Българите понасят добре студа
Източник: Bulgaria ON AIR
Резките промени в температурите най-често са причина за неразположения при пациентите с хронични болести, само че по данни на Световната здравна организация, сред 30 и 50 % от хората демонстрират здравословни реакции при промяна на времето. Внезапното рухване или качване на градусите на открито най-често предизвиква дискомфорт на хората с хипертонична болест на сърцето, страдащите от ревматизъм, нервни болести или пък се разсънват депресиите.
„ В медицината има разбиране, което се назовава метеотропизъм. То се отнася до това по какъв начин се повлиява организмът от внезапни промени на времето. Температурите на открито никога не могат да провокиран остри реакции. Тази заран (25 септември 2018 година, бел.р.) температурата е 6 градуса, т.е. надалеч от това, което би могло да провокира здравословни проблеми “, сподели проф. Младен Григоров в студиото на Bulgaria ON AIR.
Въпреки това при доста хора преди да настъпи смяната в температурите организма реагира със своите адаптивни механизми – главен, от които е сърдечносъдовата система. Най-често прояви на неприятни признаци и чувства се срещат при хипертониците, хората с ритъмни нарушавания и до известна степен, при пациентите с исхемична болест на сърцето. „ Най-важно е при хипертониците да се съблюдава правилото, че медикаментите за кръвно се пият не съгласно времето на открито, а постоянно, както са предписани “, добави кардиологът.
Свързани публикации.. Как студеното време въздейства на сърдечносъдовата система? 0 Патладжанът подкрепя мозъка и сърцето 0 С какво да се храним за крепко сърце? 2
Проф. Григоров добави, че е типично за хората от нашите географски ширини и за техния организъм да понасят по-добре студовете и да сме по-пригодени за тях, в сравнение с за жегите. „ До известна степен съдбовни могат да станат при температури доста над зоната на комфорт. 23-24 градуса е тъкмо температурата на зоната на комфорт за организма “, добави той. Специалистът показа, че в студеното време реакцията на съдовете, кожата, въобще на откритите елементи на организма е еднопосочна с метода, по който реагират и съдовете, които хранят сърцето. „ Свиват се “, добави проф. Григоров
Съветите му за крепко сърце са универсални и добре известни: да държим кръвната си захар и равнището на холестерола в норма, да не пушим и да не използваме прекалено количество алкохол.
Резките промени в температурите най-често са причина за неразположения при пациентите с хронични болести, само че по данни на Световната здравна организация, сред 30 и 50 % от хората демонстрират здравословни реакции при промяна на времето. Внезапното рухване или качване на градусите на открито най-често предизвиква дискомфорт на хората с хипертонична болест на сърцето, страдащите от ревматизъм, нервни болести или пък се разсънват депресиите.
„ В медицината има разбиране, което се назовава метеотропизъм. То се отнася до това по какъв начин се повлиява организмът от внезапни промени на времето. Температурите на открито никога не могат да провокиран остри реакции. Тази заран (25 септември 2018 година, бел.р.) температурата е 6 градуса, т.е. надалеч от това, което би могло да провокира здравословни проблеми “, сподели проф. Младен Григоров в студиото на Bulgaria ON AIR.
Въпреки това при доста хора преди да настъпи смяната в температурите организма реагира със своите адаптивни механизми – главен, от които е сърдечносъдовата система. Най-често прояви на неприятни признаци и чувства се срещат при хипертониците, хората с ритъмни нарушавания и до известна степен, при пациентите с исхемична болест на сърцето. „ Най-важно е при хипертониците да се съблюдава правилото, че медикаментите за кръвно се пият не съгласно времето на открито, а постоянно, както са предписани “, добави кардиологът.
Свързани публикации.. Как студеното време въздейства на сърдечносъдовата система? 0 Патладжанът подкрепя мозъка и сърцето 0 С какво да се храним за крепко сърце? 2
Проф. Григоров добави, че е типично за хората от нашите географски ширини и за техния организъм да понасят по-добре студовете и да сме по-пригодени за тях, в сравнение с за жегите. „ До известна степен съдбовни могат да станат при температури доста над зоната на комфорт. 23-24 градуса е тъкмо температурата на зоната на комфорт за организма “, добави той. Специалистът показа, че в студеното време реакцията на съдовете, кожата, въобще на откритите елементи на организма е еднопосочна с метода, по който реагират и съдовете, които хранят сърцето. „ Свиват се “, добави проф. Григоров
Съветите му за крепко сърце са универсални и добре известни: да държим кръвната си захар и равнището на холестерола в норма, да не пушим и да не използваме прекалено количество алкохол.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ