Икономисти: Значително изоставаме от Румъния и останалите страни в Източна Европа
Изоставаме значително от Румъния и от другите страни от Източна Европа. Това разгласи макроикономистът проф. Ганчо Ганчев, който е учител в Югозападния университет.
" Има някакво разминаване сред оценките, които държавното управление дава единствено на себе си, и обективните обстоятелства, които следим. Оттам идва и известно неодобрение и възприятие за незадоволеност. Ако България желае действително по-голямата част от популацията да се усеща по-добре, би трябвало да ускорим темповете на напредък, а ускоряването на темповете допуска различен вид политика ", посочи той пред БНР.
По думите му тактиката на държавното управление на Бойко Борисов била да поддържа непоклатимост в региона на обществените финанси, като тази непоклатимост се разглеждала като причина за реализиране на резистентен дълготраен напредък. На процедура обаче страните, които реализират по-добри резултати, провеждали дейна парична и фискална политика.
" Ние сме във валутен ръб и на практика държавното управление не организира и фискална, и Централната банка по начало не може да организира парична политика, при което всички принадлежности за ускорение на икономическия напредък на процедура са блокирани, което е фундаменталната причина за нашето редовно закъснение. Ние не организираме дейна политика, която да подтиква стопанската система ", акцентира още икономическият специалист.
От своя страна макроикономистът доцент Григор Сарийски от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките означи, че българите сме към момента едвам на половина европейци и оставаме на последно място в Европейски Съюз.
" С тези мудни стъпки, нямаме безспорни никакъв късмет да догоним Европа ", безапелационен беше Сарийски и добави, че и вложенията понижават, а е значимо и качеството им.
" За да може да реализираме ефикасен ритъм на напредък - резистентен и бърз, с цел да догоним Европейски Съюз, на нас ни трябват такива производства, които са съпоставими с европейските, би трябвало ни краен артикул. Точно тези вложения липсват - както външни, по този начин и вътрешни ", акцентира експертът от Българска академия на науките.
Противопоставяйки се на неотдавнашната похвала на Борисов с покачвания кредитен рейтинг на страната, Сарийски означи, че кредитният рейтинг не е опцията на страната да взе участие на финансовите пазари, а по скоро той дефинира доколко страната може да взе участие.
" Това е нещо като оценката за държание в учебно заведение. Имате положително държание, само че това никога не отразява вашето икономическо положение. Съседна Румъния има по-нисък кредитен рейтинг от нашия. Ако създадем параленост по главния индикатор, който е Брутният вътрешен продукт на човек по паритетна покупателна дарба, България има 51% от приблизително европейското, т. е. българите са на половина европейци по този индикатор. А Румъния има 65%. За интервала сред 2014 и 2018 година те са напреднали по този индикатор с 10 пункта, до момента в който България напредва едвам с 4 пункта ".
" Кредитният рейтинг е оценка през призмата на това в каква степен финансово е постоянна съответната страна. Това не е цялостна оценка за икономическата политика, за проблемите, за вероятностите, оферти за възстановяване и така нататък ", добави проф. Ганчев и уточни, че такива действителни оценки се дават от Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия.
Напредваме с доста мудни стъпки, което последователно ще ни докара до неуспех, предизвести доцент Сарийски. Според него стратегическите ни стъпки са недомислени.
" България стратегически, в случай че резервираме валутния ръб, има смисъл да влезем в еврозоната като метод да се излезе от този механизъм. От друга страна залагаме прекомерно доста на опцията да влезем там, тъй като не е ясно освен това преструктуриране, което тече в еврозоната, дали те желаят страна като България да влезе. Не е ясно дали ние не залагаме на нещо, което е стратегически невероятно ", разяснява проф. Ганчев.
Според доцент Сарийски Бюджет 2020 е избирателен.
" Възможно е да има отрицателни шокове в границите на Европейски Съюз и на международната стопанска система, което значително да промени параметрите на бюджета и на това, което държавното управление ще може да разпределя ", предвижда проф. Ганчев.
" Има някакво разминаване сред оценките, които държавното управление дава единствено на себе си, и обективните обстоятелства, които следим. Оттам идва и известно неодобрение и възприятие за незадоволеност. Ако България желае действително по-голямата част от популацията да се усеща по-добре, би трябвало да ускорим темповете на напредък, а ускоряването на темповете допуска различен вид политика ", посочи той пред БНР.
По думите му тактиката на държавното управление на Бойко Борисов била да поддържа непоклатимост в региона на обществените финанси, като тази непоклатимост се разглеждала като причина за реализиране на резистентен дълготраен напредък. На процедура обаче страните, които реализират по-добри резултати, провеждали дейна парична и фискална политика.
" Ние сме във валутен ръб и на практика държавното управление не организира и фискална, и Централната банка по начало не може да организира парична политика, при което всички принадлежности за ускорение на икономическия напредък на процедура са блокирани, което е фундаменталната причина за нашето редовно закъснение. Ние не организираме дейна политика, която да подтиква стопанската система ", акцентира още икономическият специалист.
От своя страна макроикономистът доцент Григор Сарийски от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките означи, че българите сме към момента едвам на половина европейци и оставаме на последно място в Европейски Съюз.
" С тези мудни стъпки, нямаме безспорни никакъв късмет да догоним Европа ", безапелационен беше Сарийски и добави, че и вложенията понижават, а е значимо и качеството им.
" За да може да реализираме ефикасен ритъм на напредък - резистентен и бърз, с цел да догоним Европейски Съюз, на нас ни трябват такива производства, които са съпоставими с европейските, би трябвало ни краен артикул. Точно тези вложения липсват - както външни, по този начин и вътрешни ", акцентира експертът от Българска академия на науките.
Противопоставяйки се на неотдавнашната похвала на Борисов с покачвания кредитен рейтинг на страната, Сарийски означи, че кредитният рейтинг не е опцията на страната да взе участие на финансовите пазари, а по скоро той дефинира доколко страната може да взе участие.
" Това е нещо като оценката за държание в учебно заведение. Имате положително държание, само че това никога не отразява вашето икономическо положение. Съседна Румъния има по-нисък кредитен рейтинг от нашия. Ако създадем параленост по главния индикатор, който е Брутният вътрешен продукт на човек по паритетна покупателна дарба, България има 51% от приблизително европейското, т. е. българите са на половина европейци по този индикатор. А Румъния има 65%. За интервала сред 2014 и 2018 година те са напреднали по този индикатор с 10 пункта, до момента в който България напредва едвам с 4 пункта ".
" Кредитният рейтинг е оценка през призмата на това в каква степен финансово е постоянна съответната страна. Това не е цялостна оценка за икономическата политика, за проблемите, за вероятностите, оферти за възстановяване и така нататък ", добави проф. Ганчев и уточни, че такива действителни оценки се дават от Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия.
Напредваме с доста мудни стъпки, което последователно ще ни докара до неуспех, предизвести доцент Сарийски. Според него стратегическите ни стъпки са недомислени.
" България стратегически, в случай че резервираме валутния ръб, има смисъл да влезем в еврозоната като метод да се излезе от този механизъм. От друга страна залагаме прекомерно доста на опцията да влезем там, тъй като не е ясно освен това преструктуриране, което тече в еврозоната, дали те желаят страна като България да влезе. Не е ясно дали ние не залагаме на нещо, което е стратегически невероятно ", разяснява проф. Ганчев.
Според доцент Сарийски Бюджет 2020 е избирателен.
" Възможно е да има отрицателни шокове в границите на Европейски Съюз и на международната стопанска система, което значително да промени параметрите на бюджета и на това, което държавното управление ще може да разпределя ", предвижда проф. Ганчев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ