Лекарите приемат насилието като част от работата си
Изследване от 2019 година демонстрира, че 61,9% от медиците в света оповестяват за принуждение на работното място. 42,5% са били жертва на вербално принуждение, а 24,4% са претърпели физическо принуждение през последните 12 месеца. Това излиза наяве от презентацията „ Инициативи на БЛС за превъзмогване на случаите на експанзия против лекари “, показана по време на първата за годината среща на ръководителите на районните колегии (Regional Medical Association) в град Драма, Гърция.
В международен мащаб сред 8% и 38% от лекарите са претърпели физическо принуждение в някакъв миг от кариерата си, до момента в който към 70% са обект на вербална експанзия и тормоз. Най-висок е процентът в Турция. Там 86,8% от здравните експерти са били жертва на експанзия най-малко един път в кариерата си. В Италия 67% от медицинските сестри и 53% от лекарите са жертви на експанзия, а в Съединени американски щати по данни на ФБР 75% от закононарушенията в здравните заведения са експанзия против лекари.
Сред главните аргументи за експанзията са безпокойствие и раздразнение; дълго време за изчакване; чувство за ниско качество на здравните грижи; ниска здравна грамотност; дисонанс сред упования и реалност; липса на съчувствие и храбър образ; ролята на медиите; отношението на здравните експерти.
48% от лекарите в България, или съвсем всеки втори доктор е бил подложен на вербална експанзия по време на работа, излиза наяве още от презентацията. За съпоставяне, жертва на вербална експанзия са единствено 17% от експертите в други промишлености. 7% от лекарите са претърпели физическа експанзия, до момента в който в другите специалности процентът е едвам 3%. Градовете, отличаващи се с най-висока степен на принуждение над медици, са Ямбол, София, Добрич, Шумен, Самоков и Перник.
Проучване измежду 1409 медицински експерти и 1373 пациенти за интервала 2014-2017 година демонстрира, че главните аргументи за експанзията у нас са ниското равнище на здравна просвета, използването на опиати, минусите на здравната система, неналичието на доверие в лекарите и провокиращо принуждение държание от страна на медиците.
35% от лекарите обаче не могат да преценяват какви превантивни ограничения би трябвало да бъдат въведени и приложени, 30% считат, че би трябвало да бъде усъвършенствана връзката с пациентите и околните им, 23% считат, че би трябвало да се върне доверието в обществото посредством смяна на отношението към тях от страна на медии и институции, 21% са за дейна работа с обществото. Според 8% от лекарите обстановката ще се оправи, в случай че има строги санкции и ефикасни присъди за насилниците, а 3% разчитат на засилена защита и видеонаблюдение.
От БЛС прецизират, че сред 2014 година и средата на 2017 година е имало приблизително сред 70 и 80 случая на принуждение против лекари, а 100 са били записаните набези против медицински екипи на Спешна помощ, само че има единствено 4 влезнали в действие присъди. За 2018 година и 2019 година има 330 случая на вербална експанзия и 41 случая на физическа експанзия против екипи на Спешна помощ и надлежно 623 и 34 случая в Спешни отделения. Между 2020 година и 2022 година има 30 правосъдни производства, довели до 26 присъди, четири (4) от които влезнали в действие.
В света се оповестява за единствено 19% неотчетено принуждение против лекари, до момента в който в България процентът на неотчитане може да доближи 50%. Причините за това са предходен опит без подхванати действия; липса на поддръжка от ръководството; приемане на насилието като част от работата; боязън от последствия; държание, установяване като „ конфликтно “; предпочитание да „ се свърши с всичко това “.
Сред вероятните решения от БЛС показват заслужено и бързо правосъдно произвеждане, тъй че да се преобърне чувството за безнаказаност; образование на лекари за справяне с рискови обстановки – информационни умения, техники за деескалация, самосъзнание; нараснал авторитет на лекарите в обществото. Като приоритет са посочени дейностите, които имат за цел да трансформират обществените настройки и да основат нулева приемливост към експанзията. На второ равнище са дейностите, които са ориентирани към справяне със обвързваните с лекарите рискови фактори и смяна на държанието им.
В международен мащаб сред 8% и 38% от лекарите са претърпели физическо принуждение в някакъв миг от кариерата си, до момента в който към 70% са обект на вербална експанзия и тормоз. Най-висок е процентът в Турция. Там 86,8% от здравните експерти са били жертва на експанзия най-малко един път в кариерата си. В Италия 67% от медицинските сестри и 53% от лекарите са жертви на експанзия, а в Съединени американски щати по данни на ФБР 75% от закононарушенията в здравните заведения са експанзия против лекари.
Сред главните аргументи за експанзията са безпокойствие и раздразнение; дълго време за изчакване; чувство за ниско качество на здравните грижи; ниска здравна грамотност; дисонанс сред упования и реалност; липса на съчувствие и храбър образ; ролята на медиите; отношението на здравните експерти.
48% от лекарите в България, или съвсем всеки втори доктор е бил подложен на вербална експанзия по време на работа, излиза наяве още от презентацията. За съпоставяне, жертва на вербална експанзия са единствено 17% от експертите в други промишлености. 7% от лекарите са претърпели физическа експанзия, до момента в който в другите специалности процентът е едвам 3%. Градовете, отличаващи се с най-висока степен на принуждение над медици, са Ямбол, София, Добрич, Шумен, Самоков и Перник.
Проучване измежду 1409 медицински експерти и 1373 пациенти за интервала 2014-2017 година демонстрира, че главните аргументи за експанзията у нас са ниското равнище на здравна просвета, използването на опиати, минусите на здравната система, неналичието на доверие в лекарите и провокиращо принуждение държание от страна на медиците.
35% от лекарите обаче не могат да преценяват какви превантивни ограничения би трябвало да бъдат въведени и приложени, 30% считат, че би трябвало да бъде усъвършенствана връзката с пациентите и околните им, 23% считат, че би трябвало да се върне доверието в обществото посредством смяна на отношението към тях от страна на медии и институции, 21% са за дейна работа с обществото. Според 8% от лекарите обстановката ще се оправи, в случай че има строги санкции и ефикасни присъди за насилниците, а 3% разчитат на засилена защита и видеонаблюдение.
От БЛС прецизират, че сред 2014 година и средата на 2017 година е имало приблизително сред 70 и 80 случая на принуждение против лекари, а 100 са били записаните набези против медицински екипи на Спешна помощ, само че има единствено 4 влезнали в действие присъди. За 2018 година и 2019 година има 330 случая на вербална експанзия и 41 случая на физическа експанзия против екипи на Спешна помощ и надлежно 623 и 34 случая в Спешни отделения. Между 2020 година и 2022 година има 30 правосъдни производства, довели до 26 присъди, четири (4) от които влезнали в действие.
В света се оповестява за единствено 19% неотчетено принуждение против лекари, до момента в който в България процентът на неотчитане може да доближи 50%. Причините за това са предходен опит без подхванати действия; липса на поддръжка от ръководството; приемане на насилието като част от работата; боязън от последствия; държание, установяване като „ конфликтно “; предпочитание да „ се свърши с всичко това “.
Сред вероятните решения от БЛС показват заслужено и бързо правосъдно произвеждане, тъй че да се преобърне чувството за безнаказаност; образование на лекари за справяне с рискови обстановки – информационни умения, техники за деескалация, самосъзнание; нараснал авторитет на лекарите в обществото. Като приоритет са посочени дейностите, които имат за цел да трансформират обществените настройки и да основат нулева приемливост към експанзията. На второ равнище са дейностите, които са ориентирани към справяне със обвързваните с лекарите рискови фактори и смяна на държанието им.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ