Използвахме един от последните летни следобеди, за да се приютим

Използвахме един от последните летни следобеди, с цел да се приютим в градината на К.Е.В.А. с две слънчеви и вдъхновяващи девойки, които не познават границите в музиката. Истината е, че познавам Александрина Александрова от дълго време, тъй като нееднократно съм я снимала в мои фотосесии. И както постоянно ме е впечатлявала с лекотата, с която се движи пред камера, също толкоз прелестно ме изненада и когато я чух да пее. Може би доста от вас я познават като вокала на група „ Парапланер “, където свири и на бас китара, а до нея на сцената сте виждали и  Мариета Койнарска , която покорява клавишите (на пиано или кийборд). Въпреки че работата им с „ Парапланер “ продължава, неотдавна двете направиха още един план, този път взаимно с Гена (от So Called Crew). От него се ражда цялостен албум – „ Орбита “, който на следващия ден ще показват онлайн в Kino Cabana. Да, тяхната музикална галактика не познава граници, а пътят им в музиката стартира прекомерно рано. Колко сложен е той и за какво все пак е най-хубавото нещо, с което могат да се занимават, ни споделят самите те.

Поводът да се забележим е идния ви албум, взаимно с Гена –   „ Орбита “. Колко време ви лиши да го извършите?

Александрина: Албумът не беше плануван, когато започнахме да работим с Гената, само че толкоз ни хареса по какъв начин стават нещата и каква музика се ражда в композиция от неговите и нашите хрумвания, че взехме решение да опитаме да създадем още. В последна сметка се получиха девет песни, които събрахме в албум. Всичко стана доста импулсивно и се радваме, че по този начин се стекоха събитията.

Мариета: Сравнително бързо стана, някъде за към половин година – през цялото време до приключени девет песни, а това е малко време да се направи цялостен албум.

Александрина: „ Седмото кафе “ е първата ария, която направихме дружно. В началото концепцията беше просто да имаме сингъл дружно. Гената не съумя да пристигна на фотосите на видеото, тъй като имаше присъединяване тогава. Шегувахме с режисьора и оператора, че би трябвало да създадем най-малко още една ария, с цел да можем да снимаме клип и с него. И от тази смешка най-после излезе това – албум.

Как са разпределени функциите ви в него?

Александрина: Може би единственото постоянно нещо е, че аз пиша текстовете. Иначе оттова нататък другите песни са по друга концепция на всеки един от нас. Има песни, които Мариета ги стартира, предлага ни ги и ние ги доразвиваме. Има такива, които са по концепция на Гената или по моя. Мисля, че е много уравновесено.

Мариета: Има една, която направихме дружно от нулата. Седнахме и взехме решение да забележим какво ще стане, в случай че не работим върху към този момент основана концепция, а я стартираме тримата. И се получи доста забавно.

Александрина: Това е нещо, което даже с „ Парапланер “ в никакъв случай не сме правили дружно. Винаги развиваме нечия концепция, до момента в който в този момент беше друго.

Но вие продължавате и като „ Парапланер “?

Александрина: Да, имаме си барабанист по време на нашите появи на клубната сцена и има още много части, които не са излизали. Дори приготвяме независим албум, само че това ще е в далечното бъдеще. Сега сме съсредоточени върху този план, който си е обособен от „ Парапланер “, т.е. имаме си два разнообразни плана, „ тъй като сме архитекти “ (избухват в смях).

Как ви се пресякоха пътищата на вас двете?

Мариета: Отдавна беше, свирили сме в други планове дружно и преди. Алекс беше в Музикалната академия, когато се запознахме. Усетихме, че доста си пасваме във връзка с музикалните си усети, постоянно си говорихме за концерти, събития.

Александрина: Много внезапно ни събра ориста, тъй като в първата ни група имахме управител, който имаше концепция за група, т.е. ние не сме се търсили. Той ни събра и ние бяхме хора, които по никакъв метод не се познаваха до този миг. Само Мариета се познаваше с едно от другите девойки.

Но нашето другарство с нея остана дълго във времето и в началото това, което ни сближи, беше в действителност музиката, общите усети, общите банди, които слушаме.



Мариета: Един ден взехме решение да забележим какво ще стане, в случай че седнем и си измислим нещо наше, тъй като до момента не ни се беше случвало. Бяхме работили с разнообразни стилове музика и с кавъри на към този момент основани от някой различен неща.

Александрина: В един миг супер доста започнахме да променяме кавърите и да изпитваме потребност да дадем нещо от себе си. На последните ни появи на сцена сме свирили кавъри, които даже не могат да бъдат разпознати. Тогава разбрахме, че очевидно има какво да кажем и да покажем. И взехме решение да създадем нещо напълно наше.

От какъв брой време към този момент е този план?

Александрина: Имаше интервал, в който продължавахме да се виждаме и да свирим, да си пращаме музика и един ден, безусловно на пейката, до момента в който си говорехме, взехме решение по какъв начин би трябвало да създадем група.

Мариета: Започнахме да си пращаме хрумвания, което се случваше за първи път. Вкъщи аз си изобретявам някакви хармонии, адресирам й ги, тя ми ги връща със записан вокал или с някой текст, който е написала. Започнахме да ги сглобяваме по малко. Първо една, две, три... След това взехме решение, че авторската музика няма да е задоволителна, с цел да стартираме да свирим по клубове, и започнахме да вършим кавъри на по-известни песни. Те доминираха първоначално, само че след това нещата се обърнаха в интерес на авторските части.

Александрина: Но даже и в кавърите сме се стремили да демонстрираме нашия почерк. Не сме се водили от това, което е известно сега.

Как бихте определили този почерк стилово?

Александрина: Много е мъчно, тъй като ние слушаме разнообразни стилове. Например – аз се кефя на рок, а Мариета въобще не слуша рок. Но стилове, в които и двете се откриваме, са соул, джаз,R&B. Всеки влага от себе си в музиката и даже частите ни са разнообразни едно от друго.

Мариета: По отношение на кавърите сме търсили да не са постоянно изпълнявани неща. Например Prodigy.

Александрина: Ние даже нямаме подложки.

Мариета: Всичко е безусловно изсвирено на принадлежности и изпято.

Александрина: Първите ни два кавъра бяха на Massive Attack и на Gorillaz.

Мариета: Бягаме от клишетата и нещата, които се слушат постоянно по клубовете.

Александрина: Сега и двете неща могат да се чуят онлайн от други банди, само че ние в действителност се водехме от това, което не сме чували някой да свири.

Има още...