Изтича една от най-емоционалните седмици за финансовите пазари за тази

Изтича една от най-емоционалните седмици за финансовите пазари за тази ...

ОИСР понижи всичките си прогнози за световния растеж.



Изтича една от най-емоционалните седмици за финансовите пазари за тази година. Тя започна с рязък скок на цените на суровия петрол заради ударите срещу Саудитска Арабия, продължи с пробив на краткосрочната ликвидност в американски долари и приключи със съвещанията на управителните съвети и на паричните комитети на едни от най-важните централни банки в света. Много инвеститори загубиха солидни суми, други пък спечелиха милиарди - съвсем по правилата за всемирния баланс.

Безспорният победител е щатската валута, която остана силна към всичките си основни конкуренти и в следобедните часове на 20 септември се търгуваше под 1.1050 долара за едно евро и за 108 йени за един долар.

Черното злато пък постигна най-силния си седмичен ръст от януари насам. Петролът сорт "Брент" с доставка през ноември приключва седмицата с цени от малко под 65 щ. долара за барел, а американският WTI с доставка през октомври - в близост до 59 долара за барел.

На 19 септември се разбра, че кредиторите от еврозоната не искат "безплатните" заеми на Марио Драги. Последната оферта на Европейската централна банка предизвика слаб интерес - доказателство, че ликвидността във финансовата система на общността е повече от достатъчна. Предложените тригодишни заеми с лихви, започващи от 0% с потенциал за спад до депозитните минус 0.5%, бяха взети от 28 банки, но в символичния общ размер от 3.4 млрд. евро - далеч под замислените от 20 до 100 млрд. евро. Те са част от пакета за стимулиране на стопанството на еврорегиона и на инфлацията, приет на последното съвещание на ЕЦБ на 12 септември. Това е третата серия от т. нар. целеви операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO), при които разходите за банките намаляват, ако те кредитират по-интензивно компании и домакинства. Идеята е да се стимулират инвестициите и потреблението, за да се пребори икономическото охлаждане. Европейските кредитори обаче изобщо нямат проблеми за достъп до евтино финансиране в условията на продължаващата с години щедра парична политика, а някои дори са склонни да отказват депозити, за да не бъдат "глобени" с отрицателни лихвени проценти от ЕЦБ. 

Всъщност, въпросният нов пакет от стимули бе посрещнат с безпрецедентна опозиция в банковия управителен съвет и бе критикуван от най-известните икономисти на региона в частта за подновяване на покупките на облигации. Отрицателните лихви също са спорни, като ширещото се мнение е, че те няма да имат никакъв ефект.

Докато при предишните програми италианските банки бяха най-напористите кандидати за парите на ЕЦБ, на 19 септември те реагираха доста вяло. Ръководството на "Интеза Санпаоло" каза, че няма нужда от пари, а на "Уникредит" - че плановете за финансиране не включват участие в предложението на ЕЦБ.

Испанската "Банко Билбао биская Аргентария" не се включи в тазседмичната оферта, но планира да участва в следващите кръгове.

Проблемите на Федералния резерв с "доставката" на достатъчно количество щатски долари обаче има изгледи да се задълбочат с наближаването на края на тримесечието. След десет дни банките ще престанат да осигуряват ликвидност, защото трябва да балансират счетоводните си книги и да набавят изискваните по закон минимални резерви. През следваща седмица пък ще се проведе поредния кръг от аукциони на държавни облигации на щатското министерство на финансите, които могат да доведат до кешов недостиг от още 45 млрд. щ. долара. Това са и причините за продължаващия стрес, проличал както при продажбите на краткосрочни ДЦК, така и на валутните пазари дори след като Федералният резерв проведе три поредни операции по обратно изкупуване (repo) - на 17, 18 и 19 септември - в общ размер от грубо 200 млрд. щ. долара и предстояща четвърта в последния работен ден.

Доларовите заеми на финансовите пазари също остават скъпи. При валутните суапови операции цената на замяната на йени срещу щатски долари за срок от седем дни - периодът, покриващ критичния завършек на септември, е еквивалентна на 2.4% годишна лихва върху стойността на контракта срещу едва 0.2% преди седмица.

Същото се отнася и за сделките, осъществявани на базата на съотношенията на различните парични единици, при които банки и финансови институции могат да заменят плащания с плаваща лихва в различни валути. В случая премията, която се плащаше за австралийския долар спрямо щатския, падна до най-ниската си стойност за последните осем години по време на азиатската търговия на 20 септември. 

Федералният резерв направи каквото можа на съвещанието на паричния си комитет на 17 и 18 септември. Централните банкери понижиха от 2.1% на 1.8% лихвата по депозитите на кредитните институции за количествата, надхвърлящи размера на нормативните минимални резерви. И по този начин насърчиха банките да дават назаем свободните си средства, а не да ги държат по сметките си във Федералния резерв. Председателят на централната банка - Джеръм Пауъл, информира на 18 септември, че преценява с колегите си кога ще е най-подходящо да започне да увеличава банковия баланс. Обмисля се и въвеждането на нов инструмент - постоянна програма за финансиране, която да позволява замяна на облигации срещу кеш при точно определена лихва.

ОИСР пък предупреди в последния си анализ, публикуван на 19 септември, че разгарящите се търговски конфликти застрашават световния растеж, който може да се охлади до най-ниския си ръст от финансовата криза насам - опасност, която правителствата не си дават труда да предотвратят. Организацията преоцени надолу почти всичките си икономически прогнози, които направи преди четири месеца, и вече оценява световния растеж на 2.9% през тази година. Същият ден подобни опасения сподели и управляващият директор в оставка на МВФ - Кристин Лагард.

ОИСР подчертава, че производственият бранш е понесъл удара от икономическата криза, предизвикана от търговската война между САЩ и Китай, докато секторът на услугите е останал необичайно устойчив досега. Експертите на организацията обаче предупреждават, че тази промишлена слабост ще удари пазара на труда, приходите на домакинствата и потреблението.

Източник: banker.bg