Медицинският надзор най-сетне се заема с тъканните банки
Изпълнителната организация " Медицински контрол " (ИАМН) стартира изключителна инспекция на тъканните банки, които вземат и съхраняват проби от пъпна шнур. Това оповестиха от организацията. Нареждането на шефа на ИАМН Росен Иванов идва 2 месеца откакто от " Тъканна банка крио център България " (ТБКЦБ) желаеха да бъде анулирано разрешението им за активност. Тази тъканна банка е българският клон на " Крио сейв ", които сега имат проблеми в цяла Европа, а швейцарските здравни управляващи упорстват за престъпно следствие. От " Крио сейв " настояват, че всички проби, защитавани от тях, са преместени в Полша и препращат всички въпроси за ориста на съхранения материал към полската банка PBKM. Не е ясно дали лицензът на ТБКЦБ към този момент е лишен, защото от сдружението не са изпълнили условията за това. От ИАМН не дадоха отговор на въпросите на " Сега " по тематиката.
От ИАМН ще проверяват дали всички тъканни банки в страната съблюдават законовите условия за оборудване, подготовка на личния състав, донорските досиета, постоянното водене на изискуемите регистри, отчетността към организацията. В България 11 тъканни банки се занимават със стволови кафези от пъпна шнур, като 6 от тях съхраняват биологичен материал в България, а пет - в страни от Европейския съюз.
От организацията дават обещание резултати от инспекцията в средата на ноември. Досега оттова уверяваха, че няма проблеми с активността на ТБКЦБ.
Активността на ИАМН идва, откакто 110 родители настояха за инспекция поради проблема " Крио сейв ". Те се оплакват, че нямат данни дали пробите на децата им са сполучливо трансферирани, нито имат естествена връзка с банката. Наскоро стана ясно и че Национална агенция за приходите търси 2.6 млн. лева Данък добавена стойност от сдружението и сметката му е запорирана. Родителите, които се организират във Facebook група, са сезирали и прокуратурата поради терзанията си, че са станали жертва на финансова и здравна машинация. Още през 2017 година семейство се е обърнало към Софийската районна прокуратура със сигнал за активността на ТБКЦБ, само че по него е предписан отвод да бъде образувано следствие, научи " Сега ".
Освен от медицинския надзор сега 110-те родители упорстват още за реакция от министъра на опазването на здравето и отрасловата парламентарна комисия. Както и за законодателни промени, които ще минимизират опциите от злоупотреби в сферата. В Народното събрание от началото на септември отлежава депутатски въпрос по тематиката към министър Кирил Ананиев. Според уеб страницата на Народното събрание " предстоящата дата на отговор " е 13 септември. Такъв обаче към момента няма.
ОТ СИГНАЛА
През последните седмици поетапно започват да стават обществено известни извънредно притеснителни обстоятелства, повдигащи въпроси и за осъществено закононарушение със средства на български жители, показват в сигнала си родителите:
- Сметките на ТБКЦБ са запорирани от Национална агенция за приходите от 2017 година заради ревизионен акт за изискуем Данък добавена стойност за към 2.6 млн. лева. При подписване на контракти за разсрочено заплащане на сумите по контракта (равни вноски за период от 24 месеца) някои от клиентите са ориентирани да превеждат по сметките на други компании – " Навакон България " ООД, чието седалище и адрес на ръководство съответстват с тези на ТБКЦБ. Няма никаква информация къде са отивали действително средствата, кой и по какъв начин се е разпореждал с тях.
- При съществуване на блокирани сметки не е ясно как са обезпечавани средства за предпазване на взетите проби. Ако това не е ставало на благотворителна база, следва въпросът запазвани ли са въобще кръвните проби, щом действително не е имало пари за това. Самият изпълнителен шеф на ТБКЦБ и медицински шеф на " Крио сейв " за Европа Асен Пачеджиев признава пред в. „ Сега “, че „ във всеки различен случай има сериозен риск парите на клиента просто да потънат неизвестно къде... “.
- Компанията крие и подвежда клиентите си и с информация. В формалното писмо от “Крио сейв “ от 26 юни се споделя единствено, че, преди да стартира местене на пробите, е осъществен одит в РВКМ. Пред в. " 24 часа " Пачеджиев изяснява, че пробите в действителност са преместени още през април-май. Към края на септември за нито една от тях няма информация дали действително това е по този начин.
- Има проблем и с кръвта, вземана от майките за проучване директно преди раждането. Според Пачеджиев тя не е изследвана и затова пробите от 2018 и 2019 година са сложени под карантина. Без това проучване клиентите на компанията не могат да получат и документ за съхранените си проби, който е нужен при освобождението им при възможна потребност от лекуване. Клиентите не са осведомени за този проблем при подписване на договорите с компанията.
КЛИЕНТИ
От 2010 година до 2018 година от българския клон на " Крио сейв " са взети общо 4533 проби от кръв от пъпна шнур и 3836 проби от тъкан от пъпна шнур. Пробите от последните 2 години се оказват под карантина, защото не е правено проучване на майчината кръв, като родителите, доверили се на банката, директно преди прекъсването на активността й, нямат никаква информация за пробите си.
ПРИКАЗКИ
Самият изпълнителен шеф на ТБКЦБ Асен Пачеджиев в изявление за Българска национална телевизия отпреди 8 години изяснява, че " в случай че някоя банка банкрутира и се наложи прехвърляне на стотици и хиляди проби на друго място (какъвто в този момент е казусът с " Крио сейв ", б.а.), това е доста мъчно осъществимо заради огромния риск ". Той добавя, че при местенето има възможност за температурен стрес и компрометиране на пробите. И че родителите би трябвало да избират доста деликатно тъканната банка.
От ИАМН ще проверяват дали всички тъканни банки в страната съблюдават законовите условия за оборудване, подготовка на личния състав, донорските досиета, постоянното водене на изискуемите регистри, отчетността към организацията. В България 11 тъканни банки се занимават със стволови кафези от пъпна шнур, като 6 от тях съхраняват биологичен материал в България, а пет - в страни от Европейския съюз.
От организацията дават обещание резултати от инспекцията в средата на ноември. Досега оттова уверяваха, че няма проблеми с активността на ТБКЦБ.
Активността на ИАМН идва, откакто 110 родители настояха за инспекция поради проблема " Крио сейв ". Те се оплакват, че нямат данни дали пробите на децата им са сполучливо трансферирани, нито имат естествена връзка с банката. Наскоро стана ясно и че Национална агенция за приходите търси 2.6 млн. лева Данък добавена стойност от сдружението и сметката му е запорирана. Родителите, които се организират във Facebook група, са сезирали и прокуратурата поради терзанията си, че са станали жертва на финансова и здравна машинация. Още през 2017 година семейство се е обърнало към Софийската районна прокуратура със сигнал за активността на ТБКЦБ, само че по него е предписан отвод да бъде образувано следствие, научи " Сега ".
Освен от медицинския надзор сега 110-те родители упорстват още за реакция от министъра на опазването на здравето и отрасловата парламентарна комисия. Както и за законодателни промени, които ще минимизират опциите от злоупотреби в сферата. В Народното събрание от началото на септември отлежава депутатски въпрос по тематиката към министър Кирил Ананиев. Според уеб страницата на Народното събрание " предстоящата дата на отговор " е 13 септември. Такъв обаче към момента няма.
ОТ СИГНАЛА
През последните седмици поетапно започват да стават обществено известни извънредно притеснителни обстоятелства, повдигащи въпроси и за осъществено закононарушение със средства на български жители, показват в сигнала си родителите:
- Сметките на ТБКЦБ са запорирани от Национална агенция за приходите от 2017 година заради ревизионен акт за изискуем Данък добавена стойност за към 2.6 млн. лева. При подписване на контракти за разсрочено заплащане на сумите по контракта (равни вноски за период от 24 месеца) някои от клиентите са ориентирани да превеждат по сметките на други компании – " Навакон България " ООД, чието седалище и адрес на ръководство съответстват с тези на ТБКЦБ. Няма никаква информация къде са отивали действително средствата, кой и по какъв начин се е разпореждал с тях.
- При съществуване на блокирани сметки не е ясно как са обезпечавани средства за предпазване на взетите проби. Ако това не е ставало на благотворителна база, следва въпросът запазвани ли са въобще кръвните проби, щом действително не е имало пари за това. Самият изпълнителен шеф на ТБКЦБ и медицински шеф на " Крио сейв " за Европа Асен Пачеджиев признава пред в. „ Сега “, че „ във всеки различен случай има сериозен риск парите на клиента просто да потънат неизвестно къде... “.
- Компанията крие и подвежда клиентите си и с информация. В формалното писмо от “Крио сейв “ от 26 юни се споделя единствено, че, преди да стартира местене на пробите, е осъществен одит в РВКМ. Пред в. " 24 часа " Пачеджиев изяснява, че пробите в действителност са преместени още през април-май. Към края на септември за нито една от тях няма информация дали действително това е по този начин.
- Има проблем и с кръвта, вземана от майките за проучване директно преди раждането. Според Пачеджиев тя не е изследвана и затова пробите от 2018 и 2019 година са сложени под карантина. Без това проучване клиентите на компанията не могат да получат и документ за съхранените си проби, който е нужен при освобождението им при възможна потребност от лекуване. Клиентите не са осведомени за този проблем при подписване на договорите с компанията.
КЛИЕНТИ
От 2010 година до 2018 година от българския клон на " Крио сейв " са взети общо 4533 проби от кръв от пъпна шнур и 3836 проби от тъкан от пъпна шнур. Пробите от последните 2 години се оказват под карантина, защото не е правено проучване на майчината кръв, като родителите, доверили се на банката, директно преди прекъсването на активността й, нямат никаква информация за пробите си.
ПРИКАЗКИ
Самият изпълнителен шеф на ТБКЦБ Асен Пачеджиев в изявление за Българска национална телевизия отпреди 8 години изяснява, че " в случай че някоя банка банкрутира и се наложи прехвърляне на стотици и хиляди проби на друго място (какъвто в този момент е казусът с " Крио сейв ", б.а.), това е доста мъчно осъществимо заради огромния риск ". Той добавя, че при местенето има възможност за температурен стрес и компрометиране на пробите. И че родителите би трябвало да избират доста деликатно тъканната банка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ