Изследването на днешните конфликти в горещи точки като Закавказието неминуемо

...
Изследването на днешните конфликти в горещи точки като Закавказието неминуемо
Коментари Харесай

Клането в Баку през март 1918 г., болшевишката арогантност и ролята на „полезните идиоти”

Изследването на днешните спорове в " горещи точки " като Закавказието неизбежно изисква връщане към минали събития, които са основали надалеч отиващи във времето стандарти на взаимна злоба сред обособените закавказки нации, изключително сред азербайджанците и арменците. Тази година, на 31 март 2018 година се навършват 100 години от трагични събития, станали известни в историята под почтеното наименование " мартенски събития " от 1918 година в Баку.

Всъщност, става дума за комбиниране на векторите на гражданската война и етническото опълчване в Баку, където болшевиките, отпред с техния водач Степан Шаумян (изключително умна персона, която по едно и също време с това може да бъде избрана като същинска демонична натура) в съюз с арменската партия " Дашнакцутюн " правят разгром над азербайджанското население и над най-влиятелната азербайджанска партия - " Мусават ".

Тази акция довежда до многохилядни жертви и големи опустошения. Тя остава в историческата памет и на азербайджанците, и на арменците с всички отрицателни резултати, които биха могли да бъдат породени.

Баку - град на пъстра политическа, етническа и обществена мозайка

Може би е изненадващо за някои читатели, само че в навечерието на Февруарската гражданска война в Русия, Азербайджан напълно не е някаква " външна страна ", надалеч от кипежа на публичната мисъл или пък от бурните политически промени, почнали в навечерието на революцията от 1905 година.

Космополитният в избрана степен град Баку е бил един от най-важните индустриални центрове на Русия. В него се е формирала мощна предприемаческа каста, обвързвана освен с нефтената промишленост, само че и с други браншове на тежката и ликата индустрия, както и с комерсиалното мореплаване. Формира се и задоволително солидна интелигенция, измежду която азербайджанците напълно не са на назад във времето.

В Азербайджан са на разположение всички течения, които бихме могли да чакаме в изискванията на една бързо набираща скорост многопартийна система - разнообразни социалдемократически и социалистически фракции (меншевики, есери, мюсюлмани социалисти и болшевики); национал-демократи, произхождащи от социалдемократическите среди и " слезли от влака на социализма на спирка Независимост ", както беше споделил на времето маршал Пилсудски (точно подобен е профилът на водачите на партията " Мусават " ); също по този начин - на пръв взор консервативни мюсюлмански обединения, които обаче стоят крепко на позициите на конституционализма и в общо имперски проект поддържат партията на Конституционните демократи - кадетите.

Цялото това политическо разнообразие идва напълно освен от съветското и арменското население в Баку, както биха почнали да ни изясняват някои " познавачи ", не отишли по-далече от " Краткия курс " на Йосиф Висарионович Сталин и от по-сетнешните учебници за системата на партийната култура. Сред азербайджанците са показани упоменатите нагоре политически течения в цялото им разнообразие. Още до Февруарската гражданска война в Азербайджан към този момент има школувани политици, които са минали през четирите имперски Народното събрание, през четирите състава на Държавната дума, заседавали до Февруарската гражданска война през 1917 година.

Впрочем, през 1918 година, в Азербайджан ще се роди първата демократична и парламентарна република в мюсюлманския свят. Почти всички азербайджанци, които са били избирани в състава на четирите Държавни думи на Руската империя до февруари 1917 година, ще се включат след това и в азербайджанския парламент. Азербайджан ще стане и първата мюсюлманска страна, където дамите имат равни права с мъжете, в това число и в политическия живот.

Политическата и геополитическа обстановка в Закавказието след Февруарската гражданска война и сключването на мира в Брест-Литовск

Мнозина историци, сред които и азербайджанският историк Айдън Балаев, означават, че след Октомврийската гражданска война в Закавказието, включително и в Баку, поражда властов вакуум.[2] Всъщност, по-точната дефиниция би трябвало да е, че в Закавказието пламва гневно опълчване сред желанието на болшевишката власт да задържи контрола над този район и устрема на закавказките нации да излязат от колониалното състояние, в което са се намирали в границите на Руската империя.

Точно по това време в Тифлис (днес Тбилиси), по този начин нареченият Закавказки комисариат, привиква Закваказкия сейм. Закавказкият комисариат самичък по себе си съставлява съдружно държавно управление на Закавказието, основано в Тифлис на 15 ноември (28 октомври) 1917 година. То идва на мястото на Особения закавказки комитет, основан от Временното държавно управление на Русия за ръководство на Закавказието след Февруарската гражданска война.

В Закавказкия комисариат вземат участие грузинските социалдемократи меншевики, социалистите - революционери (есерите), арменската партия " Дашнакцутюн " и азербайджанската партия " Мусават ". Арменската революционна федерация " Дашнакцутюн " се самоопределя като социалдемократическа партия, а основателите на партията " Мусават " също са някогашни социалдемократи. Закавказкият комисариат действа до 26 май 1918 година.

На 12 (25) януари 1918 година, Закавказкият комисариат взима решение за свикването на Закавказки сейм като законодателен орган на Заканказието. Сеймът се събира в Тифлис за първи път на 10 (23) февруари 1918 година. В него влизат членовете на Учредителното заседание (Всероссийское Учредительное собрание), определени на територията на Закавказието и от представители на политическите партии от същия район. Председател на Сейма е грузинският социалдемократ меншевик - Николай Семьонович Чхеидзе.

В декларацията на Закавказкия комисариат от 18 ноември (1 декември) 1917 година се е посочвало, че Сеймът ще действува единствено до свикването на Всеруското Учредително заседание, а при положение на неспособност последното да бъде свикано - до осъществяване на конгрес на членовете на Учредителното заседание от Закавказието и Кавказкия фронт.

Образно казано, Закавказкият Сейм е бил от тези краткотрайни органи, които най-често излизат прекомерно дълготрайни. Закавказкият Сейм е ужасяващ бодил в очите на болшевиките, изключително на тези в Баку, които желаят по всевъзможен метод да провалят оповестяването на самостоятелност на Закавказието от страна на омразните им съперници - другите социалдемократически фракции и мусаватистите. Противопоставянето на активността на Закавказкия Сейм е главен движещ претекст в по-нататъшната активност на болшевиките и на водача им в Баку - Степан Шаумян.

Става по този начин, че по-голямата част от Закавказието се управлява от Закавказкия Сейм, а град Баку и покрайнините му, дружно с извънредно значимата нефтена индустрия - от Бакинския съвет. В него са доминирали болшевиките и есерите от другите им фракции. Сред водачите на локалните болшевики водеща роля са играели етническите арменци, отпред със Степан Шаумян, който е бил поредно ръководител на Бакинския съвет и ексклузивен комисар по кавказките въпроси.

Частите на Червената войска, подчинени на Бакинския съвет, също са се състояли в доста огромна степен от арменци. Балаев твърди също по този начин, че част от командирите на Червената войска в Баку са били членове на " Дашнакцутюн ". Той показва като образци шеф щаба на Червената войска в Баку - някогашният полковник от царската войска З. Аветисов. Трета бригада на Червената войска е командвана от различен дашнак - Амазасп Срвантцян. [2]

Според американския историк М. Смит арменските бойци, помнейки за геноцида над техните сънародници в Турция от 1915 година и виждайки продължаващите жестокости от страна на турската войска, се прибирали в Армения за отбрана на арменското население. Войнствуващият шовинизъм на арменските дашнаци е бил в основата на тяхната идеология. Отстъпващите войски, разбиращи събитията " по своему ", се почувствали, че са попаднали в капан сред турската войска и локалните мюсюлмани, които се възприемали като " пета колона ".

Мюсюлманското население, което като цяло е било лоялно към Руската империя в годините на Първата международна война, в този момент е почнало да се въоръжава за самозащита и общо взето е очаквало турците като освободители, с което " потвърждавало прогнозите на своите съперници ". Тези условия са подготвили почвата за мартенските събития, когато подчиняващите се на Съвета съветски и дашнакски въоръжени сили са се пробвали да открият надзор над бакинските улици и са се сблъскали с въоръжените мюсюлмански групи. [9]

Мартенските събития стартират, откакто Бакинският съвет, без всевъзможни учредения за това, разоръжава и задържа дребен азербайджански въоръжен отряд, дошъл в качеството на почетен часовой за погребението на сина на азербайджанския милионер Гаджи Зейналабдин Тагиев. [9] [14] [19, pp. 116 - 118]

На 27 (15) март 1918 година, на парахода " Евелина " от Ленкоран (Лянкяран) в Баку идва отряд от към петдесет офицери и бойци, образуван от Бакинския мюсюлмански народен комитет на Ленкоранския конен дивизион, отпред с военачалник Талъшински. Те считали да вземат участие в погребението на техния приятел по оръжие и по работа - синът на Гаджи Зейналабдин Тагиев - Мамед Тагиев, който бил погубен по време на конфликтите сред мюсюлмански и руско-арменски отряди в град Ленкоран (Лянкяран). След погребението на Мамед Тагиев, те възнамерявали да отпътуват назад със същия параход за Ленкоран на 29 (17) март 1918 година. Но управлението на Бакинския съвет не разрешило на кораба да отплува и сложило ултиматум на военните - мюсюлмани, да предадат оръжието си в период от 24 часа.

Военнослужещите от Ленкоранския дивизион решили да не нагнетяват ситуацията и на 30 (18) март 1918 година се съгласили да предадат оръжието си. Този акт на здравомислие обаче провокирал голямо отвращение измежду мюсюлманското неселение на града.

Мюсюлманите приели тези дейности като подигравка с паметта на убития Мамед Тагиев и насмешка със скръбта на татко му. Също по този начин, те разтълкували станалото като провокация, тъй като към останалите многочислени етнически и партийни въоръжени формирования в Баку не било предявено сходно искане за разоръжаване. В разнообразни елементи на града, на 30 (18) март 1918 година, почнало непринудено издигане на барикади и манифестации, които излизали с претенции да се върне конфискуваното оръжие на Ленкоранските военни. В противоположен случай, считали участниците в митингите, е трябвало да се разоръжат и останалите етнически и партийни паравоенни формирования. [9]

В името на изчерпателността, би трябвало да се означи, че съществува и друга версия за експлоадирането на спора. Всъщност, това е остарялата версия на руската историография, за която избиването на хиляди мюсюлмани от бакинската градска немота, някак си " не се вписва " в теорията на класовата битка. Затова десетилетия на ред се поставят големи старания, с цел да се изясни мартенското кръвопролитие в Баку с спор към разоръжаването на по този начин наречената " Дива дивизия ".

Всъщност, същинското име на това кавалерийско съединяване е " Кавказка туземна кавалерийска дивизия ". Тя се е състояла от три бригади с шест конни полка. От тях единствено един полк се е състоял от азербайджанци и той е бил част от Втора бригада на дивизията. Останалите полкове са били кабардински, дагестански, чеченски, черкезки (в него са се сражавали черкези, абазини, абхазци и карачаевци) и ингушски. Към дивизията са били придадени още една осетинска пехотна бригада и 8-ми Донски казашки артилерийски дивизион.

Във всеки конен полк е имало по 22 офицери, трима военни служители, един полкови молла, 575 конници и още 68 нестроеви ездачи. Това може да ни даде визия за каква " страшна мощ " става дума.

Азербайджанският полк на " Дивата дивизия " се е завръщал по родните маста на бойците, с цел да бъде демобилизиран, съгласно изискванията на Брест-литовския мир, а и в сходство с Декрета за мира на болшевишката власт. Освен това, главната част от кавалеристите е била съсредоточена точно в град Ленкоран, където те разоръжили прочут брой съветски бойци. В тази битка, която е била без каквото и да е стратегическо или даже тактическо значение, един от дребното починали бил синът на Гаджи Зейналабдин Тагиев - Мамед Тагиев.

Действително и руските историци, а и самите бакински болшевики, отдават голямо значение на наличието в Баку на подразделения на по този начин наречената " дива дивизия ". Както ще забележим по-късно, изтеглянето на подразделенията на азербайджанския кавалерийски полк е едно от изискванията за помирение, от болшевишкия ултиматум, насочен към азербайджанците и партията " Мусават " след началото на боевете в Баку и погрома над мюсюлманското население там.

Към тази версия се придържат и неколцина западните създатели, като Питър Хопкърк. Неговата догадка е, че ръководителят на бакинските болшевики - Степан Шаумян е съумял да сътвори коалиция сред болшевиките, арменците (в лицето на Арменския народен съвет и на партията " Дашнакцутюн " ) и мюсюлманите (в лицето на партията " Мусават " ).

Според него обаче, равновесието сред тези три страни било извънредно неустойчиво. Мюсюлманите изпитвали мощно безпокойствие от въоръжаването на арменците от страна на англичаните, които ги толерирали. Затова съгласно Хопкърк, мюсюлманите се обърнали за помощ към единоверците си и на пристанището в Баку почнали да идват въоръжени подразделения на " Дивата дивизия ". По изпратените да ревизират идващите въоръжени подразделения служители бил открит огън и някои то тях били убити. Пристигналите навреме болшевишки въоръжени сили, разоръжили въоръжените мюсюлмани, само че откакто в града траяли да идват подразделения на " Дивата дивизия ", Баку се трансформирал в полесражение. [13, pp. 282 - 283]

Както се вижда от приведените нагоре данни, в Баку е участвала прекомерно дребна част от " Дивата дивизия " - по-малко то 500 души. Това обаче не пречи на разнообразни създатели, къде по инерция, къде предумишлено, да преувеличават в голяма степен смисъла на тези бойци. Самите болшевики в Баку са трансформирали подразделенията на " Дивата дивизия " в първокласно чучело и човек би могъл да намерения, че на края сами са си вярвали на спекулациите.

Твърденията на Хопкърк влизат в тежък спор с действителните исторически обстоятелства. Освен това, неговата книга, отдадена на " огромен проект на Кайзера за сриване на Британската империя ", който минавал през предизвикателство на възстания в Британска Индия и подриване на съветското въздействие в Средна Азия, никога не може да се преглежда като безпристрастна. Хопкърк не крие враждебното си отношение към мюсюлманите, които преглежда като естествена " пета колона " на турците - съществени съдружници на Германия в района.

Всъщност, всички историци означават, че по време на войната азербайджанците се държат изцяло лоялно към Руската империя, без значение, че по сходство на подхванатите от Турция анти арменски дейности, в Русия също се подхваща депортация на пограничното мюсюлманско население. [15]

Тази депортация обаче заплашва на първо място популацията на Аджария (част от днешна Грузия), което е най-вече мюсюлманско. Депортацията на аджарите е значително предотвратена от грузинските депутати в Държавната дума, които гневно се опълчват на депортирането на хора, които те считат за етнически напълно близки, без значение от религиозните им разлики. [6, стр. 142] Аджарите са оповестени за грузинци, а не за тюрки и са избавени от депортация.

Към сходна на Хопкърк теза се придържа и Стефани Кронин, която написа буквално следното: " В края на февруари 1918 година избухват боеве сред руските сили в Баку и мюсюлманските националисти към град Ленкоран. Очевидно е било, че сраженията могат да се разширят в посока към Баку. На 30 март руските войски се пробват да разоръжат мюсюлманската " Дива дивизия " и отводът на последната да съобщи оръжието си, дава искрата, която разпалва боевете. Напрежението при мюсюлманите е било високо и те откриват непостоянен огън по руските войски ". [12, p. 90]

Може да се счита, че и двамата създатели много обилно са употребили разнообразни издания от руската ера, където се стартира тезата, че клането в Баку е предизвикано от нежеланието на " Дивата дивизия " да се разоръжи. Към тази теза с " половин уста " се придържат и някои съвременници на събитията, само че тя както ще забележим малко по-нататък се опровергава от самите ръководители на " Бакинската комуна " в техните писма до Москва и в речите им в Баку.

На същия ден, в квартирата на Нариман Нариманов стартират договаряния сред Степан Шаумян (ръководител на Бакинския съвет) и водача на " Мусават " - Мамед Емин Расулзаде. Нариманов е комунист от една особена социалдемократическа секта, съществувала в Азербайджан - " Хюммат ", по-известна с съветското си изписване и наречие като " Гуммет ".

" Хюммат " / " Гуммет " е мюсюлманска социалдемократическа партия - първата в мюсюлманския свят социалдемократическа групировка. В нея също както и в РСДРП, е съществувало разделяне на болшевики и меншевики, само че то не е било толкоз гневно и конфронтационно, колкото в останалата част на Руската империя, а след това - на Съветска Русия.

В Закавказкия сейм " Хюммат " / " Гуммет " влиза в мюсюлманската парламентарна секта, състояща се от 44 депутати от партиите " Мусават ", " Иттихад ", " Хюммат " / " Гуммет " и мюсюлмански социалистически блок. От тази позиция, водачът на " Хюммат " / " Гуммет " - Нариманов, е бил идеалният медиатор сред болшевиките и " Мусават ".

Според разнообразни източници, договарящите страни съвсем са били стигнали до съглашение за връщането на оръжието на петдесетте военни от Ленкоранския дивизион, когато идва известие, че на Шемахинската улица е открит огън по конен отряд на болшевиките. И до ден сегашен, не е известно кой тъкмо е разкрил огън, само че за водачите на болшевиките това е било пребогат мотив да пресечен договарянията и да дадат команда за офанзива против " Мусават " и азербайджанците като цяло.

Малко по-късно, Степан Шаумян ще изясни дейностите си с цинична искреност: " Ние бяхме длъжни да дадем отпор и ние се възползувахме от мотива, първият опит за въоръжено нахлуване над нашия конен отряд и започнахме нахлуване по цялата линия на фронта. Благодарение на старанието и на локалния Съвет и на трансфериралия се тук Военно-революционен комитет на Кавказката войска (от Тифлис и от Саръкамъш) ние имахме към този момент въоръжени сили - към 6 хиляди души. " Дашнакцутюн " имаха също по този начин към 3-4 хиляди души в националните им елементи, които бяха на наше разположение. Участието на последните придаде частично на гражданската война характерът на национално кръвопролитие, само че нямаше опция да избегнем това. Ние умишлено вървяхме към това. Мюсюлманската немота мощно пострада, само че в този момент тя се сплотява към болшевиките и към Съвета ". [10, стр. 63 - 64]

Някои създатели, като Волхонский и Муханов, акцентират разликите в държанието на " Дашнакцутюн " и на Арменския народен съвет.[4, стр. 75 - 80] Позовавайки се на дневника на члена на партията на Конституционните демократи (кадетите) Б. Л. Байков, те акцентират, че Арменският народен съвет е полагал старания да задържи арменците в Баку отвън почналия спор. Това обаче се оказало невероятно, тъй като локалният комитет на партията " Дашнакцутюн " е взел решение да се включи пълноценно в борбата. Байков написа:

" Отначало татарите (по това време рускоезичните създатели постоянно назовават азербайджанците " татари ", бел. авт.) имаха триумф, само че към този момент на втория ден стана ясно, че няма да устоят в неравната битка. Арменският народен комитет от своя страна взимаше ограничения, с цел да въздържа арменските маси от присъединяване в стълкновението. Но комитетът на партията " Дашнакцутюн " реши да вземе интензивно присъединяване в битката и " дашнакцаканите " започнаха нахлуване против татарските позиции. Към тях се причислиха и арменците - бойци. Озлоблението и от двете страни от ден на ден нарастваше; болшевишко-татарското сблъскване стартира да приема темперамент на народен конфликт ". [1, стр. 114]

Впоследствие, самият водач на болшевиките Степан Шаумян ще подчертае особеното значение на поддръжката на " Дашнакцутюн ", както и на десните есери в Баку. Това обаче няма да попречи на различен изтъкнат болшевишки деятел и участник в събитията, бъдещият сподвижник на Сталин на най-високо ниво - Анастас Микоян, с типичната за болшевиките низост да съобщи, че някои национални арменски елементи са взели присъединяване в боевете на страната на " алените ", едвам когато успеха на последните към този момент е била ясна. Нещо повече - Микоян упреква Арменския народен съвет, че е бил в сговор с мусаватистите за общи дейности против болшевиките в едно общо азербайджанско-арменско въстание. Той написа буквално:

" Трябва да се означи, че до настъпването на тези събития, сред азербайджанския и арменския народен съвет беше реализирана договореност за това, че Арменският съвет ще поддържа със своите въоръжени сили въстанието, което се готвеше от партията на мусаватистите. Обаче, когато въстанието стартира, Арменският народен съвет разгласи за своя неутралитет, а когато успеха на Червената войска беше към този момент ясна, някои национални арменски елементи дори взеха присъединяване на страната на Червената войска ". [8, стр. 133]

Излишно е да се разяснява черната непризнателност, съдържаща се в това изказване на Анастас Микоян, само че това не е изненада, като се има пред тип, че към две години по-късно, руската власт ще хвърли " дашнакцаканите " на вълците, т.е. на турската войска и с въоръжено принуждение ще ликвидира арменската република и ще се възцари в Ереван.

Разбира се, тук би трябвало да се прави разлика сред желанието на някои арменски дейци да запазят неутралитет в почналото кръвопролитие и явно злонамерените внушения на Анастас Микоян. Има разнообразни свидетелства, в това число и от явно симпатизиращи на азербайджанците създатели като Казъмзаде [14], които демонстрират, че е имало разлика в позицията на Арменския народен съвет и на локалния комитет на " Дашнакцутюн ". Това изказване се застъпва и от Тадеуш Светоховски в неговото проучване за образуването на азербайджанската еднаквост. [19, pp. 116 - 118]

В последна сметка, за това свидетелства и самият Степан Шаумян в цитираното негово писмо. [10, стр. 63 - 64] Само че, в тази ситуация изрично е надвил престижът на " Дашнакцутюн " и арменците стават първостепенни участници в кървавите мартенски събития, за които Шаумян след това ще се извинява, че били изгубили част от образа си на революция и замязяли на " национално кръвопролитие " съгласно личната му оценка на събитията.

Предприетото от болшевиките нахлуване против мюсюлманските квартали, поддържано от арменските национални елементи на " Дашнакцутюн " е подкрепено от въздуха с бомбардировки, в които вземат участие хидроплани от локалната авиационна школа. Азербайджанските квартали са обстрелвани и от морето от кораби на Каспийската военна флотилия.

В мюсюлманските квартали се разиграват грозни подиуми на мародерство, на изтребване на невъоръжени мъже, дами и деца.[11] Болшевиките съумяват да " трансферират " на арменците от " Дашнакцутюн " забележителна част от " мръсната работа ". Зад тези дейности стоят както действителната нужда на болшевиките да получат подкрепления и от друга въоръжена мощ, по този начин и надалеч отиващи сметки за опълчването на закавказките националности.

Независимо, че болшевиките са вдигнали звук до небето за наличието на " Дивата дивизия " в Баку, против тях се оказват не нейните калени бойци, а неприятно въоръжени и още по-зле проведени азербайджански отряди. На мюсюлманите в Баку се наложило незабавно да изискат помирение.

Комитетът за революционна защита, основан от Съвета на националните комисари в Баку, насочва на управлението на партията " Мусават " ултиматум, в който се желае:

" 1. Открито и абсолютно признание на Бакинския Съвет като единствена власт и безусловно послушание на всички негови заповеди;

Извеждане от територията на Баку на азербайджанската воинска част на Дивата дивизия;
Отваряне на придвижването по железопътните линии Баку - Тифлис и Баке - Петровски ".
Вечерта на 31 (19) март 1918 година, управлението на партията " Мусават " капитулира и приема всички условия на ултиматума, за което съответно уведомява Изпълнителния комитет на Бакинския съвет. На идната заран, над къщите в азербайджанските квартали на Баку се развяват бели флагове. Това обаче, не се оказва задоволително за преустановяване на насилието в града. Без подозрение, подстрекавани от болшевиките, въоръжените отряди на дашнаките, които съгласно Одри Алстадт са изразила неодобрение от " меките условия " на капитулацията на азербайджанците [11], не престават нападенията в мюсюлманските квартали на града. [19, pp. 116 - 118]

На 02 април (21 март) 1918 година, в 11 часа сутринта, управлението на Бакинския съвет на националните комисари, публично подписва помирение с азербайджанците, само че насилието, мародерството и убийствата не престават до 05 април (24 март) 1918 година. [11]

Цитираният към този момент Питър Хопкърк, в чиито благосклонности към арменската идея не може да има подозрение, също по този начин написа:

" Арменците, един път видели, че старите им врагове бягат, в този момент жадували за отплата. Затова боевете траяли дотогава, до момента в който на практика цялото мюсюлманско население било изгонено от града или пък изклано. На петия ден [от началото на боевете], въпреки и забележителна част от града към момента да била в пламъците на пожарите, съпротивата била прекъсната и улиците останали цялостни с телата на убитите и ранените, които на практика всички били мюсюлмани ". [13, pp. 283 - 284]

Одри Алстадт, в чиято книга също се промъкват някои от клишетата на руската историография (най-вече по отношение на наличието на части на " Дивата дивизия " в Баку), дава такова изложение на края на мартенските кланета:

" След като азербайджанските представители приели изискванията [на капитулацията], дашнаките се " захванали да плячкосват, палят и убиват в мюсюлманските квартали на града ". (Тук Алстадт се базира на писмото на Степан Шаумян за мартенските събития в Баку. бел. авт.). По оценката на Шаумян, повече от 3000 души са убити в границите на два дни. " Арменските бойци станаха по-брутални, откакто съпротивата отслабна и ден и половина те плячкосваха, убиваха и опожаряваха ". Хиляди азербайджански турци побягнаха отвън града. Британският вицеконсул майор А. Е. Р. Макдонъл написа, че " нито един поне по-голям мохамеданин не остана в града ". Бягството на мюсюлманите от града, трансформира демографската картина още повече в интерес на детайлите, които не са от локален генезис. Бакинският клон на Националния съвет е разхлабен. От " мартенските събития " до месец август същата година, азербайджанците няма да играят никаква политическа роля в Баку ". [11]

Клането в Баку изиграло ролята и на сигнал за още по-мащабно почистване на сметките. Както написа Майкъл Смит:

" Болшевиките намерено признали своята некадърност да предотвратят анти мюсюлманските погроми, проведени от въоръжените сили на дашнаките и те се популяризирали и по околните градове и села. [17, p. 227]

По разнообразни оценки, по време на " мартенските събития " от 1918 година, в Баку са починали сред 3000 и 12 000 души. [9, виж записка 11 в края на текста] Най-занижената оценка, естествено е на " архитекта " на събитията - Степан Шаумян, въпреки че би трябвало да се означи, че в станалото към този момент прословуто негово писмо, той си оставя дребна малка врата, като приказва за убитите единствено по време на бойните дейности и не засяга траялите и след капитулацията на " Мусават " кланета и мародерски изстъпления. Майкъл Смит пък от своя страна обръща внимание на обстоятелството, че оценката на Шаумян засяга убитите единствено в град Баку, а не и в покрайнините, където насилието се популяризира със скоростта на степен пожар. [17]

В последна сметка, Майкъл Смит прави оценката, че предвид на дадените жертви, " мартенските събития " в Баку са били едни от най-кървавите епизоди в хода на болшевишката гражданска война.

От своя страна, водачът на болшевиките, Степан Шаумян изпада в еуфория от постигнатото. Той написа:

" Резултатите от боевете са блестящи за нас. Разгромът на съперника беше допустимо най-пълен. Ние им продиктувахме условия, които категорично бяха подписани. Убитите са повече от три хиляди от двете страни. През цялото време руската власт в Баку висеше във въздуха, заради съпротивата на мюсюлманските националистически партии. Тези партии во главе с феодалната (бекска и ханска) интелигенция, укрепили се в Елисаветопол (градът е с историческо име Гянджя, което носи и сега. През руския интервал градът е наименуван на името на Киров, бел. авт.) и Тифлис, с помощта на подлата и страхлива политика на меншевиките, станаха напоследък доста нападателни и в Баку. От листовките, издадени от нас и приложени тук (в писмото, бел. авт.), ще видите, че те започнаха нахлуване против нас. (Това безспорно е ослепително " материално доказателство ". Според Шаумян, издадените от болшевиките пропагандни листовки са доказателство, че техните съперници са почнали въоръжено нахлуване против тях. Безупречна логичност... бел. авт.). Решаваше се ориста на Закавказието. Ако те бяха надвили в Баку, градът щеше да бъде разгласен за столица на Азербайджан и всички немюсюлмански детайли щяха да бъдат обезоръжени и изклани ". [10, стр. 63 - 64]

По думите на Тадеуш Светоховски, в паметта на азербайджанците, " Бакинската комуна " е станала " горчив знак на болшевишко-арменския сговор, роден в кървавата баня на мартенските събития ".[18, p. 67] Тези събития фактически прокарват кървава вадичка сред болшевиките и голяма част от азербайджанците. Те обаче наливат масло и в огъня на арменско-азербайджанското национално опълчване, който още веднъж ще се разгори със страшна мощ тъкмо след 70 години.

Самата власт на болшевиките в Баку се оказва къса. През месец юли 1918 година, пред опасността от настъпващата турско-азербайджанска Кавказка ислямска войска, есерите и меншевиките в Баку се опълчват против болшевиките. Болшевишкият бакински съвет предава пълномощията си на тях и те откриват по този начин наречената " Диктатура на Цетрокаспия ". " Диктатурата на Центрокаспия " вика на помощ англичаните, само че и техният гарнизон не се задържа за дълго в Баку. През месец септември 1918 година, държавното управление на новосъздадената Азербайджанска демократична република открива надзор над град Баку и го прави своя столица.

Защо е станало всичко това?

Основната причина за клането в Баку през 1918 година, наречено след това с евфемизма " мартенски събития ", е стоящата пред болшевиките неистова нужда да удържат в ръцете си Баку и нефтената индустрия в града и района. За тях това е било от съдбоносно значение. Нефтът е бил нужен и за болшевишкото държавно управление, и за немското командване, с което болшевиките в този миг работят напълно партньорски. И фактически, след погрома над азербайджанците и над партията " Мусават ", стартира незабавна експедиция на петрол към следения от болшевиките Астрахан. За тази активност, Степан Шаумян се регистрира документално.

Азербайджанското население в Баку, въпреки и в доста огромна степен оскъдно и представляващо теоретически " таргет група " за болшевишката агитация, съставлява спънка за контрола на болшевиките над стратегическия град. Нещо повече - политическите представители на азербайджанците са били изключително омразни на болшевиките, заради тежнението им към оповестяване на самостоятелност на цялото Закавказие. В тази посока работи и Закавказкият Сейм в Тифлис, където мусаватистите са изключително дейни.

Степан Шаумян намерено декларира в своите писма, че е трябвало да се пресече въздействието на Сейма в Баку и това е било направено. С тези си дейности той освен пази ползите на болшевишкото държавно управление, само че и следва персоналното си разбиране, че в революционното преустрояване на Руската империя няма място за никакво право на самоопределяне на народите. Шаумян е измежду малцината болшевики, които са възразявали на Лениновата теза за правото на самоопределяне в " тюрмата на народите ". Ленин води с Шаумян нарочна преписка по въпроса, в която се пробва да го убеди в правотата си. [7, том 48, стр. 208, стр. 233 - 236, стр. 288 - 291, стр. 302 - 303] Интересен факт е, че някои представители на по този начин наречените " буржоазни партии " - кадети, октябристи и други, изцяло съществено преглеждат активността на Шаумян като... запазване на съветската държавност в Баку и Закавказието. Този абсурд заслужава обособен разбор.

От тази позиция и по военно-стратегически, и по геополитически, и по чисто идеологически аргументи, Степан Шаумян е гневен съперник на национал-демократите, каквито са азербайджанските мусаватисти. Той вижда в тяхното въздействие, възходяща в геометрична градация опасност.

Затова, мартенското кръвопролитие от 1918 година е превантивно деяние на бакинските болшевики. То е ориентирано към елиминиране на " Мусават " и на азербайджанското въздействие в Баку един път и вечно. Затова и се работи на необятен фронт - нападат се фронтално, обстрелват се с артилерия (включително и от бойни кораби) и се бомбардират от въздуха азербайджанските квартали, където живее най-вече градската немота, за която самият Шаумян написа, че в последна сметка е потърпевша доста.

" Мусават " в действителност е основната опасност за болшевиките в Баку, тъкмо поради тежненията си към самостоятелност и поради значимата роля, която играе в Закавказкия Сейм, от където само в този миг може да пристигна акт за самостоятелност на Закавказието. В този миг, този въпрос е бил не " на хоризонта ", а подложен без заобикалки, тъй като оповестяването на самостоятелност е било единственият път за конституирането на Сейма като договаряща страна с Турция, чиито войски към този момент са напирали към Закавказието. Затова и не е било значимо, какъв брой кръв ще се пролее, а да се отстрани в някаква степен един от основните мотори на оповестяването на независимостта на Закавказието.

Задачата е била толкоз значима за бакинските болшевики и персонално за Шаумян, че те въобще не изпитват никакви угризения да влязат в тактически съюз с националистическа групировка като арменската " Дашнакцутюн ". В този случай, " Дашнакцутюн " изиграват роля, за която упоменатият нагоре Владимир Илич Ленин е измислил удивително наименование - ролята на " потребните идиоти ". Запознатите с творчеството на Ленин знаят, че той въобще не се свени да прави всевъзможни тактически съюзи с всевъзможни сили, които могат да бъдат употребявани за едно или друго. Тези другояче друго мислещи от него хора, употребявани за реализиране на съответни тактически цели, Ленин назовава " потребни идиоти ". Шаумян ползва тази техника не по-лошо от Владимир Илич.

Очевидно, някои дейци на Арменския народен съвет, които са имали тежнения в посока на оповестяване на независимостта, а може би и към федерализация на Закавказието, са разшифровали замисъла на Шаумян. Техните старания за задържане на арменците отвън спора, най-вероятно са били свързани с разумното основание, че проливането на кръв ще взриви арменско-азербайджанските връзки, в това число и в Закавказкия Сейм. Последното би свело до нула съпротивителните благоприятни условия на кавказките нации против нападателните им съседи от юг и от север.

Факт е, че дейците на Закавказкия Сейм поставят оптимални старания да опазят закавказкото единение. Един от последните и най-ярки документи на Сейма е груповият (!) азербайджанско-арменски митинг против едностранното оповестяване на грузинската самостоятелност.

Дейците на партията " Дашнакцутюн " в Баку обаче въобще не се замислят над тези въпроси и се трансформират в маша в ръцете на болшевиките, в частност на Степан Шаумян. Когато няколко месеца по-късно Баку е високомерен от турско-азербайджанската Кавказка ислямска войска, мирното арменско население в Баку ще заплати извънредно висока цена за държанието на " Дашнакцутюн " по време на " мартенските събития " от 1918 година.

Използвана литература:

[1] Байков Б. Л., Воспоминания о револьюции в Закавказье, Архив Русской революции, Т. 9 - 10, Москва, 1991 година, стр. 114.

[2] Балаев Айдын, Февральская гражданска война и национальные окраины. Мартовские события 1918 года в Азербайджане, М. Изд. " Флинта ", 2008 година

[3] Безугольный А. Ю., Мартовские события 1918 година в Баку и становление советской управляващи в Баку, В: Юг России и сопредельные страны в войнах и вооруженных конфликтах, Материалы Всероссийской научной конференции с международным участием, Ростов-на-Дону, 22 - 25 июня 2016 година, Издательство ЮНЦ РАН, стр. 134 - 141

[4] Волхонский М. и Муханов В., По следам Азербайджанской Демократической Респ
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР