България се нареди в блок срещу зелената сделка на ЕС
Източна Европа влезе в тежък спор за Зелената договорка на Европейски Съюз с 8 страни от западната част на континента на вчерашния виртуален Съвет на Европейски Съюз по въпросите на околната среда. България бе безапелационна, че не може да извърши повишени национални климатични цели до 2030 година, които значат разко да ограничи потреблението на въглища за главен енергиен източник. Заедно с нея няколко страни приканиха Еврокомисията да направи нова оценка на самостоятелното влияние на Зелената договорка върху стопанските системи им.
Министрите на околната среда на Финландия, Австрия, Люксембург, Латвия, Дания, Естония и Нидерландия бяха на противоположна позлиция и упорстваха даже да се завишат в допълнение задачите до 2030 година, тъй че излъчванията на въглероден двуокис да се понижат най-малко с 55%.
Германия, която от 1 юли поема ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз до края на годината изрази мнение, че Зелената договорка би трябвало да спомогне за възобновяване на европейските стопански системи след епидемията, а не да утежни ситуацията им.
Ирландия и Дания упорстваха, че плануваните възстановителни средства, които ще бъдат разпределяни от държавните управления, ще покажат дали ръководещите имат политическа воля да работят за изцяло неутрална стопанска система във връзка с климата.
Заместник-председателят на Европейска комисия Франс Тимерманс сподели на министрите, че би трябвало да реализират съгласние до октомври, с цел да бъде направено общо законодателство в Европейски Съюз. Предложението на Европейска комисия е да се понижат до 2030 година нездравословните излъчвания от в този момент поставената цел от 40% до 50-55%. В блока на най-твърдите съперници са България, Полша, Чехия, Литва и Естония. Те не са съгласни фондът за възобновяване от 750 милиарда евро да се набира отчасти от повишени такси за квоти за парникови газове. Австрия и Дания отвърнаха, че ще наблюдават тези пари да не дават за нуклеарна енергетика, изгаряне на отпадъци и на промишлености, които разчитат на изкопаеми източници на сила.
Също през вчерашния ден Икономическият и обществен съвет в България огласи подкрепено от бизнеса и синдикатите мнение, съгласно което, в случай че се одобри европейското законодателство по Зелената договорка за битка с климатичните промени до 2050 година, България ще е една от най-засегнатите страни. Най-потърпевши ще бъдат секторите енергетика, металургия, превоз и селското стопанство.
Социалната цена, която ще платим, е от 90 000 до 150 000 изгубени работни места единствено в енергетиката, уточни водачът на КНСБ Пламен Димитров. Според него страната ни не може да одобри формалната цел – понижаване на парниковите газове на половина по отношение на 1990 година единствено за 10 години напред.
Министрите на околната среда на Финландия, Австрия, Люксембург, Латвия, Дания, Естония и Нидерландия бяха на противоположна позлиция и упорстваха даже да се завишат в допълнение задачите до 2030 година, тъй че излъчванията на въглероден двуокис да се понижат най-малко с 55%.
Германия, която от 1 юли поема ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз до края на годината изрази мнение, че Зелената договорка би трябвало да спомогне за възобновяване на европейските стопански системи след епидемията, а не да утежни ситуацията им.
Ирландия и Дания упорстваха, че плануваните възстановителни средства, които ще бъдат разпределяни от държавните управления, ще покажат дали ръководещите имат политическа воля да работят за изцяло неутрална стопанска система във връзка с климата.
Заместник-председателят на Европейска комисия Франс Тимерманс сподели на министрите, че би трябвало да реализират съгласние до октомври, с цел да бъде направено общо законодателство в Европейски Съюз. Предложението на Европейска комисия е да се понижат до 2030 година нездравословните излъчвания от в този момент поставената цел от 40% до 50-55%. В блока на най-твърдите съперници са България, Полша, Чехия, Литва и Естония. Те не са съгласни фондът за възобновяване от 750 милиарда евро да се набира отчасти от повишени такси за квоти за парникови газове. Австрия и Дания отвърнаха, че ще наблюдават тези пари да не дават за нуклеарна енергетика, изгаряне на отпадъци и на промишлености, които разчитат на изкопаеми източници на сила.
Също през вчерашния ден Икономическият и обществен съвет в България огласи подкрепено от бизнеса и синдикатите мнение, съгласно което, в случай че се одобри европейското законодателство по Зелената договорка за битка с климатичните промени до 2050 година, България ще е една от най-засегнатите страни. Най-потърпевши ще бъдат секторите енергетика, металургия, превоз и селското стопанство.
Социалната цена, която ще платим, е от 90 000 до 150 000 изгубени работни места единствено в енергетиката, уточни водачът на КНСБ Пламен Димитров. Според него страната ни не може да одобри формалната цел – понижаване на парниковите газове на половина по отношение на 1990 година единствено за 10 години напред.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ