Израелските медии възприеха двойна роля след опустошителната атака на Хамас

Израелските медии възприеха двойна роля след опустошителната офанзива на Хамас против южните израелски общности и войната, която стартира

Когато 85-годишната израелка Йочевед Лифшиц беше освободена от плен на Хамас предходната седмица, тя беше топло посрещната вкъщи. След това тя стартира да приказва.

Обръщайки се към кореспонденти от инвалидна количка в болница, Лифшиц разказа трудно прекарване в плен на Хамас, само че също по този начин сподели, че е била третирана заслужено. Израелските медии неотложно се хванаха за това нюансирано изображение като удар върху посланията на страната, че Хамас са диваци. въздушна полемика от израелски публицисти поучава израелските чиновници по какъв начин да ръководят по-нататъшни освобождавания на заложници, с цел да подсигуряват, че разказът на Израел е дейно комуникиран.

Епизодът сложи на фокус двойната роля Израелските медии след опустошителната офанзива на Хамас от 7 октомври против южните израелски общности и войната, която тя провокира. Освен обичайна си функционалност на публицисти, израелските кореспонденти по доста способи работят и като публични покровители от името на израелските военни старания, показвайки какъв брой надълбоко е проникнала контузията от офанзивата в обществото.

Банери летят по екраните и уеб страниците на главните медии, заявявайки „ ние ще победим! “ Новинарите жигосват зверствата на Хамас като акт на „ нацисти “. Израелски портал за вести и развлечения сътвори акция, в която потребителите могат да споделят видеоклипове на британски език, разпространяващи израелското обръщение за варварството на Хамас.

„ Наистина чувствате нуждата медиите да се включат в този определящ миг, когато Израел се бори, с цел да се отбрани “, сподели Техила Шварц Алтшулер, старши помощник в Израелският институт за народна власт, мозъчен концерн в Йерусалим.

Атаката, при която починаха 1400 души и видя повече от 200 пленени, удари покрай дома за множеството в Израел, дребна страна, в която доста хора имаха връзки към случая. Същото важи и за публицистите.

Поне двама, в това число някогашен оператор на Associated Press, бяха убити в домовете си дружно с други членове на фамилията. Един публицист беше заловен в дома си със фамилията си, когато екстремисти се пробваха да нахлуят и в последна сметка беше избавен от татко си, някогашен военачалник. Един публицист разгласява поредност от ужасяващи изявления в обществените медии, в които разказва по какъв начин се е борил да избави сина си от клането на музикален фестивал. спонтанни спасители, пренасящи хората надалеч от насилието в колите им. Ужасени поданици се обадиха в новинарските станции с молби за помощ, до момента в който офанзивата беше в ход, а военните не съумяха да им се притекат на помощ.

Тъй като стотици хиляди израелци се причисляват към военните старания посредством военните запаси или като доброволци да оказват помощ на разселени общности, публицистите също усещат нуждата да вземат участие в това всеобщо разрастване, сподели Шварц Алтшулер.

„ Те споделят, че „ ние сме част от бедствието, което ни сполетя, и по тази причина би трябвало да работим в израелските известия “, “ сподели тя.

Нурит Канети, ръководител на Съюза на публицистите в Израел, сподели, че медийното отразяване е „ отговорно и надеждно “. Тя отхвърли публицистите да поемат ролята на пратеници, като сподели, че отразяват действителност, която ги визира директно.

Медийният пейзаж на Израел е разнороден, постоянен и самостоятелен. Освен частни канали, радиостанции и вестници, страната разполага с публичен оператор, военна радиостанция и възходяща консервативна медийна сцена в жанр Fox News.

Като цяло медиите са гневно сериозни към държавното управление и израелските публицисти стоят зад някои от най-остри следствия, разкриващи прегрешенията на чиновници нагоре и надолу в политическия ешелон. Израелските водачи, в това число министър председателят Бенямин Нетаняху, не бяха пощадени от медийния искра. На първата си конференция за войната в събота вечерта Нетаняху се изправи пред сложни въпроси дали е виновен за неуспеха на 7 октомври.

Но във военно време, Израелските медии, сходно на други съставни елементи на израелското общество, оставят разликите настрани и се сплотяват зад военното управление. Някои критици, които не го вършат, са наричани предатели. Отразяването на тежкото състояние на другата страна е сведено до най-малко.

Въпреки че някои медии подлагаха на критика неуспеха на политическото управление да предотврати настъплението на Хамас, доста медии към момента одобряват за дейна роля в опитите да прокара по-широкото обръщение на Израел, че страната се бори във война на положителното против злото.

Публичното изказване на Лифшиц изглеждаше отличен образец. Ран Бокер, публицист в известния новинарски уебсайт Ynet, назова нейните показания „ пиар неточност “, като попита: „ Как е допустимо ние, със личните си ръце и на израелска земя, да попаднем в пиар клопката на Хамас? “

Група от кореспонденти в най-високо оценените вести на Канал 12 също наподобява объркана от нейното изложение на похитителите, които са учтиви, хранят заложниците си, поддържат квартирите си чисти и обезпечават медицински грижа. Те подлагаха на критика длъжностните лица, че не са я обучавали, преди да се яви пред кореспонденти.

Медийните критици споделиха, че тази реакция акцентира по какъв начин някои публицисти са се нагърбили да оказват помощ за предаването на израелския роман. Ясмин Леви, ефирен критик и създател на отзиви за демократичния ежедневник Haaretz, сподели, че публицистите се държат „ като че ли работят в отдела за публично покровителство и са не запомнили каква е тяхната роля в една народна власт. “

Канети, ръководител на Съюза на публицистите в Израел, сподели, че вижда реакцията на медиите към забележките на Лифшиц като част от по-широка рецензия против това, което нормално се възприема като несполучлив отговор на държавното управление на рецесията. < /p>

Не за първи път се счита, че израелски публицисти заемат страна. Израелските медии от дълго време поддържат положителни връзки с военните, като доста публицисти стартират по време на наложителна военна работа в радиостанцията или списанието на силите.

Всеки огромен новинарски издател има „ сътрудник по защитата “, който получава брифинги от висши военни чиновници, постоянно създавайки другарски връзки, В предходни израелски спорове с Газа, публицистите бяха склонни да рапортуват информацията, предоставена от израелската войска, като факт. в това число на публицисти, им е неразрешено да влизат в крайбрежния анклав, което лимитира отразяването на място на тежкото състояние на палестинците в израелските медии. Израелските медии в действителност употребяват фрагменти и новинарско наличие от задгранични медии за Газа, само че тяхната популярност и ефирно време са минимални.

Отразяването на нападението на Хамас и последвалата война не е по-различно. Докато офанзивата беше осъществена преди три седмици и интернационалното отразяване значително измести фокуса си върху насилието и разрушенията в Газа, израелските медии към момента са доминирани от истории на оживелите, мъртвите и отвлечените при офанзивата. Новинарските излъчвания постоянно са съпроводени от мрачна музика, а имената на убитите се четат в ефир над изображението на вибриращ пламък.

„ Отразяване на вътрешния фронт, изключително жертвите, убитите и отвлечените, е съпричастен и получава задоволително внимание, както би трябвало. Обективността не е съществена грижа в този подтекст “, сподели Мейтал Балмас-Коен, професор по връзки в Еврейския университет в Ерусалим, добавяйки, че локалните медии в други страни са се държали по сходен метод по време на война.