Защо звукът от нокти върху черна дъска ни е толкова неприятен
Изследователите Д. Халпърн, Джеймс Хиленбранд и Рудолф Блейк през 1986 година организират изследване за да схванат какво тъкмо в звуците от нокти върху черна дъска, вилица по паница и всичките сходни, ни карат да реагираме с разка злост. Те излагат хипотезата, че причина за реакцията ни са високите честоти и по тази причина записват неприятните звуци и от всеки запис основават по три версии – с отстранени ниски, междинни и високи честоти. След като пускат по този начин разграничените звуци на участниците в опита, тримата учени откриват, че грешат… Както доктор Блейк означи: „ За наша изненада премахването на високите честоти не намаляваше отвратителните качества на звука, намаляваше ги неналичието на междинните. “
Откривайки това, те вършат догатката, че тези междинни честоти наподобява или на тон, издаван от див звяр, или на сигнален зов на различен примат. В последна сметка „ Оказва се, че звуковите талази в действителност са удивително сходни на предупредителните крясъци на примати, изключително на виковете на шимпанзето “.
Императорски тамарин
Твърди се необятно, че едно друго проучване развенчава това умозаключение – „ Спонтанни акустични желания у нечовешките примати “. То гледа по какъв начин тамарините реагират на избрани звуци, в това число на нокти по дъска и на бял звук. Ако в действителност обаче прочетем проучването, ще забележим, че то не развенчава нищо, а просто демонстрира, че тамарините не демонстрират повече или по-малко омерзение към звука от нокти, в сравнение с към белия звук.
Вече през новия век откривателите Майкъл Олер и Кристоф Ройтер вземат решение да проведат изследване, озаглавено „ Психоакустика на скърцането по черна дъска “, оповестено в списанието на Acoustical Society of America през 2011 година Те малко или доста повтарят опита от 1986 година, само че към този момент употребявайки модерни технологии и събирайки доста повече данни – за сърдечната периодичност на участниците, кръвното налягане и електрическото противодействие на тяхната кожа, до момента в който им пускат звуци на ноктите по дъска, скърцащ стиропор, вилици върху чинии и други сходни.
Изследователите откриват още, че в случай че кажат на участниците, че звуците са от музикална комбинация, те ги считат за доста по-малко неприятни, в сравнение с в случай че им кажат какво в действителност слушат, макар че към момента се следи смяна в сърдечната им активност, кръвното налягане и най-много в проводимостта на кожата при възпроизвеждане на неприятния диапазон честоти.
Въпреки че това проучване в действителност не прибавя прекалено много нова информация към първото, този път откривателите допускат, че повода да реагираме по този начин е, тъй като звуците от този диапазон са доста мощни, а човешкият ушен канал в действителност ги усилва още. Това явно е потребно за схващане на човешката тирада с такава непорочност, само че в случай че тя е прекомерно мощна, може да стане неприятна и даже да се схване като мъчителна.
Добавяйки още едно значимо парче към пъзела, ученият Сукбиндер Кумар през 2012 година разгласяват резултатите от своето изследване „ Дисоциативно показване на акустичните характерности и валентността на неприятните звуци “. В него се прави нуклеарно магнитен резонанс на група хора, до момента в който слушат гадните звуци, както и други по-приятни – общо са им пуснати 74 разнообразни типа звуци. Те откриват, че когато хората чуват нокти по дъска, освен, че правят оценка това като неприятно, само че равнището на тягост, е директно съразмерно на интензивността в амигдалата и слуховия кортекс. Също се открива, че активирането на амигдалата от своя страна ускорява активирането на слуховите центрове в мозъка, което в допълнение го кара да обръща още повече внимание на звуците и в този случай не по прелестен метод заради активирането на амигдалата.
Най-лошо оценените звуци – т.е. тези, които основават най-голяма интензивност сред амигдалата и слуховия кортекс – бяха стъргане на нож по бутилка, драскане с вилица върху стъклена паница и скърцане на тебешир върху дъска (в случай, че се чудите, един от най-приятно оценените звуци е този на смеещо се бебе).
В изследването също по този начин се стигат до извода, че проблематичните честоти на звуците наподобява са сред 2000 Hz и 5000 Hz. Д-р Кумар разяснява: „ Това е честотният обсег, към който нашите уши са най-чувствителни. Въпреки че към момента има доста диспути за какво това е по този начин, в този диапазон постоянно можем да открием писъци, които намираме за неприятни. “
Това вдъхва още малко доверие към първичните хипотези от проучването от 1986 година, че има нещо в нашето отдавнашно минало, което ни е научило да се опасяваме от тези звуци до степен, в която мозъците ни безусловно провокират тревога и суматоха. Както обобщава доктор Кумар, „ Изглежда, че се задейства нещо доста примитивно… Може да е сигнал за заплаха от амигдалата до слуховия кортекс. “
Да обобщим. Отговорът на въпроса за какво хората ненавиждат звука на нокти по дъска е, тъй като заради някаква причина това кара амигдалата да се задейства и да взаимодейства със слуховия кортекс на мозъка, най-вероятно тъй като предците ни са свързвали избрани честоти с настъпваща заплаха.
