Защо някои хора преминават през „криза на идентичността“ в условията на изолация
Изолацията поради коронавирусната пандемия по света трансформира ритъма и метода ни на живот, който ни е прочут. И най-много възприятието за независимост и автономност. Неща, които до момента са били част от рутината – да се виждаме със фамилиите и приятелите си, отиването на работа, използването на най-разновидни услуги, занимаването с занимания и спорт – всичко това оформя значително човешката еднаквост, написа „ Метро “.
Д-р Пол Марсден, английски психолог, дава своето пояснение за какво това се случва. По неговите думи позитивното възприятие за еднаквост се движи от три детайла – чувството за автономност, свързаността с останалите хора, както и възприятие за компетентност . „ Нашето възприятие за самостоятелност се показва в свободата, избора и контрола се лимитира от рестрикциите. Чувството за съгласуваност с другите – грижата и близостта, които изпитваме, са блокирани от общественото разграничаване. А възприятието за компетентност, като да вземем за пример триумфите, самоусъвършенството и достиженията – е заличено в обстановка, от която се усещаме безсилни да се оправим с нея “, прибавя той.
Какво обаче съставлява рецесията на идентичността?
Експертът Ребека Локууд изяснява това положение. „ Когато даден човек стартира да усеща комплициране какво харесва и какво не, тогава придобива чувството, че не знае кой е той и какво желае в живота “, показва експертът. По нейните думи по този начин се появяват и признаците на самосъмнението и несигурността. Това нормално става при травматични условия – разлъка с сътрудник, загуба на непосредствен, само че и в конюнктура на карантина и изолираност.
Друг специалист обаче, психологът доктор Рейчъл Алън дава друга интерпретация . Според нея съзнанието ни нормално е заето с ежедневни действия, които в този момент ги няма в изискванията на обществена изолираност. „ Психиката ни е непрекъснато заета с задължения, задания и проекти, които основават много „ вътрешен звук “. Когато обаче този „ звук “ изчезне, тогава оставаме сами на тишина и се питаме кои сме в действителност “, прибавя тя.
Д-р Пол Марсден, английски психолог, дава своето пояснение за какво това се случва. По неговите думи позитивното възприятие за еднаквост се движи от три детайла – чувството за автономност, свързаността с останалите хора, както и възприятие за компетентност . „ Нашето възприятие за самостоятелност се показва в свободата, избора и контрола се лимитира от рестрикциите. Чувството за съгласуваност с другите – грижата и близостта, които изпитваме, са блокирани от общественото разграничаване. А възприятието за компетентност, като да вземем за пример триумфите, самоусъвършенството и достиженията – е заличено в обстановка, от която се усещаме безсилни да се оправим с нея “, прибавя той.
Какво обаче съставлява рецесията на идентичността?
Експертът Ребека Локууд изяснява това положение. „ Когато даден човек стартира да усеща комплициране какво харесва и какво не, тогава придобива чувството, че не знае кой е той и какво желае в живота “, показва експертът. По нейните думи по този начин се появяват и признаците на самосъмнението и несигурността. Това нормално става при травматични условия – разлъка с сътрудник, загуба на непосредствен, само че и в конюнктура на карантина и изолираност.
Друг специалист обаче, психологът доктор Рейчъл Алън дава друга интерпретация . Според нея съзнанието ни нормално е заето с ежедневни действия, които в този момент ги няма в изискванията на обществена изолираност. „ Психиката ни е непрекъснато заета с задължения, задания и проекти, които основават много „ вътрешен звук “. Когато обаче този „ звук “ изчезне, тогава оставаме сами на тишина и се питаме кои сме в действителност “, прибавя тя.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ