Къде в България е Къщата с фалосите?
Изследване на двама създатели разкри незнайни обстоятелства за една от емблематичните здания в Русе, които са част от богатото архитектурно завещание на града.
Това е здание, издигнато при започване на предишния век за банкова институция, само че два странни чугунени детайла при фасадната част пораждат легендата, че тук е имало обществен дом. Даже в случай че попитате инцидентен минувач къде е постройката на тогавашната Земеделска каса, може и да не се сети, само че сигурно ще ви упъти за Къщата с фалосите.
Разбира се, тази градска легенда не се възприема от откривателите на архитектурното завещание на Русе, само че по този начин или другояче тя съществува и не един и двама писачи са се упражнявали върху тази измислена история. После пък се появява версията, че двата чугунени детайла в действителност са коневръзи за облекчение на земеделските стопани, които спирали с каруците си пред постройката. Но и това не се оказа правилно, оповестява " Телеграф ".
Една директория, съхранявана в Държавния списък в Русе, разкри незнайни страници от историята на емблематичната постройка, намираща се на тогавашната улица „ Чукур чешме “, в този момент „ Олимпи Панов “. На документите попадат Александър Първанов и Толя Чорбаджиева, които в действителност са създатели на проучването. Първанов е прочут в Русе с интереса си към градските часовници – той даже се грижи за така наречен часовник на Банка „ Гирдап “, а Чорбаджиева е историк и шеф на архивната институция.
Документация
До появяването на проучването им се твърдеше, че не е известно да има непокътната документи за строителството на постройката на Земеделската каса. Приемаше се, че създател на плана е арх. Херман Майер и по този начин даже е написано на плочата, която и до през днешния ден стои на фасадата. Двамата създатели изрично опровергават това с архивни документи.
„ Всъщност ползата ми към градските часовници ме насочи към тази тематика. Знаете, че един от тях е на здание (в него в този момент се обитава Инспекцията по труда – б.а.), строено от арх. Майер. Досега се твърдеше, че той е и създателят на плана за постройката на Русенската земеделска каса. Започнах да се интересувам, да диря и по този начин попаднах на една директория с документи, която е в основата на нашето проучване “, описа пред „ Телеграф “ Александър Първанов, който по специалност е компютърен инженер.
Известно е, че след Освобождението Русе става водещ финансов център на България. До 1944 година в града работят повече от 150 банкови институции и клонове на банки, банкерски и сарафски къщи, кредитни кооперации, спестовни каси и застрахователни сдружения. Още през османския интервал по самодейност на валията на Дунавския вилает Мидхат паша в Русе през 1864 година се основават аграрни каси, чиято роля е да лимитират лихварството и да подкрепят земеделските стопани. Такива каси се появяват и другаде в страната. Те не престават да работят и след Освобождението, а през 1903 година се реорганизират и слагат основите на Българската земеделска банка.
Инициатива
„ Русенската каса добива известност и престиж през годините, разраства се и по този начин се появява нуждата от построяването на лична постройка. Инициативата за това е на Министерството на търговията и земеделието, което с писмо от 14 ноември 1896 година предлага да на касата да откри уместно място, което да бъде в най-хубавата част на града и на видно място “, описа пред „ Телеграф “ Толя Чорбаджиева.
Огледани са разнообразни терени и най-после е определен парцел в махалата „ Джамии Джадит “, който е изплатен от притежателя Стоян Ив. Роглев. Основният камък е положен тържествено на 23 юни 1899 година В проучването са посочени детайлности за извършените търгове и избора на реализатори, за условието към материалите, с които би трябвало да се построи постройката.
Голям е приносът на двамата русенци в установяването на създателя на плана на емблематичното здание. Първоначалните проекти и скици са открити в Централния държавен списък в София и за техен създател е посочен не арх. Херман Майер, а арх. Ставрев, без да е записано личното му име.
Името му се появява и в документи за градежа на постройката, съхранени в Държавен списък – Русе. След съветване със експерти двамата създатели стигат до заключението, че това е арх. Янаки Ставрев. Неговите първични проекти са модифицирани от инж. Стоян Малчев и по тях и под управление му постройката се построява. Тя е приключена дефинитивно и призната от комисия в края на 1901 година
Елементи
Сред „ русенските “ документи двамата създатели разкрили и квитанция за покупка на чугунени бранители. Това в действителност са двата декоративни детайла пред входа на постройката, поради които я назовават Къщата с фалосите. Точно този миг от изследователската работа развенчава градската легенда, че зданието е било употребявано в предишното за обществен дом.
Интересно изглеждащите чугунени бранители са сложени по план на инж. Тодор Тонев, който е бил поканен да се включи в довършителните работи. В своя план с изключение на бранителите той е заложил и изработката на два резервоара, отводнителни тръби и гръмоотводи. Инженерът е написал, че предназначението на чугунените бранители е „ да пазят целостта на каменоделните кюшета “ от преминаващите по улицата карети и каруци. Поръчани са били пет бранителя, за които е платена сумата от 140 лв.. Улиците тогава са изглеждали по различен метод, осъществявано е било и преустрояване на постройката и нуждата от повече бранители е отпаднала. Днес от тях са останали единствено два.
Това е здание, издигнато при започване на предишния век за банкова институция, само че два странни чугунени детайла при фасадната част пораждат легендата, че тук е имало обществен дом. Даже в случай че попитате инцидентен минувач къде е постройката на тогавашната Земеделска каса, може и да не се сети, само че сигурно ще ви упъти за Къщата с фалосите.
Разбира се, тази градска легенда не се възприема от откривателите на архитектурното завещание на Русе, само че по този начин или другояче тя съществува и не един и двама писачи са се упражнявали върху тази измислена история. После пък се появява версията, че двата чугунени детайла в действителност са коневръзи за облекчение на земеделските стопани, които спирали с каруците си пред постройката. Но и това не се оказа правилно, оповестява " Телеграф ".
Една директория, съхранявана в Държавния списък в Русе, разкри незнайни страници от историята на емблематичната постройка, намираща се на тогавашната улица „ Чукур чешме “, в този момент „ Олимпи Панов “. На документите попадат Александър Първанов и Толя Чорбаджиева, които в действителност са създатели на проучването. Първанов е прочут в Русе с интереса си към градските часовници – той даже се грижи за така наречен часовник на Банка „ Гирдап “, а Чорбаджиева е историк и шеф на архивната институция.
Документация
До появяването на проучването им се твърдеше, че не е известно да има непокътната документи за строителството на постройката на Земеделската каса. Приемаше се, че създател на плана е арх. Херман Майер и по този начин даже е написано на плочата, която и до през днешния ден стои на фасадата. Двамата създатели изрично опровергават това с архивни документи.
„ Всъщност ползата ми към градските часовници ме насочи към тази тематика. Знаете, че един от тях е на здание (в него в този момент се обитава Инспекцията по труда – б.а.), строено от арх. Майер. Досега се твърдеше, че той е и създателят на плана за постройката на Русенската земеделска каса. Започнах да се интересувам, да диря и по този начин попаднах на една директория с документи, която е в основата на нашето проучване “, описа пред „ Телеграф “ Александър Първанов, който по специалност е компютърен инженер.
Известно е, че след Освобождението Русе става водещ финансов център на България. До 1944 година в града работят повече от 150 банкови институции и клонове на банки, банкерски и сарафски къщи, кредитни кооперации, спестовни каси и застрахователни сдружения. Още през османския интервал по самодейност на валията на Дунавския вилает Мидхат паша в Русе през 1864 година се основават аграрни каси, чиято роля е да лимитират лихварството и да подкрепят земеделските стопани. Такива каси се появяват и другаде в страната. Те не престават да работят и след Освобождението, а през 1903 година се реорганизират и слагат основите на Българската земеделска банка.
Инициатива
„ Русенската каса добива известност и престиж през годините, разраства се и по този начин се появява нуждата от построяването на лична постройка. Инициативата за това е на Министерството на търговията и земеделието, което с писмо от 14 ноември 1896 година предлага да на касата да откри уместно място, което да бъде в най-хубавата част на града и на видно място “, описа пред „ Телеграф “ Толя Чорбаджиева.
Огледани са разнообразни терени и най-после е определен парцел в махалата „ Джамии Джадит “, който е изплатен от притежателя Стоян Ив. Роглев. Основният камък е положен тържествено на 23 юни 1899 година В проучването са посочени детайлности за извършените търгове и избора на реализатори, за условието към материалите, с които би трябвало да се построи постройката.
Голям е приносът на двамата русенци в установяването на създателя на плана на емблематичното здание. Първоначалните проекти и скици са открити в Централния държавен списък в София и за техен създател е посочен не арх. Херман Майер, а арх. Ставрев, без да е записано личното му име.
Името му се появява и в документи за градежа на постройката, съхранени в Държавен списък – Русе. След съветване със експерти двамата създатели стигат до заключението, че това е арх. Янаки Ставрев. Неговите първични проекти са модифицирани от инж. Стоян Малчев и по тях и под управление му постройката се построява. Тя е приключена дефинитивно и призната от комисия в края на 1901 година
Елементи
Сред „ русенските “ документи двамата създатели разкрили и квитанция за покупка на чугунени бранители. Това в действителност са двата декоративни детайла пред входа на постройката, поради които я назовават Къщата с фалосите. Точно този миг от изследователската работа развенчава градската легенда, че зданието е било употребявано в предишното за обществен дом.
Интересно изглеждащите чугунени бранители са сложени по план на инж. Тодор Тонев, който е бил поканен да се включи в довършителните работи. В своя план с изключение на бранителите той е заложил и изработката на два резервоара, отводнителни тръби и гръмоотводи. Инженерът е написал, че предназначението на чугунените бранители е „ да пазят целостта на каменоделните кюшета “ от преминаващите по улицата карети и каруци. Поръчани са били пет бранителя, за които е платена сумата от 140 лв.. Улиците тогава са изглеждали по различен метод, осъществявано е било и преустрояване на постройката и нуждата от повече бранители е отпаднала. Днес от тях са останали единствено два.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ