България привлича все повече работници извън ЕС, но нискоквалифицирани
> Източник: Агенция по заетостта
Справка от Агенцията по заетостта за economic.bg по отношение на издадените и възобновените разрешителни за престояване в България на жителите от трети страни демонстрира, че през 2017 година са издадени 785 разрешителни за работа у нас. Година по-късно броят скача внезапно до 1904. Вижда се също, че множеството от тях са издадени за задачите на сезонната претовареност и вътрешнокорпоративния трансфер на интернационалните компании. По-малко такива документи са издадени по така наречен " Синя карта на Европейски Съюз ", чиято цел е импорт на висококвалифицирани служащи в Блока.
Впечатление прави и фактът, че от 785-те издадени документа през 2017 година единствено 305 са били възобновени през 2018 година Това съгласно икономиста Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) не е знак, че жителите от трети страни не остават в страната ни. По думите му повода за този спад е по-скоро фактът, че става дума най-вече за краткотрайни служащи, които след дейния сезон се прибират в родната си страна, след което още веднъж идват, само че с новоиздадено позволение за престояване.
" Българската стопанска система има потребност от подобен (сезонен) трудов запас и той съумява да задоволи нейните потребности. По Черноморието да вземем за пример няма езикова преграда, защото украински сезонни служащи обслужват клиенти, огромна част от които са съветски туристи ", сподели Алексиев, чиито ресори са пазарът на труда, районното развиване, макроикономиката и интернационалните връзки.
Според него повода от ден на ден жители на страни отвън Европейски Съюз да идват на работа в България са както напъните на обособените работодатели да си набират трудов запас от чужбина, по този начин и на стъпките на държавното управление да облекчи регулациите във връзка с влизането на такива жители в България – редуциране на периоди, намаление на такси и унищожаване на някои условия и ограничавания.
Икономистът от ИПИ означи, че страната ни се показва неприятно само при привличането на висококвалифицирани експерти посредством така наречен " Синя карта на Европейски Съюз ". " Това е разбираемо от една страна поради икономическия ни профил като цяло, а от друга - поради обстоятелството, че се конкурираме с всички останали страни от Европейски Съюз. Предвид заплащането у нас и стандарта на живот е обикновено да губим тази борба, само че пък би трябвало да се означи, че няколко следващи български държавни управления не се възползват в цялостна степен от опциите, които предлага програмата " Синя карта ", изясни Алексиев.
Именно поради невъзможността за привличане на висококвалифицирани фрагменти от чужбина съгласно Иван Нейков, ръководителят Балканския институт по труда и обществената политика (БИТСП), България би трябвало да заложи най-вече на запасите, с които разполага на личния си пазар на труда.
" Българският шеф, без значение от доста рецензии към него, в действителност е мислещ човек и доста от фирмите си дават сметка за огромните спомагателни разноски, които би трябвало да създадат, когато внасят служащи от трети страни – от една страна има езикова преграда, а от друга - постоянно има доста битови въпроси за решение. Според оценките на нашия институт запаси от фрагменти на българския пазар на труда има и то доста съществени – хората с увреждания, хората, които са се пенсионирали скоро (поне 3 години след пенсионната възраст) и хората, които назоваваме нито учещи, нито работещи ", сподели Нейков.
Като различен сериозен проблем той уточни и фактът, че до момента в който европейските документи за добито обучение или подготовка подсигуряват, че даден човек има посочения набор от умения, то това не е дотолкоз несъмнено при документите от трети страни.
По отношение на огромния растеж (от 785 на 1904) на издадените разрешителни за престояване на служащи от трети страни в България Нейков уточни, че това може да се дължи на изсветляване бизнес средата, а не на вълна от фрагменти. " Мисля си, че тази смяна е по-скоро вследствие на облекчените правила, които влязоха в действие през 2018 година и доста от чужденците, които са били в България като незаконно работещи, в действителност са излезли на ярко ", разяснява ръководителят на БИТСП.
Според Явор Алексиев обаче това пояснение за скока на задграничните служащи е нечиста сделка, която мъчно може да бъде потвърдена с действителни данни. Което и да е обаче – изсветляване на стопанската система или поток от непознати служащи, съгласно него не може да се отхвърли, че България е тръгнала по веднъж, по който от дълго време вървят всички европейски страни, а точно – конфликт с естествените демографски ограничавания и търсене на метод за импорт на колкото се може повече работна ръка от чужбина.
Като цяло от мненията на специалистите излиза наяве, че България от ден на ден ще разчита на задграничната работна ръка. Засега страната ни изпитва най-вече потребност от нискоквалифицирани, сезонни служащи, които от своя страна се стремят към влизане в България, която е страна членка на Европейски Съюз. По отношение на привличането на висококвалифицирани задгранични фрагменти обаче страната ни не се нарежда добре, като това се дължи както на непълното потребление на опциите на " Синята карта на Европейски Съюз ", по този начин и на рестриктивните мерки на родната стопанска система като цяло. Именно по тази причина дефицитът на висококвалифицирани експерти би трябвало да бъде решен главно посредством огромно усъвършенстване на просветителната система на България и на заплатите за родните експерти.
Справка от Агенцията по заетостта за economic.bg по отношение на издадените и възобновените разрешителни за престояване в България на жителите от трети страни демонстрира, че през 2017 година са издадени 785 разрешителни за работа у нас. Година по-късно броят скача внезапно до 1904. Вижда се също, че множеството от тях са издадени за задачите на сезонната претовареност и вътрешнокорпоративния трансфер на интернационалните компании. По-малко такива документи са издадени по така наречен " Синя карта на Европейски Съюз ", чиято цел е импорт на висококвалифицирани служащи в Блока.
Впечатление прави и фактът, че от 785-те издадени документа през 2017 година единствено 305 са били възобновени през 2018 година Това съгласно икономиста Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) не е знак, че жителите от трети страни не остават в страната ни. По думите му повода за този спад е по-скоро фактът, че става дума най-вече за краткотрайни служащи, които след дейния сезон се прибират в родната си страна, след което още веднъж идват, само че с новоиздадено позволение за престояване.
" Българската стопанска система има потребност от подобен (сезонен) трудов запас и той съумява да задоволи нейните потребности. По Черноморието да вземем за пример няма езикова преграда, защото украински сезонни служащи обслужват клиенти, огромна част от които са съветски туристи ", сподели Алексиев, чиито ресори са пазарът на труда, районното развиване, макроикономиката и интернационалните връзки.
Според него повода от ден на ден жители на страни отвън Европейски Съюз да идват на работа в България са както напъните на обособените работодатели да си набират трудов запас от чужбина, по този начин и на стъпките на държавното управление да облекчи регулациите във връзка с влизането на такива жители в България – редуциране на периоди, намаление на такси и унищожаване на някои условия и ограничавания.
Икономистът от ИПИ означи, че страната ни се показва неприятно само при привличането на висококвалифицирани експерти посредством така наречен " Синя карта на Европейски Съюз ". " Това е разбираемо от една страна поради икономическия ни профил като цяло, а от друга - поради обстоятелството, че се конкурираме с всички останали страни от Европейски Съюз. Предвид заплащането у нас и стандарта на живот е обикновено да губим тази борба, само че пък би трябвало да се означи, че няколко следващи български държавни управления не се възползват в цялостна степен от опциите, които предлага програмата " Синя карта ", изясни Алексиев.
Именно поради невъзможността за привличане на висококвалифицирани фрагменти от чужбина съгласно Иван Нейков, ръководителят Балканския институт по труда и обществената политика (БИТСП), България би трябвало да заложи най-вече на запасите, с които разполага на личния си пазар на труда.
" Българският шеф, без значение от доста рецензии към него, в действителност е мислещ човек и доста от фирмите си дават сметка за огромните спомагателни разноски, които би трябвало да създадат, когато внасят служащи от трети страни – от една страна има езикова преграда, а от друга - постоянно има доста битови въпроси за решение. Според оценките на нашия институт запаси от фрагменти на българския пазар на труда има и то доста съществени – хората с увреждания, хората, които са се пенсионирали скоро (поне 3 години след пенсионната възраст) и хората, които назоваваме нито учещи, нито работещи ", сподели Нейков.
Като различен сериозен проблем той уточни и фактът, че до момента в който европейските документи за добито обучение или подготовка подсигуряват, че даден човек има посочения набор от умения, то това не е дотолкоз несъмнено при документите от трети страни.
По отношение на огромния растеж (от 785 на 1904) на издадените разрешителни за престояване на служащи от трети страни в България Нейков уточни, че това може да се дължи на изсветляване бизнес средата, а не на вълна от фрагменти. " Мисля си, че тази смяна е по-скоро вследствие на облекчените правила, които влязоха в действие през 2018 година и доста от чужденците, които са били в България като незаконно работещи, в действителност са излезли на ярко ", разяснява ръководителят на БИТСП.
Според Явор Алексиев обаче това пояснение за скока на задграничните служащи е нечиста сделка, която мъчно може да бъде потвърдена с действителни данни. Което и да е обаче – изсветляване на стопанската система или поток от непознати служащи, съгласно него не може да се отхвърли, че България е тръгнала по веднъж, по който от дълго време вървят всички европейски страни, а точно – конфликт с естествените демографски ограничавания и търсене на метод за импорт на колкото се може повече работна ръка от чужбина.
Като цяло от мненията на специалистите излиза наяве, че България от ден на ден ще разчита на задграничната работна ръка. Засега страната ни изпитва най-вече потребност от нискоквалифицирани, сезонни служащи, които от своя страна се стремят към влизане в България, която е страна членка на Европейски Съюз. По отношение на привличането на висококвалифицирани задгранични фрагменти обаче страната ни не се нарежда добре, като това се дължи както на непълното потребление на опциите на " Синята карта на Европейски Съюз ", по този начин и на рестриктивните мерки на родната стопанска система като цяло. Именно по тази причина дефицитът на висококвалифицирани експерти би трябвало да бъде решен главно посредством огромно усъвършенстване на просветителната система на България и на заплатите за родните експерти.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ