За Русия – стари тези и поръчкови говорители
Изолацията на Съединени американски щати преориентира света
През последните години, да не приказваме месеци, стана още веднъж съвременно съвсем всеки да схваща от Русия, Путин и въобще от мястото на тази страна в актуалния свят. Часове преди началото на международното по футбол в Русия световната и районната реторика продължава да бъде разнопосочна, само че и с от ден на ден потребление на условното наклонение по отношение на връщането на Федерацията в групата на Г-7, или отпадането на икономическите наказания против Русия. Създава се усещането, че месецът, отдаден на футбола, е самобитен раздел, след който процесите ще продължат, само че с вярата, че ще бъдат в посоката, обрисувана от поредицата срещи на основни световни и районни организации.
С излизането на Доналд Тръмп и Еманюел Макрон на международната сцена човечеството се качи на една въртележка, която с времето все по-силно и бързо се върти. Отпадат политически аксиоми и правила, които през последните няколко века дефинират акцените и обрисуват трендовете, които последователно и най-много постепенно въздействат и преструктурират геополитическото пространство. Непредсказуемост се трансформира в основната дума, определяща политиката на американския президент. Излизането на Съединени американски щати от парижката декларация за климатичните промени, от транстихоокеанското съглашение за свободна търговия, от иранската нуклеарна стратегия, както и влезлите в действие мита за стомана и алуминий за Канада, Мексико, Китай, страните от Европейския съюз, ускоряват изолацията на Съединени американски щати, само че евентуално добре работят за заветната цел на Тръмп – втори президентски мандат.
Не по този начин стабилно, само че задоволително амбициозно, френският президент Макрон също разчупва клишета и с лозунга „ промени в Европейски Съюз ”, се пробва да пребори икономическата конкуренция с страните от централна и югоизточна Европа, ослепителен образец, за което е казусът с правата на превозвачите. Битката в отбрана на националния и корпоративния бизнес в Съюза, в унисон с британския брекзит, каталунския проблем и дългите и сложни договаряния за съставянето на немско държавно управление, гарнирано с непрекъснатите проблеми с миграционната рецесия и комплицираните взаимоотношения с Турция, се трансформират в маркери на засилващата се деградация на политическа Европа.
През първата половина на 2018 година геополитическата смяна продължава да стресира международните общества. Българското европредседателство бодро се бори с доста думи и срещи за евроинтеграцията на Западните Балкани, само че не взема решение нито един районен или световен проблем. Това обаче не е и нужно. То е невероятно за страна, която редовно пропуща възможностите за влиятелен състезател, а не на пионка в непознати схеми. Регионалните и световните фактори не престават да обрисуват трендовете на утрешния ден. Под знака на дезинформацията с главните акценти – абсурда „ Скрипал ”, възможната химическа офанзива в Сирия, се сътвори чувството, че думите са по-силни от оръжието. Освен това дейната русофобска акция преди и след президентските избори в Русия докара до усилването на военното произвеждане и закупуването на разнообразни типове оръжия във впечатляващи количества.
Светът се въоръжава, само че и продължава да се изненадва от думи, дейности и процеси. Срещата на съветския президент с Федералното заседание, на която описа и сподели другите типове оръжия, които Русия има, както и безапелационната победа на изборите, които дадоха следващия мандат на Владимир Путин за президент, стартира забавен интервал в международната политика и дипломация. Търговската война, която Съединени американски щати стартира с Европейски Съюз, очерта два като цяло взаимоизключващи се процеса. Единият са продължаващите антируски изявления, които обаче не са затруднение за дейни политически срещи и стопански покупко-продажби. Които слагат самобитен връх за миналия месец май. Владимир Путин посрещаше в Москва, Сочи или Санкт Петербург водещи европейски и азиатски водачи, което няма паралел по активност и резултати през миналия XX век. Типичен образец за стопански ползи, само че политическо държание, е немският канцлер Ангела Меркел, която не желае Русия в групата Г-7 и е за унищожаване на икономическите наказания против Русия, откакто има резултати от минските съглашения. Това обаче не е проблем за построяването на газопровода „ Северен поток-2 ”. Френският президент Макрон също посети Русия, върна се от Санкт-Петербургския стопански конгрес с 15 контракта за милиарди, само че това също не промени неговата позиция за мястото на Русия. Доналд Тръмп взриви срещата на Г-7 в Канада с предлагането си за връщането на Федерацията в лоното на най-развитите страни в света, което беше подкрепено единствено от италианския министър председател.
Тази отрицателна политическа инерция, най-много на европейските водачи, води до все по-силното маргинализиране на Европейски Съюз в решаването на световните и районните проблеми. Показателна е интензивността на азиатските страни, чиито районни организации като Шанхайската организация за съдействие, форматът „ Астана ” на Русия-Турция-Иран за решение на сирийския проблем, задълбочаващото се всестранно съдействие сред Пекин и Москва с многомащабните стопански и политически планове, демонстрират опциите, които към този момент има Русия. Неслучайно немският президент Франк Валтер Шайнмайер в знаково изявление в деня на инагурацията на Владимир Путин съобщи, че Русия се отдръпва от Европа. Това е безспорен факт, последван от интензивните политически пътувани в източна посока.
Не може да бъде отстранено българското присъединяване в този маратон. Срещата на Путин с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов възроди остарели планове със мощен енергиен привкус, което извърши общественото пространство със остарели тези и поръчкови представители. За страдание, това за следващ път сподели както изпуснатите диверсификационни благоприятни условия на България, по този начин и отсъствието на политици, които да употребяват създалата се удобна обстановка за положителна смяна. Отново обаче сме в обстановката от интервала на първото държавно управление на Бойко Борисов, когато обществената борба „ за ” и „ срещу ” съветските енергийни планове, докара до обществено и подмолно прекъсване. Времето сподели, че това е от изгода най-много за Турция, която още от 2006 година предлага на водещите страни от Европейски Съюз да спомагат за влизането й в Съюза с обезпечен от Анкара енергиен проект. Чрез него ще може да влияе политически върху Москва с надзор върху нефтените и газопроводите, които минават и ще се строят през турска територия. Това е на път да се случи, макар че пред политическата воля на огромните софтуерни спънки няма. Едва ли Берлин умерено възприема обстоятелството, че енергийните потоци от Турция, без значение кои европейски консуматори ще задоволяват, няма да усили арсенала от средства, с които да слага в друга степен на взаимозависимост европейските страни.
Освен това не може да бъде подценена информацията, че през миналата година потреблението на съветски газ в Европа фрапантно е повишено, което още веднъж слага европейските водачи пред алтернативата „ за ” и „ срещу ” Русия. В енергийния XXI век продължава силата да дефинира стопански акценти, само че не и дълготрайни политически измерения. Последните нормално са част от многоаспектна политика, в която участниците са повече от един.
Изолацията на Съединени американски щати, подчинена на протекционистката политика на Тръмп, естествено преориентира света. Отново се появи, че полюсите са доста, само че без значение от ясно декларираните искания на Китай за международен към момента стопански център, политическата инерция със сериозен стопански привкус към Русия, още веднъж се възражда с хиляди условности и ангажименти. Времето се движи бързо, може би за месец всичко ще бъде футбол. След това обаче ни чакат забавни времена, за които остава вярата, че човечеството е готово да отстоява себе си и бъдещите генерации.
През последните години, да не приказваме месеци, стана още веднъж съвременно съвсем всеки да схваща от Русия, Путин и въобще от мястото на тази страна в актуалния свят. Часове преди началото на международното по футбол в Русия световната и районната реторика продължава да бъде разнопосочна, само че и с от ден на ден потребление на условното наклонение по отношение на връщането на Федерацията в групата на Г-7, или отпадането на икономическите наказания против Русия. Създава се усещането, че месецът, отдаден на футбола, е самобитен раздел, след който процесите ще продължат, само че с вярата, че ще бъдат в посоката, обрисувана от поредицата срещи на основни световни и районни организации.
С излизането на Доналд Тръмп и Еманюел Макрон на международната сцена човечеството се качи на една въртележка, която с времето все по-силно и бързо се върти. Отпадат политически аксиоми и правила, които през последните няколко века дефинират акцените и обрисуват трендовете, които последователно и най-много постепенно въздействат и преструктурират геополитическото пространство. Непредсказуемост се трансформира в основната дума, определяща политиката на американския президент. Излизането на Съединени американски щати от парижката декларация за климатичните промени, от транстихоокеанското съглашение за свободна търговия, от иранската нуклеарна стратегия, както и влезлите в действие мита за стомана и алуминий за Канада, Мексико, Китай, страните от Европейския съюз, ускоряват изолацията на Съединени американски щати, само че евентуално добре работят за заветната цел на Тръмп – втори президентски мандат.
Не по този начин стабилно, само че задоволително амбициозно, френският президент Макрон също разчупва клишета и с лозунга „ промени в Европейски Съюз ”, се пробва да пребори икономическата конкуренция с страните от централна и югоизточна Европа, ослепителен образец, за което е казусът с правата на превозвачите. Битката в отбрана на националния и корпоративния бизнес в Съюза, в унисон с британския брекзит, каталунския проблем и дългите и сложни договаряния за съставянето на немско държавно управление, гарнирано с непрекъснатите проблеми с миграционната рецесия и комплицираните взаимоотношения с Турция, се трансформират в маркери на засилващата се деградация на политическа Европа.
През първата половина на 2018 година геополитическата смяна продължава да стресира международните общества. Българското европредседателство бодро се бори с доста думи и срещи за евроинтеграцията на Западните Балкани, само че не взема решение нито един районен или световен проблем. Това обаче не е и нужно. То е невероятно за страна, която редовно пропуща възможностите за влиятелен състезател, а не на пионка в непознати схеми. Регионалните и световните фактори не престават да обрисуват трендовете на утрешния ден. Под знака на дезинформацията с главните акценти – абсурда „ Скрипал ”, възможната химическа офанзива в Сирия, се сътвори чувството, че думите са по-силни от оръжието. Освен това дейната русофобска акция преди и след президентските избори в Русия докара до усилването на военното произвеждане и закупуването на разнообразни типове оръжия във впечатляващи количества.
Светът се въоръжава, само че и продължава да се изненадва от думи, дейности и процеси. Срещата на съветския президент с Федералното заседание, на която описа и сподели другите типове оръжия, които Русия има, както и безапелационната победа на изборите, които дадоха следващия мандат на Владимир Путин за президент, стартира забавен интервал в международната политика и дипломация. Търговската война, която Съединени американски щати стартира с Европейски Съюз, очерта два като цяло взаимоизключващи се процеса. Единият са продължаващите антируски изявления, които обаче не са затруднение за дейни политически срещи и стопански покупко-продажби. Които слагат самобитен връх за миналия месец май. Владимир Путин посрещаше в Москва, Сочи или Санкт Петербург водещи европейски и азиатски водачи, което няма паралел по активност и резултати през миналия XX век. Типичен образец за стопански ползи, само че политическо държание, е немският канцлер Ангела Меркел, която не желае Русия в групата Г-7 и е за унищожаване на икономическите наказания против Русия, откакто има резултати от минските съглашения. Това обаче не е проблем за построяването на газопровода „ Северен поток-2 ”. Френският президент Макрон също посети Русия, върна се от Санкт-Петербургския стопански конгрес с 15 контракта за милиарди, само че това също не промени неговата позиция за мястото на Русия. Доналд Тръмп взриви срещата на Г-7 в Канада с предлагането си за връщането на Федерацията в лоното на най-развитите страни в света, което беше подкрепено единствено от италианския министър председател.
Тази отрицателна политическа инерция, най-много на европейските водачи, води до все по-силното маргинализиране на Европейски Съюз в решаването на световните и районните проблеми. Показателна е интензивността на азиатските страни, чиито районни организации като Шанхайската организация за съдействие, форматът „ Астана ” на Русия-Турция-Иран за решение на сирийския проблем, задълбочаващото се всестранно съдействие сред Пекин и Москва с многомащабните стопански и политически планове, демонстрират опциите, които към този момент има Русия. Неслучайно немският президент Франк Валтер Шайнмайер в знаково изявление в деня на инагурацията на Владимир Путин съобщи, че Русия се отдръпва от Европа. Това е безспорен факт, последван от интензивните политически пътувани в източна посока.
Не може да бъде отстранено българското присъединяване в този маратон. Срещата на Путин с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов възроди остарели планове със мощен енергиен привкус, което извърши общественото пространство със остарели тези и поръчкови представители. За страдание, това за следващ път сподели както изпуснатите диверсификационни благоприятни условия на България, по този начин и отсъствието на политици, които да употребяват създалата се удобна обстановка за положителна смяна. Отново обаче сме в обстановката от интервала на първото държавно управление на Бойко Борисов, когато обществената борба „ за ” и „ срещу ” съветските енергийни планове, докара до обществено и подмолно прекъсване. Времето сподели, че това е от изгода най-много за Турция, която още от 2006 година предлага на водещите страни от Европейски Съюз да спомагат за влизането й в Съюза с обезпечен от Анкара енергиен проект. Чрез него ще може да влияе политически върху Москва с надзор върху нефтените и газопроводите, които минават и ще се строят през турска територия. Това е на път да се случи, макар че пред политическата воля на огромните софтуерни спънки няма. Едва ли Берлин умерено възприема обстоятелството, че енергийните потоци от Турция, без значение кои европейски консуматори ще задоволяват, няма да усили арсенала от средства, с които да слага в друга степен на взаимозависимост европейските страни.
Освен това не може да бъде подценена информацията, че през миналата година потреблението на съветски газ в Европа фрапантно е повишено, което още веднъж слага европейските водачи пред алтернативата „ за ” и „ срещу ” Русия. В енергийния XXI век продължава силата да дефинира стопански акценти, само че не и дълготрайни политически измерения. Последните нормално са част от многоаспектна политика, в която участниците са повече от един.
Изолацията на Съединени американски щати, подчинена на протекционистката политика на Тръмп, естествено преориентира света. Отново се появи, че полюсите са доста, само че без значение от ясно декларираните искания на Китай за международен към момента стопански център, политическата инерция със сериозен стопански привкус към Русия, още веднъж се възражда с хиляди условности и ангажименти. Времето се движи бързо, може би за месец всичко ще бъде футбол. След това обаче ни чакат забавни времена, за които остава вярата, че човечеството е готово да отстоява себе си и бъдещите генерации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ