Защо в Азия инфлацията е по-ниска отколкото в останалите части на света?
Изправени пред публичното неодобрение по отношение на непрекъснато възходящата цена на живота, политиците обичат да акцентират, че повишаването и инфлацията са световен феномен.
"Всяка страна по света получава огромна хапка и част от тази инфлация “, сподели американският президентът Джо Байдън на 10 юни, откакто Съединени американски щати регистрираха най-голямата си "хапка " от 1981 година насам. Потребителските цени оттатък Океана набъбнаха с 8.6% през май спрямо година по-рано.
Вярно е, че цената на горивото, торовете, зърнените храни и доста други артикули набъбна на всички места, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари. Но не на всички места инфлацията се движи с идентични темпове, написа The Economist.
От общо 42 огромни стопански системи, 8 към момента имат годишна инфлация под 4%. 6 от тези 8 са в Източна или Югоизточна Азия. Регионът включва и някои по-малки "оазиси " на ценова непоклатимост, като Виетнам (където инфлацията беше 2.9% за 12-те месеца до май) и Макао (1.1% за годината до април).
Част от обяснението за тази "източна изключителност " се крие в разпространяването на две заболявания. Избухването на африканска чума по свинете от 2018 до 2021 година опустоши популацията на свинете в Китай, където съгласно някои оценки бяха унищожени до 200 милиона свине. Това фрапантно усили цената на свинското месо, съществена храна в Източна Азия. Впоследствие цената се намали внезапно. В континентален Китай, да вземем за пример, цената на свинското месо падна с повече от 21% за последните 12 месеца. Това оказа помощ за компенсиране на инфлационния напън на други места в стопанската система.
Освен това в Източна Азия, за разлика от други елементи на света, се яде повече ориз, в сравнение с пшеница. Цената на ориза се е повишила с 8% след нашествието на Русия в Украйна, до момента в който тази на пшеницата скочи със 17%.
Другото "антиинфлационно " заболяване в района е COVID-19. Много елементи от Азия започнаха да живеят с вируса по-бавно и насилствено, в сравнение с Запад. Индонезия, да вземем за пример, не изостави напълно карантината за интернационалните пасажери чак до 22 март тази година. В Малайзия пътуванията и придвижването се върнаха към естественото си положение едвам при започване на май. Тайван остава внимателен даже и сега. Неговият триумф в задържането на разпространяването на ковид остави популацията му с дребен натурален имунитет и по-малко от фатализма на Запада във връзка с заболяването.
Китай продължава да постанова строги ограничавания върху придвижването и събирането на хора на всички места, където се появят нови огнища на заболяването. Неотдавнашните локдауни в Шанхай и на други места попречиха както на способността на стопанската система да доставя артикули, по този начин и на желанието на потребителите да ги купуват. Това двойно разстройване в търсенето и предлагането може на доктрина да движи цените по всевъзможен метод. Но вредите върху потребителските разноски наподобява са по-сериозни и по-устойчиви. През май, втория месец от локдауна, продажбите на дребно паднаха с съвсем 10% спрямо година по-рано, даже когато промишленото произвеждане набъбна с 0.7%.
Ограниченията на трансграничните пътувания са опустошителни за стопанските системи на Хонконг и изключително на Макао, който разчита на гости от континента, с цел да цялостни казината си. Всъщност Брутният вътрешен продукт на Макао през първите три месеца на тази година беше по-малко от половината от размера, който доближи през същите месеци на 2019 година В този подтекст инфлацията от 1% не наподобява толкоз изненадваща. Всъщост изненадата е, че цените въобще се повишават, написа още изданието.
На Запад високата инфлация принуди доста от централните банки да затегнат паричната си политика. Федералният запас на Съединени американски щати беше заставен да увеличи лихвените проценти с 0.75 процентни пункта на 15 юни. Но ускаряването на дейностите на Фед за битка с инфлацията усложнява битката на Източна Азия против същия зложелател.
По-високите лихвени проценти в Америка притеглят световните финансови потоци, оказвайки напън върху азиатските валути. Хонконг, който обвърза валутата си с американския $, и Макао, който пък обвърза валутата си с тази на Хонконг, бяха задължени да покачат лихвите в деня откакто Фед направи това. Малайзия и Тайван също покачиха лихвените проценти тази година, а Индонезия, където главната рента е на равнище от 3.5%, се чака да ги усили идващия месец.
Малайзия и Индонезия опитаха и с по-нетрадиционен отговор на покачващите се цени - възбраните за експорт. Индонезия забрани за малко продажбата на палмово масло в чужбина, а Малайзия резервира възбраната за експорт на живи кокошки. Целта е всички доставки на страната да бъдат непокътнати за вътрешния пазар. Но политиките могат да имат противоположен резултат, в случай че по-ниските цени накарат локалните фермери да понижат производството. В същото време сходни забрани изострят инфлацията на други места в района. Сингапур, да вземем за пример, зависи от вноса на домашни птици от по-големия си комшия.
Едно от изключенията от тази наклонност на стягане е Япония. На съвещанието си на 17 юни Японската централна банка удостовери уговорката си да закупи толкоз 10-годишни държавни облигации, колкото е належащо, с цел да резервира доходността им на не повече от 0.25%. Тя реши да се придържа към този таван, макар че еквивалентните доходности в Съединени американски щати към този момент се покачиха внезапно до над 3.2%. Тази разлика в доходността способства за потъването на йената, която падна до най-ниските си равнища по отношение на $ от 1998 година насам.
Слабата йена покачва цената на вноса, което се чака да форсира инфлацията в Япония. Ако по-високата инфлация се резервира, хората ще стартират да я чакат, изисквайки по-щедри заплати като отплата. Тези по-високи заплати от своя страна ще покачат цените, което би вкарало Страната на изгряващото слънце в една серпантина на "самоизпълняващи се упования ", написа още The Economist.
В доста елементи на Азия сходна серпантина на заплатите и цените е нещо, което постоянно провокира съществени опасения у политиците и икономистите. Но в Япония тя би била добре пристигнала. Защото след десетилетия на едва търсене и падащи цени, упованията за инфлацията станаха рисково ниски, което затрудни Японската централна банка да съживи стопанската система в интервал на спад и да предотврати завръщането към дефлацията.
Сега, както на всички места другаде по света, Япония получава своята "хапка " от инфлацията. А нейните централни банкери евентуално желаят да си отхапят колкото е допустимо по-голямо парче.
"Всяка страна по света получава огромна хапка и част от тази инфлация “, сподели американският президентът Джо Байдън на 10 юни, откакто Съединени американски щати регистрираха най-голямата си "хапка " от 1981 година насам. Потребителските цени оттатък Океана набъбнаха с 8.6% през май спрямо година по-рано.
Вярно е, че цената на горивото, торовете, зърнените храни и доста други артикули набъбна на всички места, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари. Но не на всички места инфлацията се движи с идентични темпове, написа The Economist.
От общо 42 огромни стопански системи, 8 към момента имат годишна инфлация под 4%. 6 от тези 8 са в Източна или Югоизточна Азия. Регионът включва и някои по-малки "оазиси " на ценова непоклатимост, като Виетнам (където инфлацията беше 2.9% за 12-те месеца до май) и Макао (1.1% за годината до април).
Част от обяснението за тази "източна изключителност " се крие в разпространяването на две заболявания. Избухването на африканска чума по свинете от 2018 до 2021 година опустоши популацията на свинете в Китай, където съгласно някои оценки бяха унищожени до 200 милиона свине. Това фрапантно усили цената на свинското месо, съществена храна в Източна Азия. Впоследствие цената се намали внезапно. В континентален Китай, да вземем за пример, цената на свинското месо падна с повече от 21% за последните 12 месеца. Това оказа помощ за компенсиране на инфлационния напън на други места в стопанската система.
Освен това в Източна Азия, за разлика от други елементи на света, се яде повече ориз, в сравнение с пшеница. Цената на ориза се е повишила с 8% след нашествието на Русия в Украйна, до момента в който тази на пшеницата скочи със 17%.
Другото "антиинфлационно " заболяване в района е COVID-19. Много елементи от Азия започнаха да живеят с вируса по-бавно и насилствено, в сравнение с Запад. Индонезия, да вземем за пример, не изостави напълно карантината за интернационалните пасажери чак до 22 март тази година. В Малайзия пътуванията и придвижването се върнаха към естественото си положение едвам при започване на май. Тайван остава внимателен даже и сега. Неговият триумф в задържането на разпространяването на ковид остави популацията му с дребен натурален имунитет и по-малко от фатализма на Запада във връзка с заболяването.
Китай продължава да постанова строги ограничавания върху придвижването и събирането на хора на всички места, където се появят нови огнища на заболяването. Неотдавнашните локдауни в Шанхай и на други места попречиха както на способността на стопанската система да доставя артикули, по този начин и на желанието на потребителите да ги купуват. Това двойно разстройване в търсенето и предлагането може на доктрина да движи цените по всевъзможен метод. Но вредите върху потребителските разноски наподобява са по-сериозни и по-устойчиви. През май, втория месец от локдауна, продажбите на дребно паднаха с съвсем 10% спрямо година по-рано, даже когато промишленото произвеждане набъбна с 0.7%.
Ограниченията на трансграничните пътувания са опустошителни за стопанските системи на Хонконг и изключително на Макао, който разчита на гости от континента, с цел да цялостни казината си. Всъщност Брутният вътрешен продукт на Макао през първите три месеца на тази година беше по-малко от половината от размера, който доближи през същите месеци на 2019 година В този подтекст инфлацията от 1% не наподобява толкоз изненадваща. Всъщост изненадата е, че цените въобще се повишават, написа още изданието.
На Запад високата инфлация принуди доста от централните банки да затегнат паричната си политика. Федералният запас на Съединени американски щати беше заставен да увеличи лихвените проценти с 0.75 процентни пункта на 15 юни. Но ускаряването на дейностите на Фед за битка с инфлацията усложнява битката на Източна Азия против същия зложелател.
По-високите лихвени проценти в Америка притеглят световните финансови потоци, оказвайки напън върху азиатските валути. Хонконг, който обвърза валутата си с американския $, и Макао, който пък обвърза валутата си с тази на Хонконг, бяха задължени да покачат лихвите в деня откакто Фед направи това. Малайзия и Тайван също покачиха лихвените проценти тази година, а Индонезия, където главната рента е на равнище от 3.5%, се чака да ги усили идващия месец.
Малайзия и Индонезия опитаха и с по-нетрадиционен отговор на покачващите се цени - възбраните за експорт. Индонезия забрани за малко продажбата на палмово масло в чужбина, а Малайзия резервира възбраната за експорт на живи кокошки. Целта е всички доставки на страната да бъдат непокътнати за вътрешния пазар. Но политиките могат да имат противоположен резултат, в случай че по-ниските цени накарат локалните фермери да понижат производството. В същото време сходни забрани изострят инфлацията на други места в района. Сингапур, да вземем за пример, зависи от вноса на домашни птици от по-големия си комшия.
Едно от изключенията от тази наклонност на стягане е Япония. На съвещанието си на 17 юни Японската централна банка удостовери уговорката си да закупи толкоз 10-годишни държавни облигации, колкото е належащо, с цел да резервира доходността им на не повече от 0.25%. Тя реши да се придържа към този таван, макар че еквивалентните доходности в Съединени американски щати към този момент се покачиха внезапно до над 3.2%. Тази разлика в доходността способства за потъването на йената, която падна до най-ниските си равнища по отношение на $ от 1998 година насам.
Слабата йена покачва цената на вноса, което се чака да форсира инфлацията в Япония. Ако по-високата инфлация се резервира, хората ще стартират да я чакат, изисквайки по-щедри заплати като отплата. Тези по-високи заплати от своя страна ще покачат цените, което би вкарало Страната на изгряващото слънце в една серпантина на "самоизпълняващи се упования ", написа още The Economist.
В доста елементи на Азия сходна серпантина на заплатите и цените е нещо, което постоянно провокира съществени опасения у политиците и икономистите. Но в Япония тя би била добре пристигнала. Защото след десетилетия на едва търсене и падащи цени, упованията за инфлацията станаха рисково ниски, което затрудни Японската централна банка да съживи стопанската система в интервал на спад и да предотврати завръщането към дефлацията.
Сега, както на всички места другаде по света, Япония получава своята "хапка " от инфлацията. А нейните централни банкери евентуално желаят да си отхапят колкото е допустимо по-голямо парче.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ