Два пъти достоен българин: Историята на Пламен Анчев, който преписва учебниците си, за да може да учи
Израснал в последна беднотия, като възпитаник преписва на ръка учебници, само че приключва с отличие – това е историята на Пламен Анчев, който два пъти е отличен с наградата „ Достойните българи “. Мъжът работи с деца с тежки болести, а в този момент чете приказки на хора с умствена назадничавост в дома в Качулка.
Пламен Анчев е роден в Котел. Не познава татко си, няма братя и сестри. Живее с майка си в схлупена стаичка с пръстен под. Години след загубата ѝ, Пламен се връща в родния си дом. „ Това беше стаята, в която израснах, леглото ми беше до пътя. Една дребна масичка с едно столче, нямах бюро, на леглото лежах и четях “, споделя той.
Майката работи, само че претърпяват мъчно. Въпреки това Пламен е отличен възпитаник и от настоятелството му отпускат пари за учебници, само че 16-годишното момче е изправено пред тежък избор.
„ Исках да си купя учебници, само че нямахме какво да ядем и накупих храна за майка ми и за мен “, спомня си Пламен.
Така, с цел да може да учи, стартира да преписва учебниците на ръка. Прави го цяло лято, до момента в който другите деца играят. Преписва уроците по всички предмети за девети, десети и 11 клас и приключва с отличен. За напъните си да получи познания макар компликациите през 2003 година година става част от „ Достойните българи “.
Завършва Великотърновския университет и стартира работа като педагог в Дома за деца в Медвен, а в този момент е трудотерапевт в Дома за хора с умствена назадничавост в Качулка, където всеки ден чете приказки.
Пламен намира призванието си в това да оказва помощ на другите и не не помни тези, които му подават ръка в детството.
Получава премията „ Достойните българи “ и тази година.
