Водомерките са 100 пъти по-бързи от Юсейн Болт
Изследване, оповестено в научното списание Scientific Reports, преглежда два типа водомерки (Halobates hayanus и Halobates germanus ) в желанието си да усъвършенства качеството на материалите, отблъскващи вода. Изследователите откриват, че ключът към умеенето на тези инсекти да се плъзгат по повърхността на водата, се крие в дребните косъмчета, с които разполагат, както и на характерното им восъчно покритие.
„ Нашето мултидисциплинарно проучване е първото по рода си, което изследва две морски водомерки – живеещите в моретата Halobates germanus и техните крайбрежни роднини H. hayanus – написа Гаури Махадик, който е работил по проучването на Университета за просвета и технологии на крал Абдула. – Ние желаеме да разберем по какъв начин тези инсекти са еволюирали, че да могат да оцелеят в суровата морска среда – там, където доста други са се провалили. “
Насред морето водомерките са изправени пред редица провокации – от бурните талази до риби-хищници, птици и даже ултравиолетовата радиация на Слънцето. За да оцелеят на всичко това, тези животни са еволюирали и са развили характерни анатомични характерности. За да научат повече за тях, откривателите изследват деликатно няколко представители на типовете, уловени в Червено море.
Екипът употребява принадлежности за основаване на фотоси с висока резолюция (включително супер бърза видеография и електронен микроскоп), с цел да прегледа по-подробно телесното окосмение на насекомите. По този метод учените научават каква тъкмо е формата, дължината и диаметърът на власинките по тялото. Освен това се оказва, че водомерките отделят и хидрофобна субстанция, сходна на восък (т.е. такава, която отблъсква водата). Те я разнасят по власинките и това от своя страна не им разрешава да потънат.
„ Миниатюрните косъмчета са като стикове за голф – те са прилепнали компактно едно за друго и пречат на водата да проникне сред тях. Ако насекомото въпреки всичко потъне по случайност, този слой косми го обгръща в въздушен мехур, който му разрешава да диша и да изплува на повърхността за негативно време “, споделя Лана Ченг от института по океаонграфия „ Скрипс “ към Калифорнийския университет, Сан Диего.
Нещо повече – откривателите откриват, че тези инсекти едвам допират повърхността на водата. Когато си почиват, по-малко от 5 % от общата повърхнина на крайниците им е в контакт с нея. Видео фрагменти демонстрират по какъв начин по-голямата част от дъждовните капки безусловно се изтъркулват по тялото им. Насекомите отстраняват тези, които въпреки всичко се задържат по тях, просто като отскочат.
С това суперсилите на водомерките не се изчерпват. Когато се движи по водната повърхнина, Halobates germanus форсира с 400 m/s2 (метър за секунда на квадрат) – т.е. 100 пъти по-бързо от Юсейн Болт, който реализира 3 m/s2. В отбрана на Болт насекомото реализира този резултат освен поради дребния си размер, само че и за метода, по който употребява водата като трамплин – то отскача от нея, с цел да набере по-голяма скорост.
Източник: IFLScience
