Израел е изправена пред най-крайнодясното правителство в историята си. Какви

Израел е изправена пред най-крайнодясното държавно управление в историята си. Какви ще са следствията след вота на 1 ноември? Ще доведат ли крайнодесните до нова рецесия в връзките с палестинците и ще промени ли Израел позицията си за отвод от даването на военна помощ на Украйна?

Отговорите търсим от Олга Дойч – вицепрезидент на Израелския проучвателен институт.

Какъв е Вашият разбор на последните избори в Израел? Каква съгласно Вас е повода за успеха на партия Ликуд?

Беше доста забавно, само че резултатите не са безусловно изненадващи. През миналите няколко седмици директно преди изборите, стана ясно, че Нетаняху ще завоюва по-голямата част от гласовете. Не беше ясно какъв брой огромна ще бъде успеха му, да вземем за пример какъв брой тъкмо места ще получи обединението му, само че нямаше доста сюрпризирани от развоя на събитията. Мога да кажа, че резултатите от изборите освен разделиха страната, само че оглушиха и останалата част от света. Причината е, тъй като Израел е на път да сформира едно от най-крайнодесните държавни управления до този миг. И въпреки всичко, типично за Нетаняху и времето, през което беше министър-председател, е че постоянно е имало членове на обединението му, които спадаха към дясното и такива, които клоняха повече към лявото. Тогава той беше модериращ фактор вътре в обединението си. Нещо, което изрично няма да забележим във образуването на идната коалиция. Ако се осланяме на политиките му до този миг, неговият глас ще бъде най-умерен.

Според Вас какво възвърне доверието към Бенямин Нетаняху, макар делата за корупция, които са заведени против него?

Мисля, че беше композиция от разнообразни фактори. Ако анализирате резултатите от изборите, ще видите, че партията на Нетаняху не е трансформирала фрапантно броя на извоюваните гласове. Това, при което виждаме поврат обаче е салдото в десния блок. Резултатите са показателни за променената ориентацията на жителите на Иран към дясното. Смотрич и Бенг-вир бяха огромния потрес на тези избори. И двамата са крайнодесните гласове в десния блок. Тези избори се сметнаха и за изменничество по отношение на доста обичаен закостенял кръг от хора от Нафтали Бенет. На предходните избори той взе решение да се причисли към блока на Лапид и остарялото държавно управление. Много хора гласоподаваха за него, смятайки че той ще отстоява консервативните полезности и цели. Мисля, че точно това прекатурна обстановката и даде на обединението на Нетаняху изчезналата поддръжка и надлежно успеха. Но вземайки поради и комбинацията с ултраортодоксалните гласове, доста хора настояват, че тази коалиция в действителност ще бъде най-дясната в историята на Израел.

Каква мислите, че ще бъде външната политика на страната, в случай че Нетаняху и крайнодесните партии съумеят да сформират държавно управление? Очаквате ли да има напрежение с палестинците?

Това е страховит въпрос. Мисля, че зависи от метода, по който другите персони в бъдещата коалиция ще работят. Ако се осланяме на предизборната им акция и думи, евентуално би трябвало да чакаме популистски стъпки. Стъпки, които виждаме, че Смотрич и Бенг-вир към този момент подхващат през последните няколко дни, а обединението към момента не е образувана. Има и отзиви, че към този момент като част от ръководещата власт, може да прокарат и по-сериозни политики и способи на ръководство. Наистина не се знае, ще забележим какво следва. Според мен обстановката ще зависи от два фактора. От една страна, какъв брой отговорно ще работи по-популистската част от идната коалиция и кои министерства ще вземат. И въпреки това, каква ще бъде реакцията на Съединени американски щати и на Европа. Дали ще бойкотират някои членове на крайнодясната коалиция или ще се съгласят да работят дружно.

Вижте, макар реакцииите по целия свят, хората тук в страната приказват и разискват, че въпреки всичко става дума за демократично определено държавно управление. Определено ще бъде мъчно държавно управление, защото лявото пък изгуби властта си напълно. Крайнолявата партия „ Мерет “ не съумя да прескочи парламентарната преграда. Вследствие на това за пръв път от доста време насам няма да откри място в Kнесета на Израел. Да имаме леви и десни гласове е потребна част от демократичното говорене. Липсата на леви отзиви в кнесета би било усетено осезаемо. Дори лейбълистката партия завоюва едвам 4 мандата в Кнесета. Коалицията „ Лапид “, които доста медии дефинират като партии в централно-лявото. Ако ги анализирате в детайли обаче, ще видите, че те попадат по-скоро в централно-дясното. И по този начин, зависи какъв брой от тематиките в Kнесета ще бъдат разглежdани като политически, доколко ще сътрудничи опозицията, какъв брой държавнически ще се държат крайнодесните депутати на Бенг-вир и Смотрич, както и дали ултраортодоксите ще се заемат единствено с проблеми, съответстващи за сферата, която съставляват, или ще се опитат да получат някои държавнически постове, като министерства и други.

А по отношение на линията на държание, която Съединени американски щати ще следват по отношение на крайнодесните субекти в държавното управление, следва да забележим в идващите няколко дни. Не съм сигурна до какъв брой има смяна по отношение на спора сред и Израел и Палестина. Точно в този момент няма изключително огромен интерес нито в Израел, нито на интернационално равнище той да минава в нова фаза. Нямаме сътрудник от палестинска страна, с който да предприемем това, а и не знаем по какъв начин тъкмо ще наподобява бъдещата коалиция. Едно от огромните провокации, пред което Нетаняхu ще би трябвало да се изправи в обединението си, е да съумее да направи партията си умереният фактор, умереният глас. Вижте, това не е първият път, в който Нетаняхu печели задоволително болшинство в Kнесета, че да може да прокара хрумвания, които биха били счетени за десни- като да вземем за пример да се заеме с религиозните проблеми, които предизвикат спорни реакции в Израел. Но той не го е направил досега, даже в обстановка, в която е печелил болшинството. Сега просто би трябвало да изчакаме и да следим по какъв начин ще отиграе дясната ориентировка на ръководещата коалиция, както и дали ще успее да устои на натиска на ултраортодоксите и крайнодесни гласове.

Друга доста значима тематика е войната в Украйна – тя е в центъра на политическия живот и тук в България, и преди, и след изборите, които се организираха у нас. Но какъв брой значима е тази тематика в Израел? Знаем, че Израел не изпраща военна поддръжка на Украйна. Очаквате ли това да се промени?

Израел е замесен много съществено в спора още от самото му начало, като оказва основно филантропична помощ. Израел беше първата страна, която предложи да се построи болница на границата с Полша. Израел изпрати и здравна и филантропична помощ за милиарди шекели. Ако погледнем обаче геополитически обстановката, не беше по никакъв начин елементарно за Израел. Нека припомня на вашите фенове, че Израел има алегорична граница с Русия- в Сирия, където съветските войски са извънредно доста, а съветското въздействие доста интензивно. В този смисъл не беше по никакъв начин елементарно да се вземе решение. Въпреки това, актуалният министър-председател Лапид е заел доста по-активна позиция в осъждането на Русия. Той също се причисли към западните водачи в поддръжката си за украинските жители и заклеймяването на Русия като агресор. Мисля, че ответната реакция се видя незабавно, защото доста резолюции и оферти на Русия в Организация на обединените нации са ориентирани против Израел. Не мога да кажа какво следва, ще бъде в действителност забавно да проследим доколко ще се промени политиката в това отношение.

Посланията, които изпраща сегашния министър председател Лапид е за изрично доближаване с Брюксел. Ще забележим по какъв начин ще работи бъдещия министър-председател Нетаняхо- дали ще спре да изпраща тези ясни послания за поддръжка към Украйна, дали продължи да изпраща филантропична и здравна помощ, само че в това време ще се опита да усъвършенства взаимоотношенията с Русия.. Не съм сигурна, тъй като началото на войната досега обстановката доста се промени. Преобладаващия критицизъм на Запада против Русия се усилва. Има много по-малка алтернатива по какъв начин тъкмо би трябвало да се работи. Но заложения въпрос от вас е доста забавен. Сигурна съм, че той ще е в дневния ред на израелските политици в идните седмици.