Иконимисти от Швейцария: България не търси таланти - защо е сред най-неспособните в ЕС. Единственият плюс са ниските цени
Източник: " Дневник "
България изостава от съвсем всички европейски страни в умеенето си за основава, развива, притегля и задържа гении измежду българите и от чужбина. Тази година страната е подобрила резултата си по отношение на предходната година, а за пет години се е оттласнала от дъното, само че подробните данни демонстрират, че това се дължи главно на единствените ѝ положителни индикатори - ниските разноски за живот и относителният растеж на работещите.
реклама
Привличането и задържането на надарени чиновници и даже възнаграждението на управническия личен състав не е приоритет на фирмите, страната и бизнесът не могат да се похвалят с мотивация на работещите и забележими политики за прекъсване приключването на мозъци. По-евтино е, само че и качеството на живот не е високо, а положението на правораздаването не подсигурява отбрана на частните права на равнище, което да прави страната привлекателна за надарените българи и чужденци.
Това са изводите в доклад на Института за развиване на ръководството (IMD) в Лозана, едно от най-елитните образователни заведения за бизнес администрация в света. Световната ранглиста за гении (World Talent Ranking) наблюдава по какъв начин страните " развиват, притеглят и задържат високо квалифицирани експерти ". Използват се три групи фактори - вложения и развиване, прелест за страната и готовност на фрагментите. В тези групи има общо 32 критерия - от съответни данни до оценка качеството на вложенията - и всеки фактор има идентична тежест в крайния резултат.
За няколко години България се е изкачила в листата от 63 страни - от самото дъно преди четири години (61-во място, когато и измерваните страни бяха толкова) до 52-ро през тази. Миналата година тя изпреварваше единствено Словакия, а тази - още две източноевропейски членки на Европейски Съюз, които са напълно близо в класацията: Хърватия (53), Румъния (55) и Словакия (57).
Авторите на отчета означават, че обучаването и задържането на надарена работна мощ е основно за подсилване на конкурентоспособността, " изключително в настоящия динамичен пейзаж ", в който провокациите пред държавните управления, бизнеса и обществата ще са все по-големи.
Освен множеството страни от Европейски Съюз преди България са и Саудитска Арабия, Казахстан, Индонезия, Филипините, Украйна и Йордания.
Инвестиции и развиване
Резултатите на България в първата категория фактори - вложения и развиване (инвестицията в и развиването на гении в страната) са най-хубави от трите категории, въпреки че междинната им стойност съвсем " тъпче на едно място " от 2015 година насам (тогавашната 47-ма позиция става 44-та година по-късно и спада с 2 позиции тази година), само че единствено там се регистрира спад по отношение на миналата година. В Европа с по-лош резултат са Словакия и Румъния (съответно 47-а и 54-та).
Като мощни страни са описани делът на дамите в работната мощ (46.4% или 25-о място) и държавните разноски за обучение , които се падат на възпитаник в гимназиалния стадий на образованието, измерени като дял от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (21.7% или 27-мо място). Като по-добър по отношение на други страни индикатор е маркирано съотношението сред учители и възпитаници в гимназиалния стадий на образованието (12.64 или 36-о място). Но резултатите от оценката на PISA за уменията на 15-годишните българи слагат страната на 42-а позиция.
Останалите шест индикатора не са маркирани категорично като слабите страни на България, само че позициите ѝ по всички от тях са ниски: съответствие на възпитаници към преподаватели в началното обучение (46), бюджет за обучение като дял от Брутният вътрешен продукт (48), общите обществени разноски, които се падат на възпитаник (50), използване на професионално образование на стажанти (53), образование на чиновници (55) и здравна инфраструктура (58). Резултатът по последния аршин (оценката е до каква степен " удовлетворява потребностите на обществото " ) е един от най-ниските за България и в трите категории.
Привлекателност - само с ниските разноски
Във втората категория - прелест ( " степента, в която дадена страна употребява гениите в чужбина " ) България не е подобрила резултата си по отношение на предходната година, само че се е качила с 2 позиции по отношение на 2015-а и е на 58-мо място.
Рязко се отличава като преимущество цената на живота в страната . Тук България е четвърта: показателят на цените на артикули и услуги (вкл. жилищата) е 62.10 (за насочна точка се употребява Ню Йорк с резултат 100). Преди България (т.е. по-евтино е там) са единствено Казахстан, Южна Африка и Румъния. Непосредствено след нас са Украйна, Колумбия и Турция.
Не следва нито един резултат, който да слага България в първата половина на листата:
- привличане и задържане на гении като приоритет на фирмите (60-о място)
- качеството на живот (59)
- заплащане на управническия личен състав (58)
- мотивация на работещите (57)
- приключване на мозъци (56)
- правосъдна система, работеща независимо за всички (53)
- заплащане в бранша на услугите (52).
Малко по-добри са позициите в облагането на приходите (36) и излагането на замърсяване на въздуха (45).
Подготвеност - слаби резултати с едно изключение
В третата категория " готовност " или " съществуването на умения и пълномощия у гениите ", където страната е на 55-о място (4 позиции по-добре по отношение на 2015 г.) още веднъж има един извънредно висок резултат. Темпото на напредък на работната мощ (2.86% в българския случай) слага страната на трето място. Само Саудитска Арабия и Люксембург изпреварват България. След нея са още веднъж Южна Африка и Колумбия, следвани от Мексико.
Подобно на предходната категория и тук по всички останали критерии резултатите са по-скоро слаби. Най-добра (37-а) е позицията при каузи на непознатите студенти във висшето обучение (1.71 на 1000 души, само че не се мери дали и какъв брой остават да работят в България или просто употребяват по-достъпните академични такси), следват езиковите умения като отговарящи на потребностите на фирмите (39-а). Адекватността на университетското обучение към конкурентността на актуалната стопанска система (59) и образованието по мениджмънт (63, най-слабият резултат измежду всички изследвани страни) са посочени като най-незадоволителните фактори.
Не са доста по-добри резултатите за:
- съществуване на квалифицирана работна мощ (51)
- съотносимост на началното и междинното обучение към потребностите на модерна конкурентна стопанска система (51)
- чиновници с финансови умения (57)
- интернационален опит на мениджърите (55)
- способени висши ръководители, които да бъдат наети (51)
- дял на приключилите осведомителни технологии, инженерство, математика или естествени науки (47)
- притежаване на непознат език на равнище, належащо за потребностите на компанията (39).
Малки и междинни европейски стопански системи оглавяват листата
Европейски страни оглавяват класацията и тази година - множеството от тях, дребни и средноголеми стопански системи (най-голямата измежду тях, Германия, е едвам 11-а), инвестиращи доста в образованието и високото качество на живот. Швейцария и Дания са първа и втора за седма поредна година. Швеция е трета в последното издание. Източна Европа обаче е по-ниско в класацията - като се изключи Естония и Литва.
Под България са десетина страни, измежду тях три от Европейския съюз: Хърватия, Колумбия, Румъния, Перу, Словакия, Турция, Индия, Мексико, Бразилия, Венецуела и Монголия. В долната част на таблицата казусът е главно в приключване на мозъци и слабите вложения в образованието.
Най-голямата стопанска система в света, Съединените щати, е на 12-а позиция. Канада обаче се е сринала със 7 места (до 13-а) по отношение на миналата година. Силни са резултатите в Азия - Сингапур е единствената неевропейска страна измежду първите 10 (с три позиции нагоре по отношение на предходната година). В класацията 15-и е Хонконг (а континентален Китай, от който самостоятелният район е част, е едвам 42-ри), Тайван - 20-и, Малайзия - 22-ра, Корея и Япония, надлежно на 33-о и 35-о място.
Как е в Източна Европа
Начело тук е Естония, следвана от Литва и Словения. Но създателите акцентират някои особености на това за какво естонците са на 27-о място в класацията и те не приказват добре за действително съществуване на гении в страната. Естония е на позиция 21 по Инвестиции и развиване, на 23 по прелест и на 35 по готовност на фрагментите. Силен позитивен резултат оказват оценката съгласно PISA (5), замърсеността на въздуха (6) и присъединяване на дамите на трудовия пазар (7).
Но по-късно идва напълно друга действителност за бизнесмените, търсещи качествени чиновници и мениджъри. По съществуване на дипломиран личен състав се оказва, че Естония е на последното 63-о място. Служителите с финансови умеене са подобен недостиг, че тя е 58-а по този индикатор. Компетентни ръководители също се намират мъчно - 57-о място. Отговорът е в критерия " приключване на сиво вещество " (41) и слизането до 40 позиция в потреблението на стажове.
По същия метод Словения (31) има напълно прилични позиции по държавни разноски за обучение (10) и съответствие преподаватели към брой гимназиални възпитаници (8). Но е 42-а по прелест измежду надарените словенци и 53-та измежду чужденците. Няма доста качествени мениджъри с интернационален опит (49), способени висши ръководители (46) и студентите ѝ не се връщат доста от чужбина (41).
Защо действителното съществуване на гении е значимо
Успехът на вложенията и развиването на гении, както и способността да бъдат привличани и арестувани те, се отразява в съществуването на умения и подготвеност измежду работещите в страната, споделят създателите. Когато правят оценка действителното съществуване на такива чиновници и водачи, те наблюдават дали се усилва работната ръка и качествата ѝ, както и до каква степен опитни и способни са наличните висши ръководители.
Перспективите си личат по способността на просветителната система да отговори на търсенето на гении от бизнесмените. Това се прави оценка съгласно това дали учебни заведения и университети могат да запълнят вакантните места за опитни експерти в стопанската система и дали образоват задоволително добре на непознати езици. Накрая, от IMD наблюдават и оценките съгласно PISA и дали идващите в чужбина по-късно се прибират в родината си.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести ![]()
България изостава от съвсем всички европейски страни в умеенето си за основава, развива, притегля и задържа гении измежду българите и от чужбина. Тази година страната е подобрила резултата си по отношение на предходната година, а за пет години се е оттласнала от дъното, само че подробните данни демонстрират, че това се дължи главно на единствените ѝ положителни индикатори - ниските разноски за живот и относителният растеж на работещите.
реклама
Привличането и задържането на надарени чиновници и даже възнаграждението на управническия личен състав не е приоритет на фирмите, страната и бизнесът не могат да се похвалят с мотивация на работещите и забележими политики за прекъсване приключването на мозъци. По-евтино е, само че и качеството на живот не е високо, а положението на правораздаването не подсигурява отбрана на частните права на равнище, което да прави страната привлекателна за надарените българи и чужденци.
Това са изводите в доклад на Института за развиване на ръководството (IMD) в Лозана, едно от най-елитните образователни заведения за бизнес администрация в света. Световната ранглиста за гении (World Talent Ranking) наблюдава по какъв начин страните " развиват, притеглят и задържат високо квалифицирани експерти ". Използват се три групи фактори - вложения и развиване, прелест за страната и готовност на фрагментите. В тези групи има общо 32 критерия - от съответни данни до оценка качеството на вложенията - и всеки фактор има идентична тежест в крайния резултат.
За няколко години България се е изкачила в листата от 63 страни - от самото дъно преди четири години (61-во място, когато и измерваните страни бяха толкова) до 52-ро през тази. Миналата година тя изпреварваше единствено Словакия, а тази - още две източноевропейски членки на Европейски Съюз, които са напълно близо в класацията: Хърватия (53), Румъния (55) и Словакия (57).
Авторите на отчета означават, че обучаването и задържането на надарена работна мощ е основно за подсилване на конкурентоспособността, " изключително в настоящия динамичен пейзаж ", в който провокациите пред държавните управления, бизнеса и обществата ще са все по-големи.
Освен множеството страни от Европейски Съюз преди България са и Саудитска Арабия, Казахстан, Индонезия, Филипините, Украйна и Йордания.
Инвестиции и развиване
Резултатите на България в първата категория фактори - вложения и развиване (инвестицията в и развиването на гении в страната) са най-хубави от трите категории, въпреки че междинната им стойност съвсем " тъпче на едно място " от 2015 година насам (тогавашната 47-ма позиция става 44-та година по-късно и спада с 2 позиции тази година), само че единствено там се регистрира спад по отношение на миналата година. В Европа с по-лош резултат са Словакия и Румъния (съответно 47-а и 54-та).
Като мощни страни са описани делът на дамите в работната мощ (46.4% или 25-о място) и държавните разноски за обучение , които се падат на възпитаник в гимназиалния стадий на образованието, измерени като дял от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (21.7% или 27-мо място). Като по-добър по отношение на други страни индикатор е маркирано съотношението сред учители и възпитаници в гимназиалния стадий на образованието (12.64 или 36-о място). Но резултатите от оценката на PISA за уменията на 15-годишните българи слагат страната на 42-а позиция.
Останалите шест индикатора не са маркирани категорично като слабите страни на България, само че позициите ѝ по всички от тях са ниски: съответствие на възпитаници към преподаватели в началното обучение (46), бюджет за обучение като дял от Брутният вътрешен продукт (48), общите обществени разноски, които се падат на възпитаник (50), използване на професионално образование на стажанти (53), образование на чиновници (55) и здравна инфраструктура (58). Резултатът по последния аршин (оценката е до каква степен " удовлетворява потребностите на обществото " ) е един от най-ниските за България и в трите категории.
Привлекателност - само с ниските разноски
Във втората категория - прелест ( " степента, в която дадена страна употребява гениите в чужбина " ) България не е подобрила резултата си по отношение на предходната година, само че се е качила с 2 позиции по отношение на 2015-а и е на 58-мо място.
Рязко се отличава като преимущество цената на живота в страната . Тук България е четвърта: показателят на цените на артикули и услуги (вкл. жилищата) е 62.10 (за насочна точка се употребява Ню Йорк с резултат 100). Преди България (т.е. по-евтино е там) са единствено Казахстан, Южна Африка и Румъния. Непосредствено след нас са Украйна, Колумбия и Турция.
Не следва нито един резултат, който да слага България в първата половина на листата:
- привличане и задържане на гении като приоритет на фирмите (60-о място)
- качеството на живот (59)
- заплащане на управническия личен състав (58)
- мотивация на работещите (57)
- приключване на мозъци (56)
- правосъдна система, работеща независимо за всички (53)
- заплащане в бранша на услугите (52).
Малко по-добри са позициите в облагането на приходите (36) и излагането на замърсяване на въздуха (45).
Подготвеност - слаби резултати с едно изключение
В третата категория " готовност " или " съществуването на умения и пълномощия у гениите ", където страната е на 55-о място (4 позиции по-добре по отношение на 2015 г.) още веднъж има един извънредно висок резултат. Темпото на напредък на работната мощ (2.86% в българския случай) слага страната на трето място. Само Саудитска Арабия и Люксембург изпреварват България. След нея са още веднъж Южна Африка и Колумбия, следвани от Мексико.
Подобно на предходната категория и тук по всички останали критерии резултатите са по-скоро слаби. Най-добра (37-а) е позицията при каузи на непознатите студенти във висшето обучение (1.71 на 1000 души, само че не се мери дали и какъв брой остават да работят в България или просто употребяват по-достъпните академични такси), следват езиковите умения като отговарящи на потребностите на фирмите (39-а). Адекватността на университетското обучение към конкурентността на актуалната стопанска система (59) и образованието по мениджмънт (63, най-слабият резултат измежду всички изследвани страни) са посочени като най-незадоволителните фактори.
Не са доста по-добри резултатите за:
- съществуване на квалифицирана работна мощ (51)
- съотносимост на началното и междинното обучение към потребностите на модерна конкурентна стопанска система (51)
- чиновници с финансови умения (57)
- интернационален опит на мениджърите (55)
- способени висши ръководители, които да бъдат наети (51)
- дял на приключилите осведомителни технологии, инженерство, математика или естествени науки (47)
- притежаване на непознат език на равнище, належащо за потребностите на компанията (39).
Малки и междинни европейски стопански системи оглавяват листата
Европейски страни оглавяват класацията и тази година - множеството от тях, дребни и средноголеми стопански системи (най-голямата измежду тях, Германия, е едвам 11-а), инвестиращи доста в образованието и високото качество на живот. Швейцария и Дания са първа и втора за седма поредна година. Швеция е трета в последното издание. Източна Европа обаче е по-ниско в класацията - като се изключи Естония и Литва.
Под България са десетина страни, измежду тях три от Европейския съюз: Хърватия, Колумбия, Румъния, Перу, Словакия, Турция, Индия, Мексико, Бразилия, Венецуела и Монголия. В долната част на таблицата казусът е главно в приключване на мозъци и слабите вложения в образованието.
Най-голямата стопанска система в света, Съединените щати, е на 12-а позиция. Канада обаче се е сринала със 7 места (до 13-а) по отношение на миналата година. Силни са резултатите в Азия - Сингапур е единствената неевропейска страна измежду първите 10 (с три позиции нагоре по отношение на предходната година). В класацията 15-и е Хонконг (а континентален Китай, от който самостоятелният район е част, е едвам 42-ри), Тайван - 20-и, Малайзия - 22-ра, Корея и Япония, надлежно на 33-о и 35-о място.
Как е в Източна Европа
Начело тук е Естония, следвана от Литва и Словения. Но създателите акцентират някои особености на това за какво естонците са на 27-о място в класацията и те не приказват добре за действително съществуване на гении в страната. Естония е на позиция 21 по Инвестиции и развиване, на 23 по прелест и на 35 по готовност на фрагментите. Силен позитивен резултат оказват оценката съгласно PISA (5), замърсеността на въздуха (6) и присъединяване на дамите на трудовия пазар (7).
Но по-късно идва напълно друга действителност за бизнесмените, търсещи качествени чиновници и мениджъри. По съществуване на дипломиран личен състав се оказва, че Естония е на последното 63-о място. Служителите с финансови умеене са подобен недостиг, че тя е 58-а по този индикатор. Компетентни ръководители също се намират мъчно - 57-о място. Отговорът е в критерия " приключване на сиво вещество " (41) и слизането до 40 позиция в потреблението на стажове.
По същия метод Словения (31) има напълно прилични позиции по държавни разноски за обучение (10) и съответствие преподаватели към брой гимназиални възпитаници (8). Но е 42-а по прелест измежду надарените словенци и 53-та измежду чужденците. Няма доста качествени мениджъри с интернационален опит (49), способени висши ръководители (46) и студентите ѝ не се връщат доста от чужбина (41).
Защо действителното съществуване на гении е значимо
Успехът на вложенията и развиването на гении, както и способността да бъдат привличани и арестувани те, се отразява в съществуването на умения и подготвеност измежду работещите в страната, споделят създателите. Когато правят оценка действителното съществуване на такива чиновници и водачи, те наблюдават дали се усилва работната ръка и качествата ѝ, както и до каква степен опитни и способни са наличните висши ръководители.
Перспективите си личат по способността на просветителната система да отговори на търсенето на гении от бизнесмените. Това се прави оценка съгласно това дали учебни заведения и университети могат да запълнят вакантните места за опитни експерти в стопанската система и дали образоват задоволително добре на непознати езици. Накрая, от IMD наблюдават и оценките съгласно PISA и дали идващите в чужбина по-късно се прибират в родината си.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ