Ново разкритие от храм на хетите на 3200 години показва изумяващи факти
Изследователите може би са разкрили смисъла на 3200-годишна поредност от над 90 изсечени хетите скални релефа в храма Язиликая в централна Турция. Според ново изследване, оповестено предходната седмица в Journal of Skyscape Archaeology, тези комплицирани варовикови резби на богове, чудовища и животни дават визия за метода, по който хората от хилядолетно остарялото хетско царство са разбирали космоса. Храмът е открит от френския археолог и историк Шарл Тексие към 1834 година и лишава съвсем 200 години, с цел да бъдат дешифрирани релефите.
Хетите ръководят Анадола от 1680 година пр.н.е. до 1178 година пр.н.е. До скалното светилище Язиликая може да се стигне пешком от столицата на империята Хатуса и е било значимо религиозно място. Откритият храм действа като продължение на свещената мощ на града. Това „ образува възел, свързващ царството с небето “, пишат в своето изследване екип от откриватели, ръководени от Е. К. Круп и Еберхард Зангер.
Изследването допуска, че хетските хора са разглеждали Вселената като многопластова система, формирана от три равнища или сфери – земя (повърхностния свят), небе (небесният свят) и под земята свят. Светилището може да съставлява космоса, както е замислено от хетите, както и оформлението на целия комплекс Язиликая.
Голяма част от проучването се върти към две елементи от скалното светилище, които са обозначени с Камера А и Камера Б. Камера А, която съставлява земята и небето, е оградена от две стени, всяка от които носи ред издълбани фигури, които могат да изобразяват по-малки божества, които маршируват в върволица към основен релеф с присъединяване на бога на бурята Тессуб, брачната половинка му богинята майка Хебат и техния наследник, планинския господ Шарума.
Камера А Тъй като този панел се намира на север, създателите на проучването считат, че той е изравнен с небесната околополюсна зона и безконечните звезди, като да вземем за пример Полярната звезда, която в никакъв случай не е залязла под хоризонта.
Рисунка на Шарл Тексие на основната сцена в Камера А Граничеща с извисяващи се скални стени, Камера Б може да съставлява подземния свят. Показани са демони с лъвска глава, които пазят входа на камерата. Основен релеф изобразява 12-те богове от подземния свят, всеки от които носи сърповидни мечове. Има и величествен 3.4 м висок релеф, изобразяващ Нергал, който ръководи подземния свят.
Камера Б (Снимка: Bernard Gagnon) Входът в подземния свят в Камера Б в миналото е бил маркиран с изкуствена водопроводна тръба. В хетската просвета водата символизира проход, а разкопките разкриват остатъци от кости на птици, „ евентуално показващи характерни ритуали за жертвоприношения в подземния свят “, допуска проучването.
Входът на Камера Б Тази камера изобразява гибелта – макар че прекосяването, което тя съставлява, не е непрекъснато. Вместо това целият галактически светоглед включва детайли на гибел и прераждане, нощ и ден, луна и слънце и цикличните процеси в природата, в това число сезоните.
Снимка: Klaus-Peter Simon Язиликая е освен космологична карта, само че и комплициран астрономически календар – тип обсерватория, употребена за премерване на времето посредством придвижването на звездите. Той е толкоз прецизен, че може да покаже „ избран час в избран месец с акуратност от към 10 минути “, изясняват откривателите.
Но специалистите внимават да отбележат същинската роля на това свещено място: „ Обсерваториите нито изискват, нито кани публики… И двете огромни камери на светилището са на първо място ритуални пространства, които са употребявани като сцена за значима церемониална активност. “
Вижте още:
