, че болестта идва най-много от дамите в рода, само че въпреки и рядко се демонстрира и посредством мъжете. Имала съм пациент със болестта, който го беше предал и на двете си дъщери. Обичайната скица е майка на щерка, по-рядко майка на наследник и най-рядко татко на щерка.
- Съществува схващането, че гушавостта е женска болест. Така ли е?
Не е по този начин, въпреки дамите да преобладават. При диабета обаче е назад. Мъжете диабетици са доста повече от дамите. Тази картина не е единствено у нас, само че и в доста страни по света.
- Смята се, че стресът е причина както за тиреоидните болести, по този начин и за диабета. Така ли е в реалност?
Съвременният човек е подложен на няколко неподходящи фактора във връзка с щитовидната жлеза. Това са хроничният стрес, инфекциите и йодът. Йодът ни е нужен, само че в случай че е допълнително, ще докара до повишаване на автоимунните тироидни болести.
- Какво може да направи актуалният човек, с цел да не стигне до тях?
На всеки пет години страната би трябвало да обезпечава скрининг, с цел да се търси какво е равнището на йодурията – изследва се количеството йод в урината. Рисковите групи в обществото са бременните и децата. Те са огледалото на това, какво е сега равнището на йода измежду популацията в страната.
Свързани публикации.. 25% от популацията на България е с възли на щитовидната жлеза 1 Диагностика на болесттите на щитовидната жлеза 0 Трудното забременяване може да се дължи на недостиг на йод 0
- Кога беше извършен последният подобен скрининг?
През 2012 година. Следваше да има и през 2017 година, само че не се състоя. А не е належащо да се изследват кой знае какъв брой доста хора. Достатъчно е да се изследват рискови популации
- възпитаници и бременни.
- Каква е обстановката с диабета – друго съществено, ендокринно заболяване?
Може да се каже, че в света има самобитна диабетна зараза. За 15 години броят на диабетиците е повишен съвсем трикратно. През 2000 година те са 151 милиона, а през 2015 година към този момент са 415 милиона в международен мащаб.
За 10 години в България също се открива увеличение на броя на диабетно болните, като годишно той нараства с към 23 000 души. Така, да вземем за пример, през
2006-та
те са били 312 000,
през 2012-та – 427 000, а през
2015-та към този момент са 519 000. Счита се, че други 150 000 – 170 000 души у нас носят в себе си болестта, само че не са диагностицирани. Диабетът няма никакви прояви първоначално и човек не знае, че е болен. Скринингът се организира в рисковите групи.
- Кои групи са рискови за диабет?
Това са лицата със затлъстяване и наднормено тегло, хипертониците, хората с висок холестерол и тези, които имат в рода диабетици първа степен. Когато човек трансферира 45-годишна възраст, би трябвало да следи кръвната си захар.
- С какво се изяснява епидемията от диабет в международен мащаб?
Със затлъстяването. Имаме зараза точно от затлъстяване, а то води до повишаване на диабета. Това е една от аргументите Международната диабетна федерация и Кралската диабетна асоциация да пропагандират, да изискват, да постановат в своите рекомендации да се изследват дами, на които одеве им е обявено, че са бременни.
Факт е, че в актуалното общество дамите забременяват на все по-късна възраст. С напредването на годините обаче, рискът от развиването на захарен диабет нараства. Оказва се, че у нас към 26%
от хората сред 20- и 44-годишна възраст имат затлъстяване, а това е интервалът за настъпване на бременност. Те са изложени на риск за диабет, само че не знаят. Ето за какво е значимо да се направи авансово проучване, което да покаже дали има риск от развиване на диабет. Ако това не се случи и се окаже, че бременната е към този момент с диабет, може да се стигне до аборт, до непринудено раждане или детето да има малформации. Когато се знае за съществуването на диабета, лекарите взимат ограничения и тези опасности се заобикалят. В 24 и 28 седмица се прави второ проучване за търпимост към глюкоза за търсене на характерния за бременността диабет, именуван още гестационен диабет. То се прави единствено на тези, на които при първото проучване не е потвърдено съществуването на захарен диабет.
Тази година идеята на нас, ендокринолозите, е „ Бременност и ендокринни болести “. Важно е да се означи, че 60% от хипотироидзма в България не е диагностициран. Това значи, че една преди малко забременяла жена може да е наранена, само че да не знае, тъй като първоначално той няма проявления. Когато ги има, става въпрос за доста тежки случаи.
- Защо е значимо да се изследват тиреоидните хормони по време на бременността?
Защото в първия триместър на бременността те са нужни за построяването на мозъка на плода. От това зависи равнището на просветеност на този предстоящ субект.
- Медицината и фармацията се развиват с бързи темпове, само че болесттите остават. Върху какво би трябвало да се подчертава предпочитано, съгласно Вас, с цел да се усъвършенства здравословното положение на хората?
Хронично болните имат потребност от образование. Без смяна на държанието, даже златни хапчета не биха помогнали. Пациентът би трябвало самичък да поставя грижи за себе си и да проумее, че ние лекарите единствено го съветваме. Ако той ни има доверие и следва препоръките ни, ще се лекува и ще има триумф.
- Какво бихте желали да видите след 30 години, като постижения на здравната и фармацевтичната просвета?
Когато започвах лекарската си процедура, не съм си и помисляла какви достижения ще доближат фармацията и медицината. Не знам какво тъкмо ще се случи след три десетилетия, само че знам, че ще е ужасно, тъй като ще се основат благоприятни условия за попречване развиването на редица болести, както и на сполучливото им лекуване.
Като част от дълготрайната си тактика и честване на 350 години от основаването си по целия свят, Мерк България поддържа мултидисциплинарната конференция „ Вдъхновяваща просвета и нововъведения “, която се организира в София на 03 май 2018 година Там бяха разисквани забележителните научни открития и достижения свързани с човешкото здраве, както и какво следва да се случи в региона на медицината и науката през идващите години. Участие взеха лекари, учени, обществени бизнесмени и представители на разнообразни институции. Организатор на събитието беше фондация “В помощ на здравето” и асоциация „ Грижа за пациента “.
Проф. доктор Анна-Мария Борисова е ръководител на Българското сдружение по ендокринология и един от най-големите експерти в тази област в България. Бивш министър на опазването на здравето в интервала 7 април – 29 септември 2010 година, сега проф. Борисова е шеф на Клиниката по ендокринология към УМБАЛ „ Софиямед “. Тя беше измежду участниците в конференцията „ Вдъхновяваща просвета и нововъведения “, която се организира при започване на месец май в София.
- Проф. Борисова, какво демонстрира картината на заболеваемост от ендемична гуша все още?
Към момента 24% от популацията на България над 20-годишна възраст има възлеста гуша. Става въпрос за възли от 1 и над 1 сантиметър. В съпоставяне с предишното, това е несъмнено добър резултат. През 1956 година акад. Иван Пенчев с екип учи гушавостта в България. Проучени са към 1 млн. души. Ендемична гушавост се открива при 50% от тях, а други 3%, което прави 6 000 индивида, били с кретенизъм. Следва основаването на Национална стратегия за профилактика, въведена е йодираната сол в България. В резултат към днешна дата е оповестено публично, че йоддефицитът в страната ни е преодолян.
- И въпреки всичко, с възлеста гуша са 24% от популацията. На какво се дължи това?
Има фактори, върху които не можем да повлияем, да вземем за пример наследствеността. Затова ние, лекарите, в никакъв случай не пропущаме да попитаме пациента с тиреоидно заболяване, дали в фамилията има родственици с такава диагноза, най-много майката, лелята, сестрата, братовчедките. Важно е да се знае, че болестта идва най-много от дамите в рода, само че въпреки и рядко се демонстрира и посредством мъжете. Имала съм пациент със болестта, който го беше предал и на двете си дъщери. Обичайната скица е майка на щерка, по-рядко майка на наследник и най-рядко татко на щерка.
- Съществува схващането, че гушавостта е женска болест. Така ли е?
Не е по този начин, въпреки дамите да преобладават. При диабета обаче е назад. Мъжете диабетици са доста повече от дамите. Тази картина не е единствено у нас, само че и в доста страни по света.
- Смята се, че стресът е причина както за тиреоидните болести, по този начин и за диабета. Така ли е в реалност?
Съвременният човек е подложен на няколко неподходящи фактора във връзка с щитовидната жлеза. Това са хроничният стрес, инфекциите и йодът. Йодът ни е нужен, само че в случай че е допълнително, ще докара до повишаване на автоимунните тироидни болести.
- Какво може да направи актуалният човек, с цел да не стигне до тях?
На всеки пет години страната би трябвало да обезпечава скрининг, с цел да се търси какво е равнището на йодурията – изследва се количеството йод в урината. Рисковите групи в обществото са бременните и децата. Те са огледалото на това, какво е сега равнището на йода измежду популацията в страната.
Свързани публикации.. 25% от популацията на България е с възли на щитовидната жлеза 1 Диагностика на болесттите на щитовидната жлеза 0 Трудното забременяване може да се дължи на недостиг на йод 0
- Кога беше извършен последният подобен скрининг?
През 2012 година. Следваше да има и през 2017 година, само че не се състоя. А не е належащо да се изследват кой знае какъв брой доста хора. Достатъчно е да се изследват рискови популации
- възпитаници и бременни.
- Каква е обстановката с диабета – друго съществено, ендокринно заболяване?
Може да се каже, че в света има самобитна диабетна зараза. За 15 години броят на диабетиците е повишен съвсем трикратно. През 2000 година те са 151 милиона, а през 2015 година към този момент са 415 милиона в международен мащаб.
За 10 години в България също се открива увеличение на броя на диабетно болните, като годишно той нараства с към 23 000 души. Така, да вземем за пример, през
2006-та
те са били 312 000,
през 2012-та – 427 000, а през
2015-та към този момент са 519 000. Счита се, че други 150 000 – 170 000 души у нас носят в себе си болестта, само че не са диагностицирани. Диабетът няма никакви прояви първоначално и човек не знае, че е болен. Скринингът се организира в рисковите групи.
- Кои групи са рискови за диабет?
Това са лицата със затлъстяване и наднормено тегло, хипертониците, хората с висок холестерол и тези, които имат в рода диабетици първа степен. Когато човек трансферира 45-годишна възраст, би трябвало да следи кръвната си захар.
- С какво се изяснява епидемията от диабет в международен мащаб?
Със затлъстяването. Имаме зараза точно от затлъстяване, а то води до повишаване на диабета. Това е една от аргументите Международната диабетна федерация и Кралската диабетна асоциация да пропагандират, да изискват, да постановат в своите рекомендации да се изследват дами, на които одеве им е обявено, че са бременни.
Факт е, че в актуалното общество дамите забременяват на все по-късна възраст. С напредването на годините обаче, рискът от развиването на захарен диабет нараства. Оказва се, че у нас към 26%
от хората сред 20- и 44-годишна възраст имат затлъстяване, а това е интервалът за настъпване на бременност. Те са изложени на риск за диабет, само че не знаят. Ето за какво е значимо да се направи авансово проучване, което да покаже дали има риск от развиване на диабет. Ако това не се случи и се окаже, че бременната е към този момент с диабет, може да се стигне до аборт, до непринудено раждане или детето да има малформации. Когато се знае за съществуването на диабета, лекарите взимат ограничения и тези опасности се заобикалят. В 24 и 28 седмица се прави второ проучване за търпимост към глюкоза за търсене на характерния за бременността диабет, именуван още гестационен диабет. То се прави единствено на тези, на които при първото проучване не е потвърдено съществуването на захарен диабет.
Тази година идеята на нас, ендокринолозите, е „ Бременност и ендокринни болести “. Важно е да се означи, че 60% от хипотироидзма в България не е диагностициран. Това значи, че една преди малко забременяла жена може да е наранена, само че да не знае, тъй като първоначално той няма проявления. Когато ги има, става въпрос за доста тежки случаи.
- Защо е значимо да се изследват тиреоидните хормони по време на бременността?
Защото в първия триместър на бременността те са нужни за построяването на мозъка на плода. От това зависи равнището на просветеност на този предстоящ субект.
- Медицината и фармацията се развиват с бързи темпове, само че болесттите остават. Върху какво би трябвало да се подчертава предпочитано, съгласно Вас, с цел да се усъвършенства здравословното положение на хората?
Хронично болните имат потребност от образование. Без смяна на държанието, даже златни хапчета не биха помогнали. Пациентът би трябвало самичък да поставя грижи за себе си и да проумее, че ние лекарите единствено го съветваме. Ако той ни има доверие и следва препоръките ни, ще се лекува и ще има триумф.
- Какво бихте желали да видите след 30 години, като постижения на здравната и фармацевтичната просвета?
Когато започвах лекарската си процедура, не съм си и помисляла какви достижения ще доближат фармацията и медицината. Не знам какво тъкмо ще се случи след три десетилетия, само че знам, че ще е ужасно, тъй като ще се основат благоприятни условия за попречване развиването на редица болести, както и на сполучливото им лекуване.
Като част от дълготрайната си тактика и честване на 350 години от основаването си по целия свят, Мерк България поддържа мултидисциплинарната конференция „ Вдъхновяваща просвета и нововъведения “, която се организира в София на 03 май 2018 година Там бяха разисквани забележителните научни открития и достижения свързани с човешкото здраве, както и какво следва да се случи в региона на медицината и науката през идващите години. Участие взеха лекари, учени, обществени бизнесмени и представители на разнообразни институции. Организатор на събитието беше фондация “В помощ на здравето” и асоциация „ Грижа за пациента “.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ