Мнозинството българи оценяват членството в ЕС като положително, според изследване
Изследване, оповестено през миналата седмица, слага България е на трето място измежду страните, в които хората считат, че участието в Европейски Съюз е било позитивно за страната.
Председателят на Българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева акцентира пред БНР, че България не е била включена в проучването на организация U-Gov измежду 14 европейски страни. Българските данни са направени от Агенцията за маркетингови проучвания „ Кантар ", добави тя.
„ Има страни като Франция, Гърция, Италия, в които две трети от хората считат, че нито националната им система работи, нито европейската. В България, в Румъния, в Унгария в това число, множеството жители, множеството гласоподаватели считат, че националните им системи не работят, обаче Европа работи и в действителност Европа е поръчител за това нещата да вървят в някакво задоволително русло. Чехите и словаците са доста по-близо до Италия, Франция и Гърция, в сравнение с до Полша и България ".
Чернева е уверена: " Докато Брюксел е виждан като рамката на базисните правила, по които ние наваксваме, мисля, че към Брюксел ще има доверие ". Колкото и да са евроскептични хората в Полша, в Румъния и така нататък, даже и най-евроскептичните от тях не желаят овакантяване на Европейски Съюз, е установило проучването:
„ Това е известие, което крайните, антиевропейските сили в Европа схванаха и стопираха да приказват. Разбраха, че болшинството от жителите не желаят да видят разтурването на Европейския съюз и напускането на Европейски Съюз, само че желаят някаква смяна ".
Социологът Марчела Абрашева, която е и районен шеф за Балканите на организация „ Кантар ", посочи, че по принцип не е било планувано България да бъде страна в оповестеното изследване, само че:
„ Това, което мен ме стимулира, да опитаме да създадем тези данни за България и, жестоко казано, да се опитаме да ги прикачим, без да са били желани, е това, което мен персонално ме ужасява, като жители на страната, а не като социолог или специалист - ние след 20 години да упрекваме Европейски Съюз за всичко, което ние самите не сме свършили, и да стигнем до решения, за които хората не са осведомени и не са желали да вземат. Нека да бъдем осведомени къде стоим ние във връзка с европейските настройки! ".
Изследването е финансирано от „ Кантар " и няма гарант. Данните удостоверяват изрично, че Европа е цивилизационният фактор, в това число за нашата лична политическа система, за разлика от други страни, които слагат този път под въпрос. „ Европа не ни пречи, тя ни бута напред - това счита българският жител в болшинството си ":
„ Слуховете за евроскептицизма на България са мощно пресилени. България и другите страни към нас, за тях това към момента е доста мощен интеграционен план ".
Хората, които се тормозят, че хора отдругаде идват в България, са 8%, а в Словакия - 61:
„ Темата за миграцията, емиграцията, имиграцията и бежанците е доста огромна и в нея са насъбрани доста неща. Пречи на тази тематика говоренето и в една обща кошница, която наложително е отрицателна. Различните страни, взели участие в изследването, са реагирали на разнообразни аспекти. Не бих се изненадала Словакия да се усеща застрашена по линията на антитероризма, а не по линия на стопанската система или по линията на културна еднаквост с тези бежанци ".
В съвсем всички страни от проучването голям % от хората се тормозят, че сънародниците им напущат страната.
Темата за емиграцията звучи по обезпокоителен метод и в Гърция, и в Италия, и в Испания - изобщо всички страни, които се усещат привлечени от мощните стопански системи в Северна и Западна Европа, установи Чернева, съгласно която „ тази диспропорционалност демонстрира едно ново разделяне в Европа ".
„ Силно усещане ми направи в нашето проучване - страховете на европейците са доста свързани с носталгията им по предишното. Трудно им е на всички места в Европа да мислят за бъдещето. На въпроса: „ Мислите ли, че вашите деца ще живеят по-добре или по-лошо от вас ", голямото болшинство - над 60% - дават отговор, че ще живеят по-лошо. Това отрицателно очакване към бъдещето, тази тревога, е обвързвана даже не толкоз с материалната страна на нещата, тя е обвързвана и с възприятието за неустановеност по отношение на външни сили, за несигурността, обвързвана с климатичните промени, само че също и за несигурността от това по какъв начин ще наподобява, да кажем, работният пазар на следващия ден... Хората някак си се усещат попаднали в един нов свят, в който им е мъчно да се ориентират ".
Абрашева регистрира, че „ ние имаме същите настроения като в Европа, не сме коренно разнообразни ":
„ Българите се тормозят от обществени и стопански въпроси. Мислят същото както множеството европейци, в действителност. Без никакво подозрение България не желае и вижда големи загуби в това да се разпадне Европейски Съюз, да се получи някакъв коренен или противен резултат в Екологичен потенциал ".
Преди изборите за нов Екологичен потенциал Европа наподобява като един континент, който се е консолидирал, безапелационна е Чернева:
„ Мислехме, че Брекзит ще подейства демобилизиращо, в противен случай - рекордната поддръжка за плана Европейски Съюз в страните членки, които регистрират социолозите през последните месеци, се дължи точно на Брекзит и на хаотичността на Брекзит. Хората не желаят да попадат близо въобще до такава обстановка. Не е единствено това, ами стартират сякаш да ценят Европейски Съюз повече, да си дават сметка за това какво е, какви благоприятни условия дава и какъв вид организация е. Ирландия получи поддръжката на всички останали страни членки в разногласието ѝ за границата с Англия след Брекзит! Това беше доста впечатляващ образец за европейска взаимност. При всички случаи поддръжката за Европейски Съюз пораства. Същевременно обаче европейците желаят да приказват за Европа, тормозят се от национализма в Европа. В България това не излезе толкоз от данните, само че в доста от другите страни е много изразителен отговор - болшинството от хората считат, че тази нова вълна на шовинизъм може да докара до спорове сред страните и това доста ги тормози. При всички случаи след тези избори за Екологичен потенциал ще би трябвало незабавно да стартира диалогът за това по какъв начин да променим Европа ".
Абрашева разяснява, че българите не чакат огромно наличие на националисти в идващия Екологичен потенциал:
„ Аз не виждам антиевропейски настроения. Виждам подозрение, терзание, може би песимизъм, само че в действителност не откривам това чувство, че той се усилва в България. Не, той не се усилва. България е измежду „ топ 3 " страни в Европа, където 70% от хората споделят „ Каквото и да не е направила Европа за нас до този миг, изгодите и вероятностите за нас са доста повече, в сравнение с минусите ".
Председателят на Българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева акцентира пред БНР, че България не е била включена в проучването на организация U-Gov измежду 14 европейски страни. Българските данни са направени от Агенцията за маркетингови проучвания „ Кантар ", добави тя.
„ Има страни като Франция, Гърция, Италия, в които две трети от хората считат, че нито националната им система работи, нито европейската. В България, в Румъния, в Унгария в това число, множеството жители, множеството гласоподаватели считат, че националните им системи не работят, обаче Европа работи и в действителност Европа е поръчител за това нещата да вървят в някакво задоволително русло. Чехите и словаците са доста по-близо до Италия, Франция и Гърция, в сравнение с до Полша и България ".
Чернева е уверена: " Докато Брюксел е виждан като рамката на базисните правила, по които ние наваксваме, мисля, че към Брюксел ще има доверие ". Колкото и да са евроскептични хората в Полша, в Румъния и така нататък, даже и най-евроскептичните от тях не желаят овакантяване на Европейски Съюз, е установило проучването:
„ Това е известие, което крайните, антиевропейските сили в Европа схванаха и стопираха да приказват. Разбраха, че болшинството от жителите не желаят да видят разтурването на Европейския съюз и напускането на Европейски Съюз, само че желаят някаква смяна ".
Социологът Марчела Абрашева, която е и районен шеф за Балканите на организация „ Кантар ", посочи, че по принцип не е било планувано България да бъде страна в оповестеното изследване, само че:
„ Това, което мен ме стимулира, да опитаме да създадем тези данни за България и, жестоко казано, да се опитаме да ги прикачим, без да са били желани, е това, което мен персонално ме ужасява, като жители на страната, а не като социолог или специалист - ние след 20 години да упрекваме Европейски Съюз за всичко, което ние самите не сме свършили, и да стигнем до решения, за които хората не са осведомени и не са желали да вземат. Нека да бъдем осведомени къде стоим ние във връзка с европейските настройки! ".
Изследването е финансирано от „ Кантар " и няма гарант. Данните удостоверяват изрично, че Европа е цивилизационният фактор, в това число за нашата лична политическа система, за разлика от други страни, които слагат този път под въпрос. „ Европа не ни пречи, тя ни бута напред - това счита българският жител в болшинството си ":
„ Слуховете за евроскептицизма на България са мощно пресилени. България и другите страни към нас, за тях това към момента е доста мощен интеграционен план ".
Хората, които се тормозят, че хора отдругаде идват в България, са 8%, а в Словакия - 61:
„ Темата за миграцията, емиграцията, имиграцията и бежанците е доста огромна и в нея са насъбрани доста неща. Пречи на тази тематика говоренето и в една обща кошница, която наложително е отрицателна. Различните страни, взели участие в изследването, са реагирали на разнообразни аспекти. Не бих се изненадала Словакия да се усеща застрашена по линията на антитероризма, а не по линия на стопанската система или по линията на културна еднаквост с тези бежанци ".
В съвсем всички страни от проучването голям % от хората се тормозят, че сънародниците им напущат страната.
Темата за емиграцията звучи по обезпокоителен метод и в Гърция, и в Италия, и в Испания - изобщо всички страни, които се усещат привлечени от мощните стопански системи в Северна и Западна Европа, установи Чернева, съгласно която „ тази диспропорционалност демонстрира едно ново разделяне в Европа ".
„ Силно усещане ми направи в нашето проучване - страховете на европейците са доста свързани с носталгията им по предишното. Трудно им е на всички места в Европа да мислят за бъдещето. На въпроса: „ Мислите ли, че вашите деца ще живеят по-добре или по-лошо от вас ", голямото болшинство - над 60% - дават отговор, че ще живеят по-лошо. Това отрицателно очакване към бъдещето, тази тревога, е обвързвана даже не толкоз с материалната страна на нещата, тя е обвързвана и с възприятието за неустановеност по отношение на външни сили, за несигурността, обвързвана с климатичните промени, само че също и за несигурността от това по какъв начин ще наподобява, да кажем, работният пазар на следващия ден... Хората някак си се усещат попаднали в един нов свят, в който им е мъчно да се ориентират ".
Абрашева регистрира, че „ ние имаме същите настроения като в Европа, не сме коренно разнообразни ":
„ Българите се тормозят от обществени и стопански въпроси. Мислят същото както множеството европейци, в действителност. Без никакво подозрение България не желае и вижда големи загуби в това да се разпадне Европейски Съюз, да се получи някакъв коренен или противен резултат в Екологичен потенциал ".
Преди изборите за нов Екологичен потенциал Европа наподобява като един континент, който се е консолидирал, безапелационна е Чернева:
„ Мислехме, че Брекзит ще подейства демобилизиращо, в противен случай - рекордната поддръжка за плана Европейски Съюз в страните членки, които регистрират социолозите през последните месеци, се дължи точно на Брекзит и на хаотичността на Брекзит. Хората не желаят да попадат близо въобще до такава обстановка. Не е единствено това, ами стартират сякаш да ценят Европейски Съюз повече, да си дават сметка за това какво е, какви благоприятни условия дава и какъв вид организация е. Ирландия получи поддръжката на всички останали страни членки в разногласието ѝ за границата с Англия след Брекзит! Това беше доста впечатляващ образец за европейска взаимност. При всички случаи поддръжката за Европейски Съюз пораства. Същевременно обаче европейците желаят да приказват за Европа, тормозят се от национализма в Европа. В България това не излезе толкоз от данните, само че в доста от другите страни е много изразителен отговор - болшинството от хората считат, че тази нова вълна на шовинизъм може да докара до спорове сред страните и това доста ги тормози. При всички случаи след тези избори за Екологичен потенциал ще би трябвало незабавно да стартира диалогът за това по какъв начин да променим Европа ".
Абрашева разяснява, че българите не чакат огромно наличие на националисти в идващия Екологичен потенциал:
„ Аз не виждам антиевропейски настроения. Виждам подозрение, терзание, може би песимизъм, само че в действителност не откривам това чувство, че той се усилва в България. Не, той не се усилва. България е измежду „ топ 3 " страни в Европа, където 70% от хората споделят „ Каквото и да не е направила Европа за нас до този миг, изгодите и вероятностите за нас са доста повече, в сравнение с минусите ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ