Младите са най-тревожни и гневни заради ситуацията с Covid-19 според изследване на Софийския университет
Изследване на екип към Философския факултет на Софийския университет за следствията от изключителното състояние върху душeвността демонстрира, че у нас младежите до 29 години имат най-високи равнища на горест, паника, боязън и суматоха.
Това оповестява Българска телеграфна агенция, като цитира данни от проучването, извършено в интервала 18-22 март през онлайн обществените мрежи измежду 1504 участници, сред и пет и 10 дни след оповестяването на изключителното състояние в България,.
Данните демонстрират, че младежите са и най-гневни, а търсенето на прочувствена поддръжка е най-ниско в тази възрастова група .
Най-често употребяваният източник на информация са формалните изказвания на Националния действен щаб за битка с ковид - 72,9 на 100 от интервюираните дават отговор по този начин. Социалните мрежи са на второ място - 56,3 %, а на трето - научни издания и изявления - 51,5 на 100.
Мъжете реагират по-гневно на обстановката от дамите, като в това време употребяват по-често иронията и възприятието на комизъм. Жените претърпяват по-силно страсти като боязън и паника и подчертават върху шерването и търсенето на прочувствена поддръжка в онлайн общуването.
Според данните хората над 49 години са с най-високи равнища на общопризнат надзор и най-ниска степен на възприемана опасност от обстановката . В същото време те са и тези, които най-вече търсят поддръжка онлайн.
Хората с по-високо обучение изпитват по-голям дискомфорт от рестриктивните мерки в обществения живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични в сегашната обстановка.
Семейните също в по-малка степен възприемат ситуацията като заплашително и имат чувството за по-голям персонален надзор.
Най-често споделяните упования за следствията от обстановката са да настъпи финансов и стопански провал в международен мащаб -73,2%, последствия в политически и управнически аспект - 71,5%, само че и да се трансформират полезностите на хората - 68,3%, хората да стартират да обръщат повече внимание на метода си на живот и на здравето си - по 65,8% и да настъпят съществени промени в човешките взаимоотношения - 62,8%.
Като общ извод психолозите акцентират, че без значение от изключителния темперамент на обстановката, участвалите в проучването не я претърпяват като мощно стресираща .
Екипът, провел проучването, включва проф. Соня Карабельова, доктор Бисерка Зарбова и докторант Радина Стоянова от катедрата "Обща, пробна, развитийна и здравна логика на психиката " към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски.
„ Обявяването на изключителното състояние в България сякаш засегна в най-голяма степен стандартите на държание и качеството на живот на по-младите и дейни членове на обществото “, разясниха за Българска телеграфна агенция от екипа на проф. Карабельова.
„ Сегашната обстановка внезапно блокира открития стандарт и изпреварващо изправи младежите пред невъзможността да бъдат дейни, да реализират директно задоволство на желанията и потребностите си, което неизбежно предизвика неодобрение, яд, отчаяние “, считат от екипа.
„ По-възрастното потомство, въпреки също да не е квалифицирано за това развиване, въпреки всичко има опит от оправянето с предходни рецесии, има и повече сдържаност в осмислянето на събитията и борбеност за превъзмогване на компликациите “, разясняват учените.
С развиването на обстановката сигурно ще има динамичност в прекарванията и на двете групи , предвиждат от екипа на проф. Карабельова.
Адаптацията към разнообразни условия изисква време и внезапно наложените ограничения, даже рационални и обосновани, се свързват с реакции на стрес и прочут интервал на пригаждане към нетипичната обстановка, означават от екипа и допълват, че за подобен ранен стадий на оценка и реакция към спешното събитие са типични по-скоро реакциите на отказване и потрес, при които човек нормално се пробва да отхвърли вероятните загуби.
Психолозите изясняват, че съгласно една от главните теории за акомодацията към напрежението, хората реагират на застрашаващи ги събития посредством нескончаем развой на пригаждане, който включва разрешаването на три казуса.
На първо място всеки би трябвало да си отговори какъв е смисълът на събитието и какви ще са последствията за неговия живот. Позитивното пригаждане към спешното събитие изисква старания за преодоляване на обстановката, надзор върху метода на превозване на времето, доверие в качествата за решение на персоналните проблеми, полагане на старания за справяне с значимите промени, които настъпват в живота, сполучливо решение на дребните проблеми и грижи в всекидневието - така наречен общопризнат надзор, коментират от екипа на проф. Соня Карабельова.
Към това се прибавя и опитът да се научим да се оправяме по-ефективно, черпейки опит от другите.
На последващо място, всеки се пробва да извлече избрани изгоди от събитието, още веднъж в опит да активизира всички свои запаси за справяне.
Успешното разрешаване на тези проблеми зависи от способността на човек да образува и поддържа набор от илюзии, като тези илюзии не са наложително противоположни на известните обстоятелства, а по-скоро съставляват метод на разбиране на обстоятелствата в избрана по-позитивна светлина.
Позитивните илюзии се асоциират с благополучие и задоволство, способността на хората да се грижат за другите и способността за креативна и продуктивна работа. Илюзиите могат да основат самоизпълняващо се знамение, което служи за окуражаване и за вложение на повече старания, когато човек попадне в обстановки, които от справедлива позиция, имат слаба възможност за сполучлив излаз, разясняват от екипа на проф. Карабельова.
От тази позиция вероятността, която е обрисувана в проучването за смяна в ценностно отношение, угриженост за здравето и качеството на живот, значително отразява търсенето на смисъла на страданието, претворяването му в нещо градивно и готовност на напъните за справяне и продължение напред, макар обективните компликации, поясняват от екипа резултатите от изследването.
В тази посока е и главният извод, който прави и екипът на проф. Карабельова - в обстановки на рецесия хуманността и съпричастността излизат на напред във времето.
Необходимостта от смяна в полезностите на хората, от съществени промени във взаимоотношенията, от превръщане на по-голямо внимание на здравето, метода на живот и опазването на околната среда, стартират да се осъзнават в по-голяма степен. Това е значимо от позиция на бъдещите дейности на хората освен у нас, само че и в световен мащаб, тъй като се отнася за цялото човечество, означават психолозите.
Това оповестява Българска телеграфна агенция, като цитира данни от проучването, извършено в интервала 18-22 март през онлайн обществените мрежи измежду 1504 участници, сред и пет и 10 дни след оповестяването на изключителното състояние в България,.
Данните демонстрират, че младежите са и най-гневни, а търсенето на прочувствена поддръжка е най-ниско в тази възрастова група .
Най-често употребяваният източник на информация са формалните изказвания на Националния действен щаб за битка с ковид - 72,9 на 100 от интервюираните дават отговор по този начин. Социалните мрежи са на второ място - 56,3 %, а на трето - научни издания и изявления - 51,5 на 100.
Мъжете реагират по-гневно на обстановката от дамите, като в това време употребяват по-често иронията и възприятието на комизъм. Жените претърпяват по-силно страсти като боязън и паника и подчертават върху шерването и търсенето на прочувствена поддръжка в онлайн общуването.
Според данните хората над 49 години са с най-високи равнища на общопризнат надзор и най-ниска степен на възприемана опасност от обстановката . В същото време те са и тези, които най-вече търсят поддръжка онлайн.
Хората с по-високо обучение изпитват по-голям дискомфорт от рестриктивните мерки в обществения живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични в сегашната обстановка.
Семейните също в по-малка степен възприемат ситуацията като заплашително и имат чувството за по-голям персонален надзор.
Най-често споделяните упования за следствията от обстановката са да настъпи финансов и стопански провал в международен мащаб -73,2%, последствия в политически и управнически аспект - 71,5%, само че и да се трансформират полезностите на хората - 68,3%, хората да стартират да обръщат повече внимание на метода си на живот и на здравето си - по 65,8% и да настъпят съществени промени в човешките взаимоотношения - 62,8%.
Като общ извод психолозите акцентират, че без значение от изключителния темперамент на обстановката, участвалите в проучването не я претърпяват като мощно стресираща .
Екипът, провел проучването, включва проф. Соня Карабельова, доктор Бисерка Зарбова и докторант Радина Стоянова от катедрата "Обща, пробна, развитийна и здравна логика на психиката " към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски.
„ Обявяването на изключителното състояние в България сякаш засегна в най-голяма степен стандартите на държание и качеството на живот на по-младите и дейни членове на обществото “, разясниха за Българска телеграфна агенция от екипа на проф. Карабельова.
„ Сегашната обстановка внезапно блокира открития стандарт и изпреварващо изправи младежите пред невъзможността да бъдат дейни, да реализират директно задоволство на желанията и потребностите си, което неизбежно предизвика неодобрение, яд, отчаяние “, считат от екипа.
„ По-възрастното потомство, въпреки също да не е квалифицирано за това развиване, въпреки всичко има опит от оправянето с предходни рецесии, има и повече сдържаност в осмислянето на събитията и борбеност за превъзмогване на компликациите “, разясняват учените.
С развиването на обстановката сигурно ще има динамичност в прекарванията и на двете групи , предвиждат от екипа на проф. Карабельова.
Адаптацията към разнообразни условия изисква време и внезапно наложените ограничения, даже рационални и обосновани, се свързват с реакции на стрес и прочут интервал на пригаждане към нетипичната обстановка, означават от екипа и допълват, че за подобен ранен стадий на оценка и реакция към спешното събитие са типични по-скоро реакциите на отказване и потрес, при които човек нормално се пробва да отхвърли вероятните загуби.
Психолозите изясняват, че съгласно една от главните теории за акомодацията към напрежението, хората реагират на застрашаващи ги събития посредством нескончаем развой на пригаждане, който включва разрешаването на три казуса.
На първо място всеки би трябвало да си отговори какъв е смисълът на събитието и какви ще са последствията за неговия живот. Позитивното пригаждане към спешното събитие изисква старания за преодоляване на обстановката, надзор върху метода на превозване на времето, доверие в качествата за решение на персоналните проблеми, полагане на старания за справяне с значимите промени, които настъпват в живота, сполучливо решение на дребните проблеми и грижи в всекидневието - така наречен общопризнат надзор, коментират от екипа на проф. Соня Карабельова.
Към това се прибавя и опитът да се научим да се оправяме по-ефективно, черпейки опит от другите.
На последващо място, всеки се пробва да извлече избрани изгоди от събитието, още веднъж в опит да активизира всички свои запаси за справяне.
Успешното разрешаване на тези проблеми зависи от способността на човек да образува и поддържа набор от илюзии, като тези илюзии не са наложително противоположни на известните обстоятелства, а по-скоро съставляват метод на разбиране на обстоятелствата в избрана по-позитивна светлина.
Позитивните илюзии се асоциират с благополучие и задоволство, способността на хората да се грижат за другите и способността за креативна и продуктивна работа. Илюзиите могат да основат самоизпълняващо се знамение, което служи за окуражаване и за вложение на повече старания, когато човек попадне в обстановки, които от справедлива позиция, имат слаба възможност за сполучлив излаз, разясняват от екипа на проф. Карабельова.
От тази позиция вероятността, която е обрисувана в проучването за смяна в ценностно отношение, угриженост за здравето и качеството на живот, значително отразява търсенето на смисъла на страданието, претворяването му в нещо градивно и готовност на напъните за справяне и продължение напред, макар обективните компликации, поясняват от екипа резултатите от изследването.
В тази посока е и главният извод, който прави и екипът на проф. Карабельова - в обстановки на рецесия хуманността и съпричастността излизат на напред във времето.
Необходимостта от смяна в полезностите на хората, от съществени промени във взаимоотношенията, от превръщане на по-голямо внимание на здравето, метода на живот и опазването на околната среда, стартират да се осъзнават в по-голяма степен. Това е значимо от позиция на бъдещите дейности на хората освен у нас, само че и в световен мащаб, тъй като се отнася за цялото човечество, означават психолозите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ