Чешки предприемач в България: За какво ви е висока раждаемост с това образование? Тук учат децата да зубрят, а не да анализират
Източник: DEUTSCHE WELLE
Младите хора в България след половин година работа към този момент желаят да са началници с високи заплати. Искат всичко и незабавно, а в действителност въобще не са готови
Чешкият бизнесмен Ян Скварил има персонален опит и забавна позиция за демографските проблеми в България: " Много бизнесмени тук ми се оплакват, че все по-трудно намират личен състав за своите предприятия. В същото време като че ли не подхващат нищо, с цел да задържат наличните си служащи и чиновници ", споделя Ян Скварил от консултантската компания " Next Consult ".
" Българската просветителна система за нищо не става "
Преди 15 години Скварил основава своя компания в България и даже основава семейство с две деца. Предприемачът твърди, че има голяма разлика сред излизащите в този момент на трудовия пазар млади генерации и по-старата генерация на заетите в стопанската система и ръководството. Неговият биографичен опит в Чехия бил напълно друг: " Когато навърших 18, моите родители ми споделиха: Отивай в Прага да си изкарваш самичък парите за висше обучение. Наложи се да работя като строител, с цел да импортирам семестриалните такси. Днес в България виждам " деца " на по 30-35 години, чиито родители още ги гушкат. Идват в моята компания за изявление и се оказва, че не могат да си напишат автобиографията, не знаят по какъв начин се провежда среща или по какъв начин се обобщава казаното на нея. А това значи, че българската просветителна система не става за нищо. Напредък има само в образованието по непознати езици, тъй като преди 15 години тук ме разбираха по-добре на чешки, в сравнение с британски. Ненормално е обаче стойностните млади българи да не престават да учат до 30-годишна възраст, без да получават практическа подготовка. Те бързо трансферират 40-те, до момента в който стартират работа, която би им разрешила да основат семейство и да имат деца ", обобщава Скварил.
Социоложката Елица Димитрова от Българска академия на науките цитира едно ново национално проучване, което открива доста разминаване сред желанието на младите българки да имат деца и крайната реализация на тези планове. Анкетираните отдават най-голямо значение на парите в брой, които получават от работодателите и от страната за развъждането на децата. В същото време те подлагат на критика държавните институции и общините поради неналичието на бърза и ефикасна помощ за обезпечаване тук-там в детски градини, положителни образователни заведения и извънкласни занимания. В България делът на записаните в детските ясли и градини, който е от голямо значение за възпитанието на младите генерации и изключително за ориста на децата от ромските квартали, е с една трета по-нисък от съответния индикатор за Европейския съюз като цяло.
Ян Скварил добавя изводите на социолозите със своя персонален опит. " Да отглеждаш дете в България е неповторимо скъпо упражнение. Принуден съм да излизам от работа, с цел да карам децата си на учебно заведение и след това да ги прибирам. На два пъти даже се записах на непознат адрес, тъй като в околните учебни заведения нямаше места. Добре най-малко, че имам бавачка, тъй като в България проблем е и намирането на детегледачи. А защото брачната половинка ми също работи, за трето дете не можем и да мечтаем. Шокираща в България е и продължителността на учебните ваканции - цели 4 месеца децата в действителност нищо не вършат. А месец преди началото и след края на ваканциите те на практика и не учат. Така половината от всяка година по време на детството и юношеството се оказва изгубена за развиването на децата. А родители като мен се чудят какво да вършат децата си през този дълъг интервал ", споделя Скварил.
Чешкият бизнесмен е неудовлетворен и от образователните проекти. " Децата могат да ви кажат тъкмо в коя година са се разделили Източната и Западната римски империи. Но не схващат за какво това се е случило и какви са били последствията. В учебно заведение просто не ги учат да проучват. В същото време, с цел да бъде записано в математическа гимназия, огромното ми дете би трябвало да взема решение изключително сложни задания - надали не на нивото на приключилите висша математика. За мен задачата е ясна: учителите желаят да взимат по 50 лв. за частен урок. Много обичам България, страната е прелестно място за живеене с доста качествени хора. Но за жал техните умения и старания нерядко се насочват в неверна посока - измами, фалшификации, корупция. Всички тук го знаем, само че си траем и нищо не вършим за решаването на проблемите ", обобщава с оскърбление Ян Скварил.
" Младите тук желаят всичко и незабавно "
Като бизнесмен той самият въобще не разчита на българската просветителна система - самичък сортира и образова фрагментите си. Предпочита по-възрастни и улегнали експерти, тъй като младите след половин година към този момент желали да са началници с високи заплати, бонуси и служебна кола. " Но за това са отговорни и родителите, и страната, и мъчителният български преход към народна власт и пазарно стопанство. Младите тук желаят всичко и незабавно, тъй като доста сме ги разглезили. А трудът става все по-автоматизиран и цифровизиран и потребността от работна ръка последователно понижава. Ето за какво си мисля, че демографските проблеми на България не са чак толкоз остри и рискови. За какво ѝ е на страната висока раждаемост при настоящето положение на просветителната система? ", пита риторично чешкият бизнесмен.
Социоложката Боряна Димитрова от " Алфа Рисърч " счита за неправилен дебата какъв брой млади българи понастоящем напущат и какъв брой се завръщат трайно в родината си. Тя напомня, че през 1997 година покупателната дарба на българите е представлявала едвам 29% от междинния индикатор за членките на Евросъюза, само че в края на 2018 към този момент възлиза на 51%. Защо този индикатор е значим в тази ситуация? Димитрова изяснява: " На базата на нашите изследвания, а и въз основа на опита на някогашни комунистически страни като Полша, ние установихме, че едвам когато междинният приход на българите доближи най-малко 75% от този в Европейски Съюз като цяло, броят на завръщащите се може трайно да надвиши броя на заминаващите. Точно това се случи в Полша, която през предходната година за първи път е отбелязала дълготраен превес на броя на завърналите се над този на напускащите ", споделя Димитрова.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
Младите хора в България след половин година работа към този момент желаят да са началници с високи заплати. Искат всичко и незабавно, а в действителност въобще не са готови
Чешкият бизнесмен Ян Скварил има персонален опит и забавна позиция за демографските проблеми в България: " Много бизнесмени тук ми се оплакват, че все по-трудно намират личен състав за своите предприятия. В същото време като че ли не подхващат нищо, с цел да задържат наличните си служащи и чиновници ", споделя Ян Скварил от консултантската компания " Next Consult ".
" Българската просветителна система за нищо не става "
Преди 15 години Скварил основава своя компания в България и даже основава семейство с две деца. Предприемачът твърди, че има голяма разлика сред излизащите в този момент на трудовия пазар млади генерации и по-старата генерация на заетите в стопанската система и ръководството. Неговият биографичен опит в Чехия бил напълно друг: " Когато навърших 18, моите родители ми споделиха: Отивай в Прага да си изкарваш самичък парите за висше обучение. Наложи се да работя като строител, с цел да импортирам семестриалните такси. Днес в България виждам " деца " на по 30-35 години, чиито родители още ги гушкат. Идват в моята компания за изявление и се оказва, че не могат да си напишат автобиографията, не знаят по какъв начин се провежда среща или по какъв начин се обобщава казаното на нея. А това значи, че българската просветителна система не става за нищо. Напредък има само в образованието по непознати езици, тъй като преди 15 години тук ме разбираха по-добре на чешки, в сравнение с британски. Ненормално е обаче стойностните млади българи да не престават да учат до 30-годишна възраст, без да получават практическа подготовка. Те бързо трансферират 40-те, до момента в който стартират работа, която би им разрешила да основат семейство и да имат деца ", обобщава Скварил.
Социоложката Елица Димитрова от Българска академия на науките цитира едно ново национално проучване, което открива доста разминаване сред желанието на младите българки да имат деца и крайната реализация на тези планове. Анкетираните отдават най-голямо значение на парите в брой, които получават от работодателите и от страната за развъждането на децата. В същото време те подлагат на критика държавните институции и общините поради неналичието на бърза и ефикасна помощ за обезпечаване тук-там в детски градини, положителни образователни заведения и извънкласни занимания. В България делът на записаните в детските ясли и градини, който е от голямо значение за възпитанието на младите генерации и изключително за ориста на децата от ромските квартали, е с една трета по-нисък от съответния индикатор за Европейския съюз като цяло.
Ян Скварил добавя изводите на социолозите със своя персонален опит. " Да отглеждаш дете в България е неповторимо скъпо упражнение. Принуден съм да излизам от работа, с цел да карам децата си на учебно заведение и след това да ги прибирам. На два пъти даже се записах на непознат адрес, тъй като в околните учебни заведения нямаше места. Добре най-малко, че имам бавачка, тъй като в България проблем е и намирането на детегледачи. А защото брачната половинка ми също работи, за трето дете не можем и да мечтаем. Шокираща в България е и продължителността на учебните ваканции - цели 4 месеца децата в действителност нищо не вършат. А месец преди началото и след края на ваканциите те на практика и не учат. Така половината от всяка година по време на детството и юношеството се оказва изгубена за развиването на децата. А родители като мен се чудят какво да вършат децата си през този дълъг интервал ", споделя Скварил.
Чешкият бизнесмен е неудовлетворен и от образователните проекти. " Децата могат да ви кажат тъкмо в коя година са се разделили Източната и Западната римски империи. Но не схващат за какво това се е случило и какви са били последствията. В учебно заведение просто не ги учат да проучват. В същото време, с цел да бъде записано в математическа гимназия, огромното ми дете би трябвало да взема решение изключително сложни задания - надали не на нивото на приключилите висша математика. За мен задачата е ясна: учителите желаят да взимат по 50 лв. за частен урок. Много обичам България, страната е прелестно място за живеене с доста качествени хора. Но за жал техните умения и старания нерядко се насочват в неверна посока - измами, фалшификации, корупция. Всички тук го знаем, само че си траем и нищо не вършим за решаването на проблемите ", обобщава с оскърбление Ян Скварил.
" Младите тук желаят всичко и незабавно "
Като бизнесмен той самият въобще не разчита на българската просветителна система - самичък сортира и образова фрагментите си. Предпочита по-възрастни и улегнали експерти, тъй като младите след половин година към този момент желали да са началници с високи заплати, бонуси и служебна кола. " Но за това са отговорни и родителите, и страната, и мъчителният български преход към народна власт и пазарно стопанство. Младите тук желаят всичко и незабавно, тъй като доста сме ги разглезили. А трудът става все по-автоматизиран и цифровизиран и потребността от работна ръка последователно понижава. Ето за какво си мисля, че демографските проблеми на България не са чак толкоз остри и рискови. За какво ѝ е на страната висока раждаемост при настоящето положение на просветителната система? ", пита риторично чешкият бизнесмен.
Социоложката Боряна Димитрова от " Алфа Рисърч " счита за неправилен дебата какъв брой млади българи понастоящем напущат и какъв брой се завръщат трайно в родината си. Тя напомня, че през 1997 година покупателната дарба на българите е представлявала едвам 29% от междинния индикатор за членките на Евросъюза, само че в края на 2018 към този момент възлиза на 51%. Защо този индикатор е значим в тази ситуация? Димитрова изяснява: " На базата на нашите изследвания, а и въз основа на опита на някогашни комунистически страни като Полша, ние установихме, че едвам когато междинният приход на българите доближи най-малко 75% от този в Европейски Съюз като цяло, броят на завръщащите се може трайно да надвиши броя на заминаващите. Точно това се случи в Полша, която през предходната година за първи път е отбелязала дълготраен превес на броя на завърналите се над този на напускащите ", споделя Димитрова.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ