Израел на крачка от чудо
Израел е на крачка от невиждано знамение - несменяемият министър председател Бенямин Нетаняху да се раздели с поста си. Изгледите това да се случи след парламентарните избори на 9 април са действителни.
Когато през декември обединението на Нетаняху реши да разпусне Кнесета и да насрочи избори, новината не провокира особени безредици. Въпреки все по-големите проблеми на премиера със закона множеството наблюдаващи смятаха, че го чака следващата лесна победа, с помощта на която да усъвършенства върха на създателя на Израел Давид Бен Гурион като най-дълго управлявал министър-председател. Дори и израелците, които не харесваха Нетаняху, се бяха примирили с неизбежното, когато внезапно изгря звездата на непредвиден политически съперник: Бени Ганц, военачалник от запаса, който в продължение на четири години е бил началник-щаб на израелската войска и най-високопоставения боен в страната.
Ганц навлезе постепенно в конкуренцията. Най-напред известието за основаната от него нова партия "Израелска резистентност " провокира повече любознание, въпреки че военната му биография вдъхва доверие. Проучванията от януари 2019-а предричаха на десноцентристката партия "Ликуд " на Нетаняху 28 места в Кнесета, а групировката на Ганц беше надалеч обратно с 13 места. Според израелската конституция най-добре представилата се на изборите партия получава задачата да образува коалиция, която да събере 61 места в 120-членния парламент.
Постепенно обстановката се промени. Ганц постави старания освен да смъкна Нетаняху от пиедестала му на незаместим, само че и да убеди израелците, че има квалификацията да го наследи. При откриването на акцията си - без да посочва персонално премиера, той разгласи, че политиката е грозна, публичната сцена е станала токсична и приключи речта си с "Благодаря на Нетаняху за десетгодишната му работа, а отсам поемаме ние. "
На първо място, някогашният боен се опита да пробие идеологическите клишета, като разгласи, че не е нито ляв, нито десен, а на първо място родолюбец ционист, угрижен за своята страна. Нетаняху пък се опита да омаловажи изказванията му, обявявайки го чисто и просто за левичар, което в Израел не звучи добре.
Отправяйки наложителните закани към Иран, "Хизбула " и "Хамас ", Ганц се афишира за мир с палестинците, като възхвалява достиженията в тази посока на израелски политици от разнообразни елементи на политическия набор като Менахем Бегин и Ицхак Рабин.
Досега Нетаняху се е облагодетелствал от публикуваното мнение, че противниците му нямат нужния опит, с цел да се оправят със комплицираните проблеми на страната. Един от лозунгите на неговата акция гласи, че той принадлежи към "различна лига " и доста израелци му имат вяра, в случай че един ден се среща с Владимир Путин, на другия ден с Доналд Тръмп, а на идващия с арабски водачи.
Друго събитие, което не е ясно дали работи в интерес на Ганц, е, че той не е възприеман като изключително упорит. За поддръжниците му това е доказателство, че влиза в политиката в действителност воден от угриженост за страната си, само че за неговите съперници е симптом, че просто няма да издържи на темпото, належащо, с цел да се оправи с "най-трудната работа на света " - тази на водач на Израел. Сред слабостите му бе изтъквано и че партията му черпи сили най-много от опозиционните гласоподаватели, само че не и от базата на "Ликуд ". Само че Ганц преодоля това затруднение, като през март подписа съюз с две други опозиционни сили, водени от някогашния боен министър Моше Ялон и някогашния финансов министър Яир Лапид. Коалицията им, наречена "Бяло и синьо ", каквито са цветовете на израелското знаме, съгласно последните изследвания има изравнени шансове с "Ликуд " за най-хубаво показване на вота, като и двете обединения сега могат да чакат по към 30 депутати в Кнесета.
Ганц обаче може и да се елементарни с очакванията за състезание при щурма, който Нетаняху е подхванал. Израелският министър председател безусловно всеки ден се среща с друг международен водач, наблягайки тежестта си на международната сцена. Разбира се, най-големият му избирателен капитал е поддръжката от американския президент Доналд Тръмп, който не жали старания да помогне за неговото преизбиране. Стъпката, която той предприе, признавайки окупираните Голански възвишения за израелска територия, хвърли в ужас интернационалната общественост, в това число и Организация на обединените нации и западните съдружници на Съединените щати, само че напомни на израелските гласоподаватели, че никой техен политик няма във Вашингтон подобен престиж като министър-председателя.
Жестът на Тръмп надали можеше да пристигна в по-подходящ миг. Не стига че против Нетаняху има заведени каузи за корупция, името му бива замесвано в какви ли не измами, синът му Яир непрестанно разрушава престижа му, а Бени Ганц му диша във врата, само че и от линията Газа още веднъж се разхвърчаха ракети, които дадоха мотив на съперниците му да го упрекват в некадърност да укроти "Хамас ". Но изказването на американския президент върна фокуса на предизборната акция върху интернационалната политика.
"Докато целият свят възприема Тръмп като злополучен исторически случай и злотворен вдетинен палавник, за Нетаняху той е равностоен на Дядо Коледа ", написа по този мотив левеещият израелски вестник "Аарец ". Истината е, че Израел като че ли е единствената страна в света - може би дружно с Филипините, където американският държавен глава е безусловно боготворен. Според изследвания от есента на 2018-а утвърждението на Тръмп в Израел доближава 69%, като 82 на 100 от израелските евреи показват доверие в политиката му.
Обяснението за това е, че когато гласоподават, израелците се интересуват от едно-единствено нещо - страната си, и международните проблеми оставят на назад във времето. А за своите над две години в Белия дом Тръмп към този момент призна Йерусалим за столица на Израел, реалокира там от Тел Авив американското посолство, изтегли Съединените щати от омразното на Нетаняху нуклеарно съглашение с Иран и спря финансирането на палестинските територии. Независимо дали в дълготраен проект тези негови дейности ще са от изгода за израелците, общото чувство е, че след нечуваното изстудяване на връзките със Съединени американски щати по време на президента Обама наследникът му е възприеман не просто като категоричен другар на Израел, само че изобщо историята надали помни по-топли връзки сред двете страни. А "брокерът " на това другарство безспорно е Бенямин Нетаняху.
Когато през декември обединението на Нетаняху реши да разпусне Кнесета и да насрочи избори, новината не провокира особени безредици. Въпреки все по-големите проблеми на премиера със закона множеството наблюдаващи смятаха, че го чака следващата лесна победа, с помощта на която да усъвършенства върха на създателя на Израел Давид Бен Гурион като най-дълго управлявал министър-председател. Дори и израелците, които не харесваха Нетаняху, се бяха примирили с неизбежното, когато внезапно изгря звездата на непредвиден политически съперник: Бени Ганц, военачалник от запаса, който в продължение на четири години е бил началник-щаб на израелската войска и най-високопоставения боен в страната.
Ганц навлезе постепенно в конкуренцията. Най-напред известието за основаната от него нова партия "Израелска резистентност " провокира повече любознание, въпреки че военната му биография вдъхва доверие. Проучванията от януари 2019-а предричаха на десноцентристката партия "Ликуд " на Нетаняху 28 места в Кнесета, а групировката на Ганц беше надалеч обратно с 13 места. Според израелската конституция най-добре представилата се на изборите партия получава задачата да образува коалиция, която да събере 61 места в 120-членния парламент.
Постепенно обстановката се промени. Ганц постави старания освен да смъкна Нетаняху от пиедестала му на незаместим, само че и да убеди израелците, че има квалификацията да го наследи. При откриването на акцията си - без да посочва персонално премиера, той разгласи, че политиката е грозна, публичната сцена е станала токсична и приключи речта си с "Благодаря на Нетаняху за десетгодишната му работа, а отсам поемаме ние. "
На първо място, някогашният боен се опита да пробие идеологическите клишета, като разгласи, че не е нито ляв, нито десен, а на първо място родолюбец ционист, угрижен за своята страна. Нетаняху пък се опита да омаловажи изказванията му, обявявайки го чисто и просто за левичар, което в Израел не звучи добре.
Отправяйки наложителните закани към Иран, "Хизбула " и "Хамас ", Ганц се афишира за мир с палестинците, като възхвалява достиженията в тази посока на израелски политици от разнообразни елементи на политическия набор като Менахем Бегин и Ицхак Рабин.
Досега Нетаняху се е облагодетелствал от публикуваното мнение, че противниците му нямат нужния опит, с цел да се оправят със комплицираните проблеми на страната. Един от лозунгите на неговата акция гласи, че той принадлежи към "различна лига " и доста израелци му имат вяра, в случай че един ден се среща с Владимир Путин, на другия ден с Доналд Тръмп, а на идващия с арабски водачи.
Друго събитие, което не е ясно дали работи в интерес на Ганц, е, че той не е възприеман като изключително упорит. За поддръжниците му това е доказателство, че влиза в политиката в действителност воден от угриженост за страната си, само че за неговите съперници е симптом, че просто няма да издържи на темпото, належащо, с цел да се оправи с "най-трудната работа на света " - тази на водач на Израел. Сред слабостите му бе изтъквано и че партията му черпи сили най-много от опозиционните гласоподаватели, само че не и от базата на "Ликуд ". Само че Ганц преодоля това затруднение, като през март подписа съюз с две други опозиционни сили, водени от някогашния боен министър Моше Ялон и някогашния финансов министър Яир Лапид. Коалицията им, наречена "Бяло и синьо ", каквито са цветовете на израелското знаме, съгласно последните изследвания има изравнени шансове с "Ликуд " за най-хубаво показване на вота, като и двете обединения сега могат да чакат по към 30 депутати в Кнесета.
Ганц обаче може и да се елементарни с очакванията за състезание при щурма, който Нетаняху е подхванал. Израелският министър председател безусловно всеки ден се среща с друг международен водач, наблягайки тежестта си на международната сцена. Разбира се, най-големият му избирателен капитал е поддръжката от американския президент Доналд Тръмп, който не жали старания да помогне за неговото преизбиране. Стъпката, която той предприе, признавайки окупираните Голански възвишения за израелска територия, хвърли в ужас интернационалната общественост, в това число и Организация на обединените нации и западните съдружници на Съединените щати, само че напомни на израелските гласоподаватели, че никой техен политик няма във Вашингтон подобен престиж като министър-председателя.
Жестът на Тръмп надали можеше да пристигна в по-подходящ миг. Не стига че против Нетаняху има заведени каузи за корупция, името му бива замесвано в какви ли не измами, синът му Яир непрестанно разрушава престижа му, а Бени Ганц му диша във врата, само че и от линията Газа още веднъж се разхвърчаха ракети, които дадоха мотив на съперниците му да го упрекват в некадърност да укроти "Хамас ". Но изказването на американския президент върна фокуса на предизборната акция върху интернационалната политика.
"Докато целият свят възприема Тръмп като злополучен исторически случай и злотворен вдетинен палавник, за Нетаняху той е равностоен на Дядо Коледа ", написа по този мотив левеещият израелски вестник "Аарец ". Истината е, че Израел като че ли е единствената страна в света - може би дружно с Филипините, където американският държавен глава е безусловно боготворен. Според изследвания от есента на 2018-а утвърждението на Тръмп в Израел доближава 69%, като 82 на 100 от израелските евреи показват доверие в политиката му.
Обяснението за това е, че когато гласоподават, израелците се интересуват от едно-единствено нещо - страната си, и международните проблеми оставят на назад във времето. А за своите над две години в Белия дом Тръмп към този момент призна Йерусалим за столица на Израел, реалокира там от Тел Авив американското посолство, изтегли Съединените щати от омразното на Нетаняху нуклеарно съглашение с Иран и спря финансирането на палестинските територии. Независимо дали в дълготраен проект тези негови дейности ще са от изгода за израелците, общото чувство е, че след нечуваното изстудяване на връзките със Съединени американски щати по време на президента Обама наследникът му е възприеман не просто като категоричен другар на Израел, само че изобщо историята надали помни по-топли връзки сред двете страни. А "брокерът " на това другарство безспорно е Бенямин Нетаняху.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ