Ето как смартфоните променят мозъка на децата
Изследователи откриха дисбаланс в мозъка на младежите, пристрастени към своите умни мобилни устройства и интернет. Това настояват резултатите от ново изследване, показано преди дни на годишната среща на Радиологичното сдружение на Северна Америка (RSNA).
Според данните на Pew Research Center, 46% от американците настояват, че не могат да живеят без смарт телефоните си. Макар това възприятие явно да е хиперболизирано, от ден на ден и повече хора стават все по-зависими от смарт телефоните и другите портативни електронни устройства, посредством които четат вести, получават информация, играят игри и въобще им дават връзка със света — виртуален и действителен, написа научното издание Science Daily.
Наред с възходящата угриженост, че младежите отделят прекалено много време, вглъбени в своите телефони, вместо да взаимодействат с действителни хора в действителния свят, се появяват и въпроси, свързани с непосредствените резултати върху мозъка и вероятните дълготрайни последствия от тази фикс идея.
Именно това е една от тематиките, върху които учените работят от дълго време, а родителите се интересуват живо.
Настоящото проучване удовлетворява любознанието, най-малко до известна степен.
Професорът по неврорадиология Хюнг Сук Сео в Корейския университет в Сеул и сътрудниците му употребявали магнитно-резонансна спектроскопия (MRS), с цел да получат информация за мозъка на младежите, пристрастени към смарт телефони и интернет.
В изследването са включени 19 младежи на междинна възраст 15 години, диагностицирани с такава взаимозависимост, както и 19 здрави техни връстници. Установено е, че пристрастените младежи имали високи равнища на импулсивност, безпокойствие, меланхолия и бодърствуване.
За да получат своите данни, откривателите употребявали стандартизирани проби за привързаност, с цел да мерят сериозността на зависимостта на младежите от интернет и смарт телефони. Въпросите в теста били съсредоточени върху времето, което младежите прекарват с мобилните си устройства и в интернет и по какъв начин това визира всекидневието, обществения живот, продуктивността, съня и възприятията им.
"Колкото по-висок е резултатът, толкоз по-тежка е пристрастяването ", сподели доктор Сео.
По-любопитни обаче, са проучванията с ядрено-магнитен резонанс, които мерят равнищата на глутамат-глутамин (Glx) — невротрансмитер в мозъка, който прави невроните по-електрически възбудени, и гама-аминобутирова киселина (GABA) — различен невротрансмитер, който забавя мозъчните сигнали.
Резултатите демонстрират, че в съпоставяне със здравите младежи, съотношението GABA към Glx е било доста по-високо в предния цингуларен кортекс на пристрастените младежи преди лечението.
Значително по-високото равнище на GABA може да има многочислени странични резултати, в това число тревога и унесеност.
Въпреки че са нужни повече изследвания, доктор Сео е на мнение, че нарасналите равнища на GABA в мозъка на пристрастените младежи може да имат връзка с дезинтегрираното и изкривената прочувствена и когнитивна обработка при младежите.
Според данните на Pew Research Center, 46% от американците настояват, че не могат да живеят без смарт телефоните си. Макар това възприятие явно да е хиперболизирано, от ден на ден и повече хора стават все по-зависими от смарт телефоните и другите портативни електронни устройства, посредством които четат вести, получават информация, играят игри и въобще им дават връзка със света — виртуален и действителен, написа научното издание Science Daily.
Наред с възходящата угриженост, че младежите отделят прекалено много време, вглъбени в своите телефони, вместо да взаимодействат с действителни хора в действителния свят, се появяват и въпроси, свързани с непосредствените резултати върху мозъка и вероятните дълготрайни последствия от тази фикс идея.
Именно това е една от тематиките, върху които учените работят от дълго време, а родителите се интересуват живо.
Настоящото проучване удовлетворява любознанието, най-малко до известна степен.
Професорът по неврорадиология Хюнг Сук Сео в Корейския университет в Сеул и сътрудниците му употребявали магнитно-резонансна спектроскопия (MRS), с цел да получат информация за мозъка на младежите, пристрастени към смарт телефони и интернет.
В изследването са включени 19 младежи на междинна възраст 15 години, диагностицирани с такава взаимозависимост, както и 19 здрави техни връстници. Установено е, че пристрастените младежи имали високи равнища на импулсивност, безпокойствие, меланхолия и бодърствуване.
За да получат своите данни, откривателите употребявали стандартизирани проби за привързаност, с цел да мерят сериозността на зависимостта на младежите от интернет и смарт телефони. Въпросите в теста били съсредоточени върху времето, което младежите прекарват с мобилните си устройства и в интернет и по какъв начин това визира всекидневието, обществения живот, продуктивността, съня и възприятията им.
"Колкото по-висок е резултатът, толкоз по-тежка е пристрастяването ", сподели доктор Сео.
По-любопитни обаче, са проучванията с ядрено-магнитен резонанс, които мерят равнищата на глутамат-глутамин (Glx) — невротрансмитер в мозъка, който прави невроните по-електрически възбудени, и гама-аминобутирова киселина (GABA) — различен невротрансмитер, който забавя мозъчните сигнали.
Резултатите демонстрират, че в съпоставяне със здравите младежи, съотношението GABA към Glx е било доста по-високо в предния цингуларен кортекс на пристрастените младежи преди лечението.
Значително по-високото равнище на GABA може да има многочислени странични резултати, в това число тревога и унесеност.
Въпреки че са нужни повече изследвания, доктор Сео е на мнение, че нарасналите равнища на GABA в мозъка на пристрастените младежи може да имат връзка с дезинтегрираното и изкривената прочувствена и когнитивна обработка при младежите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ