"Атака" оглави класация на антизападните партии в ЕС
Изследване на Европейския съвет за външна политика демонстрира, че "Атака " е най-антизападната партия в Европейски Съюз.
Пет български партии влизат в топ 30 на антиевропейските политически сили. Проучването преглежда европейските партии от позиция на идеологическата им непосредственост до Кремъл и отношението им към главните детайли на западния политически ред.
В изявление за БНР Весела Чернева, шеф на Българския офис на Европейския съвет по външна политика, даде повече информация за изследването.
Изследвани са 252 партии в цяла Европа. Това са всички парламентарно показани партии към времето на проучването. Преди малко повече от година стартира проучването, тъй че в нашия случай това значи предходното Народно заседание. Изследването няма искания за представителност, тъй като не е говорено нито със самите политически партии, нито с техни членове или симпатизанти. Поискано е мнението на национални откриватели, хора, които наблюдават партийния живот в съответните страни, хора, които от своя страна са говорили с представители на другите партии и имат визия какви са техните позиции по няколко огромни групи въпроси. Това са 12 въпроса, които рефлектират върху задачите на Европейския съюз, само че също по този начин и върху главните рецесии, през които мина Европейският съюз през последните три години, посочи Чернева.
Въпросите са за: поддръжка на Европейски Съюз, поддръжка за либерализма като европейска полезност (разделение на управляващите, опция за обществен контрол), секуларизъм (разделение сред черква и страна и приемането на това разделение), поддръжка за НАТО и Европейския съюз като център на европейския ред и сигурност, поддръжка за трансаантлантическите връзки, отношение към свободния пазар и глобализацията. Това е огромна част от базисната ориентировка на Европейски Съюз. Има и 3 въпроса, които са директно или индиректно свързани с Русия – отношението на страната към Русия, отношение на страната към глобите против Русия и има ли партията връзки с Русия. Има и въпрос, обвързван с поддръжката в Украйна и промените там, както и към бежанската рецесия и войната в Сирия, сподели още Весела Чернева.
Пет български партии влизат в топ 30 на антиевропейските политически сили. Проучването преглежда европейските партии от позиция на идеологическата им непосредственост до Кремъл и отношението им към главните детайли на западния политически ред.
В изявление за БНР Весела Чернева, шеф на Българския офис на Европейския съвет по външна политика, даде повече информация за изследването.
Изследвани са 252 партии в цяла Европа. Това са всички парламентарно показани партии към времето на проучването. Преди малко повече от година стартира проучването, тъй че в нашия случай това значи предходното Народно заседание. Изследването няма искания за представителност, тъй като не е говорено нито със самите политически партии, нито с техни членове или симпатизанти. Поискано е мнението на национални откриватели, хора, които наблюдават партийния живот в съответните страни, хора, които от своя страна са говорили с представители на другите партии и имат визия какви са техните позиции по няколко огромни групи въпроси. Това са 12 въпроса, които рефлектират върху задачите на Европейския съюз, само че също по този начин и върху главните рецесии, през които мина Европейският съюз през последните три години, посочи Чернева.
Въпросите са за: поддръжка на Европейски Съюз, поддръжка за либерализма като европейска полезност (разделение на управляващите, опция за обществен контрол), секуларизъм (разделение сред черква и страна и приемането на това разделение), поддръжка за НАТО и Европейския съюз като център на европейския ред и сигурност, поддръжка за трансаантлантическите връзки, отношение към свободния пазар и глобализацията. Това е огромна част от базисната ориентировка на Европейски Съюз. Има и 3 въпроса, които са директно или индиректно свързани с Русия – отношението на страната към Русия, отношение на страната към глобите против Русия и има ли партията връзки с Русия. Има и въпрос, обвързван с поддръжката в Украйна и промените там, както и към бежанската рецесия и войната в Сирия, сподели още Весела Чернева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ