Енгибаров: Пътят е един, връщане назад няма! Спартак има бъдеще
Изправи сe пред трудностите и направи нещо, с цел да ги преодолееш. Скоро ще откриеш, че нямат и половината от силата, които смяташ, че те имат. Тава кредо, верую е било постоянно в арсенала на стоманения десен защитник от близкото минало Енгибар Енгибаров.
Рожба на ДЮШ на Спартак (Варна), тогавашният краен бранител, който се славеше с неизчерпаема сила, неотстъпчивост и непоколебима борбеност в двете етапи – отбрана и нахлуване, през днешния ден се е заел със нова задача. Мисия, която би трябвало да съобщи на своите подопечни. В богата си спортна кариера той е играл за тимовете на Спартак (Варна), Берое, Ботев (Пловдив), Славия, ЦСКА, Черно Море, Беласица (Петрич), Дунав (Русе), както и за германските Бохум и Грюйтер Фюрт. На 29 декември 2017 година бе назначен за треньор на “соколите ”. Пред “Меридиан Мач ” той отговори на въпросите, сварзани с бъдещето на клуба и новото занятие – треньорската специалност, написа Sportal.bg.
- Здравейте, господин Енгибаров, на първо място поздравления за това, че в този сложен миг за Спартак (Варна) поехте тима. Дебютирахте прекомерно млад с екипа на варненските “соколи ”. Имате и насъбрани усещания от богатата си кариера, защитавали сте екипите на много тимове в тогавашната “А ” група…
- Да, дебютирах прекомерно млад с екипа на Спартак (Варна) - през далечната 1989 година, като десен краен бранител, моето амплоа на терена. По това време в тима имаше и промяна поколенията, само че пък аз имах достойнството да се докосна и да играя паралелно до някои от най – огромните имена в нашата клубна история като Живко Господинов, една същинска футболна икона, неповторим механик като Стефан Найденов-Доктора, Пламен Казаков, Асен Михайлов, който бе стоманен като централен защитник и от който научих много неща, както и огромният вратар Красимир Зафиров. Дори в този момент Краси Зафиров, който е в Управителния съвет, идва доста постоянно при нас и окуражава нашите млади футболисти, дава препоръки, а има потребност от това. Всички тези огромни футболисти от предишното бяха към края на кариерата си, а аз стартирах и прохождах в огромния футбол. Играх за Берое, доста мощен за времето си тим, а по това време бяхме и трима варненски футболисти от нашата школа при страрозагорци – аз, Митко Трендафилов и Галин Господинов. Президент беше тогава Атанас Атанасов-Кеби, първият футболен президент след измененията през 1989 година. Докато бях и юношески национал, играех чартърен за Ботев (Пловдив), а по-късно и закупен в града под тепетата – извънредно мощен с класни футболисти тим, играх и край за Купата на страната. Носех екипите на софийските грандове Славия и ЦСКА…
- Последният тим в спортната ви кариера беше Дунав (Русе), а по-късно още веднъж останахте във футбола, само че към този момент като треньор ….
- Целият ми умишлен живот и минал на зеления футболен килим и след края на кариерата си не можех да се показва да се видоизменявам в друга специалност или да избера друго занятие. Тръпката за нещо, което си правил през годините, остава. Това е нещо, което не може да се изясни – футболът е обществен феномен, който трансформира ориста, живота ти. Аз не върша изключение от това. Всъщност започнах треньорската си кариера като асистент на Николай Костов в Ботев (Пловдив).
- Сега, когато сте към този момент треньор, въпреки и в аматьорския футбол, кое ви се коства по-лесно - да си футболист или треньор, а може би отговорността е споделена?
- Не съм си задавал този въпрос досега, в който не станах треньор. Да си треньор, е нещо, което осъзнаваш едвам когато станеш подобен. Тука би трябвало да изградиш колектив, да имаш самостоятелен метод към всеки, да носиш отговорност за взетите от тебе решения, доста е комплицирано. Трябва време, трябват средства, не става от през днешния ден за на следващия ден. Трябва да следиш трендовете в нашия спорт, тъй като всичко се развива доста бързо в актуалния свят.
- В този аспект имате и един любопитен престой в Дубай и ОАЕ. Разкажете ни освен това за това.
- Както се споделя в Библията: “Неведоми са пътищата господни ”. Никога не знаеш какво ще се случи в живота ти в случай че не го провокираш ти самият. Може би и за това е толкоз цветен и разнороден. Преди време бях на посетители у сестра си, която живее в Дубай. Тогава най-популярният тим беше Ал Насър, а механически шеф бе един от най-великите треньори през последните няколко десетилетия Свен Горан Ериксон (2013 година). Като някогашен футболист ми предложиха работа в клуба. Работих с юношите до 15 и до 17 години. Това за мен беше неповторимо прекарване, както и първи допир с същинския професионализъм. В последните години в тази страна се направиха доста вложения за спорта. Смея да настоявам, че клубният им футбол се разви доста през годините и за това помогнаха вложенията в тази тенденция. За това способстваха и треньори като шведа Ериксон, който беше въвел и футболната система ноу-хау (система от правила, на практика футболни препоръки, свързани с доклади и вярно систематизиране на финанси от юношеските обединения до представителния тим), по която е работел преди този момент и като треньор в Манчестър Сити. След това той се насочи към Китай, а аз останах още известно време. Докато бях там, минаха доста светила в треньорската специалност, както и изявени футболисти, които помагаха за имиджа на футбола в арабската страна. Няма да не помни в никакъв случай и срещата си с един от вай-големите за всички времена, който и до момента е треньор в Арабската Лига - Диего Марадона.
- Нека да поговорим и за вашата задача, може да се назова и задача на избавител. Поехте тима на Спартак в Трета Лига, когато бяха надвиснали тъмни облаци. Отборът стартира да се съживява. Трибуните от ден на ден се пълнят. Как стои въпросът със финансирането на клуба?
- Това е един доста внимателен миг за мен като треньор, едно предизвикателство, което поех с вярата да оказа помощ. През предходната година нещата започнаха да се поизбистрят, в случай че преди този момент не се знаеше дале ще съществуваме като клуб. Сега нещата са малко по ясни, когато и базите бяха върнати на клуба, само че към момента има доста елементи за премахване. В момента имаме строго закрепен бюджет и не може да го надхвърлим. Тренираме веднъж на ден без четвъртък и то след 18:00, тъй като футболистите са дилетанти и работят на избрани места. Благодарен съм на компаниите Softelectronics и Iphoneplace. За втората ни оказа помощ наш почитател, който живее от години в Испания. През зимната пауза до ден сегашен доста компании ни помогнаха безплатно. Изключително сме признателни за тези невероятни жестове. Но това са еднократни помощи, което е значимо на този стадий, с цел да закрепим бюджета до края на сезона. Искам да кажа нещо доста значимо. Ние, от треньорското управление, въпреки че сме дилетанти, се готвим професионално, вършим графици и прилагаме режими, тъй като би трябвало да бъдем подготвени за професионалния футбол. А това е въпрос на време. Ако ме питате мен, аз още от на следващия ден бих желал да играем в Първа Лига. Но ние не желаеме посредством различен лиценз или по някакъв различен параграф да се възползваме от това. А и за всяко нещо в днешно време трябват финанси. Ще би трябвало да извървим този футболен път по натурален метод и да се завърнем рано или късно там, където ни е мястото - във висшия ешалон. Надявам се през лятото да имаме към този момент сериозен спонсор, само че и ние би трябвало да осигурим комфорт за това. Никой в днешно време не хвърля средства напразно, а ние би трябвало с нашата работа правилно да потвърдим, че в този клуб би трябвало да се влага. Аз като футболист, а и преди този момент си припомням като малко момче по какъв начин на Коритото (стадион “Спартак ” ) сме огорчавали доста любимци. Ще работим, с цел да изградим един боеспособен тим, който да бъде фактор след време, а не да влезем и да бъдем спаринг сътрудник или боксова круша. Това аз няма да го допусна…
- Каква ще е ролята на ДЮШ от тази позиция?
- Имаме няколко доста положителни треньори, които работят в разнообразни възрастови обединения, някогашни огромни футболисти на клуба като Митко Трендафилов, Димитър Митов, Стефан Дончев. Нашата задача е да подготвим положителни, качествени юноши, които да построяват най-малко 40% от гръбнака на тима ни. Тоест, ще влагаме в наши фрагменти през идващите години. Така виждам аз нещата. Това е бъдещето ни.
- Сега, когато бяха върнати и базите на клуба – “Локомотив ” и “Спартак ” с прилежащите обекти, какъв е вашият зов към всички последователи на отбора?
- Искам да благодаря на всички, които ни поддържат и които не се отхвърлиха от клуба през последното минало десетилетие, което беше доста тежко, а на тези, които са изгубили религия, желая да потвърдим, че Спартак има бъдеще. Няма невъзможни задачи. С доста хъс, с доста предпочитание, с религия ще реализираме доста. И да посрещнем своя 100-годишен празник дружно на актуализирания стадион “Спартак ”. Пътят е един, връщане обратно няма.
Рожба на ДЮШ на Спартак (Варна), тогавашният краен бранител, който се славеше с неизчерпаема сила, неотстъпчивост и непоколебима борбеност в двете етапи – отбрана и нахлуване, през днешния ден се е заел със нова задача. Мисия, която би трябвало да съобщи на своите подопечни. В богата си спортна кариера той е играл за тимовете на Спартак (Варна), Берое, Ботев (Пловдив), Славия, ЦСКА, Черно Море, Беласица (Петрич), Дунав (Русе), както и за германските Бохум и Грюйтер Фюрт. На 29 декември 2017 година бе назначен за треньор на “соколите ”. Пред “Меридиан Мач ” той отговори на въпросите, сварзани с бъдещето на клуба и новото занятие – треньорската специалност, написа Sportal.bg.
- Здравейте, господин Енгибаров, на първо място поздравления за това, че в този сложен миг за Спартак (Варна) поехте тима. Дебютирахте прекомерно млад с екипа на варненските “соколи ”. Имате и насъбрани усещания от богатата си кариера, защитавали сте екипите на много тимове в тогавашната “А ” група…
- Да, дебютирах прекомерно млад с екипа на Спартак (Варна) - през далечната 1989 година, като десен краен бранител, моето амплоа на терена. По това време в тима имаше и промяна поколенията, само че пък аз имах достойнството да се докосна и да играя паралелно до някои от най – огромните имена в нашата клубна история като Живко Господинов, една същинска футболна икона, неповторим механик като Стефан Найденов-Доктора, Пламен Казаков, Асен Михайлов, който бе стоманен като централен защитник и от който научих много неща, както и огромният вратар Красимир Зафиров. Дори в този момент Краси Зафиров, който е в Управителния съвет, идва доста постоянно при нас и окуражава нашите млади футболисти, дава препоръки, а има потребност от това. Всички тези огромни футболисти от предишното бяха към края на кариерата си, а аз стартирах и прохождах в огромния футбол. Играх за Берое, доста мощен за времето си тим, а по това време бяхме и трима варненски футболисти от нашата школа при страрозагорци – аз, Митко Трендафилов и Галин Господинов. Президент беше тогава Атанас Атанасов-Кеби, първият футболен президент след измененията през 1989 година. Докато бях и юношески национал, играех чартърен за Ботев (Пловдив), а по-късно и закупен в града под тепетата – извънредно мощен с класни футболисти тим, играх и край за Купата на страната. Носех екипите на софийските грандове Славия и ЦСКА…
- Последният тим в спортната ви кариера беше Дунав (Русе), а по-късно още веднъж останахте във футбола, само че към този момент като треньор ….
- Целият ми умишлен живот и минал на зеления футболен килим и след края на кариерата си не можех да се показва да се видоизменявам в друга специалност или да избера друго занятие. Тръпката за нещо, което си правил през годините, остава. Това е нещо, което не може да се изясни – футболът е обществен феномен, който трансформира ориста, живота ти. Аз не върша изключение от това. Всъщност започнах треньорската си кариера като асистент на Николай Костов в Ботев (Пловдив).
- Сега, когато сте към този момент треньор, въпреки и в аматьорския футбол, кое ви се коства по-лесно - да си футболист или треньор, а може би отговорността е споделена?
- Не съм си задавал този въпрос досега, в който не станах треньор. Да си треньор, е нещо, което осъзнаваш едвам когато станеш подобен. Тука би трябвало да изградиш колектив, да имаш самостоятелен метод към всеки, да носиш отговорност за взетите от тебе решения, доста е комплицирано. Трябва време, трябват средства, не става от през днешния ден за на следващия ден. Трябва да следиш трендовете в нашия спорт, тъй като всичко се развива доста бързо в актуалния свят.
- В този аспект имате и един любопитен престой в Дубай и ОАЕ. Разкажете ни освен това за това.
- Както се споделя в Библията: “Неведоми са пътищата господни ”. Никога не знаеш какво ще се случи в живота ти в случай че не го провокираш ти самият. Може би и за това е толкоз цветен и разнороден. Преди време бях на посетители у сестра си, която живее в Дубай. Тогава най-популярният тим беше Ал Насър, а механически шеф бе един от най-великите треньори през последните няколко десетилетия Свен Горан Ериксон (2013 година). Като някогашен футболист ми предложиха работа в клуба. Работих с юношите до 15 и до 17 години. Това за мен беше неповторимо прекарване, както и първи допир с същинския професионализъм. В последните години в тази страна се направиха доста вложения за спорта. Смея да настоявам, че клубният им футбол се разви доста през годините и за това помогнаха вложенията в тази тенденция. За това способстваха и треньори като шведа Ериксон, който беше въвел и футболната система ноу-хау (система от правила, на практика футболни препоръки, свързани с доклади и вярно систематизиране на финанси от юношеските обединения до представителния тим), по която е работел преди този момент и като треньор в Манчестър Сити. След това той се насочи към Китай, а аз останах още известно време. Докато бях там, минаха доста светила в треньорската специалност, както и изявени футболисти, които помагаха за имиджа на футбола в арабската страна. Няма да не помни в никакъв случай и срещата си с един от вай-големите за всички времена, който и до момента е треньор в Арабската Лига - Диего Марадона.
- Нека да поговорим и за вашата задача, може да се назова и задача на избавител. Поехте тима на Спартак в Трета Лига, когато бяха надвиснали тъмни облаци. Отборът стартира да се съживява. Трибуните от ден на ден се пълнят. Как стои въпросът със финансирането на клуба?
- Това е един доста внимателен миг за мен като треньор, едно предизвикателство, което поех с вярата да оказа помощ. През предходната година нещата започнаха да се поизбистрят, в случай че преди този момент не се знаеше дале ще съществуваме като клуб. Сега нещата са малко по ясни, когато и базите бяха върнати на клуба, само че към момента има доста елементи за премахване. В момента имаме строго закрепен бюджет и не може да го надхвърлим. Тренираме веднъж на ден без четвъртък и то след 18:00, тъй като футболистите са дилетанти и работят на избрани места. Благодарен съм на компаниите Softelectronics и Iphoneplace. За втората ни оказа помощ наш почитател, който живее от години в Испания. През зимната пауза до ден сегашен доста компании ни помогнаха безплатно. Изключително сме признателни за тези невероятни жестове. Но това са еднократни помощи, което е значимо на този стадий, с цел да закрепим бюджета до края на сезона. Искам да кажа нещо доста значимо. Ние, от треньорското управление, въпреки че сме дилетанти, се готвим професионално, вършим графици и прилагаме режими, тъй като би трябвало да бъдем подготвени за професионалния футбол. А това е въпрос на време. Ако ме питате мен, аз още от на следващия ден бих желал да играем в Първа Лига. Но ние не желаеме посредством различен лиценз или по някакъв различен параграф да се възползваме от това. А и за всяко нещо в днешно време трябват финанси. Ще би трябвало да извървим този футболен път по натурален метод и да се завърнем рано или късно там, където ни е мястото - във висшия ешалон. Надявам се през лятото да имаме към този момент сериозен спонсор, само че и ние би трябвало да осигурим комфорт за това. Никой в днешно време не хвърля средства напразно, а ние би трябвало с нашата работа правилно да потвърдим, че в този клуб би трябвало да се влага. Аз като футболист, а и преди този момент си припомням като малко момче по какъв начин на Коритото (стадион “Спартак ” ) сме огорчавали доста любимци. Ще работим, с цел да изградим един боеспособен тим, който да бъде фактор след време, а не да влезем и да бъдем спаринг сътрудник или боксова круша. Това аз няма да го допусна…
- Каква ще е ролята на ДЮШ от тази позиция?
- Имаме няколко доста положителни треньори, които работят в разнообразни възрастови обединения, някогашни огромни футболисти на клуба като Митко Трендафилов, Димитър Митов, Стефан Дончев. Нашата задача е да подготвим положителни, качествени юноши, които да построяват най-малко 40% от гръбнака на тима ни. Тоест, ще влагаме в наши фрагменти през идващите години. Така виждам аз нещата. Това е бъдещето ни.
- Сега, когато бяха върнати и базите на клуба – “Локомотив ” и “Спартак ” с прилежащите обекти, какъв е вашият зов към всички последователи на отбора?
- Искам да благодаря на всички, които ни поддържат и които не се отхвърлиха от клуба през последното минало десетилетие, което беше доста тежко, а на тези, които са изгубили религия, желая да потвърдим, че Спартак има бъдеще. Няма невъзможни задачи. С доста хъс, с доста предпочитание, с религия ще реализираме доста. И да посрещнем своя 100-годишен празник дружно на актуализирания стадион “Спартак ”. Пътят е един, връщане обратно няма.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ