Тричане на политици? - заслужава си да се помисли
Изпращаме, както би трябвало, годината: с осъществяванията на всякакви перушани и с позорни политически мискинлъци.
Милосърдието пък още веднъж бе употребявано като заслон.
На хората от Бургаско, които пострадаха от скорошните наводнения, им ремонтирали по една-две стаички – едвам посрещнат зимата.
Един от тях разправяше, че не съумели да закърпят дупката в покрива на къщата му.
Вероятно, с цел да гледа през нея звездите и да размишлява над безкрайната нашенска простотия.
Гледай Звездите и си свиркай, отново е нещо!
Човечецът се преструваше на удовлетворен пред телевизионната камера и даже сподели за въпросната дупка: „ Да има от кое място да се измъкнем, когато отново пристигна Водата! “
Оставили го с неоправен покрив, той се прави на гламав, обаче е наясно, че и идващото наводняване е несъмнено, тъй като Властта въобще не смее да огледа към повода за наводненията.
Вдигат олелия, разпъват паравана на милосърдието – обаче речните корита си остават все по този начин задръстени с отпадъци.
Гледай звездите.
Пак в оня край, учебно заведение, издигнато единствено преди 5 години, към този момент било рисково за обитаване, по тази причина евакуирали учениците!
А кабинетът ще раздава над 600 милиона лв. за възобновяване въз основата на образованието.
Наскоро Бойко се похвали с следващата си благотворителност - единствено дето не посочи, какъв ще е срокът на валидност на въпросното строителство.
Пет години?
С сходни историйки изпращаме 2017-а година.
Тя ни достави и един неоспорим шедьовър на политическото негодяйство.
Дано Историята го запомни.
Това беше бесуването към медикаментите за онкоболни.
То беше толкоз натрапчиво, че към този момент наложително, най-малко по два пъти в годината, депутатите би трябвало да минават през процедура на тричане.
Знаете този античен бит: извършва се по време на празника „ Чист/Песи понеделник “, понеделникът от „ Тодорова неделя “.
Всяка година тричането дава мотив на малките екрани да пролеят по една подправена сълза – само че тъй като предлагаме да бъде прибавен и към депутатите, дано се насладим на детайлностите на въпросния обред.
Според Уикипедия, в региона на Странджа, примерно, той се извършва от ергени, които връзват двойно въже, с примка по средата, на два дълги кола и в тази примка слагат кучето.
Двата кола са приведени един към различен и допрени в горния си край.
При внезапното им изправяне, кучето се завърта във въздуха с огромна скорост и най-после пада в авансово изкопан ров с вода или в речен вир. Понякога на опашките на кучетата се завързват тенекии, а децата гонят животните до края на селището, с цел да изгонят от тях беса.
Тази процедура наподобява изцяло подобаваща, с цел да изхвърлят депутатите много неща, които са ги обсебили – най-много нелепостта, която е по-опасна даже от беса.
Между другото, с цел да не примират ненужно репортерките и да се възмущават от нашенските „ диваци “, не е неприятно да знаят, че сходен бит епохи наред е съществувал и в Англия, наричал се е „ Ден за пердашене на кучета с камшици за изкарване на бесовете “.
Тъй или другояче, това си е един неприличен обред, дума да не става.
Подлата върти.ъзовщина към медикаментите за онкоболни е Големият Резил на годината, това е вън от подозрение.
Отдавна е известно, че депутатите въобще не се интересуват, по какъв начин наподобяват в очите на елементарните хора.
Те са подготвени да вземат участие и в най-позорния театър и по команда да се вършат на перушани.
Дори кучетата, след сеанса на тричането, евентуално са повече на себе си, в сравнение с депутатите, когато извършват следващата повеля на партийното си управление.
Подробностите от въпросния неприличен пазарлък са задоволително добре известни, с цел да ги повтаряме.
Отвратително е обаче, че депутатите нямат нищо срещу да се вършат на гламави, през днешния ден да вземат решение едно, на следващия ден – напълно друго, и да извършват сляпо волята на шефовете си; нормалното им положение е с примка на шията - няма какво друго да вършат, с изключение на да слушат.
Но, въпреки всичко, и послушанието би трябвало да има някакъв лимит, не може да не схващат, че парламентарната мунчовщина ги прави жалки.
Накрая, след всичките нелепи кълчотения, раята от ГЕРБ дочака Падишахът да си каже думата и да „ реши “ един нищо и никакъв въпрос.
Напоследък всичко опира все до него – тия дни стана ясно, че се е погрижил и за двете лъвчета от Разград.
Тъй или другояче, позорното театро с медикаментите ще бъде запомнено не като нормален за нашата политика маймунджилък, а като приключен политически мискинлък.
Според един социолог, Бойко се бил погрижил даже и за Доган – внушават ни да гледаме на Падишаха като на Дядо Коледа.
Бил уредил с Ердоган, да не закачат Доган.
Това пък е шедьовърът на несмисленото бръщолевене.
Подобни хора имат потребност от преводач: сред себе си и себе си.
Ето ви едно изречение: „ Сделката” сред българския министър председател и турския президент е била мигрантите да не минават границата и Местан /зад който изрично застана Турция/, да бъде „ демонтиран” напълно “.
Излиза, че Ердоган е почерпил с два тлъсти локума Бойко – и против какво?
Няма отговор на този въпрос, тъй като и никаква почерпка също няма.
Тукашните турци отново развинтиха главите на нашите Мунчовци: изчакаха баламите да се размечтаят след словото на Доган – а най-после Карадайъ им сподели, че нищо не са схванали.
Бойко в никакъв случай няма да направи услуга на Доган, каквато и да е.
Ердоган пък напълно в никакъв случай няма да направи същинска услуга на Бойко.
Той приказва едно към едно, че желае проверка на някои съществени интернационалните контракти, само че нашите са яхнали розовите облаци.
И по никакъв начин не е на хубаво, когато все ти повтарят, че си без конкуренция - изключително, когато го споделя Доган.
Надявам се, че Бойко най-малко това е схванал – в случай че не е оглушал от врявата на всевъзможните перушани.
И Плевнелиев изпрати годината по отговарящ метод – с следващата измислица.
Казал следната нелепост в едно изявление: „ Има очакване, че може би аз съм единственият, който би могъл да сплоти разединеното дясно “.
Мнозина хранеха вяра, че синоптичката Деси ще го вразуми по някакъв метод и най-малко до момента в който е влюбен, Пл. внезапно ще понижи производството на вербален талаш.
Но това надали ще се случи, откакто той не е в положение да се сплоти даже с една действителна визия за себе си.
Плевнелиев по този начин и не разбра, че е артикул на един инцидентен каприз на Падишаха.
След като непохватно се подвизаваше в ролята на български президент, в този момент му се желае ролята на Обединител – и то на „ дясната “ мъгливост, на нещо, което на практика не съществува.
Дават му непрекъснато естрада и той си рамене, като че ли към момента желае да впечатли Деси с призванието си на космически политик.
И човек си споделя, че Плевнелиев, преди да пристане на Деси, трябваше да мине през една къса платоническа връзка с Емо Чолаков - той е надалеч по-прозорлив в прогнозите си и сигурно щеше го да защищити от много прояви на перушанлък.
за в. „ Уикенд “
Милосърдието пък още веднъж бе употребявано като заслон.
На хората от Бургаско, които пострадаха от скорошните наводнения, им ремонтирали по една-две стаички – едвам посрещнат зимата.
Един от тях разправяше, че не съумели да закърпят дупката в покрива на къщата му.
Вероятно, с цел да гледа през нея звездите и да размишлява над безкрайната нашенска простотия.
Гледай Звездите и си свиркай, отново е нещо!
Човечецът се преструваше на удовлетворен пред телевизионната камера и даже сподели за въпросната дупка: „ Да има от кое място да се измъкнем, когато отново пристигна Водата! “
Оставили го с неоправен покрив, той се прави на гламав, обаче е наясно, че и идващото наводняване е несъмнено, тъй като Властта въобще не смее да огледа към повода за наводненията.
Вдигат олелия, разпъват паравана на милосърдието – обаче речните корита си остават все по този начин задръстени с отпадъци.
Гледай звездите.
Пак в оня край, учебно заведение, издигнато единствено преди 5 години, към този момент било рисково за обитаване, по тази причина евакуирали учениците!
А кабинетът ще раздава над 600 милиона лв. за възобновяване въз основата на образованието.
Наскоро Бойко се похвали с следващата си благотворителност - единствено дето не посочи, какъв ще е срокът на валидност на въпросното строителство.
Пет години?
С сходни историйки изпращаме 2017-а година.
Тя ни достави и един неоспорим шедьовър на политическото негодяйство.
Дано Историята го запомни.
Това беше бесуването към медикаментите за онкоболни.
То беше толкоз натрапчиво, че към този момент наложително, най-малко по два пъти в годината, депутатите би трябвало да минават през процедура на тричане.
Знаете този античен бит: извършва се по време на празника „ Чист/Песи понеделник “, понеделникът от „ Тодорова неделя “.
Всяка година тричането дава мотив на малките екрани да пролеят по една подправена сълза – само че тъй като предлагаме да бъде прибавен и към депутатите, дано се насладим на детайлностите на въпросния обред.
Според Уикипедия, в региона на Странджа, примерно, той се извършва от ергени, които връзват двойно въже, с примка по средата, на два дълги кола и в тази примка слагат кучето.
Двата кола са приведени един към различен и допрени в горния си край.
При внезапното им изправяне, кучето се завърта във въздуха с огромна скорост и най-после пада в авансово изкопан ров с вода или в речен вир. Понякога на опашките на кучетата се завързват тенекии, а децата гонят животните до края на селището, с цел да изгонят от тях беса.
Тази процедура наподобява изцяло подобаваща, с цел да изхвърлят депутатите много неща, които са ги обсебили – най-много нелепостта, която е по-опасна даже от беса.
Между другото, с цел да не примират ненужно репортерките и да се възмущават от нашенските „ диваци “, не е неприятно да знаят, че сходен бит епохи наред е съществувал и в Англия, наричал се е „ Ден за пердашене на кучета с камшици за изкарване на бесовете “.
Тъй или другояче, това си е един неприличен обред, дума да не става.
Подлата върти.ъзовщина към медикаментите за онкоболни е Големият Резил на годината, това е вън от подозрение.
Отдавна е известно, че депутатите въобще не се интересуват, по какъв начин наподобяват в очите на елементарните хора.
Те са подготвени да вземат участие и в най-позорния театър и по команда да се вършат на перушани.
Дори кучетата, след сеанса на тричането, евентуално са повече на себе си, в сравнение с депутатите, когато извършват следващата повеля на партийното си управление.
Подробностите от въпросния неприличен пазарлък са задоволително добре известни, с цел да ги повтаряме.
Отвратително е обаче, че депутатите нямат нищо срещу да се вършат на гламави, през днешния ден да вземат решение едно, на следващия ден – напълно друго, и да извършват сляпо волята на шефовете си; нормалното им положение е с примка на шията - няма какво друго да вършат, с изключение на да слушат.
Но, въпреки всичко, и послушанието би трябвало да има някакъв лимит, не може да не схващат, че парламентарната мунчовщина ги прави жалки.
Накрая, след всичките нелепи кълчотения, раята от ГЕРБ дочака Падишахът да си каже думата и да „ реши “ един нищо и никакъв въпрос.
Напоследък всичко опира все до него – тия дни стана ясно, че се е погрижил и за двете лъвчета от Разград.
Тъй или другояче, позорното театро с медикаментите ще бъде запомнено не като нормален за нашата политика маймунджилък, а като приключен политически мискинлък.
Според един социолог, Бойко се бил погрижил даже и за Доган – внушават ни да гледаме на Падишаха като на Дядо Коледа.
Бил уредил с Ердоган, да не закачат Доган.
Това пък е шедьовърът на несмисленото бръщолевене.
Подобни хора имат потребност от преводач: сред себе си и себе си.
Ето ви едно изречение: „ Сделката” сред българския министър председател и турския президент е била мигрантите да не минават границата и Местан /зад който изрично застана Турция/, да бъде „ демонтиран” напълно “.
Излиза, че Ердоган е почерпил с два тлъсти локума Бойко – и против какво?
Няма отговор на този въпрос, тъй като и никаква почерпка също няма.
Тукашните турци отново развинтиха главите на нашите Мунчовци: изчакаха баламите да се размечтаят след словото на Доган – а най-после Карадайъ им сподели, че нищо не са схванали.
Бойко в никакъв случай няма да направи услуга на Доган, каквато и да е.
Ердоган пък напълно в никакъв случай няма да направи същинска услуга на Бойко.
Той приказва едно към едно, че желае проверка на някои съществени интернационалните контракти, само че нашите са яхнали розовите облаци.
И по никакъв начин не е на хубаво, когато все ти повтарят, че си без конкуренция - изключително, когато го споделя Доган.
Надявам се, че Бойко най-малко това е схванал – в случай че не е оглушал от врявата на всевъзможните перушани.
И Плевнелиев изпрати годината по отговарящ метод – с следващата измислица.
Казал следната нелепост в едно изявление: „ Има очакване, че може би аз съм единственият, който би могъл да сплоти разединеното дясно “.
Мнозина хранеха вяра, че синоптичката Деси ще го вразуми по някакъв метод и най-малко до момента в който е влюбен, Пл. внезапно ще понижи производството на вербален талаш.
Но това надали ще се случи, откакто той не е в положение да се сплоти даже с една действителна визия за себе си.
Плевнелиев по този начин и не разбра, че е артикул на един инцидентен каприз на Падишаха.
След като непохватно се подвизаваше в ролята на български президент, в този момент му се желае ролята на Обединител – и то на „ дясната “ мъгливост, на нещо, което на практика не съществува.
Дават му непрекъснато естрада и той си рамене, като че ли към момента желае да впечатли Деси с призванието си на космически политик.
И човек си споделя, че Плевнелиев, преди да пристане на Деси, трябваше да мине през една къса платоническа връзка с Емо Чолаков - той е надалеч по-прозорлив в прогнозите си и сигурно щеше го да защищити от много прояви на перушанлък.
за в. „ Уикенд “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ