Израел продължи сухопътните си действия в Ивицата Газа в неделя,

Израел продължи сухопътните си дейности в Ивицата Газа в неделя, които министър председателят Бенямин Нетаняху назова „ втора фаза “.

Оставяйки настрани семантиката, не напълно огромното и не напълно бързо придвижване, което се прави от три дни, е стъпка напред по отношение на предходните две бързи влизания и излизания през нощта. Но не цялостна инвазия.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Русия упреква Украйна и Запада за безредиците на летището в Дагестан Снимки: Последствията от Нападение на израелската войска в Дженин Израелски нападения убиха петима в окупирания Западен бряг Билал излезе да бере реколтата от маслините си, израелски преселник го простреля завършек на списъка

Войниците назовават ​​това разузнаване в действие. В подготовка за атака, по-малки елементи нападат, с цел да изследват позициите, силата, тактиката и оперативната подготвеност на своите врагове. След това първичните бойни проекти се приспособяват, като се употребяват получените познания.

Въпреки това сухопътният прогрес на Израел наподобява нерешителен: той е по-малък и по-бавен от огромния подтик, с който се хвалеха министрите и генералите.

Някои специалисти може да го видят като знак, че израелската войска няма задоволително оръжейни запаси. Но това не може да бъде, тъй като не престават безмилостните въздушни бомбардировки и далечни обстрели на Газа, които не стихват към този момент повече от три седмици, причинявайки големи безразборни жертви.

Загубите на Хамас са незнайни, само че е евентуално съотношението на убитите в Газа да е стотици палестински цивилни за всеки погубен войник ​​на Хамас.

Вялият прогрес на Израел може да е тенденциозен, с цел да даде опция за дипломация, секрети договаряния и незаконни покупко-продажби. Неговите съседи – Египет, Йордания, Ливан и Сирия – не желаят ескалация на спора и внимават да не го подклаждат по никакъв метод. Катар управлява дипломатическите старания за освобождение на пленниците, държани от Хамас, и за отбягване на по-нататъшна ескалация.

Позицията на две огромни районни сили със мощни армии, Турция и Иран, е много странна.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган остро разкритикува Израел в събота, наричайки го окупатор в обръщението си към голям протест в поддръжка на Палестина ден преди 100-годишнината на турската република.

Почти несъмнено е, че рецензиите на Турция към Израел ще останат политически, само че позицията на Иран е по-сложна и какво може да направи, остава загадка.

Иран е върл зложелател на Израел. Тя сътвори, образова, провежда, въоръжи и продължава да поддържа редица поддържавни въоръжени групи в района. Най-голямата и най-известна измежду тях е основаната в Ливан Хизбула, само че Иран също участва посредством подставени лица в Ирак, Сирия и Йемен, земи, където се водят или се водят кървави спорове.

Големият въпрос е дали Иран непосредствено ще се включи във война за Газа.

Анализът демонстрира, че Техеран би изгубил повече, в сравнение с би спечелил, в случай че се включи в огромна война. Има единствено два метода, по които Иран би могъл да се бие против Израел: по суша и балистично.

По суша ще би трябвало да премине през Ирак и Сирия. И двете са съдружници на Иран, само че нито една от тях не би разрешила непринудено потреблението на нейната територия, даже в случай че този ход е достоверен от военна позиция. Съединените щати, които към момента поддържат наличие в региона на сигурността и имат ползи в Ирак, не биха били доста удовлетворени. Правителството в Дамаск, което управлява зоните, през които Иран ще би трябвало да премине, знае, че даже краткотрайно наличие на иранската войска може елементарно да възобнови сирийския спор.

Такъв авантюристичен марш през пустините не е достоверен от военна позиция – това би означавало прекосяване на 1000 км (620 мили) от Иран до Израел, под небето, в което Съединени американски щати и техните съдружници имат неоспоримо въздушно превъзходство.

Другата опция на Иран може да бъде да изстреля страхотния си балистичен боеприпас с огромен обхват против Израел, чийто Железен купол към този момент се бори да се опълчи на грубите, само че смъртоносни ракети на Хамас.

Но генералите на Техеран от десетилетия се пробват да предскажат вероятните отговори на потреблението на ракети от тяхна страна – и явно са заключили, че множеството биха били неподходящи за Иран.

Ако някой от лицата, вземащи решения в Техеран, смяташе, че техните ракети могат по някакъв метод да преодолеят защитата на врага им, те бяха грубо приведени в действителността на 19 октомври, когато унищожител на Военноморски сили на Съединени американски щати, ситуиран в Червено море, прихвана и смъкна не по-малко от четири крилати ракети, изстреляни против Израел от Йемен от подкрепяните от Иран бойци хуси. USS Carney също смъкна 14 дрона. Не е известно дали хутите сами са решили да атакуван Израел или дали Техеран е имал думата в това, само че ориста на тези ракети беше обръщение и за двамата.

Военноморски сили на Съединени американски щати демонстрираха 100 % триумф против ракети по пътя; в Израел се счита, че Железният купол непрекъснато прихваща повече от 90 % от входящите снаряди. Изправен пред това, би имало боен смисъл Иран да трансферира ракетната война.

И по този начин, по какъв начин ще се развие обстановката? Колкото и да е мъчно и рисковано да се направи такова самоуверено изказване, мисля, че Съединени американски щати имат съображение да имат вяра, че никой държавен артист няма да се включи в боевете в Газа. Освен в случай че няма огромна ескалация на мощ или ход за цялостно изпъждане на палестинците от Ивицата.

Следователно актуалната, географски лимитирана „ война “ не би трябвало да се трансформира в по-широк районен пожар, обръщение, което ще бъде изяснено на всички страни посредством дипломатически канали и медиатори, които имат контакти и с двете страни. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън повтори американската поддръжка за Израел, само че също по този начин направи няколко изказвания с искане за деескалация и да се даде късмет на договарянията за освобождение на заложници. Но в случай че има диалози, няма ли най-малко някои участници да се опитат да ги продължат?

Истинската причина за невижданото равнище на разполагане на американските сили в района – с бойна група самолетоносачи в Средиземно море и друга в Персийския залив и подсилване на средствата за разузнаване, наблюдаване и електронно разузнаване, както и дребна територия мощ – е да обезсърчи всевъзможни глупави ходове от страна на генерали-измамници или недържавни въоръжени групи като Хизбула.

За да има късмет проектът да има късмет, би трябвало да се изследва всяка опция за потушаване на спора – в това число искане съдружникът на Съединени американски щати Израел да забави задоволително, с цел да резервира лицето си в страната, само че все пак да даде време за договаряния, които могат да обезпечат освобождението на някои или всички заложници.

Каквито и да са въпросните цифри и времевата линия, това би било окуражаваща стъпка.

Източник: Ал Джазира