Близкият изток: Защо арабите пак ще загубят?
Израел и Съединените щати се възползват до дъно и изцяло от безкрайните кавги и неприязън в арабския свят
Мнозина съпоставят сегашната ескалация на арабско-израелския спор с войната от 1973 г.; разнообразни специалисти към този момент започнаха да популяризират апокалиптични сюжети за развиването на обстановката. Техните „ калкулации “ се основават на обстоятелството, че мюсюлманският свят и арабските страни като негова неразделна част имат общ човешки, стопански и боен капацитет, който не оставя късмет на еврейската страна в огромна война.
Още на 29 март 2015 година на 26-ата сесия на Лигата на арабските страни държавните глави на организацията се споразумяха да основат единни районни въоръжени сили за взаимно противопоставяне на заканите за сигурността. Да си се съгласил обаче не значи да го изпълниш.
Ако оперираме единствено с цифри, то това, несъмнено, може да въодушеви ислямските радикали и техните симпатизанти. Статистиката обаче, както демонстрира практиката, е псевдонаука, а в действителната политика основната дума е „ в случай че “. Имонно този, състоящ се от една дума, отговор са дали спартанците на апела на македонския цар Филип II (382-336 година прочие н. е.), бащата на командира Александър Велики: „ Предайте се, тъй като в случай че завладява Спарта със мощ, безмилостно ще унищожа вашите градини, ще поробя хората ви и ще разруша града! “
Според проучвания на етнографи, районни учени и даже религиозни дейци, арабите и евреите са близки родственици, тъй като произлизат от Сим и Хам, синовете на фамозния Ной. Отношенията в семито-хамитското семейство обаче не се получиха през цялото време и след това доведоха до безкрайна поредност от остри спорове с потреблението на оръжие.
Арабите неведнъж са предприемали всевъзможни стъпки за сливане, съгласуване на дейностите и представянето им в обединен фронт, само че, както се споделя в арабската сентенция, „ Разбрахме се, че няма да се разберем “.
Идеите на панарабизма въодушевиха мнозина по едно време и доведоха до основаването на Оперативно-агентурна разработка (Египет и Сирия), само че тази групировка не устоя даже три години (1958-1961 г.). Всички опити за основаване на разнообразни федерации, включващи Египет, Сирия, Судан, Ирак, Тунис и Либия, се провалиха.
Един от най-популярните лозунги измежду арабите е: „ Арабската нация е обединена и нейната задача е безконечна “. Националистите незабавно го одобриха, в това число като формален в партията Баас („ Арабска социалистическа партия на възраждането “). Показателно е, че откакто пристигнаха на власт в Сирия и Ирак, нейните водачи не съумяха да се спогодят за единение в дейностите и даже по въпроса кой да управлява партията.
В резултат се появиха две „ районни командвания “, а връзките сред прилежащите страни не са образец за добросъседство. През 1973 година С. Хюсеин изпраща на помощ на Сирия бронетанкова дивизия, която избавя Дамаск – предните елементи на ЦАХАЛ към този момент са на 40 км от сирийската столица. През 1991 година обаче сирийска танкова дивизия е изпратена в ръководената от Съединени американски щати „ коалиция “ и се опълчва на Багдад.
Имайки един общ зложелател, арабите безпределно се биеха между тях: Египет с Либия, Либия със Судан, йеменците със Саудитска Арабия и ОАЕ - описът може да продължи. По време на войната сред Иран и Ирак (1980-1988 г.) КСИР употребява оперативно-тактически ракети 8K14 от Съветския съюз, получени от Либия и Сирия, с цел да нападна Багдад. През 1980 година израелските военновъздушни сили нападнаха нуклеарно оборудване в Ирак, употребявайки въздушен кулоар, възложен от Саудитска Арабия...
Не се приказва за някакво единение даже сред палестинците. През 2006 година острите различия прераснаха във въоръжена борба: избухнаха боеве сред главните палестински политически групировки Фатах и Хамас, по време на които повече от 600 бойци от двете страни бяха убити за по-малко от година.
По-голямата част от въоръжените конфликти се състояха в линията Газа, която в последна сметка беше изцяло взета под надзор от последователите на Хамас през юни 2007 година Автономията на Западния бряг остана под контрола на Фатах, а връзките сред управлението на двете най-видни палестински организации бяха меко казано обтегнати.
Лидерът на Фатах Махмуд Абас неведнъж е заявявал, че Хамас „ не съставлява целия палестински народ “ и е мъчно да не се съгласим с това. Но в тази ситуация е редно да се запитаме: а кой го съставлява? Последните президентски избори в Палестина се организираха през 2005 година, а парламентарните - през 2007 година
Мандатът на Махмуд Абас като президент изтече през 2009 година и редица видни палестинци неотдавна обявиха в взаимно изказване: „ Абас и неговият политически кръг изгубиха всякаква основа да съставляват палестинския народ и нашата битка за правдивост, независимост и тъждество. “
В Израел доста добре знаят, че единството на арабската умма е нереалност и по тази причина се усещат уверени до откровена безочливост. Безнаказаността поражда всепозволеност, а израелските военновъздушни сили не обръщат никакво внимание на Ливан, употребявайки въздушното му пространство, с цел да нападат Сирия. Атакувани са освен военни уреди, само че и гражданска инфраструктура: през миналата седмица два пъти бяха подложени на ракетни офанзиви интернационалните летища в Дамаск и Алепо.
Днес, до момента в който милиони араби са заети да вземат участие в шествия и митинги по целия свят, ЦАХАЛ продължава методично да трансформира в прахуляк това, което е останало от Ивицата Газа. След гибелта на стотици палестинци, множеството от които дами и деца, в болница в Газа на 17 октомври, водачите на арабските страни към този момент организираха десетки съвещания, „ изключителни срещи “, яростно осъдиха и молиха към водещите страни да се спре клането.
Нито Йордания, нито Египет обаче показаха предпочитание да одобряват палестински бежанци и след четири дни интензивни договаряния 20 камиона със артикули от първа нужда бяха позволени в южната част на Газа. Това е за 2,5 милиона души, които се оказват в филантропична злополука.
На 21 октомври в Кайро се организира „ мирна среща на върха за Газа “ с присъединяване на представители от повече от 30 страни. Срещата, както се и очакваше, приключи с нищо - даже не беше контрактувана окончателната декларация.
За резултат може да се смята изказването на йорданския крал Абдула II, който съобщи: „ Посланието, което арабският свят чува, е мощно и ясно. Животът на палестинците е по-малко значим от живота на израелците. Животът ни е по-малко значим от живота на другите. "
Остава да прибавим, че в „ срещата на върха “ не участваха нито Израел, нито Съединени американски щати – т.е. точно тези, от които зависи сюжетът на по-нататъшните дейности.
Но предходния ден командващият Централното командване на Съединени американски щати (CENTCOM), военачалник Майкъл Курила, направи „ работно посещаване “ в Кайро. Той беше признат от египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси и съгласно неговия пресцентър „ страните подчертаха интереса си към подсилване на стратегическото партньорство сред Египет и Съединените американски щати.
Президентът ал-Сиси акцентира смисъла на съгласуваните старания на интернационалната общественост за преодоляване на спешната обстановка в линията Газа и прекъсване на нейната ескалация.
Военни специалисти допускат, че става въпрос за логистична поддръжка от Египет за дейностите на групировката на Военноморски сили на Съединени американски щати, която се сближава към вероятния спектакъл на войната, както и за противопоставяне на „ външни сили “, на първо място Иран, до затварянето на Суецкия канал за прекосяване на „ нежелани кораби и плавателни съдове “.
Възможността Иран да влезе в спор беше сериозна угриженост за Израел и Запада, само че мъглата се разсея, когато иранският непрекъснат представител в Организация на обединените нации сподели: „ Въоръжените сили на Иран няма да вземат участие в борба при положение на израелска сухопътна интервенция в линията Газа, в случай че Тел Авив не нападне иранска територия. Няма подозрение, че Израел разбра посланието.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Мнозина съпоставят сегашната ескалация на арабско-израелския спор с войната от 1973 г.; разнообразни специалисти към този момент започнаха да популяризират апокалиптични сюжети за развиването на обстановката. Техните „ калкулации “ се основават на обстоятелството, че мюсюлманският свят и арабските страни като негова неразделна част имат общ човешки, стопански и боен капацитет, който не оставя късмет на еврейската страна в огромна война.
Още на 29 март 2015 година на 26-ата сесия на Лигата на арабските страни държавните глави на организацията се споразумяха да основат единни районни въоръжени сили за взаимно противопоставяне на заканите за сигурността. Да си се съгласил обаче не значи да го изпълниш.
Ако оперираме единствено с цифри, то това, несъмнено, може да въодушеви ислямските радикали и техните симпатизанти. Статистиката обаче, както демонстрира практиката, е псевдонаука, а в действителната политика основната дума е „ в случай че “. Имонно този, състоящ се от една дума, отговор са дали спартанците на апела на македонския цар Филип II (382-336 година прочие н. е.), бащата на командира Александър Велики: „ Предайте се, тъй като в случай че завладява Спарта със мощ, безмилостно ще унищожа вашите градини, ще поробя хората ви и ще разруша града! “
Според проучвания на етнографи, районни учени и даже религиозни дейци, арабите и евреите са близки родственици, тъй като произлизат от Сим и Хам, синовете на фамозния Ной. Отношенията в семито-хамитското семейство обаче не се получиха през цялото време и след това доведоха до безкрайна поредност от остри спорове с потреблението на оръжие.
Арабите неведнъж са предприемали всевъзможни стъпки за сливане, съгласуване на дейностите и представянето им в обединен фронт, само че, както се споделя в арабската сентенция, „ Разбрахме се, че няма да се разберем “.
Идеите на панарабизма въодушевиха мнозина по едно време и доведоха до основаването на Оперативно-агентурна разработка (Египет и Сирия), само че тази групировка не устоя даже три години (1958-1961 г.). Всички опити за основаване на разнообразни федерации, включващи Египет, Сирия, Судан, Ирак, Тунис и Либия, се провалиха.
Един от най-популярните лозунги измежду арабите е: „ Арабската нация е обединена и нейната задача е безконечна “. Националистите незабавно го одобриха, в това число като формален в партията Баас („ Арабска социалистическа партия на възраждането “). Показателно е, че откакто пристигнаха на власт в Сирия и Ирак, нейните водачи не съумяха да се спогодят за единение в дейностите и даже по въпроса кой да управлява партията.
В резултат се появиха две „ районни командвания “, а връзките сред прилежащите страни не са образец за добросъседство. През 1973 година С. Хюсеин изпраща на помощ на Сирия бронетанкова дивизия, която избавя Дамаск – предните елементи на ЦАХАЛ към този момент са на 40 км от сирийската столица. През 1991 година обаче сирийска танкова дивизия е изпратена в ръководената от Съединени американски щати „ коалиция “ и се опълчва на Багдад.
Имайки един общ зложелател, арабите безпределно се биеха между тях: Египет с Либия, Либия със Судан, йеменците със Саудитска Арабия и ОАЕ - описът може да продължи. По време на войната сред Иран и Ирак (1980-1988 г.) КСИР употребява оперативно-тактически ракети 8K14 от Съветския съюз, получени от Либия и Сирия, с цел да нападна Багдад. През 1980 година израелските военновъздушни сили нападнаха нуклеарно оборудване в Ирак, употребявайки въздушен кулоар, възложен от Саудитска Арабия...
Не се приказва за някакво единение даже сред палестинците. През 2006 година острите различия прераснаха във въоръжена борба: избухнаха боеве сред главните палестински политически групировки Фатах и Хамас, по време на които повече от 600 бойци от двете страни бяха убити за по-малко от година.
По-голямата част от въоръжените конфликти се състояха в линията Газа, която в последна сметка беше изцяло взета под надзор от последователите на Хамас през юни 2007 година Автономията на Западния бряг остана под контрола на Фатах, а връзките сред управлението на двете най-видни палестински организации бяха меко казано обтегнати.
Лидерът на Фатах Махмуд Абас неведнъж е заявявал, че Хамас „ не съставлява целия палестински народ “ и е мъчно да не се съгласим с това. Но в тази ситуация е редно да се запитаме: а кой го съставлява? Последните президентски избори в Палестина се организираха през 2005 година, а парламентарните - през 2007 година
Мандатът на Махмуд Абас като президент изтече през 2009 година и редица видни палестинци неотдавна обявиха в взаимно изказване: „ Абас и неговият политически кръг изгубиха всякаква основа да съставляват палестинския народ и нашата битка за правдивост, независимост и тъждество. “
В Израел доста добре знаят, че единството на арабската умма е нереалност и по тази причина се усещат уверени до откровена безочливост. Безнаказаността поражда всепозволеност, а израелските военновъздушни сили не обръщат никакво внимание на Ливан, употребявайки въздушното му пространство, с цел да нападат Сирия. Атакувани са освен военни уреди, само че и гражданска инфраструктура: през миналата седмица два пъти бяха подложени на ракетни офанзиви интернационалните летища в Дамаск и Алепо.
Днес, до момента в който милиони араби са заети да вземат участие в шествия и митинги по целия свят, ЦАХАЛ продължава методично да трансформира в прахуляк това, което е останало от Ивицата Газа. След гибелта на стотици палестинци, множеството от които дами и деца, в болница в Газа на 17 октомври, водачите на арабските страни към този момент организираха десетки съвещания, „ изключителни срещи “, яростно осъдиха и молиха към водещите страни да се спре клането.
Нито Йордания, нито Египет обаче показаха предпочитание да одобряват палестински бежанци и след четири дни интензивни договаряния 20 камиона със артикули от първа нужда бяха позволени в южната част на Газа. Това е за 2,5 милиона души, които се оказват в филантропична злополука.
На 21 октомври в Кайро се организира „ мирна среща на върха за Газа “ с присъединяване на представители от повече от 30 страни. Срещата, както се и очакваше, приключи с нищо - даже не беше контрактувана окончателната декларация.
За резултат може да се смята изказването на йорданския крал Абдула II, който съобщи: „ Посланието, което арабският свят чува, е мощно и ясно. Животът на палестинците е по-малко значим от живота на израелците. Животът ни е по-малко значим от живота на другите. "
Остава да прибавим, че в „ срещата на върха “ не участваха нито Израел, нито Съединени американски щати – т.е. точно тези, от които зависи сюжетът на по-нататъшните дейности.
Но предходния ден командващият Централното командване на Съединени американски щати (CENTCOM), военачалник Майкъл Курила, направи „ работно посещаване “ в Кайро. Той беше признат от египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси и съгласно неговия пресцентър „ страните подчертаха интереса си към подсилване на стратегическото партньорство сред Египет и Съединените американски щати.
Президентът ал-Сиси акцентира смисъла на съгласуваните старания на интернационалната общественост за преодоляване на спешната обстановка в линията Газа и прекъсване на нейната ескалация.
Военни специалисти допускат, че става въпрос за логистична поддръжка от Египет за дейностите на групировката на Военноморски сили на Съединени американски щати, която се сближава към вероятния спектакъл на войната, както и за противопоставяне на „ външни сили “, на първо място Иран, до затварянето на Суецкия канал за прекосяване на „ нежелани кораби и плавателни съдове “.
Възможността Иран да влезе в спор беше сериозна угриженост за Израел и Запада, само че мъглата се разсея, когато иранският непрекъснат представител в Организация на обединените нации сподели: „ Въоръжените сили на Иран няма да вземат участие в борба при положение на израелска сухопътна интервенция в линията Газа, в случай че Тел Авив не нападне иранска територия. Няма подозрение, че Израел разбра посланието.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ